Какво представлява ЕСФ ?

Европейският социален фонд (ЕСФ) е един от Структурните фондове на ЕС, създаден с цел намаляване на различията в равнището на благосъстояние и стандарта на живот в отделните страни-членки на ЕС и в регионите, и по този начин насърчава икономическата и социалната кохезия.

ЕСФ е посветен на насърчаването на заетостта в Европейския съюз. Той подпомага работната сила и компаниите в страните-членки на ЕС за по-успешно справяне с новите, глобални предизвикателства. Накратко:

• Финансирането се разпределя между страните-членки и регионите, и по-специално между тези от тях, които се намират по-назад в своето икономическо развитие.
• ЕСФ е ключов елемент на Стратегията „Европа 2020”, целяща подобряване на живота на гражданите на ЕС, чрез повишаване на техните умения и подобряване на перспективите им в сферата на заетостта.
• За постигане на набелязаните цели в рамките на периода 2007-2013 г. между страните-членки и регионите ще бъдат разпределени 75 милиарда евро.

Стратегията за икономически растеж и работни места е основополагащата стратегия на ЕС, гарантираща просперитет и благоденствие в Европа и за европейците, както в настоящето, така и в бъдеще. В този контекст, Европейската стратегия за заетост обединява усилията на 27 страни-членки за съвместна работа за повишаване на капацитета на Европа за създаване на повече и по-добри работни места и предоставяне на хората на възможност да придобият необходимите им умения. Тя очертава насоките, съгласно които средствата по линия на ЕСФ се разходват с оглед постигане на тези цели.

Стратегията за ЕСФ и бюджетът на фонда са предмет на договаряне и постигане на споразумение между страните-членки на ЕС, Европейския парламент и Комисията. На тази основа, страните-членки, съвместно с Европейската комисия, планират седемгодишни оперативни програми.

На следващия етап тези оперативни програми се изпълняват чрез редица организации, както от публичния, така и от частния сектор. Тези организации включват национални, регионални и местни власти, образователни институции и центрове за обучение, неправителствени организации (НПО) и представители на волнонаемния сектор, както и социалните партньори, например синдикати и обществени съвети, индустриални и професионални сдружения, и отделни компании.

През 1951 г. Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург подписват Парижкия договор за създаване на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). Основаният в резултат на договора за ЕОВС Фонд за преквалификация и преместване на работници на ЕОВС е предшественикът на Европейския социален фонд (ЕСФ).

През 1957 г. с Договора от Рим се създава Европейската икономическа общност (ЕИО), а заедно с нея и ЕСФ, с цел подобряване на възможностите за работа в Общността посредством насърчаване на заетостта и увеличаване на географската и професионална мобилност на работещите.

В началото на своето развитие ЕСФ се използва като средство за „компенсиране“ на загубата на работни места. Фондът подпомага работниците в секторите, обект на преструктуриране, като им осигурява помощи за преквалификация. Освен това той осигурява помощ за преместване за безработни лица, които са напуснали своя регион в търсене на работа на друго място. Ползите от ЕСФ са по-широкообхватни в сравнение с тези от фонда на ЕОВС, тъй като той включва всички сектори с изключение на земеделието.

В ранните години на ЕСФ, когато липсва обща стратегия на ЕС, фондът се използва за разрешаване на проблеми на национално равнище.

През 50-те и 60-те години на ХХ век икономиката на Европа процъфтява и безработицата е изключително рядко явление. В Италия обаче, където близо 1,7 милиона души са без работа, се концентрират почти две трети от безработните в ЕИО. Между 1955 г. и 1971 г. 9 милиона работници от Южна Италия мигрират в търсене на работа в индустриализиращата се северна част на страната, както и по-далеч. Така че италианците стават основните бенефициенти на ЕСФ на субсидии за преквалификация и преместване. Западна Германия от своя страна използва ЕСФ, за да задържи лица, претърпели злополука, на работа.

По това време финансирането по линия на ЕСФ вече е трябвало да бъде съчетано с национално финансиране и е насочено към проекти, управлявани от публичния сектор. В ЕСФ не е имало участие на частни дружества.

ЕСФ е реформиран през 1971 г.: финансирането по линия на фонда е насочено към конкретни групи и категории хора, а бюджетът му е увеличен. През 1972 г. са включени и земеделските стопани. През 1975 г. в сферата на дейност на ЕСФ е включена трикотажната промишленост.

През 1975 г. е създаден Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР): докато той се концентрира върху развитието на инфраструктурата на изоставащите региони, ЕСФ се концентрира върху подпомагане на хората в Европа за придобиване на нови умения. Двата фонда се наричат събирателно „структурни фондове“.

