Statistics Explained

Archive:От фермата до трапезата — преглед на статистическите данни


Данните са от април 2020 г.

Планирана актуализация: юли 2022 г.


This Statistics Explained article has been archived on 28 July 2021.


Highlights

В 10,3 милиона земеделски стопанства в ЕС се обработват 156,7 милиона хектара земя.

Около 280 000 предприятия в ЕС произвеждат хранителни продукти и напитки.

Около 920 000 предприятия в ЕС се занимават с търговия на едро и на дребно с хранителни продукти и напитки.

Структура на хранителната верига, избрани показатели, ЕС-27, 2017 г.
(%)
Източник: Евростат


В настоящата статия са използвани статистически данни, за да се изяснят отделните етапи, през които преминават суровините от стопанствата и морето и чрез които след преработка и дистрибуция се осигуряват хранителни продукти и напитки за нашата трапеза. Това са ключовите части от веригата, които са най-тясно свързани с дългосрочната стратегия „От фермата до трапезата“ (на английски) на Европейския съюз.

Четирите ключови етапа на веригата „от фермата до трапезата“ са представени по опростен начин, за да се направи общ преглед, като акцентът е поставен върху основните етапи на веригата, свързани със стратегията „От фермата до трапезата“. Някои важни дейности и предприятия нагоре по веригата, които са от основно значение за стопанствата, не са обхванати: сред тях са производители и доставчици на селскостопански инструменти, машини и суровини, като например фураж, торове и пестициди.

От анализа става ясно също колко уязвима е веригата при поява на смущения, например пандемията от COVID-19. Събирането и доставката на стоки между отделните етапи е от основно значение за функционирането на веригата като цяло. Смущения могат да възникнат на всеки един от ключовите етапи от веригата и могат да бъдат свързани например с: липса на сезонни работници по време на прибирането на реколтата; смущения в транспортната мрежа, чрез която се осъществяват доставки от стопанствата до преработвателите (включително кланици и мандри) или от производителите до търговците на дребно; и затваряне на ресторанти и барове. Въздействието на COVID-19 не може да бъде разгледано в настоящата статия, но евентуалните последици в конкретни области ще бъдат разгледани в отделни публикации.

Full article

Етап на селскостопанско производство

Селското стопанство е дейност, свързана с отглеждането на растителни култури и селскостопански животни. То се основава на разнообразни естествени, биологични процеси, свързани по-специално с почвата. С тази дейност се осигуряват основни съставки за храната, която ядем, и за голяма част от напитките, които пием. В селското стопанство се използва набор от ресурси за производството на тези селскостопански стоки, както и за предоставянето на селскостопански услуги.

Много от тези суровини и ресурси идват от дейности и предприятия нагоре по веригата, които не са специално анализирани в настоящата статия. В селскостопанския сектор се купуват машини, посевен материал, торове, пестициди и други входящи ресурси за производството на непреработени селскостопански продукти. Предприятията нагоре по веригата са толкова зависими от селското стопанство, колкото и селското стопанство е зависимо от тях.

За да се добие представа как секторът на селското стопанство в ЕС ще се справи с предизвикателствата на Европейския зелен пакт, е важно да бъде установено колко от тези ресурси се използват и какво се произвежда с конкретен набор от ресурси.

Стопанства и земеделска земя

През 2016 г. — последната година, за която са налице структурни данни, в Европейския съюз (ЕС), състоящ се от 27 държави членки, има 10,3 милиона земеделски стопанства, които обработват 156,7 милиона хектара земя. Една трета (33,3 %) от земеделските стопанства в ЕС (наричани по-нататък „стопанства“) се намират в Румъния, а общо една четвърт са в Полша (13,7 %) и Италия (11,1 %).

Преобладаващото мнозинство (96,3 %) от стопанствата в ЕС са семейни стопанства — за повече информация вж. тази статия. Повечето стопанства в ЕС също така са малки по мащаб; през 2016 г. две трети (66,6 %) са били с площ, по-малка от 5 хектара (ha). Макар средноаритметичната площ на стопанство в ЕС да е била 15,2 ha през 2016 г., с такава или по-голяма площ са били едва около 17 % от стопанствата.

Фигура 1: Стопанства и земеделска земя според площта на стопанството, ЕС-27, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (ef_m_farmleg)

Стопанствата в ЕС могат да бъдат характеризирани най-общо като: i) полупазарни стопанства към домакинствата; ii) малки и средни стопанства; или iii) големи селскостопански предприятия. На най-малките 7,0 милиона стопанства в ЕС (68,3 % от всички стопанства) с икономически размер от гледна точка на стандартната продукция под 8000 EUR годишно се падат малко под 5 % от общата селскостопанска икономическа продукция на ЕС. За разлика от тях най-големите 278 000 стопанства в ЕС (едва 2,7 % от общия брой), всяко от които е имало годишна стандартна продукция на стойност над 250 000 EUR през 2016 г., произвеждат преобладаващата част (54,4 %) от общата селскостопанска икономическа продукция.

Стопанствата в ЕС остават разнообразни от гледна точка на това, което се отглежда или развъжда в тях. Около половината (52,9 %) от всички стопанства през 2016 г. биха могли да се категоризират като стопанства, специализирани в отглеждането на растителни култури. По-подробните данни сочат, че малко под една трета (31,7 %) от всички стопанства са специализирани в полско растениевъдство, около една пета (19,3 %) са специализирани в трайните насаждения, а останалата част (1,8 %) са специализирани стопанства за градинарство. За повече информация вж. тази статия.

Друга една четвърт (24,5 %) от стопанствата в ЕС са специализирани животновъдни стопанства, като най-многобройни в тази група са специализираните стопанства за отглеждане на овце, кози и други тревопасни животни (5,7 %) и специализираните стопанства за млекопроизводство (5,4 %). По-голямата част от другите видове стопанства представляват смесени стопанства (21,4 %). Малък процент стопанства не могат да бъдат класифицирани.

Фигура 2: Земеделски стопанства по вид специализация, ЕС-27, 2016 г.
(като дял от всички стопанства в %)
Източник: Евростат (ef_m_farmleg)

През 2016 г. стопанствата в ЕС са използвали 156,7 милиона хектара (ha) земя за земеделско производство. Малко над две трети (68,5 %) от използваната селскостопанска площ на ЕС се намират в едва шест държави членки. През 2016 г. Франция е използвала 27,8 милиона ha за селскостопански цели, Испания — 23,2 милиона ha, Германия — 16,7 милиона ha, Полша — 14,4 милиона ha, Италия — други 12,6 милиона ha и Румъния — 12,5 милиона ha.

През 2016 г. в стопанствата са управлявани 37,2 % от общата земеделска площ на ЕС-27, както и 6,4 % от залесените площи. Голяма част (62,0 % през 2016 г.) от земята, използвана за селскостопанско производство в ЕС, е обработваема земя, която е използвана предимно за производството на растителни култури за консумация от човека и животните. Постоянно затревената площ представлява още една трета (31,2 %) от използваната селскостопанска площ и е използвана предимно за осигуряването на допълнителен фураж за животните. Останалата площ (5,5 %) е използвана за трайни насаждения, например за производството на плодове, маслини и грозде.

Биологично земеделие

Биологичното земеделие е метод за селскостопанско производство, който има за цел производството на храни чрез използване на естествени вещества и процеси. Регламентите на ЕС относно биологичното земеделие са предназначени да осигурят ясна структура за производството на биологични стоки в целия ЕС.

Около четвърт милион стопанства в ЕС разполагат с някаква площ за биологично земеделие и броят на тези стопанства нараства. За повече информация вж. тази статия. През 2016 г. в ЕС има приблизително 244 000 земеделски стопанства (наричани по-нататък „стопанства“), които разполагат с някаква площ за биологично земеделие. Този брой е с около една пета по-висок, отколкото през 2013 г. През 2016 г. производството на мнозинството (две трети, или 68,2 %) от стопанствата в ЕС с някаква площ за биологично земеделие е изцяло биологично, като производството на останалата една трета е от смесен тип — биологично и конвенционално.

През 2018 г. биологичното земеделие обхваща около 13,0 милиона хектара земеделска земя в ЕС, което съответства на приблизително 8,3 % от общата използвана земеделска площ. Общата площ за биологично земеделие е сборът от „площта в период на преход“ и „сертифицираната площ“. Преди дадена площ да може да бъде сертифицирана като „площ за биологично земеделие“, тя трябва да премине процес на преход, който може да отнеме 2—3 години в зависимост от съответната култура.

Малко повече от половината от общата площ за биологично земеделие в ЕС се намира в едва четири държави членки: Испания (17,3 %), Франция (15,7 %), Италия (15,1 %) и Германия (9,4 %). Това представлява по-голям колективен дял (57,5 %) от дела на четирите държави членки (51,3 % през 2016 г.) от общата използвана земеделска площ.

