Статистика на платежния баланс

Данните са от април 2016. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на статията: септември 2017 г.

Фигура 1: Операции по текущата сметка, ЕС-28, 2005 — 15 г. (¹)
(милиарда евро)
Източник: Евростат (bop_eu6_q)

Фигура 2: Салдо по текущата сметка с избрани партньори, EС-28, 2015 г.
(милиарда евро)
Източник: Евростат (bop_eu6_q)

Таблица 1: Салдо по текущата сметка с останалата част от света, 2005 — 15 г. (¹)
(милиарда евро)
Източник: Евростат (bop_eu6_q) и (bop_c6_q)

Таблица 2: Текуща и капиталова сметка 2015 г.
(милиарда евро)
Източник: Евростат (bop_eu6_q) и (bop_c6_q)

Таблица 3: Текуща и капиталова сметка спрямо БВП, 2015 г.
(милиарда евро)
Източник: Евростат (bop_gdp6_q)

Таблица 4: Избрани компоненти на салдото по финансовата сметка, 2015 г. (¹)
(милиарда евро)
Източник: Евростат (bop_eu6_q) и (bop_c6_q)

Таблица 5: Избрани компоненти на салдото по финансовата сметка спрямо БВП, 2015 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (bop_c6_q), (bop_gdp6_q) и (nama_10_gdp)

В платежния баланс се записват всички икономически операции между резидентните и нерезидентните лица за даден период. В тази статия са представени данни за текущата и финансовата сметка на платежния баланс за Европейския съюз (ЕС) и неговите държави членки. За първи път данните са представени в съответствие с новия стандарт за събиране на данни на шестото издание на Ръководството по платежния баланс (BPM6) на Международния валутен фонд (МВФ).

Салдото по текущата и капиталовата сметка определя експозицията на дадена икономика спрямо останалата част от света, докато финансовата сметка обяснява как икономиката се финансира. В идеалния случай салдото по текущата и капиталовата сметка следва да се равнява на общия нетен размер на финансовата сметка, в противен случай се регистрират нето грешки и пропуски. В статията, посветена на преките чуждестранни инвестиции, са представени по-подробни данни за един от компонентите на финансовата сметка, а статията относно международната търговия с услуги е съсредоточена върху друг компонент на текущата сметка.

Основни статистически резултати

Текуща сметка

През 2015 г. излишъкът по текущата сметка на ЕС-28 е бил 161,6 милиарда евро (вж. фигура 1), което съответства на 1,1 % от брутния вътрешен продукт (БВП). За сравнение през 2014 г. излишъкът по текущата сметка e бил 129,6 милиарда евро. Последните данни за състоянието на текущата сметка на ЕС-28 показват запазване на тенденцията, установена от 2008 г. насам: докато дефицитът по текущата сметка е достигнал своя връх през 2008 г. с 2,1 % от БВП, той постепенно е намалявал и през 2012 г. се е превърнал в излишък в размер на 0,6 % от БВП; излишъкът се е равнявал на 1,1 % от БВП през 2013 г. и 0,9 % през 2014 г. През 2015 г. излишъкът по текущата сметка е включвал дефицит за първичния и вторичния доход (0,1 % и 0,5 % от БВП) с излишъци по текущите сметки за стоки (0,7 % от БВП), и услуги (1,0 %) — вж. таблица 3.

По отношение на партньорските държави и региони, показани на фигура 2, дефицитът по текущата сметка на ЕС-28 е бил най-голям с Китай —145,7 милиарда евро през 2015 г., следван от Русия (33,2 милиарда евро). Най-големи излишъци по текущата сметка са били отчетени със Съединените щати (101,0 милиарда евро) и Швейцария (70,6 милиарда евро), като излишъци са били отчетени също така с Хонг Конг, Бразилия, Канада и Индия. Салдото по текущата сметка на ЕС-28 с Япония е преминало от лек дефицит през 2014 г. в излишък през 2015 г. (4,5 милиарда евро през 2014 г., 32,2 милиарда евро през 2015).

През 2015 г. 10 държави — членки на ЕС, са отчели дефицит по текущата сметка, а 18 — излишъци (вж. таблици 1—3). Най-големи дефицити (спрямо БВП) са били отчетени в Обединеното кралство (5,2 %) и Кипър (3,6 %), докато Малта и Нидерландия са отчели най-голям излишък спрямо БВП (9,9 % и 9,1 %), следвани от Германия (8,5 %), която също така е отчела най-голям излишък по текущата сметка в абсолютно изражение (257,0 милиарда евро).