В края на 70-те години на ХХ век безработицата сред младите хора значително се увеличава и нейното преодоляване се превръща в приоритет на ЕСФ. В отговор на нарастващата роля на представителите на нежния пол на работното място, ЕСФ осигурява по-голяма подкрепа за жените, както за тези, изгубили работата си, така и за включващите се в пазара на труда за първи път или за връщащите се на работа след прекъсване.
Други групи, като например, хората с увреждания и по-възрастните работници (на възраст 50 и повече години), също започват да се превръщат в център на внимание от страна на ЕСФ.

След като дейността на ЕСФ се насочва към специфични групи, той престава да работи изключително с публични организации: включени са също работодателите, профсъюзите и дори отделни дружества. Това довежда до основна промяна в начина на работа на ЕСФ: до тогава държавите-членки първо изпълняват проектите и впоследствие разходите им се възстановяват. След това се въвежда система за предварително одобрение. Това води до процес, при който Комисията и държавите-членки определят общи приоритети за ЕС и разпределят финансиране за тях.

Упадъкът на някои традиционни индустрии като стоманената, производствената и корабостроителната в комбинация с появата на нови технологии, най-вече в сектора на услугите, довежда до голямо търсене на квалифицирана работна ръка. Приоритет на ЕСФ стават професионалното обучение и обучението за използване на нови технологии.

Финансирането по линия на ЕСФ се насочва към младите хора с недобри перспективи за намиране на работа поради липса на професионално обучение или с неадекватно обучение, както и към дълготрайно безработните лица. Обхватът му е разширен и включва и ученици, отпаднали от системата на училищното образование на ранен етап. ЕСФ помага също така на жените да влязат на пазара на труда.

Едно основно изменение, въведено през периода на финансиране 1983 — 1988 г., премахва изискването лицата, преминали преквалификация, да практикуват професия, свързана с тяхната преквалификация, най-малко шест месеца след края на обучението им. Тази промяна отразява реалността, свързана с непрекъснато променящия се пазар на труда, и позволява на ЕСФ да започне да предоставя обучение във всички сфери на икономиката.

В Гърция, Португалия и Испания земеделието продължава да бъде доминиращ сектор, а доходът на глава от населението е по-нисък от средния за ЕС. През 1983 г. се взема решение финансирането по линия на ЕСФ да бъде насочено към най-нуждаещите се региони. През 1988 г. ЕСФ се реформира, за да може да подпомага по-добре изоставащите региони. В края на 80-те години на ХХ век над половината от средствата по линия на ЕСФ отиват за по-бедните региони и държави, като Андалусия, Канарските острови, Гърция, Френските отвъдморски департаменти, Ирландия, Медзоджорно в Северна Италия, Северна Ирландия и Португалия.

През 1988 г. стартира нова реформа на ЕСФ. До тогава ЕСФ дава своя принос към политики, които са основно определени от националните контексти на държавите-членки. За всеки проект на ЕСФ обаче държавите-членки трябва да подават заявление до Комисията, която след това оценява всяко отделно заявление и одобрява успешните кандидатури. Всичко това прави работата на държавите-членки и на Комисията с ЕСФ твърде трудна.
Реформата представлява преход от (индивидуални) проекти, изпълнявани в национален контекст, към програмирана многогодишна дейност на основа, договорена между държавите-членки и Комисията. През 1988 г. ЕС преминава от годишен бюджет към средносрочна бюджетна перспектива (1988/1989-1993 г.). Държавите-членки започват да обменят данни и стратегии за заетостта, за да може ЕСФ да се интегрира към политиките, свързани с пазара на труда на държавите-членки.

Чрез тази реформа ЕСФ концентрира своите усилия в по-голяма степен към най-нуждаещите се, независимо дали региони или групи от населението, а действието на принципа за финансиране по линия на Общността в допълнение към национални действия е засилено.

Освен това се увеличават и ресурсите на ЕСФ. Над 2 милиона души годишно получават професионални квалификации или работа с помощта на ЕСФ.

В отговор на нарастващата безработица ЕС се договаря за Стратегия за заетост през 1994 г., а Договорът от Амстердам довежда до създаването на рамка за насоки за заетост и до съвместна стратегия през 1997 г. ЕСФ промени приоритетите си от безработицата към трудовата заетост и по-специално към трудово ангажираните лица с цел да ги подпомогне да запазят работа си и да напредват в кариерата. Обучението, създаването на работни места, насоките за заетост и консултациите застават в основата на ЕСФ.