Фигура 3: Обща площ за биологично земеделие (преминала пълен преход и в период на преход), 2012 г. и 2018 г.
(милиони ha)
Източник: Евростат (org_cropar)

Земеделски стопани

Секторът на селското стопанство продължава да бъде голям работодател в рамките на ЕС; през 2019 г. в сектора на селското стопанство са работели приблизително 8,8 милиона души, отчетени в еквивалент на пълно работно време. През 2017 г. на лицата, работещи в сектора на селското (и ловното) стопанство, се падат приблизително 4,5 % от общата заетост в ЕС. Секторът на селското стопанство е особено голям работодател в Румъния, като в него е зает малко по-малко от един на всеки четирима души (22,8 %).

Управителите на стопанства обикновено са мъже и са сравнително възрастни. През 2016 г. седем на всеки десет (71,2 %) управители на стопанства в ЕС са мъже и по-голямата част (57,8 %) от всички управители на стопанства са на 55 или повече години. Едва около един на всеки десет (10,7 %) управители на стопанства е млад земеделски стопанин на възраст под 40 години. Тази възрастова структура с превес на групата в напреднала възраст подчертава необходимостта от изготвяне на политики за приемственост в земеделските стопанства и необходимостта от насърчаване на ново поколение земеделски стопани.

Фигура 4: Управители на стопанства по възрастова група и пол, ЕС-27, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (ef_m_farmang)

Възрастните управители на стопанства обикновено работят в най-малките стопанства (от гледна точка на техния икономически размер); през 2016 г. четири пети (82,7 %) от управителите на стопанства в ЕС, които са на възраст 65 или повече години, работят в стопанства за задоволяване на собствените нужди и в много малки стопанства със стандартна продукция на стойност под 8000 EUR годишно.

Много малък брой управители на стопанства в ЕС са преминали пълен курс на селскостопанско обучение. Повечето управители на стопанства в ЕС разполагат само с практически опит; през 2016 г. това важи за седем от всеки десет (68,3 %) управители на стопанства. По-малко от един на всеки десет (8,9 %) управители на стопанства е преминал пълен курс на селскостопанско обучение, а останалите (22,7 %) са преминали основен курс на селскостопанско обучение.

Селскостопанско производство

Какво произвеждат стопанствата в ЕС?

Въпреки условията на суша в Централна и Северна Европа и влажните условия в голяма част от Южна Европа през стопанската 2018 година ЕС продължава да бъде ключов световен производител на култури. Стопанствата в ЕС-27 са произвели 274,3 милиона тона житни растения, около 13 % от световната продукция, въпреки че това е с 34,0 милиона тона по-малко от относителното върхово равнище през 2014 г. Основните житни растения са мека пшеница и спелта (115,6 милиона тона през 2018 г.), смес от царевична ярма и царевични кочани (69,0 милиона тона), ечемик (50,2 милиона тона), овес (7,0 милиона тона), ръж и смес от пшеница и ръж (6,5 милиона тона). Тези зърнени култури могат да се използват за производство на храна за пряка консумация от хората, за фураж за добитък или за производството на широка гама от продукти — от алкохол до козметика.

ЕС е водещият производител на захарно цвекло в света, като произведените през 2018 г. 111,9 милиона тона представляват около половината от световната продукция. Едва около една пета от световното производство на захар обаче е от захарно цвекло, а останалата част се произвежда от захарна тръстика. В ЕС са произведени също така 46,8 милиона тона картофи. Захарите се използват в широка гама от храни като консерванти, за добавяне на сладост, обем и консистенция, както и в различни покрития. Те се използват и в широка гама продукти за здраве и красота, за дома и градината и в промишлени продукти. Картофите също се използват в широка гама хранителни продукти и алкохол, както и като фураж за добитък, като сгъстител и свързващ агент в сосове и за други цели.

През 2018 г. стопанствата в ЕС са произвели и широка гама от други култури, включително 32,0 милиона тона маслодайни семена, 61,0 милиона тона пресни зеленчуци (включително пъпеши и ягоди), 11,1 милиона тона цитрусови плодове, 26,2 милиона тона грозде, 13,7 милиона тона маслини и 27,6 милиона тона други плодове, ядки и ягодоплодни.

Освен растителни култури в стопанствата на ЕС се отглеждат животни за месо и мляко. Сред основните видове месо през 2018 г. стопанствата в ЕС са произвели 22,9 милиона тона свинско месо, 13,2 милиона тона пилешко месо и 6,0 милиона тона телешко месо. Освен това стопанствата в ЕС са произвели 156,6 милиона тона мляко, като от тях 144,8 милиона тона са събрани от мандри, а 11,8 милиона тона са използвани директно в самите стопанства.

Каква е стойността на цялата тази продукция за икономиката? Стойността на всичко, произведено от селскостопанския сектор на ЕС-27 през 2018 г., се изчислява на 404,7 милиарда евро; това включва стойността на земеделските култури, на животните, на селскостопанските услуги, както и на някои стоки и услуги, които не са селскостопански в тесен смисъл, но не могат да бъдат измерени отделно.

Около половината (53,0 %) от стойността на общата продукция на агроиндустрията в ЕС[1] през 2018 г. се формира от земеделските култури (214,4 милиарда евро), като от тях най-голяма е стойността на зеленчуковите и градинарските растения и житните растения. Други две пети (38,5 %) се формират от животните и животинските продукти (155,8 милиарда евро), като по-голямата част идва само от мляко и свине. Останалата част (8,5 %) се дължи на селскостопанските услуги (19,5 милиарда евро) и на неселскостопански дейности, които не могат да бъдат отделени (15,1 милиарда евро).

Приносът на държавите членки варира значително в зависимост от разликите в произведените обеми, получените цени и комбинацията от отглеждани култури и животни, събираните животински продукти и предлаганите услуги. Значително над половината (59,0 %) от стойността на общата продукция на агроиндустрията в ЕС се пада на „голямата четворка“, включваща Франция (77,2 милиарда евро), Италия (56,9 милиарда евро), Германия (52,7 милиарда евро) и Испания (52,2 милиарда евро).

Стоки и услуги за междинно потребление

Какви входящи ресурси използват земеделските стопани? За производството на цялата тази продукция са направени разходи. Земеделските стопани е трябвало да закупят стоки и услуги, които да бъдат използвани като входящи ресурси в производствения процес; те са закупили посевен материал, торове, фуражи за животни и гориво за своите трактори, както и, наред с друго, ветеринарни услуги. В счетоводен контекст тези разходи за входящи ресурси се наричат „междинно потребление“. През 2018 г. разходите за междинно потребление на агроиндустрията възлизат на общо 233,2 милиарда евро за ЕС като цяло.

Някои разходи са свързани с отглеждането на животни; за тях са били необходими фуражи, на които се падат над една трета (37,7 %) от общите разходи за междинно потребление, както и ветеринарни услуги (други 2,6 %). По подобен начин, някои разходи са свързани с отглеждането на земеделски култури; на земеделските стопани са били необходими семена и растения (5,1 % от общите разходи), много от тях са използвали продукти за растителна защита, като хербициди, инсектициди и пестициди (4,8 %) и торове и подобрители на почвата (6,6 %). Други разходи са общи за всички видове стопанства, независимо дали са специализирани или от смесен тип.

Свързани масиви от данни: житни растения (на английски), захарно цвекло и картофи (на английски), месо (на английски), мляко (на английски), стойности (на английски) и продукция на агроиндустрията (на английски).

Пестициди и минерални торове

Съществува особен интерес към употребата на пестициди и минерални торове в селското стопанство. През 2018 г. продажбите на пестициди в ЕС-27 са около 360 000 тона и тази стойност се запазва повече или по-малко постоянна през периода от 2011 г. насам. За повече информация вж. тази статия (на английски). Обемът на потреблението на минерални торове, азот (N) и фосфор (P) в земеделието се е запазил висок през периода 2007—2018 г.; през 2018 г. са използвани приблизително 11,3 милиона тона. За повече информация вж. тази статия.

Фигура 5: Продажби на пестициди, ЕС-27, 2011—-2018 г.
(хиляди тонове)
Източник: Евростат (aei_fm_salpest09)

Когато използваните в земеделието хранителни вещества не се усвояват от културите, се счита, че употребата им е прекомерна и е свързана с проблеми с околната среда във връзка със замърсяването на водите, климата[2] и намаляването на биологичното разнообразие. Брутният баланс на азота (GNB) е показателен за потенциалния излишък на азот (N) в земеделската земя (kg N на ha годишно). Брутният баланс на азота за ЕС-27 се е понижил от приблизително средно 51 kg N на хектар годишно през периода 2004—2006 г. на 47 kg N на хектар годишно през периода 2013—2015 г. За повече информация вж. тази статия. През 2014 г. на минералните торове се падат 45 % от постъпилия азот в ЕС, а на оборския тор — други 38 %.