Германия, Ирландия, Нидерландия, Италия и Финландия са единствените държави — членки на ЕС, отчели дефицит по текущата сметка за услуги през 2015 г., а Люксембург (39,7 % от БВП), Малта (23,8 %), Хърватия (17,9 %) и Кипър (16,8 %) са отчели относително големи излишъци спрямо равнищата на техния БВП.

Половината от 28-те държави — членки на ЕС, са отбелязали дефицит по отношение на стоките — сред които най-вече същите четири държави членки, отчели най-големи излишъци за услуги. Сред 14-те държави членки, отчели излишъци за услуги, най-големи дефицити (спрямо БВП) са отчели Ирландия (30,7 %), Нидерландия (11,5 %) и Германия (8,7 %).

Сред държавите от ЕАСТ, Норвегия и Швейцария са отчели значителни излишъци по текущата сметка през 2015 г. (Швейцария 68,5 милиарда евро, Норвегия 31,8 милиарда евро). Двете държави са отчели значителни излишъци за стоки (Швейцария 50,3 милиарда евро, Норвегия 25,2 милиарда евро) и незначителни потоци на първичен доход; Швейцария също така е отчела излишък за услуги 15,4 милиарда евро).

Капиталова сметка

Както и при предходни години, капиталовата сметка на ЕС-28 е отчела дефицит, като са били налице значителни капиталови трансфери за останалата част от света. През 2015 г. тази тенденция се е запазила, като е бил налице дефицит от 45,0 милиарда евро по капиталовата сметка, който се е равняващ се на 0,3 % от БВП, който е бил основно вследствие на големия дефицит по капиталовата сметка на Нидерландия (35,2 милиарда евро).

Швейцария е единствената държава от ЕАСТ, отчела значими операции за капиталовата сметка: през 2015 г. е бил отчетен дефицит от 13,2 милиарда евро.

Финансова сметка

Три вида инвестиции (преки инвестиции или ПЧИ, портфейлни и други видове инвестиции) консолидират финансовата сметка, заедно с (нетните) финансови деривати и резервните активи. Активите и пасивите се тълкуват като нетни стойности (нетно придобиване на активи, нетно натрупване на пасиви). Поради това нетната финансова сметка се тълкува като нетно кредитиране на останалата част от света, ако тя е положителна, и като нетно ползване на кредити от останалата част на света, ако тя е отрицателна.

През 2015 г. общо 23 държави — членки на ЕС, са били нетни кредитори на останалата част от света и са отчели излишъци в своите нетни финансови сметки, като най-високата стойност спрямо БВП е отчетена от Малта (10,4 % от БВП). Пет държави — членки на ЕС, са били нетни кредитополучатели, най-вече Обединеното кралство и Франция: следва да се има предвид обаче, че нито една от тези държави членки не публикува своята нетна експозиция във финансовите си сметки — вж. таблици 4 и 5.

В абсолютно изражение най-големият нетен кредитор в ЕС-28 през 2015 г. е била Германия с 232,2 милиарда евро (вж. таблица 4). През 2015 г. еврозоната също е била нетен кредитор на останалата част от света с 306,6 милиарда евро нетно кредитиране, което съответства на 2,9 % от БВП. Този излишък е настъпил в резултат на значителни нетни придобивания на чуждестранни активи през 2015 г. под формата на преки и портфейлни инвестиции (съответно 601,5 милиарда евро и 394,5 милиарда евро), които са били значително по-високи от съответното нетно натрупване на пасиви в същите компоненти. Най-скорошните данни потвърждават също така, че основните финансови центрове за операции по финансовата сметка в ЕС-28 през 2015 г. са били Германия, Люксембург, Ирландия и Обединеното кралство.

Германия, като най-големият нетен кредитор в ЕС-28, е показала високо равнище на нетно придобиване на активи на преки и портфейлни инвестиции и през 2015 г. бързо е увеличила позициите на своите активи спрямо останалата част от света. От друга страна, Обединеното кралство е отчело особено високи равнища на нетно натрупване на пасиви по портфейлните инвестиции в резултат на нова дейност по емитиране на местните пазари на ценни книжа, които са финансирали (нетното) придобиване на други инвестиционни активи, като предоставяне на заеми на останалата част от света.

