Statistics Explained

Статистически данни за бедността поради ниски доходи


Данни, извлечени през май 2020 г.

Планирана актуализация на статията: октомври 2021 г.


This Statistics Explained article has been archived on 10 June 2021, for updated data see Living conditions in Europe - income distribution and income inequality.


Акценти

През 2018 г. делът на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност (след социалните плащания), в ЕС-27 е 16,8 % и е почти непроменен спрямо 2017 г. (16,9 %).

През 2018 г. благодарение на социалните плащания 8,2 % от населението на ЕС-27 е над прага на бедността.

През 2018 г. доходите на 20-те процента от населението на ЕС-27 с най-висок разполагаем доход са 5,1 пъти по-високи от доходите на 20-те процента с най-нисък разполагаем доход.

[[File:Income poverty statistics-interactive_SILC2020-BG.XLSX]]

Дял на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, 2018 г.

  • ЕС-27: прогнозни данни.
  • Исландия(IS): 2016 г. Черна гора (ME) и Турция (TR): 2017 г.
  • Източник: Евростат (код за достъп до данни онлайн: ilc_li02)

В статията са анализирани скорошни статистически данни за паричната бедност и неравенствата в доходите в Европейския съюз (ЕС). Сравненията на жизненото равнище между държавите често се правят въз основа на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението — той е основният паричен измерител на размера на икономиката, разделен на броя на населението, и се използва за измерване на националното богатство и просперитет. Този основен показател обаче не осигурява достатъчно информация за разпределението на доходите в рамките на държавата, нито за непаричните фактори, които могат да окажат съществено въздействие при определянето на благосъстоянието на населението.

Цялата статия

Дял и праг на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност

Делът на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност (след социалните плащания), в ЕС-27 се повишава между 2010 г. (начало на динамичните редове) и 2011 г. — от 16,5 % на 16,9 %. Той се запазва относително стабилен през следващите две години, след което бележи значително нарастване през 2014 г., достигайки 17,3 %. Слабо нарастване се наблюдава също през 2015 и 2016 г. (с 0,1 процентни пункта през всяка от двете години). През 2017 г. се наблюдава първият осезаем спад, когато делът на тези лица намалява до 16,9 %, като тенденцията се запазва и през 2018 г. с допълнително леко намаляване от 0,1 пункта. През последните две години, за които има налични данни, делът на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, в ЕС-27 се връща до нивата, наблюдавани между 2011 г. и 2013 г.

Делът за ЕС-27, изчислен като среднопретеглена стойност на резултатите на национално равнище, не разкрива значителните разлики между отделните държави — членки на ЕС (вж. фигура 1). През 2018 г. в седем държави членки, а именно Румъния (23,5 %), Латвия (23,3 %), Литва (22,9 %), България (22,0 %), Естония (21,9 %), Испания (21,5 %) и Италия (20,3 %), най-малко една пета от населението се разглежда като изложено на риск от изпадане в бедност; такава е и ситуацията в Сърбия (24,3 %), Черна гора (23,6 %; данни за 2017 г.), Турция (22,2 %; данни за 2017 г.) и Северна Македония (21,9 %). Най-нисък процент на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, в държавите членки се наблюдава в Чехия (9,6 %), Финландия (12,0 %) и Словакия (12,2 %), като делът на тези лица в Исландия е още по-нисък (8,8 % по данни за 2016 г.).

Фигура 1 Дял и праг на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, 2018 г.
Източник: Евростат (ilc_li01) и (ilc_li02)

Прагът на риска от изпадане в бедност (също показан на фигура 1) е определен на 60 % от националния медианен еквивалентен разполагаем доход. При сравнения между държавите той често бива изразяван в стандарти на покупателната способност (СПС), за да се вземат предвид разликите в разходите за живот в различните държави. През 2018 г. стойностите за доходите във връзка с този праг варират значително в различните държави — членки на ЕС: от 3767 СПС в Румъния до 13 923 СПС в Австрия, като праговата стойност в Люксембург — 19 295 СПС — е значително над този диапазон. Прагът на бедността е сравнително нисък също така в Сърбия (3136 СПС), Северна Македония (3298 СПС), Черна гора (3906 СПС, по данни за 2017г.) и Турция (3916 СПС, по данни за 2017 г.) и сравнително висок в Норвегия (15 780 СПС) и Швейцария (16 240 СПС).