Въпреки това ЕСФ продължава да осигурява обучение за млади хора, за безработни и за лица, изключени от пазара на труда. След като Европа се изправя пред предизвикателството, свързано с нейното застаряващо население, ЕСФ започва да отделя повече средства също и за обучение на работното място на по-възрастни лица, за да им позволи да останат на работа по-дълго време или да ги върне отново на пазара на труда. Фондът също така подкрепя инициативи, осигуряващи грижи за лица в напреднала възраст, за да позволи на членовете на семейството да останат или да се върнат на работа.

Освен това ЕСФ отделя 5 % от своя бюджет за финансиране на схеми за иновации; за проверка на ефективността на проектите, финансирани по линия на ЕСФ, и за подпомагане на обмяната на опит между държави-членки с цел разпространение на иновации в цяла Европа. Тези инициативи довеждат до създаването на три основни програми на Общността:

• „EUROFORM“, която експериментира с нови форми на професионално обучение и заетост;
• „HORIZON“, която е свързана с обучение на хора с увреждания; и
• „NOW“ (Нови възможности за жени), която търси начини за по-лесното присъединяване или връщане на жените към пазара на труда.

Създадени са нови програми, насочени към специфични въпроси, свързани с пазара на труда, и с насърчаване на транснационалния обмен на идеи и подходи:

• „YOUTHSTART“ за подпомагане на млади хора с квалификации при намиране на първа работа;
• „INTEGRA“, която помага на групи от рода на самотни родители, бездомни, бежанци, затворници и бивши затворници при намирането на сигурна работа и се бори с расовата и с други видове дискриминация при обучението и заетостта; и
• „ADAPT“, която е насочена към подпомагане на хората при тяхното приспособяване към промените в бизнеса и промишлеността, например чрез обучения по информационни технологии.

През периода 1994 — 1999 г. структурните фондове са почти удвоени спрямо периода 1988 — 1993 г. Близо 70 % от тази помощ е разпределена в най-нуждаещите се региони. През 1994 г. се създава Кохезионният фонд, успоредно със структурните фондове, който да подпомага по-бедните държави от ЕС при разработването на екологични проекти и проекти за транспортна инфраструктура.

През 2000 г. ЕС приема Лисабонската стратегия, чрез която до 2010 г. икономиката на ЕС следва да се превърне в най-напредналата, почиваща върху устоите на познанието икономика. Сред нейните цели са достигане на ниво на обща заетост за ЕС от 70 % и достигане на ниво на заетост сред жените от над 60 %. В последствие се добави допълнителна цел: повишаване на нивото на заетост на по-възрастните работници на 50 % до 2010 г.

За да подкрепи Лисабонската стратегия ЕСФ прие следните приоритети за периода 2000 — 2006 г.:

• активни политики, свързани с пазара на труда, за борба с и предотвратяване на безработицата;
• равни възможности за всички, навлизащи на пазара на труда;
• по-добро обучение и образование като част от политика за обучение през целия живот с цел подобряване на достъпа до пазара на труда, поддържане на пригодността за наемане на работа и насърчаване на професионалната мобилност;
• квалифицирана, обучена и приспособима работна сила и нови форми на организация на работата;
• предприемачество и условия за улесняване на създаването на работни места,

Като допълнение към положителните действия в полза на участието на жените в пазара на труда, ЕСФ въведе подхода, свързан с политиката за равнопоставеност на половете, и през 2000 г. беше стартирана инициативата EQUAL като лаборатория за разработване на нови начини за преодоляване на дискриминацията и неравенството на пазара на труда, и за насърчаване на заетост, по-отворена към включването чрез борба с дискриминацията и изключването въз основа на пол, расов или етнически произход, религиозна принадлежност или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация.

През настоящия период 2007 — 2013 г. приоритет е увеличаването на приспособимостта на работниците, предприятията и предприемачите чрез подобряване на прогнозирането и положителното управление на икономическата промяна. Във връзка с този приоритет ЕСФ подкрепя модернизирането и укрепването на институциите на пазара на труда посредством мерки за активен пазар на труда и действия за обучение през целия живот, включително в самите дружества.

ЕСФ продължава да решава въпроси, свързани със заетостта, като осигурява достъпност до и насърчаване на участието в пазара на труда. Освен това фондът работи за предотвратяване на социалното изключване и за борба с дискриминацията, като осигурява достъп и включване на „работници с увреждания“.

От 2007 г. насам ЕСФ също така се занимава с укрепване на капацитета на публичните институции за разработване и прилагане на политики и услуги. Освен това той насърчава сътрудничеството между работодатели, профсъюзи, НПО и публични администрации с цел улесняване на реформите в областта на заетостта и включването.
Транснационалното сътрудничество и иновациите са основни характеристики на всички действия на ЕСФ.

Източник: European Social Fund - 50 years investing in people [Европейски социален фонд — 50 години инвестиции в хората] - ISBN 978-92-79-05471-6