Брутният баланс на фосфора дава представа за връзката между използването на фосфор в земеделието, загубите на фосфор в околната среда и устойчивото използване на ресурси за подхранване на почвата. Постоянният излишък е признак за потенциални проблеми, свързани с околната среда, като отмиване на фосфор, водещо до замърсяване на питейната вода и еутрофикация на повърхностните води. Постоянният недостиг може да влоши устойчивостта на ресурсите на земеделската почва чрез деградация на почвата или изчерпване на хранителните вещества в нея, което води до намаляване на плодородието в площите с производство на култури или фураж. Брутният баланс на фосфора за ЕС е 1,2 kg на хектар годишно през периода 2013—2015 г., като е намалял от 3,9 kg на хектар годишно през периода 2004—2006 г. Това означава, че макар да продължава да е налице излишък на годишна база, размерът му е намалял; през периода 2013—2015 г. той е около 30 % от излишъка през първото десетилетие на ХXI век. За повече информация вж. тази статия.

Икономически показатели

Как това се отразява на икономическите показатели на селското стопанство в ЕС? Брутната добавена стойност от агроиндустрията на ЕС, която представлява разликата между стойността на всичко, произведено от първичния селскостопански сектор на ЕС през 2018 г., и разходите за услуги и стоки, използвани в производствения процес, се оценява на 171,5 милиарда евро през 2018 г. Един от начините да се разглежда това е, че за всяко 1 EUR, похарчено като разходи за стоки и услуги, използвани в производствения процес (известни като междинно потребление), агроиндустрията е създала добавена стойност от 0,74 EUR.

Селскостопанското производство в ЕС, осъществявано от милионите предимно малки стопанства, представлява мащабна стопанска дейност дори ако не се отчита значението му като ключов градивен елемент за промишлеността за производство на храни и напитки надолу по веригата. Приносът на селскостопанския сектор в БВП на ЕС-27 през 2018 г. е 1,2 %. За сравнение, през 2018 г. приносът на селското стопанство към икономиката на ЕС е съвсем малко по-малък от БВП на Гърция, седемнадесетата по големина икономика сред държавите членки.

Един от начините, по който може да бъде измерено представянето на агроиндустрията, е нетната добавена стойност към факторната себестойност за еквивалента на всеки работник на пълен работен ден (измерен в годишни работни единици — ГРЕ) в агроиндустрията. През 2018 г. доходът в селското стопанство на една ГРЕ за ЕС като цяло е намалял (3,5 %) спрямо най-високото равнище, регистрирано през 2017 г. Въпреки това той остава с около една пета по-висок (+21,5 %) от равнището през 2010 г.

Фигура 6: Доход в селското стопанство на годишна работна единица (показател А), 2017—2018 г.
(2010 г. = 100)
Източник: Евростат (aact_eaa06)

Производство на риба

В допълнение към храната, която се отглежда или добива в земеделски или животновъдни стопанства, се осъществява улов в морето или отглеждане на риба и други водни организми в стопанства за аквакултури. В статистическите регламенти на ЕС относно улова на риба са обхванати седем морски зони[3]; това са североизточната част на Атлантическия океан; северозападната част на Атлантическия океан; Средиземно море и Черно море; централната източна част на Атлантическия океан; югоизточната част на Атлантическия океан; югозападната част на Атлантическия океан; и западната част на Индийския океан, всяка от които включва редица морета.

Като общо правило риболовните кораби, вписани в регистъра на риболовния флот на ЕС, имат равен достъп до всички води и ресурси на ЕС, които се управляват съгласно общата политика в областта на рибарството (ОПОР). Достъпът до риболов обикновено се разрешава чрез лиценз за риболов. Въпреки това по отношение на повечето видове риба, обект на търговски риболов, морските ресурси са ограничени чрез общ допустим улов (ОДУ), който се определя ежегодно за различни морски региони въз основа на научните становища, предоставяни от консултативни органи, като Международния съвет за изследване на морето (ICES) и Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР)[4]. За 2018 г. Европейският съвет се съгласи да увеличи или запази ограниченията за улова от предходната година за 53 вида запаси и да ги намали за 25 вида запаси.

Риболовен флот и заетост

Риболовният флот на ЕС-27 продължава да намалява. През 2018 г. броят на регистрираните плавателни съдове, осъществяващи активна дейност, е 75 800, с комбинирана вместимост 1,4 брутни тона и обща мощност на двигателите 5,4 милиона киловата (kW). В сравнение с 2008 г. броят на плавателните съдове е намалял с 3,8 %, общият брутен тонаж — с 18,4 %, а мощността на двигателите — с 9,8 %.

Флотът на ЕС е много разнообразен, като преобладаващата част от корабите са с дължина не повече от 10 метра, а малък брой съдове надхвърлят 40 метра дължина. Средният размер на риболовен кораб на ЕС през 2018 г. е 18 брутни тона, а средната мощност на двигателя е 71,2 kW.

По показателя брутен тонаж Испания има най-големия риболовен флот със значителна преднина сред държавите членки (24,4 % от общата стойност за ЕС). По показателя мощност на двигателите обаче най-голям флот има Франция (17,9 % от общата стойност за ЕС), следвана непосредствено от Италия (17,2 %). По показателя брой на плавателните съдове най-голям флот в ЕС има Гърция (19,7 % от всички съдове), следвана от Италия (15,9 %). Като усреднена стойност през 2018 г. обаче гръцките съдове са малки, със средна вместимост от 4,8 брутни тона и средна мощност на двигателите от 28,6 kW.

Приблизително 166 600 души са били заети в първичния риболовен сектор на ЕС през 2017 г., като една трета от тях са били заети в подсектора на аквакултурите. Около 41 000 души в Испания, други 29 000 души в Италия, 21 000 души в Гърция и 20 000 души във Франция са работили в риболовната промишленост през 2017 г.

Свързани масиви от данни: риболовен флот (на английски) и заетост в сектора на риболова и аквакултурите (на английски).

Улов и аквакултури

Мониторингът на улова и производството на аквакултури е основно средство за осигуряването на рибни запаси и поддържането на общите ресурси, които са налични в най-големите и богати риболовни зони в Европа.

През 2017 г. общото производство на продукти от риболов на ЕС-27 е оценено на 5,7 милиона тона еквивалент живо тегло (масата или теглото, когато уловът е изваден от водата). Четири пети (80,1 %) от общото производство на рибни продукти идва от улов (4,6 милиона тона), останалата една пета идва от аквакултури (1,1 милиона).

През 2017 г. около половината (48,8 %) от цялото производство на рибни продукти в ЕС от улов и аквакултури идва от само три държави членки; те са Испания (17,9 %), Дания (16,1 %) и Франция (14,7 %). За сравнение е интересно да се отбележи, че общото производство на рибни продукти в Норвегия (3,5 милиона тона живо тегло през 2017 г.) е било около 60 % от това в ЕС като цяло, а в Исландия (1,2 милиона тона през 2017 г.) е било почти толкова голямо, колкото в Испания — най-големия производител на рибни продукти в ЕС.

През 2018 г. общият улов в ЕС-27 е оценен на 4,6 милиона тона живо тегло — подобно равнище на това през 2017 г. Той обаче се запазва много по-малък, отколкото в началото на хилядолетието (с 1,3 милиона тона по-малко от улова през 2001 г.), въпреки че е с 0,8 милиона тона по-голям от ниското равнище, достигнато през 2012 г.

Въпреки че европейският риболовен флот осъществява дейност в световен мащаб, около три четвърти от целия улов в ЕС е добит в североизточната част на Атлантически океан. Основните уловени видове в североизточната част на Атлантически океан са херинга, скумрия, цаца и син меджид.

В Средиземно море и в Черно море около една пета от общото живо тегло, уловено от риболовния флот на ЕС, е средиземноморска сардина, като другата една пета е хамсия. В централната източна част на Атлантическия океан основният улов е паламуд и албакор, средиземноморска сардина и скумрия. В западната част на Индийския океан основният улов е риба тон, паламуд, албакор или дебел тон. С оглед да се завърши прегледът на видовете по региони се посочва, че основните уловени видове в югозападната част на Атлантическия океан са мерлуза, други дънни риби и обикновен пелагичен калмар; в югоизточната част на Атлантическия океан са скумрия и ивичест тон; а в северозападната част на Атлантическия океан са морски костур, писия и треска.