Различните групи от населението са засегнати в различна степен от парична бедност

През 2018 г. е налице малка разлика между двата пола по отношение на дела на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност (след социалните плащания), в ЕС-27, като последно отчетеният дял при лицата на възраст 16 или повече години е 15,5 % при мъжете, и 17,2 % при жените. Всички останали държави — членки на ЕС, Обединеното кралство, трите държави от ЕАСТ, показани на фигура 2, и Турция отчитат по-висок дял при жените, отколкото при мъжете сред населението на възраст 16 или повече години. Най-големи разлики между половете през 2018 г. са наблюдавани в Литва (6,3 процентни пункта повече при жените, отколкото при мъжете), Латвия (6,1 процентни пункта), Естония (5,5 процентни пункта) и Чехия (4,6 процентни пункта). Отчетеният от Ирландия, Малта и България дял на изложените на риск от бедност жени е май-малко с 3,0 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. Най-малка е разликата между половете във Франция, където делът на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, е незначително по-висок при жените, отколкото при мъжете (с 0,2 процентни пункта). За сравнение в Черна гора този дял е с 1,2 процентни пункта по висок при мъжете, отколкото при жените (по данни за 2017 г.), като в Северна Македония той също е по-висок при мъжете, но едва с 0,1 процентни пункта; в Сърбия не е налице разлика между дела на изложените на риск от изпадане в бедност мъже и жени.

Фигура 2: Дял на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, след социалните плащания, лица на възраст 16 или повече години, 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_li02)

Разликите в дяловете на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, са по-съществени, ако населението бъде класифицирано според вида икономическа активност

Що се отнася до риска от изпадане в бедност, безработните са особено уязвима група (вж.таблица 1): през 2018 г. почти половината (48,6 %) от всички безработни лица в ЕС-27 са били изложени на риск от бедност, като най-висок дял отчита Германия (69,4 %). Други 11 държави — членки на ЕС (Литва, Малта, Латвия, Швеция, България, Унгария, Чехия, Естония, Словакия, Испания и Белгия), отчитат, че през 2018 г. най-малко половината от безработните лица са били изложени на риск от изпадане в бедност.

Таблица 1: Дял на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, след социалните плащания, по най-често срещани видове икономическа активност, лица на възраст 18 или повече години, 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_li04)

През 2018 г. приблизително един на всеки седем (14,4 %) пенсионери в ЕС-27 e бил изложен на риск от изпадане в бедност. В Естония (53,6 %), Латвия (48,9 %) и Литва (41,7 %) рискът от изпадане в бедност сред пенсионерите е сравнително висок — съответно около 3,7, 3,4 и 2,9 пъти по-висок от средната стойност за ЕС-27, като след тези държави се нарежда България с дял от 28,5 %.

Заетите лица в много по-малка степен са изложени на риск от бедност: през 2018 г. при тях средният дял за ЕС-27 е 9,3 %. Относително висок дял на заетите лица, изложени на риск от изпадане в бедност, се наблюдава в Румъния (15,3 %) и в по-малка степен в Люксембург (13,5 %) и Испания (12,9 %), докато Италия и Гърция също отчитат, че през 2018 г. повече от едно на всеки десет работещи лица е било изложено на риск от изпадане в бедност. Делът на лицата, изложени на риск от бедност, сред заетите лица е най-малко 10,0 % също така в Сърбия, Обединеното кралство и Турция (по данни за 2017 г.).

Делът на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, не е равномерно разпределен между домакинствата с различен състав от възрастни и деца на издръжка.

Сред домакинствата без деца на издръжка (вж. фигура 3) лицата, живеещи сами, в най-голяма степен са изложени на риск от изпадане в бедност — ситуация, в която през 2018 г. се намират 26,1 % от едночленните домакинства в ЕС-27. За сравнение, делът на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, от домакинства с двама или повече възрастни е по-малко от половината от този процент — 11,4 %, което се равнява на дела, отчетен при домакинства с двама възрастни, в които поне едното лице е на възраст 65 или повече години.

Фигура 3: Дял на изложените на риск от изпадане в бедност по вид домакинство, домакинства без деца на издръжка, 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_li03)

Огромната часът от държавите членки отчитат сходна тенденция: през 2018 г. при едночленните домакинства във всички държави членки е наблюдаван най-висок дял на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, сред домакинствата без деца на издръжка, с изключение на Кипър, където този дял за домакинствата с двама възрастни, от които поне единият е на 65 или повече години, е по-висок (21,7 % в сравнение с 21,1 % при едночленните домакинства). Подобна ситуация се наблюдава в Северна Македония, като там разликата е, че при едночленните домакинства се отчита най-нисък дял (8,5 %) сред анализираните три вида домакинства.