Люксембург и Ирландия са отчели високи равнища на предоставяне и получаване на заеми, като са показали сравнително висока експозиция във връзка с техния БВП във всичките три основни компонента на финансовата сметка. Нетните операции с преки инвестиции са отбелязали най-високи равнища в ЕС-28 до момента в Люксембург с 279,8 милиарда евро нетно придобиване на активи (536,9 % от БВП) и 231,6 милиарда евро нетно натрупване на пасиви (444,5 % от БВП) по отношение на останалата част от света. Подобна е била и ситуацията при операциите с портфейлни инвестиции: През 2015 г. е била отчетена нетна стойност в размер на 256,5 милиарда евро за придобиване на активи под формата на портфейлни инвестиции (492,2 от БВП) и 355,4 милиарда евро за нетно натрупване на пасиви под формата на портфейлни инвестиции (681,9 % от БВП). Тези високи равнища на дейността по емитиране в Люксембург се дължат отчасти на местния сектор на взаимоспомагателни фондове и на значителното отражение върху операциите с портфейлни активи. По същия начин, през 2015 г. Ирландия е отчела 213,1 милиарда евро нетно натрупване на пасиви по портфейлните инвестиции (99,3 % от БВП) и се нарежда непосредствено след Обединеното кралство в абсолютно изражение (349,7 милиарда евро или 13,6 % от БВП).

За разлика от това равнищата на операциите за други инвестиции са били значително по-ниски в ЕС-28 през 2015, което се дължи на намаленото придобиване на нови активи и повишеното погасяване на съществуващи задължения. Нетното придобиване на други инвестиционни активи е намаляло с 202,0 милиарда евро, а нетното натрупване на други пасиви по инвестиции е намаляло с 446,1 милиарда евро. Основно за тези отрицателни инвестиции е допринесло Обединеното кралство, макар че общо 13 държави — членки на ЕС, са отчели отрицателни инвестиции както при активите, така и при пасивите. Въпреки това през 2015 г. ЕС-28 остава значителен нетен кредитор на капитал (например заеми) за останалата част от света (нетното кредитиране е възлизало на 1,7 % от БВП), финансирайки нетното ползване на кредити чрез операции, свързани с преки и с портфейлни инвестиции.

Що се отнася до операциите с финансови деривати и опции върху акции на наетите лица, през 2015 г. ЕС-28 е бил нетен кредитор (14,9 милиарда евро) въпреки че тази сума представлява едва 0,1 % от неговия БВП. Най-вече Ирландия и Германия са отчели най-големи излишъци със значителна експозиция в Ирландия спрямо нейния БВП (15,3 %). Обратно на това, Люксембург е бил нетен кредитополучател, като дефицитът му е възлизал на 12,1 % от БВП през същата година.

Очаквано, Швейцария е отчела най-значима експозиция на финансови операции сред държавите от ЕАСТ. През 2015 г. Швейцария и Норвегия са били нетни кредитори (Швейцария 57,8 милиарда евро и Норвегия — 29,2 милиарда евро), като Швейцария е отчела динамична дейност във връзка с преките инвестиции през годината; както нетното придобиване на активи, така и нетното натрупване на пасиви за преки инвестиции са отчели излишъци от над 100 милиарда евро. От друга страна, Исландия е отчела отрицателни портфейлни инвестиции, с дефицити както при нетното придобиване на активи (17,6 % от БВП), така и при нетното натрупване на пасиви (40,6 % от БВП), докато при другите пасиви по инвестиции е бил налице излишък (17,1 % от БВП).

Източници и наличност на данните

Основната методологическа база, използвана за изготвяне на статистиката на платежния баланс, е шестото издание на Ръководството по платежния баланс (BPM6)) (на английски) на Международния валутен фонд (МВФ). Този нов набор от международни стандарти отчасти е разработен в отговор на важни икономически промени, включително засилената роля на глобализацията, все по-голямата иновативност и сложност на финансовите пазари, както и по-сериозния акцент върху използването на баланса като инструмент за разбиране на икономическата дейност (принцип активи — пасиви).

Предаването на данните за платежния баланс на Евростат е регламентирано в Регламент (ЕО) № 184/2005 относно статистиката на Общността относно платежния баланс, международната търговия с услуги и преките чуждестранни инвестиции. Новите изисквания за данните съгласно ръководството BPM6 са включени в Регламент № 555/2012 от 22 юни 2012 г., с който се изменя горепосочения регламент.