Оценено е, че през 2017 г. в ЕС са произведени 1,1 милиона тона водни организми (като мекотели и ракообразни), което отговаря на една пета от производството на европейски рибни продукти като цяло. По отношение на производството секторът на аквакултурите в ЕС е осмият по големина в световен мащаб, с 1,6 % дял от обема на световното производство през 2016 г. Оценено е, че стойността на производството на аквакултури в ЕС през 2017 г. е 5,1 милиарда евро — около две пети от общата стойност на общото производство на продукти от риболов в ЕС.

Свързани масиви от данни: улов (на английски) и аквакултури (на английски).

Генериране на отпадъци

Чрез дейностите от селското, горското и рибното стопанство се генерира широк спектър от отпадни продукти, по-специално животински и растителни отпадъци. Те включват полутечен тор или оборски тор, както и различни зелени отпадъци, включително биоразградими отпадъци.

През 2016 г. чрез селското, горското и рибното стопанство в ЕС-27 са генерирани 20,3 милиона тона отпадъци, което представлява 0,9 % от всички отпадъци от стопански дейности и домакинства в ЕС. По-голямата част от тези отпадъци (17,0 милиона тона) са животински и растителни отпадъци.

Количеството животински и растителни отпадъци през 2016 г. е значително по-малко от произведените през 2004 г. 57,3 милиона тона. Въпреки това данните за 2016 г. предполагат леко увеличение спрямо относително ниското равнище от 14,5 милиона тона, отделени през 2012 г.

Основният компонент на животинските и растителните отпадъци, произведени от този сектор на икономиката, са животинска фекална маса, урина и тор. През 2016 г. стопанствата са произвели 12,0 милиона тона от този вид отпадъци, което е значително по-малко от произведените през 2004 г. 30,9 милиона тона, но е с 2,3 милиона тона повече от относително ниското равнище през 2012 г.

Според показателя тегло две трети от отпадъците в ЕС от животинска фекална маса, урина и тор са произведени в Испания (39,4 %) и Нидерландия (27,5 % от общото производство в ЕС). Въпреки това, докато равнището на този вид отпадъци е намаляло с 11,8 милиона тона между 2004 г. и 2016 г. в Испания, в Нидерландия то се е увеличило с 2,7 милиона тона през същия период.

Свързани масиви от данни: Генериране на отпадъци (на английски).

Етап на преработване

Продоволствената система е много по-широка от първичното селскостопанско производство; тя обхваща и приготвянето и продажбата на хранителни продукти. Селскостопанската дейност означава развъждане, отглеждане и прибиране на реколтата от първични продукти. Преди обаче хранителните продукти и напитките да стигнат до трапезата, те често биват преработвани, опаковани, транспортирани, разпределяни и пускани на пазара.

Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС признава тези връзки с нейните цели за „гарантиране на стабилни доставки на храни на достъпни цени“, „поддържане на жизнеспособността на икономиката в селските райони чрез насърчаване на заетостта в селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и свързаните с тях сектори“ и за „опазване на качеството на храните и здравето“.

Голяма част от производството на всичките 10,3 милиона стопанства в ЕС се продава на сектора на хранителните продукти и напитките за обработване както в ЕС, така и извън него, като само някои продукти, например виното, маслиновото масло и сиренето понякога се преработват пряко от стопанствата или от кооперациите на земеделските стопани.

На свой ред в преработвателната хранително-вкусова и питейна промишленост се произвеждат редица продукти за крайно потребление или за използване като междинни продукти (като масла, мазнини и захари) за допълнителна преработка и преобразуване в други производствени промишлености надолу по веригата, преди да бъдат на разположение за потребителите.

Мандри и кланици

За хранителните продукти от животински произход първият етап на преработване е в мандрата или в кланицата. Млекопреработвателните предприятия купуват мляко от центрове за събиране на мляко или по-често директно от стопанствата с оглед да го преработят в млечни продукти. Кланиците в ЕС са регистрирани и одобрени предприятия, където се колят и обработват животните, чието месо е предназначено за консумация от човека. Дейността в тях обикновено не се счита за преработване, но за да се направи балансиран общ преглед, те са включени в анализа.

През 2018 г. в ЕС-27 има около 4900 млекопреработвателни предприятия. Голяма част от тях се намират в южните държави — членки на ЕС. Само в Италия има почти 1200 мандри, а в Гърция — около 800 мандри.

В повечето държави членки тези мандри са сравнително малки, като събират по-малко от 5000 тона мляко на година. Например почти три четвърти от всички мандри в Италия са събрали по-малко от 5000 тона мляко на година, както и около 94 % от всички мандри в Гърция. Налице са обаче някои изключения. Няколко държави членки имат малък брой относително големи мандри, които събират над 100 000 тона мляко на година; това включва около една трета от 38 -те мандри в Ирландия, около 40 % от 30 -те мандри в Нидерландия и от 14 -те мандри в Литва и 46 % от 115 -те мандри в Германия.

Наблюдава се консолидация на пазара на млечни продукти в ЕС. Така например между 1994 г. и 2018 г. броят на млекопреработвателните предприятия в Италия, Франция и Германия е намалял наполовина или повече.

Свързани масиви от данни: Мандри (на английски).

Производство на хранителни продукти и напитки

През 2017 г. около 280 000 предприятия в ЕС-27 произвеждат хранителни продукти и напитки. Около половината (51,4 %) от тези предприятия произвеждат хлебни и тестени изделия, като например хлябове, торти, бисквити, макаронени изделия и спагети. Предприятията, произвеждащи месо и месни продукти, напитки и други хранителни продукти, като захари и сладкарски изделия, готови храни и чайове, заедно представляват около една трета от предприятията, произвеждащи хранителни продукти и напитки през 2017 г.

Фигура 7: Предприятия за хранителни продукти и напитки по вид на продукта, ЕС-27, 2017 г.
(%)
Източник: Евростат (sbs_sc_sca_r2)

През 2017 г. предприятията за хранителни продукти и напитки са осигурили заетост на 4,4 милиона души. През 2017 г. оборотът на предприятията, произвеждащи хранителни продукти, е оценен на 930 милиарда евро, а предприятията, произвеждащи напитки, за 26-те държави членки, за които са налични данни, са имали допълнителни 151 милиарда евро оборот.

Най-много предприятия, произвеждащи хранителни продукти и напитки, е имало във Франция и Италия, като предприятията във всяка от тях представляват около 20 % от общия брой в ЕС. Въпреки това, в Германия са били заети най-много хора в този сектор (20,3 % от общия брой в ЕС), последвана от Франция (16,1 %) и Италия (10,4 %).

Огромна част (около 95 %) от всички предприятия, произвеждащи хранителни продукти и напитки в ЕС, са били малки по своята същност, като в тях са били заети по-малко от 50 души. Действително през 2017 г. много малките предприятия, в които са били заети по-малко от десет души, са представлявали около 80 % от всички предприятия, произвеждащи хранителни продукти и напитки.

Заедно средните предприятия, които са осигурявали заетост на между 50 и 249 лица, и големите предприятия, които са осигурявали заетост на над 250 лица, са представлявали малка част от предприятията във всички държави членки; най-големите дялове са били в Люксембург (14,6 %), Германия (13,0 %) и Литва (9,8 %), като по-малките дялове са в повечето други държави членки, включително Испания (44 %), Франция (1,8 %) и Италия (1,8 %).

През 2018 г. производството на хранителни продукти и напитки в ЕС е оценено на 860 милиарда евро. Това е малко повече от двойната стойност на първичното селскостопанско производство от селскостопанския отрасъл в ЕС.

Данните са събрани от 372 продукта от категории хранителни продукти и напитки, включително девет продукта за фураж за селскостопански животни и храна за домашни любимци. През 2018 г. стойността на хранителните продукти и напитките, произведени в Германия, е била най-висока сред държавите членки (149,5 милиарда евро), последвана от Франция (135,5 милиарда евро) и Италия (124,0 милиарда евро).

Най-ценната напитка в ЕС през 2018 г. е била бирата (от малц, но с изключение на безалкохолната бира) и е била оценена на 29,0 милиарда евро. Следователно този пазар е от особено значение за земеделските стопани, които отглеждат ечемик за пивоварни цели (но и някои други зърна), както и хмел. Най-големите производители държави членки на такава бира са били Германия (20,6 % от общото производство в ЕС) и Испания (12,6 %), въпреки че в Белгия също е имало известна специализация (10,2 % от общото производство в ЕС през 2017 г.), както и Нидерландия (7,6 %).