В 9 от 27-те държави — членки на ЕС, делът на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, сред домакинствата с двама възрастни, от които поне единият е на 65 или повече години, е по-нисък от дела за по-широката категория от всички домакинства с двама или повече възрастни, най-вече в Дания, където разликата е 6,2 пункта. В другия край на спектъра е Латвия, където делът на изложените на риск от изпадане в бедност сред домакинствата с двама възрастни, от които поне единият е на 65 или повече години, е с 13,3 пункта по-висок от този за всички домакинства с двама или повече възрастни, като голяма разлика се наблюдава и в Малта — 12,4 процентни пункта. В Испания делът за тези два вида домакинства е един и същ, докато в Италия разликата е едва 0,1 процентни пункта (по данни за 2017 г.).

Сред домакинствата с деца на издръжка най-висок дял на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, в ЕС-27 е отчетен при домакинствата от един възрастен и деца на издръжка — повече от една трета (34,2 %)

Ако бъдат разгледани домакинствата с двама възрастни, делът при тези от тях, които имат само едно дете на издръжка (12,1 %), е малко над половината от отчетения за домакинствата с три или повече деца на издръжка (24,5 %) — вж. фигура 4.

Фигура 4: Дял на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, по вид домакинство, домакинства с деца на издръжка, 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_li03)

Сред трите вида домакинства, показани на фигура 4, всички държави — членки на ЕС, отчитат, че домакинствата, съставени от двама възрастни с едно дете на издръжка, са най-малко изложени на риск от изпадане в бедност; Повечето държави — членки на ЕС, отчитат, че делът на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, е най-висок при домакинства от един възрастен и деца на издръжка. Налице са обаче четири изключения: в Португалия делът при домакинствата, съставени от едно лице с деца на издръжка, е с 3,3 процентни пункта по-нисък от този при домакинствата с двама възрастни и три или повече деца на издръжка, докато в Румъния и България тази разлика е много по-голяма — съответно 11,8 и 21,2 процентни пункта; в Словакия делът при домакинства, съставени от едно лице с деца на издръжка, е същият като този при домакинствата с двама възрастни и три или повече деца на издръжка. Във всички четири държави кандидатки, за които има налични данни, делът при домакинства, съставени от едно лице с деца на издръжка, е по-нисък от колкото при домакинствата с двама възрастни и три или повече деца на издръжка.

Като средство за намаляване на бедността и социалното изключване могат да бъдат използвани мерки за социална закрила.

Една от тях например е предоставянето на обезщетения. Един от начините да се оцени въздействието от мерките за социална закрила е като се съпоставят показателите за риска от изпадане в бедност преди и след социалните плащания (вж. фигура 5). През 2018 г. социалните плащания понижават дела на изложените на риск от изпадане в бедност сред населението на ЕС-27 от 25,0 % (преди плащанията) на 16,8 % (след плащанията), като по този начин извеждат над прага на бедността 8,2 % от населението. Без социалните плащания тези хора биха били изложени на риск от изпадане в бедност.

Фигура 5: Дял на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, преди и след социалните плащания, 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_li02) и (ilc_li10)

Ако се сравняват дяловете на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, преди и след социалните плащания, въздействието на социалните обезщетения е слабо, като извежда максимум 6,0 % от хората над прага на бедността — в Чехия (6,0 %), Италия (5,6 %), Латвия, Словакия (и двете по 5,5 %), Португалия (5,4 %), Гърция (4,7 %) и Румъния (4,5 %). Аналогична е и ситуацията в Сърбия (5,3 %), Северна Македония (3,8 %) и Турция (2,1 %; по данни за 2017 г.).

Ако въздействието се разгледа в относително изражение, половината или повече от всички лица, изложени на риск от изпадане в бедност, във Финландия и Ирландия са преминали над прага на бедността в резултат на социалните плащания, какъвто е случаят и в Исландия (по данни за 2016 г.) и Норвегия.

Неравенство по отношение на доходите

Правителствата, отговорните политически фактори и обществото като цяло не могат да противодействат на бедността и социалното изключване, без да бъдат анализирани неравенствата в самото общество, били те от икономическо или от социално естество.