През април 2016 г. се появиха първите предварителните данни за четвъртото тримесечие на 2015 г. и въз основа на тях бяха изготвени първите прогнозни годишни резултати за 2015 г.

Текуща сметка

Текущата сметка на платежния баланс предоставя информация не само за международната търговия със стоки (обикновено най-голямата категория), но също така за международните операции с услуги, както и първичния и вторичния доход. За всички тези операции в платежния баланс се записва стойността на кредита] (износа) и дебита (вноса). Положително салдо — с други думи излишък по текущата сметка (който се прилага за ЕС-28 през 2014 г. и 2015 г.) — показва, че дадена икономика печели повече от своите международни експортни операции, отколкото харчи в чужбина от вносни операции с други икономики, и следователно е нетен кредитор по отношение на останалата част от света.

Текущата сметка показва икономическата позиция на държавата в света, като обхваща всички операции, които се осъществяват между резидентни и нерезидентни лица. По-специално, съгласно BPM6, четирите основни компонента на текущата сметка са следните:

Международната търговия със стоки обхваща стоките, които не са включени в други специфични категории, нетния износ на стоки в условията на препродажба и немонетарното злато. Износът и вносът на стоки се записват на базата на т.нар. оценка франко борд (FOB) ― с други думи по пазарна стойност на митническите граници на икономиките износители, включително разходите за застрахователни и транспортни услуги до границата на икономиката износител. Вследствие на това за вноса се изисква дооценка на FOB, за да се приспадне стойността на навлото и застрахователните премии, направени за транспорта до границата на икономиката вносител.
Международната търговия с услуги включва следните позиции: производствени услуги с материали за влагане, притежавани от други (стоки за преработка), услуги за поддръжка и ремонт, транспортни услуги, предоставяни от резиденти на ЕС на резиденти на държави извън ЕС или обратно, които включват превоз на пътници, движение на стоки и съпътстващи услуги, като например такси за обработване на товари, опаковане и преопаковане, теглене, които не са включени в услугите за превоз на товари, помощни средства за пилотиране и навигиране на превозвачите, контрол на въздушното движение, спасителни операции, комисиони на агенти и др.; пътувания, които включват предимно стоките и услугите, получавани от пътниците от ЕС от резиденти на държави извън ЕС или обратно; и други услуги, които включват строителни услуги, застрахователни и пенсионни услуги, финансови услуги, такси за използване на интелектуална собственост, които не са включени другаде, телекомуникационни, компютърни и информационни услуги, други бизнес услуги (които включват услуги, свързани с научноизследователска и развойна дейност, професионални и управленски консултантски услуги, технически услуги, услуги, свързани с търговията, персонални, културни и почивни услуги и услуги на държавното управление, невключени другаде).
Първичният доход обхваща основно три вида операции: компенсации на наетите лица, заплащани на нерезидентни работници или получени от нерезидентни работодатели, и инвестиционен доход от преки, портфейлни и други видове инвестиции и резервни активи и друг първичен доход (данъци върху производството и вноса, субсидии и наем). Всички компоненти на инвестиционния доход включват доход от собствен капитал и дялове от инвестиционни фондове (поделени между разпределени и начислени доходи) и лихви от инвестиране в дългови ценни книжа, депозити или заеми и инвестиционни отчисления от доход на квазикорпоративни предприятия.
Вторичният доход включва текущи трансфери в рамките на държавното управление, например плащания на текущи данъци върху дохода и имуществото, осигурителни вноски и социални плащания, трансфери в рамките на международно сътрудничество и текущи трансфери, свързани с финансови и нефинансови корпорации, домакинства или организации с нестопанска цел.

Капиталова сметка

Капиталовата сметка на платежния баланс предоставя информация за придобиването на нефинансови активи от резиденти в останалата част от света или от нерезиденти в икономиката съставител, като например инвестиции в недвижимо имущество. Тя включва също и капиталови трансфери от държавното управление, финансови или нефинансови корпорации, домакинства или организации с нестопанска цел (по-специално опрощаването на дългове).