Други основни хранителни продукти и напитки, произведени в ЕС, са били пресният хляб (26,7 милиарда евро през 2018 г.), настърганото сирене, сиренето на прах, синьото сирене и други непреработени сирена (26,5 милиарда евро), тортите и сладкарските изделия (22,1 милиарда евро) и наденичките и подобни продукти (21,0 милиарда евро).

Генериране на отпадъци

През 2016 г. чрез приготвянето и производството на хранителни продукти в ЕС-27 са генерирани 36,1 милиона тона отпадъци, което възлиза на 1,4 % от всички отпадъци от стопански дейности и домакинства в ЕС. Голяма част от този общ обем са животински и растителни отпадъци (както опасни, така и неопасни). Това включва животински отпадъци и отпадъци от растителни тъкани, утайка, отпадъци от консерванти, смазки и нефт, както и биоразградими отпадъци.

През 2016 г. чрез производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия в ЕС-27 са генерирани 21,4 милиона тона животински и растителни отпадъци (както опасни, така и неопасни). Това е значително по-малко от генерираните през 2004 г. 36,3 милиона тона.

Нидерландия (30,3 % от общото производство в ЕС) е генерирала най-големия обем от тези животински и растителни отпадъци. Количеството отпадъци от приготвянето и производството на хранителни продукти се е запазило доста стабилно в периода между 2004 г. и 2016 г., което рязко контрастира с тенденцията в ЕС. За разлика от това, то е намаляло рязко в много държави членки, включително Полша (спад от 7,0 милиона тона до едва 1,4 милиона тона през 2016 г.).

Свързани масиви от данни: Генериране на отпадъци (на английски).

Търговия със селскостопански продукти, хранителни продукти и напитки

Търговията със селскостопански продукти включва действията, свързани със закупуването и продаването на селскостопански стоки и услуги. Когато държавите могат да произведат излишък, той може да се търгува за други стоки и услуги. Защо да търгуваме със селскостопански стоки? Съществуват много възможни причини, които отразяват факта, че не съществуват местни алтернативи (някои култури например се отглеждат само при определен климат) или че някои държави и региони могат да предлагат стоки, които са по-евтини, с по-добро качество, безопасни, устойчиво произведени и питателни. Търговията може да осигури чуждестранна валута, подкрепа на заетостта в секторите, осъществяващи износ, подкрепа за доходите в промишлеността, както и целогодишното снабдяване на потребителите с качествени стоки на конкурентни цени.

По отношение на търговските класификации селскостопанските продукти могат да обхващат три основни групи: животни и животински продукти, продукти от растителни култури и хранителни продукти.

Европейският съюз (ЕС) е най-големият партньор в международната търговия със селскостопански продукти. В ЕС-27 се внасят най-вече обикновени непреработени селскостопански стоки, а се изнасят предимно преработени хранителни продукти. За повече информация вж. тази статия. По отношение на износа на селскостопански продукти от ЕС най-голяма е групата на хранителните продукти и напитките (54 %), следвана от растителните и животинските продукти (и двете групи по 23 %). По отношение на вноса най-голямата група са растителните продукти (44 %), следвана от хранителните (34 %) и животинските продукти (22 %).

През 2019 г. стойността на общата търговия (внос плюс износ) със селскостопански продукти между ЕС-27 и останалата част от света е била 325 милиарда евро. Тъй като износът ( 182 милиарда евро) е бил по-голям от вноса (143 милиарда евро), е имало търговски излишък от 39 милиарда евро. Между 2002 г. и 2019 г. търговията със селскостопански продукти в ЕС е нараснала повече от два пъти, което се равнява на среден годишен растеж от 5,0 %.

Категорията „животински продукти“ включва живи животни, месо, риба, ракообразни, водни безгръбначни, млечни продукти, яйца, мед и други продукти от животински произход. През 2019 г. ЕС е имал търговски излишък от 7,3 милиарда евро по отношение на тази категория продукти. Търговският излишък в категориите „млечни продукти (които включват сирена, мляко и кисело мляко) и птичи яйца“ (12,5 милиарда евро), „меса и карантии, годни за консумация“ (9,9 милиарда евро) и „живи животни“ (2,8 милиарда евро) в значителна степен надхвърля дефицита (17,7 милиарда евро) при търговията с риба, ракообразни и водни безгръбначни.

Фигура 8: Износ и внос на селскостопански продукти по продуктова категория, ЕС-27, 2019 г.
(в милиони евро)
Източник: Евростат (кодове на данни от COMEXT: DS-016894)

Продуктите от растителни култури включват зърнени култури, зеленчуци, градинарски продукти, плодове, кафе и мазнини и масла. През 2019 г. ЕС е имал търговски дефицит от 25,3 милиарда евро по отношение на тази категория продукти от растителни култури, който в голяма степен произтича от дефицита при търговията с плодове,, годни за консумация (13,9 милиарда евро), кафе, чай, мате и подправки (7,6 милиарда евро) и маслодайни семена и плодове (7,1 милиарда евро).

Хранителните продукти представляват различни видове преработени стоки, получени от продукти от растителни култури и животински продукти, като например захар, напитки, тютюн и готов фураж за животни. През 2019 г. ЕС е имал търговски излишък от 51,1 милиарда евро по отношение на тази категория хранителни продукти. Търговският излишък е в резултат от търговски излишък в категориите „напитки, спиртни напитки и оцет“ (25,7 милиарда евро) и „продукти от житни растения, брашно, нишесте или мляко“ (13,7 милиарда евро).

Кои са основните търговски партньори на ЕС по отношение на селскостопанските продукти?

Обединеното кралство беше основният търговски партньор на ЕС-27 по отношение на селскостопанските стоки във времето, когато все още беше държава членка. През 2019 г. другите държави — членки на ЕС, са изнесли селскостопански стоки за Обединеното кралство на стойност 46,7 милиарда евро, което представлява 25,1 % от общата стойност на износа на ЕС-27 на селскостопански стоки, и са внесли селскостопански стоки на стойност 19,7 милиарда евро, около 12,9 % от този внос.

Съединените щати са били вторият основен експортен пазар на селскостопански стоки на ЕС, което представлява 11,6 % или 12,6 милиарда евро, като Китай е бил третият основен търговски партньор (5,8 %, или 10,8 милиарда евро). През 2019 г. Бразилия и Съединените щати са били съответно вторият и третият основен партньор по отношение на вноса на селскостопански продукти в ЕС.

Фигура 9: Външна търговия на ЕС със селскостопански продукти по основни партньори, ЕС-27, 2019 г.
(% дял от износа/вноса на ЕС-27)
Източник: Евростат (кодове на данни от COMEXT: DS-016894)

Етап на разпределяне

Дистрибуторите на хранителни продукти и напитки свързват производителите и потребителите; те са търговци на едро и търговци на дребно. Просто казано, може да се смята, че търговците на едро са посредници, осъществяващи дейност между производители и търговци на дребно или между двама производители.

Търговци на едро, търговци на дребно и доставчици на услуги във връзка с хранителни продукти и напитки

През 2017 г. в ЕС е имало 203 000 предприятия, специализирани в продажбата на едро на хранителни продукти и напитки, както и допълнителни 719 000 предприятия, които или са специализирани в продажбата на хранителни продукти и напитки, или при тях преобладава продажбата на тези стоки. Имало е и около 1,5 милиона предприятия, предлагащи услуги, свързани с храни и напитки, като например ресторанти, барове, кафенета и кетъринг услуги в целия ЕС.

Предприятията — дистрибутори на хранителни продукти и напитки, са основни работодатели в ЕС. През 2017 г. 10,6 милиона лица са работили в областта на продажбата на едро и специализираната продажба на дребно на хранителни продукти и напитки, както и в ресторанти, барове, кафенета и кетъринг услуги. В допълнение други 5,0 милиона лица са работили в неспециализирани магазини, в които преобладава продажбата на дребно на хранителни продукти и напитки.

Културата на кафенетата и ресторантите, както и на туризма, може да помогне да се обясни относителната концентрация в южните държави членки; например имало е предприятия, сервиращи напитки, като барове и кафенета на всеки 234 жители в Португалия, 255 жители в Испания и 291 жители в Гърция.

Свързани масиви от данни: търговци на едро (на английски) и търговци на дребно (на английски).

Транспорт

Веригата „от фермата до трапезата“, разбира се, разчита на транспорта, за да може потребителите да получават от производителите сурова селскостопанска продукция и хранителни продукти. Продължителността на това пътуване и модалната мрежа, използвана за хранителните продукти, могат да варират значително; наред с много други фактори, те зависят от нетрайния характер на стоките и изискванията за запазването им свежи и с добро качество. Така например, някои селскостопански и хранителни продукти ще трябва да се държат замразени, други — охладени или в контролирана атмосфера, докато трети ще бъдат транспортирани сухи или ще се съхраняват в климатизирани помещения.