На фигура 6 е представена информация за неравенствата при разпределението на доходите през 2018 г.: среднопретеглените стойности на данните за отделните държави — членки на ЕС, в зависимост от броя на населението им сочат, че първите 20 % от населението с най-висок приравнен разполагаем доход на дадена държава са получили 5,1 пъти по-високи доходи, отколкото последните 20 % с най-нисък приравнен разполагаем доход в ЕС-27. Това съотношение варира значително между държавите членки — от 3,0 в Словакия до 6,0 или повече в Испания, Италия и Латвия и над 7,0 в Литва, Румъния и България, където достигна най-високата стойност от 7,7. Сред държавите извън ЕС, показани на фигура 6, Северна Македония (6,2) и Черна гора (7,6 по данни за 2017 г.) отчитат също толкова високи съотношения за неравенството при разпределението на доходите, докато в Сърбия (8,6) и Турция (8,7, по данни за 2017 г.) съотношенията са по-високи, отколкото в която и да било от държавите членки.

Фигура 6: Неравенство при разпределението на доходите — квинтилно отношение на доходите, 2018 г.
Източник: Евростат (ilc_di11)

Налице е политически интерес към неравенствата в различните групи от населението. Една от групите, които представляват особен интерес, е тази на възрастните хора, което отчасти се дължи на нарастващия процент на населението на ЕС на възраст 65 и повече години. Пенсионните системи могат да играят важна роля в решаването на проблемите с бедността сред възрастните хора. В това отношение е интересно да се съпоставят доходите на възрастните хора с тези на останалата част от населението.

В ЕС-27 като цяло хората на възраст 65 и повече години имат медианен доход, който през 2018 г. се равнява на 91 % от медианния доход на населението под 65-годишна възраст

В четири държави — членки на ЕС (Люксембург, Франция, Гърция и Италия), медианният доход на хората на възраст 65 и повече години е по-висок от медианния доход на лицата под 65-годишна възраст (вж. фигура 7). Аналогична е ситуацията в четирите държави кандидатки, показани на фигурата. В Унгария, Испания, Австрия, Полша, Португалия, Румъния и Словакия медианният доход на хората на възраст 65 и повече години е между 90 % и 100 % от дохода, отчетен за лицата под 65-годишна възраст. Такава е ситуацията и в Исландия (по данни за 2016 г.) и Норвегия. Съотношения под 80 % са отчетени в Хърватия, Белгия, Дания, България, Чехия, Малта и в балтийските държави членки; най-ниските отчетени дялове са 64 %, 58 % и 57 % съответно в Литва, Латвия и Естония. Възможно е относително ниските съотношения до голяма степен да отразяват сравнително ниските пенсии.

Фигура 7: Отношение на медианните приравнени доходи, 2018 г.
Източник: Евростат (ilc_pnp2)

Степента на бедност, чрез която може количествено да се определи колко бедни са бедните, се измерва с относителната медианна разлика в риска от изпадане в бедност. През 2018 г. в ЕС-27 медианните доходи на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, са средно с 24,5 % под прага на бедността (вж. фигура 8). Този праг е определен на 60 % от националния медианен еквивалентен разполагаем доход на всички лица.

Фигура 8: Относителна медианна разлика в риска от изпадане в бедност, 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_li11)

Сред държавите — членки на ЕС, средният доход на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, е най-далеч под прага на бедност (35,2 %) в Румъния. Разлики от над 25,0 % са отчетени и в Италия, Гърция, Хърватия, Испания, Литва, Латвия, България и Словакия. В Северна Македония (37,7 %) и Сърбия (37,4 %) разликите са по-големи от отчетените в която и да е друга държава членка, те са също така относително големи в Черна гора (34,0 %) и Турция (26,4 %; по данни за 2017 г.). Най-малка разлика в риска от изпадане в бедност сред държавите членки е наблюдавана във Финландия (14,2 %), следвана от Чехия (15,0 %) и Ирландия (15,3 %). Разликата в Исландия също е малка (15,3 %; по данни за 2016 г.).