Финансова сметка

Финансовата сметка на платежния баланс обхваща всички операции, свързани с промени в собствеността на чуждестранните финансови активи и пасиви на дадена икономика. Съгласно BPM6 финансовата сметка се състои от пет основни компонента: преки инвестиции, портфейлни инвестиции, финансови деривати, други инвестиции и резервни активи. Всички елементи вече са отразени в съответствие с принципа активи — пасиви, който подкрепя пълното прилагане на балансов подход при изготвянето на финансовата сметка. С оглед на това се регистрират нетни стойности, като те трябва да се тълкуват като се вземат предвид основните брутни операции — нетното придобиване на активи се основава на придобиването на нови активи минус намалението на активи през наблюдавания период, докато нетното натрупване на пасиви се състои в емитирането на нови задължения минус погасявания на непогасените задължения. Остатъкът, получен от нетните активи минус нетните пасиви, се тълкува като нетно кредитиране на останалата част на света, когато е положителен, или като нетно ползване на кредити, когато е отрицателен.

При преките инвестиции пряк резидентен инвеститор прави инвестиция, която дава контрол или значително влияние върху управлението на предприятие в друга икономика. Според тази класификация се прави разграничение между ПЧИ в собствен капитал/дялове от инвестиционни фондове (плюс реинвестираната печалба, когато това е приложимо) и дългови ценни книжа. Необходимо е да се направи разбивка по операции на преки инвеститори в предприятия с преки инвестиции, обратно инвестиране и международни операции между свързани предприятия с крайно контролиращо дружество майка, което може да е резидент или нерезидент. Повече аспекти са обхванати в статия, посветена на преките чуждестранни инвестиции.

Портфейлните инвестиции отчитат операциите с прехвърляеми финансови ценни книжа с изключение на операциите, които попадат в рамките на определението на преки инвестиции или резервни активи. Идентифицирани са два основни компонента: капиталови ценни книжа и дългови ценни книжа (облигации и записи или инструменти на паричния пазар).

Финансовите деривати (различни от резерви) представляват финансови инструменти, които са свързани с друг конкретен финансов инструмент, показател или стока и чрез тях на финансовите пазари могат самостоятелно да се търгуват специфични финансови рискове. Операциите с финансови деривати се разглеждат като отделни операции, а не като съставни части от стойността на основните операции, с които може да са свързани. Те се предават само като нетна стойност на активите и пасивите.

„Други инвестиции“ представлява остатъчна категория, която не е обхваната от останалите компоненти на финансовата сметка (преки инвестиции, портфейлни инвестиции, финансови деривати или резервни активи) и по принцип обхваща четири вида инструменти — валута и депозити (като цяло най-важната статия), търговски кредити/аванси, заеми и други активи и пасиви.

Резервните активи са чуждестранни финансови активи, които са на разположение на паричните органи и се контролират от тях. Те се използват за финансиране и регулиране на платежни дисбаланси или за други цели.

Контекст

ЕС е основен участник в световната икономика от гледна точка на международната търговия със стоки и услуги, както и на чуждестранните инвестиции. Статистиката на платежния баланс дава пълна представа за всички външни операции на ЕС и на неговите отделни държави членки. На практика тази статистика може да се използва като инструмент за разглеждане на международната експозиция на различни части на икономиката на ЕС и за установяване на сравнителните ѝ предимства и недостатъци спрямо останалия свят, както и за оценка на свързаните с това макроикономически рискове за икономиката. Финансовата и икономическа криза подчерта важността на тази икономическа статистика, доколкото подобренията по отношение на наличността на данни за реалните и финансовите икономики в света вероятно щяха да бъдат от полза за отговорните политически фактори и за анализаторите, ако например при разгръщането на кризата те можеха да разполагат със съпоставима в международен план информация за финансовите операции и експозицията на конкретни активи и пасиви.

Вследствие на финансовата и икономическа криза Европейската комисия представи нови предложения за политиката в тази област, чиято основна цел е да бъде разработено законодателство, което стимулира икономическото възстановяване (като например Предложението за регламент относно Европейския фонд за стратегически инвестиции (COM(2015) 10), и поставянето началото на редовни инициативи за оценка на макроикономическия риск в държавите — членки на ЕС (като например процедурата при макроикономически дисбаланси). (на английски). Повече за инициативите на Европейската комисия можете да намерите на уебсайта на нейната генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“, където може да бъде намерена подробна информация за набора от наскоро определени приоритети, по-специално Плана за инвестиции за Европа (на английски) и европейския семестър.