Всяка година милиарди камиони от ЕС транспортират тонове селскостопански и хранителни продукти по шосе. През 2017 и 2018 г. регистрирани камиони в ЕС-27 (с над 3,5 тона капацитет на натоварване) са транспортирали по шосе около 1,2 милиарда тона продукти от първичното селско стопанство, продукти, получени чрез лов, горски и рибни продукти. Това включва както произведени в ЕС стоки, така и внос от държави извън ЕС. През 2017 г. допълнителни 1,5 милиарда тона хранителни продукти, напитки и тютюн са превозени от регистрирани в ЕС камиони.

Фигура 10: Транспорт на земеделски и хранителни продукти по шосе, ЕС-27, 2010—2018 г.
Източник: Евростат (road_go_ta_tg) и (road_go_ta_dctg)

Следва да се отбележи, че тези данни не отчитат теглото на продуктите, транспортирани по пътищата на ЕС от камиони, регистрирани в държави извън ЕС, нито от камиони, чийто капацитет на натоварване е по-малък от 3,5 тона. Това е важно да се отбележи в граничните за ЕС държави, тъй като част от международния транспорт не е обхваната от настоящите статистически данни.

Единица мярка на товарния автомобилен транспорт е тон/километър (tkm). Това представлява транспортирането на един тон стоки чрез даден вид транспорт на разстояние един километър. За целите на настоящия анализ това измерване е посочено като съотношение „полезен товар — разстояние“. През 2017 г регистрирани в ЕС камиони с капацитет на натоварване 3,5 тона са транспортирали селскостопански продукти, продукти, получени чрез лов, горски и рибни продукти при съотношение „полезен товар — разстояние“ от 195 милиарда тон/километри, а през 2018 г. — при съотношение от 191 милиарда тон/километри. През 2017 г. хранителните продукти, напитките и тютюна са транспортирани при допълнително съотношение 288 милиарда тон/километри. С цел да го поставим в някакъв контекст, това е било равностойно на средно разстояние от 176 km за всеки тон такива комбинирани стоки, транспортирани по шосе.

Широк набор от продукти са били транспортирани от регистрирани в ЕС камиони, но съотношението „полезен товар — разстояние“ по шосе на комбинираните продуктови групи селскостопански продукти, продукти, получени чрез лов, горски и рибни продукти и хранителни продукти, напитки и тютюн е повече от това на която и да е друга продуктова група през 2017 г. Тези комбинирани групи стоки са представлявали 27,5 % от съотношението „полезен товар — разстояние“ на целия товарен автомобилен транспорт с регистрирани в ЕС камиони и 20,8 % от целия товарен автомобилен транспорт през 2017 г.

Голяма част (85,4 % от стоките в тонове, 2017 г.) от селскостопанските продукти, продуктите, получени чрез лов, горските и рибните продукти, транспортирани от регистрирани в ЕС камиони, са превозени на разстояния от по-малко от 300 km. Такъв е случаят (79,8 %) и с хранителните продукти, напитките и тютюневите изделия. Действително и в двата случая голяма част (съответно 68,1 % и 58,9 %) от тези продукти са транспортирани на разстояния от по-малко от 150 km. До голяма степен това отразява краткотрайния характер на много (особено пресни) селскостопански и хранителни продукти, както и тяхното широкоразпространено предлагане от регионални производители.

Националният товарен автомобилен транспорт, който се извършва между населени места, разположени в една и съща държава, от превозно средство, регистрирано в тази държава, е бил най-големият компонент от товарния автомобилен транспорт на селскостопански продукти, продукти, получени чрез лов, горски, рибни и хранителни продукти в ЕС, какъвто е бил случаят и с други продукти. Националният транспорт е преобладавал в товарния автомобилен транспорт на селскостопански продукти, продукти, получени чрез лов, горски и рибни продукти във всички държави членки. Най-големият дял (над 99 %) е бил в островни държави членки, като Кипър и Ирландия, и в тези държави със здрави връзки с международния морски транспорт, като Финландия и Швеция. Само в някои държави членки, като Нидерландия и Белгия, където има важни товарни пристанища, както и Люксембург, Словения, Унгария и Словакия, делът на международния товарен автомобилен транспорт на селскостопански продукти, продукти, получени чрез лов, горски и рибни продукти е бил над 15 %.

Етап на потребление

Гражданите на ЕС разполагат с широк набор от хранителни продукти и напитки. Покупките често отразяват местната, регионалната и националната кухня и формират част от националната културна идентичност на държавата членка. Съществуват и значителни разлики в дела на дохода, който домакинствата харчат за хранителни продукти и напитки.

През 2018 г. хранителните продукти и напитките (включително кетъринг услугите) средно са представлявали общо 21,5 % от разходите на домакинствата в ЕС-27 за крайно потребление. От този общ процент средно 11,8 % са изразходени за хранителни продукти, 6,8 % — за кетъринг услуги, 1,6 % — за алкохолни напитки и 1,2 % — за безалкохолни напитки. Тези дялове обаче са варирали значително в отделните държави членки. Най-високият общ дял е бил в Румъния и Естония (всяка с 30,9 %), а най-ниският — в Люксембург (17,3 %) и Германия (16,6 %).

За повечето хора хранителните продукти и напитките са основни разходи, макар че някои хора страдат от продоволствена бедност. През 2018 г. около един на всеки десет човека (което според оценките е 11,9 %) над 16 години е страдал от известна или сериозна невъзможност да си позволи храна с месо, пиле, риба или техен еквивалент. Делът е бил най-голям (13,8 %) във възрастовия диапазон от 55 до 64 години.

Бедността в ЕС пречи на много хора да ядат питателни храни. Въпреки това, тъй като средният доход расте, често продукти биват замествани с продукти с по-добро качество и по-високо потребление на кетъринг услуги. Средният разход за хранителни продукти и напитки като дял от дохода обикновено намалява с растежа на средния доход.

Сред социално-икономическите групи в целия ЕС най-големият дял от разходите на домакинствата за хранителни продукти е бил сред безработните лица (17,2 %) и пенсионерите (15,9 %), а най-малкият— сред работниците, упражняващи умствен труд (12,6 %). Най-големият дял на разходите на домакинствата за кетъринг услуги е бил за работниците, упражняващи умствен труд (5,4 %). Делът на разходите на домакинствата за консумация на алкохолни напитки варира относително слабо сред различните социално-икономически групи (между 0,9 и 1,1 процентни пункта).

За какви хранителни продукти и напитки харчат пари хората? Сред категориите хранителни продукти месото представлява най-големият дял от разходите за потребление на домакинствата във всяка от държавите членки (3,3 % средно навсякъде в ЕС през 2015 г., но най-високият дял от 7,8 % е достигнат в Румъния).

Европейската комисия е разполагала с редица инициативи за насърчаване на здравословните и устойчиви хранителни режими. Сред тях е била инициативата относно здравословните проблеми, свързани с храненето, наднорменото тегло и затлъстяването от 2007 г.[5], която включва инициативи относно етикетирането на храните, схемите за предлагане на плодове и мляко в училищата, както и инициативи относно проекти в областта на спорта и научните изследвания. Наред с другото, целите са: избягване на хранителен дефицит и на преки здравословни проблеми, свързани с наднорменото тегло; популяризиране на безопасната и устойчива храна; намаляване на разхищението на храни; и подобряване на доброто състояние на животните. Преките здравословни проблеми, свързани с наднорменото тегло или затлъстяването, също имат икономическо въздействие като разходи за лечението на заболявания, свързани с теглото. Затлъстяването причинява редица хронични заболявания, включително диабет, рак и сърдечни заболявания. Индексът на телесната маса (ИТМ) се определя, като теглото на лицето, изразено в килограми, се раздели на ръста му в метри, повдигнат на втора степен.

През 2017 г. половината от населението на ЕС-27 (51,8 %) е класифицирано с наднормено тегло. През 2017 г. малко над една трета (36,9 %) от населението на ЕС е било в състояние преди затлъстяване (с ИТМ над 25, но по-малък от 30), като други 14,9 % са били затлъстели (с ИТМ, по-голям от 30). Тези дялове изглежда нарастват. Пример за това е преобладаващото мнозинство на държавите членки, за които има на разположение данни от 2008 г. В някои държави членки делът на населението с наднормено тегло значително се е увеличил; в България например е оценено, че той се е увеличил от 50,8 % през 2008 г. на 59,5 % през 2017 г., а в Румъния е оценено, че се е увеличил от 50,3 % през 2008 г. на 62,9 % през 2017 г. (най-високият процент сред държавите членки).