Изходни данни за таблиците и графиките

Източници на данни

Използваните в настоящата статия данни са получени основно от микроданни от статистическите данни на Общността за доходите и условията на живот (EU-SILC). Статистическите данни на Общността се събират ежегодно и са основният източник за целите на измерването на доходите и условията на живот в Европа; те са и основният източник на информация, свързваща различни аспекти на качеството на живот на домакинствата и хората. Референтната съвкупност, за която се отнася представената в настоящата статия информация, са частни домакинства и техните членове, живеещи на територията на държава — членка на ЕС, към момента на събиране на данните; лицата, живеещи в колективни домакинства и в институции, по принцип са изключени от целевата съвкупност. Данните за ЕС и за еврозоната представляват среднопретеглени според броя на населението стойности на данните за държавите.

Разполагаемият доход на домакинствата представлява сумата от всички парични доходи, получени от всякакви източници от всеки член на домакинството (включително доходи от работа, инвестиции и социални обезщетения), като се добавят доходите, получени на равнище домакинство, и се извадят платените данъци и вноски за социални осигуровки. Различията в размера и състава на домакинствата могат да бъдат отчетени, като тази обща сума се раздели на „еквивалентния размер на домакинството“ чрез стандартна скала (за еквивалентност) ― т.нар. „модифицирана скала на ОИСР“ ― според която първият възрастен получава тегло 1,0, всеки следващ възрастен член на домакинството на възраст 14 и повече години ― 0,5, и всички членове на домакинството на възраст под 14 години ― 0,3. Получената в резултат на това стойност се нарича приравнен разполагаем доход и се определя за всеки член на домакинството. За целите на показателите за бедност приравненият разполагаем доход се изчислява от общия разполагаем доход на всяко домакинство, разделен на приравнения размер на домакинството; следователно за всички лица от домакинството се счита, че имат един и същ приравнен доход.

Референтният период по отношение на дохода е фиксиран 12-месечен период (напр. предходната календарна или данъчна година) за всички държави, с изключение на Обединеното кралство, за което референтният период за дохода е текущата година на изследването, и Ирландия, за която изследването е текущо и доходът се събира за 12-месечния период преди изследването.

Делът на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, се определя като процента на хората с приравнен разполагаем доход под прага на риска от изпадане в бедност, който е определен на 60 % от националния медианен еквивалентен разполагаем доход. В съответствие с решенията на Европейския съвет делът на риска от изпадане в бедност се измерва според ситуацията във всяка отделна държава — членка на ЕС, а не чрез прилагане на общ праг за всички държави. Делът на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, може да бъде изразен преди или след социалните плащания, като разликата е измерител на хипотетичното въздействие на националните социални плащания за намаляване на риска от изпадане в бедност. Пенсиите на възрастните хора и на преживелите лица се считат за доход преди плащания, а не за социални плащания. Съществуват различни разбивки на този показател, например по възраст, пол, икономическа активност, вид домакинство или образователна степен. Следва да се отбележи, че показателят не измерва богатството, а е относителна мярка за нисък текущ доход (в сравнение с останалите хора в същата държава).

Следните бележки са добавени към таблиците в настоящата статия:

Стойност в курсив     стойностите на данните са прогнозни, временни или приблизителни, което означава, че вероятно ще се променят;
: неналична, поверителна или ненадеждна стойност.

Контекст

На Европейския съвет в Лаакен през месец декември 2001 г. европейските държавни и правителствени ръководители приеха първи набор от общи статистически показатели за социално изключване и бедност, които са подложени на непрекъснато усъвършенстване от подгрупата по показателите на Комитета за социална закрила. Тези показатели са важен елемент в рамките на Отворения метод за координация за наблюдение на постигнатия напредък от държавите ― членки на ЕС, за намаляване на бедността и социалното изключване.

EU-SILC е референтният източник за статистическите данни на ЕС в областта на доходите и условията на живот, по-специално на показателите, свързани със социалното приобщаване. През месец юни 2010 г. в контекста на стратегията „Европа 2020“Европейският съвет прие водеща цел за социално приобщаване, според която до 2020 г. хората, изложени на риск от изпадане в бедност или социално изключване в ЕС, трябва да бъдат поне с 20 милиона по-малко спрямо 2008 г. EU-SILC е източникът, използван за наблюдението на напредъка по изпълнението на водещата цел, като той се измерва чрез показател, представляващ комбинация от дела на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, равнището на тежките материални лишения и дела на лицата, които живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност — за повече информация вж. статията относно лицата, изложени на риск от бедност или социално изключване.

Пряк достъп до

Други статии
Таблици
База данни
Тематичен раздел
Публикации
Методология
Визуализации




Статистически сборници

Съобщения за медиите

Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Income_poverty_statistics/bg&oldid=531094"