Делът на хората в състояние преди затлъстяване и на затлъстелите хора като цяло варира с годините и се увеличава до най-високо равнище между годините 55 и 74, преди отново да намалее. Малко над една пета (22,1 % през 2014 г.) от младите пълнолетни лица в ЕС на възраст между 18 до 24 години са били в състояние преди затлъстяване или са били затлъстели. Около две трети обаче (66,4 % през 2014 г.) от възрастните между 65 и 74 години също са били в състояние преди затлъстяване или са били затлъстели.

Таблица 1: Дял на населението с наднормено тегло по пол и години, 2014 г.
(%)
Източник: Евростат (hlth_ehis_bm1e)

Тези данни подчертават интерес в областта на политиката към насърчаване на здравословни и устойчиви хранителни режими сред поколенията, както и към устойчиво потребление на храни.

Свързани масиви от данни: разходи за потребление (на английски), социално-икономическа структура (на английски) и затлъстяване (на английски).

Генериране на отпадъци

През 2016 г. домакинствата в ЕС-27 са генерирали 187,4 милиона тона отпадъци, което е равностойно на 8,3 % от всички отпадъци от стопански дейности и домакинства. Наред с много други, тези отпадъци включват пластмаси, метали и облекла. През 2016 г. в рамките на общите битови отпадъци са генерирани 28,3 милиона тона животински отпадъци и смесени хранителни и растителни отпадъци.

Фигура 11:Генериране на отпадъци по стопанска дейност и домакинство, ЕС-27, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (env_wasgen)

Количеството животински отпадъци и смесени хранителни и растителни отпадъци, генерирани от домакинствата, се е удвоило (+104,1 %) в периода 2004—2016 г. Това подчертава предстоящата задача за справяне с хранителните отпадъци в ЕС.

Свързани масиви от данни: Генериране на отпадъци (на английски).

Заключение

Усилията за намиране на решение на проблемите във връзка с отпадъците и с теглото и здравето на гражданите, като същевременно се гарантира продоволствена сигурност и се смекчават последиците от изменението на климата, ще окажат въздействие по цялата хранителна верига: върху това какво произвеждат земеделските стопани и рибарниците и как го произвеждат; върху това как хранителните продукти се пакетират, етикетират и транспортират; върху това какво се търгува с партньорите по света; и върху храната, която ядем, и напитките, които пием. Изясняването на настоящата ситуация във веригата е първата стъпка от тази нова стратегия.

Изходни данни за таблиците и графиките

Източници на данни

Изследване на структурата на земеделските стопанства

Почти всички статистически данни за стопанствата и земеделските стопани са извлечени от изследването на структурата на земеделските стопанства за 2016 г. Изследването на структурата на земеделските стопанства (ИСЗС) предоставя широк набор от информация за земеделските стопанства, включително подробни данни за характеристиките на работната сила в стопанствата. ИСЗС се извършва под формата на преброяване на земеделските стопанства на всеки 10 години и като извадково изследване на всеки 3 години.

Биологично земеделие

Данните се събират ежегодно и се предоставят от държавите — членки на ЕС, и Исландия, Норвегия, Швейцария, Турция, Северна Македония, Черна гора и Сърбия въз основа на хармонизиран въпросник. Данните в настоящото годишно събиране произтичат от административните данни на националните субекти, които отговарят за сертифицирането на операторите, извършващи дейност в сектора на биологичното земеделие. До референтната 2007 година предоставянето на данни ставаше на доброволна основа. От референтната 2008 година нататък данните трябваше да бъдат предоставяни съгласно Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за прилагане на Регламент № 834/2007 на Съвета.

Статистически данни относно житните растения

Статистическите данни относно продуктите от житни растения се събират съгласно Регламент (ЕО) № 543/2009 и се получават чрез извадкови изследвания, допълнени с административни данни и прогнози въз основа на наблюденията на експерти. Източниците варират между държавите — членки на ЕС, заради националните условия и статистическите практики. Националните статистически институти или министерствата на земеделието отговарят за събирането на данни в съответствие с регламентите на ЕС. Финализираните данни, изпратени на Евростат, са хармонизирани във възможно най-голяма степен. Службата Евростат отговаря за изготвянето на обобщени данни на ЕС. Статистическите данни, събрани относно селскостопанските продукти, са свързани с над 100 отделни продукта от растителни култури.

Статистически данни относно селскостопанските животни и месото

Статистическите данни относно селскостопанските животни и месото се събират от държавите — членки на ЕС, съгласно Регламент (ЕО) № 1165/2008, който обхваща животни от рода на едрия рогат добитък, свине, овце и кози; статистически данни за закланите животни от рода на едрия рогат добитък, свине, овце, кози и домашни птици; и прогнози за производството на месо от животни от рода на едрия рогат добитък, от свине, от овце и от кози. Изследванията за селскостопанските животни обхващат достатъчно земеделски стопанства, за да се отчетат най-малко 95 % от броя на селскостопанските животни на национално равнище, определен от последното изследване на структурата на земеделските стопанства. Статистическите данни за едрия рогат добитък и свинете се изготвят два пъти в годината, като референтен е даден ден от май/юни и даден ден от ноември/декември.

Статистически данни относно млякото и млечните продукти

Статистически данни относно млякото и млечните продукти се събират съгласно Решение 1997/80/ЕО за прилагането на Директива 96/16/ЕО. Те обхващат селскостопанското производство и използването на мляко, както и описанието (структурата) и дейностите по събиране и производство на мандрите. Заради малкия брой млекопреработвателни предприятия националните данни често са предмет на статистическа поверителност. Съответно предоставянето на общия брой в ЕС в този контекст е предизвикателство и известна част от информацията, представена в анализа, се основава на частични данни за държавите членки (което може да не включва няколко държави). От една страна, статистическите данни от тези няколко на брой предприятия осигуряват ранни оценки на тенденциите. От друга страна, за да се направи пълен общ преглед на сектора на млечните продукти, се изисква подробна информация от стопанствата, а това означава, че крайните цифри относно производството на мляко са на разположение на равнище ЕС едва около една година след референтната година. Записва се теглото на млечните продукти. Следователно е трудно да се сравнят различните продукти (например прясно мляко и мляко на прах). Обемът на пълномасленото или обезмасленото мляко, използван в процесите на млекопроизводство, осигурява по-лесно сравними цифри.

Икономически сметки за селското стопанство

Икономическите сметки за селското стопанство (ИССС) са сателитна сметка в рамките на Европейската система от сметки (ЕСС 2010). Те обхващат произведени през отчетния период селскостопански продукти и услуги, продадени от селскостопански единици, съхранявани в стопанства или използвани за допълнително преработване от селскостопанските производители. Понятията на ИССС са пригодени към особения характер на агроиндустрията: например ИССС включва не само производството на вино и маслини, но и производството на вино и маслиново масло от селскостопански производители, ако са произведени от собствено грозде и маслини. Системата включва информация относно продуктите от растителни култури за вътрешно потребление, използвани за фураж за животни, както и относно продукцията, отчетена от производството за собствена сметка на стоки от основния капитал и собственото крайно потребление на селскостопанските единици. ИССС представлява сметка „Производство“ — генериране на счетоводен приход, сметка „Предприемачески доход“ и някои елементи на капиталова сметка. По отношение на производствените елементи държавите — членки на ЕС, предават на Евростат стойности и основни цени, както и техните компоненти (стойности на цените на производител, субсидии за продуктите и данъци върху продуктите.)

Потребление на пестициди

Данните, събрани от референтната 2011 година нататък, са основани на Регламент (ЕО) № 1185/2009 относно статистиката за пестициди, който установява обща рамка за системно произвеждане на статистика на Общността относно продажбите и употребата на тези пестициди, които са продукти за растителна защита. В хармонизираната класификация на вещества всяко активно вещества е класифицирано в основна група, категория продукти и химичен клас. На Евростат е разрешено да публикува неповерителни данни за държавите на равнище основна група и категория продукти.

Продуктите за растителна защита са препарати, които се състоят от или съдържат едно или повече активни вещества, представени във формата, в която се предлагат на потребителя, предназначени да:

  • защитават растения или растителни продукти от всички видове вредни организми, или да предотвратяват действието на такива организми, доколкото такива вещества или препарати не са дефинирани по-долу по друг начин;
  • влияят върху жизнените процеси на растенията, но не като хранителни добавки (например регулатори на растежа);
  • запазват растителните продукти, доколкото такива вещества или продукти не са предмет на специални разпоредби на Съвета или на Комисията, отнасящи се до средствата за предпазване;
  • унищожават нежелани растения; или
  • контролират или възпират нежелания растеж на растения.

Независимо от това няма общо определение, прието от всички държави членки, и може да има значителни разлики в гамата от продукти, използвани в отделните държави, така че съпоставимостта е ограничена. С оглед да се направи подробна оценка е необходима допълнителна информация относно положението в конкретни държави. Данните се отнасят до количества активни вещества, които са веществата в даден търговски продукти, причиняващи желания ефект върху целевите организми (гъби, плевели, вредители и др.). Основните данни обикновено са изразени в килограми активна съставка, продадена на година за всяка от основните функционални категории продукти („хербициди, продукти за унищожаване на стъбла и на мъх“, „фунгициди и бактерициди“, „инсектициди и акарициди“ и други).

Данните относно продажбите на пестициди обхващат както продажбите за цели, които са свързани със селското стопанство, така и продажбите за цели, които не са свързани със селското стопанство.

Статистическите данни относно пестицидите са засегнати от ограничения относно поверителността. Въздействието на тези ограничения върху данните варира според държавите членки, вида пестициди и годината. Що се отнася до общите продажби на пестициди в ЕС през периода 2011—2017 г., < 3 % от обема са поверителни данни.

Потребление на минерални торове

Евростат публикува два масива от данни относно неорганичните торове: (aei_fm_usefert) и (aei_fm_manfert). Първият е събран от държавите членки и представлява оценка на използвания азот (N) и фосфор (P) в земеделието. Другият масив представлява оценка от Fertilizers Europe на потреблението въз основа на продажбите на минерални торове в ЕС. Данните, оценени от търговското сдружение Fertilizers Europe въз основа на продажбите на минерален тор, в голяма степен съответстват на оценките на употребата на азот и фосфор, отчетена от държавите, въпреки че те не могат да бъдат пряко сравнени заради разлики в методологиите.

Брутен баланс на азота

Методологията за измерване на балансите на азота е описана в Наръчник за баланса на хранителните вещества на Евростат/ОИСР. В брутния баланс на азота са изброени всички вложени суровини и цялата продукция от почвата и брутният излишък на азота е изчислен като разликата между общите вложени суровини и общата продукция. Брутният излишък на азота за хектар е получен, като брутният излишък на азота е разделен на референтната площ. Референтната площ, използвана в настоящата версия на балансите, качени в базата данни на Евростат, е ИЗП (използвана земеделска площ). Следва да се отбележи, че някои държави използват леко различаващи се методологии; Австрия и Испания попадат в тази група. Това означава, че динамичните редове са съпоставими в различните държави, но отделните стойности не следва да бъдат сравнявани с отделните стойности на други държави.

Статистически данни относно рибарството

Статистическите данни относно рибарството са събрани от Евростат чрез официалните национални ресурси на държавите — членки на ЕС, и членовете на Европейското икономическо пространство (ЕИП). Статистическите данни са събрани, като са използвани международно договорени понятия и определения, разработени от работната група „Координация“, която се състои от Евростат и няколко други международни организации, имащи отговорности в областта на статистическите данни относно рибарството.

Статистическите данни относно европейската продукция от риболов включват производството от улов и аквакултури. Уловът се отнася до продукти от риболов, използвани за всякакви цели (търговски, промишлени, развлекателни цели и за препитание) от всички видове и класове риболовните единици (включително рибари, риболовни кораби, риболовни уреди и др.). Знамето на риболовния кораб се използва като основно указание на националността на улова. Освен за улова, Евростат събира статистически данни за разтоварванията на сушата, които са свързани с всички продукти от риболов (изразени в тегло на продукта), разтоварени в докладващата държава, независимо от националността на риболовния кораб, който извършва разтоварването на сушата. Разтоварванията на сушата от риболовни кораби на докладващата държава на пристанища извън ЕС, и които са внесени в ЕС, също трябва да бъдат включени. Производството на аквакултури се отнася до отглеждането на водни (сладководни или соленоводни) организми при контролирани условия. Аквакултурите предполагат някаква форма на намеса в процеса на естествено отглеждане, като например редовно попълване на рибния запас, хранене или защита от хищници. Рибовъдството също така предполага собственост на запаса, който се отглежда, от физическо лице или корпорация.

Държавите — членки на ЕИП, представят на Евростат статистически данни относно улова в съответствие със следните законодателни актове на ЕС:

  • Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно предоставянето на статистика за номиналния улов на държавите членки, които извършват риболов в североизточната част на Атлантическия океан (ОВ L 87, 31.3.2009 г.);
  • Регламент (ЕО) № 217/2009на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно предоставянето на статистика за улова и риболовната дейност от държавите членки, които извършват риболов в северозападната част на Атлантическия океан (ОВ L 87, 31.3.2009 г.);
  • Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно предоставянето на статистика за номиналния улов на държавите членки, които извършват риболов в зони извън северната част на Атлантическия океан (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 1).

Статистическите данни се докладват като живото тегло от разтоварванията на сушата (с други думи, разтовареното на сушата тегло на продукта, за който е приложен подходящ коефициент на преобразуване). Следователно се изключват количества продукти от риболов, които са уловени, но не са разтоварени на сушата. По отношение на статистическите данни относно разтоварванията на сушата, всяка държава докладва годишни данни относно количествата и стойностите на продуктите от риболов, разтоварени на сушата в нейните пристанища съгласно условията на Регламент (ЕО) № 1921/2006 от 18 декември 2006 г. за предоставянето на статистически данни за разтоварванията на рибни продукти в държави членки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1382/91 (ОВ L 403, 30.12.2006 г.). По отношение на статистическите данни относно аквакултурите националните органи представят на Евростат статистически данни относно производството на аквакултури съгласно условията на Регламент (ЕО) № 762/2008 от 9 юли 2008 г. за предоставянето от държавите членки на статистикa относно аквакултурите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 788/96 (ОВ L 218, 13.8.2008 г.).

Що се отнася до риболовния флот, статистическите данни за държавите — членки на ЕС, са от регистъра на риболовния флот на Общността, поддържан от генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ на Европейската комисия. Статистическите данни за Исландия и Норвегия са събрани от досиета относно флота, представени от националните органи.

Генериране на отпадъци

С цел да се наблюдава изпълнението на политиката в областта на отпадъците, по-специално спазването на принципите за оползотворяване и безопасно обезвреждане, се изискват надеждни статистически данни относно производството и управлението на отпадъци от предприятия и частни домакинства. През 2002 г. беше приет Регламент (ЕО) № 2150/2002 относно статистиката на отпадъците, с който се създава хармонизирана рамка за общностна статистика в тази област. Считано от референтната 2004 г., с регламента се изисква на всеки две години държавите — членки на ЕС, да предоставят данни за образуването, оползотворяването и обезвреждането на отпадъците. Данни относно генерирането и третирането на отпадъци понастоящем са на разположение за четните референтни години в периода 2004—2016 г.

Структурна бизнес статистика (СБС)

Чрез структурната бизнес статистика се описват структурата, осъществяването и показателите на икономическите дейности с най-висока степен на подробност на равнището на дейност (няколкостотин икономически сектора). От 1995 г. насам данни за СБС се подават ежегодно от държавите — членки на ЕС, въз основа на законово задължение. СБС обхваща всички дейности на стопанската икономиката, с изключение на селскостопанските дейности и личните услуги, и данните се предоставят от всички държави — членки на ЕС, Норвегия и Швейцария и някои държави, обхванати от процеса на разширяване. Данните се събират по област на дейност: приложение I — услуги, приложение II — промишленост, приложение III — търговия и приложение IV — строителство, както и по набори от данни. Всяко приложение съдържа няколко набора от данни, както е посочено в Регламента за СБС. По-голямата част от данните се събира от националните статистически институти (НСИ) посредством статистически изследвания, търговски регистри или от различни административни източници. Националните служби, осъществяващи регулаторни или контролиращи функции за финансови институции или централни банки, често предоставят необходимата информация относно финансовия сектор (NACE Rev 2, раздел K/NACE Rev 1.1, раздел J). Държавите членки прилагат различни статистически методи в зависимост от източника на данни, като например статистическо оценяване, оценка, основана на модели, или различни форми на импутиране, за да се гарантира качеството на изготвената СБС.

Статистически данни по Продком

Чрез статистическите данни по Продком се предоставя подробна информация относно физическия обем на продукцията, продадена през периода на проучването, стойността на продукцията, продадена през периода на проучването, а за някои продукти — относно обема на общото производство през периода на проучването. Проучването по Продком се основава на Продком списък, състоящ се от около 3900 продукта. 8-цифрените кодове, използвани в списъка, се основават на 6-цифрените позиции от класификацията на продуктите по дейности (КПД) и съответно на 4-цифрените кодове по NACE rev 1.1. От 2008 г. насам кодът по Продком е свързан с КПД от 2008 г. и NACE Rev. 2. Връзката към NACE дава възможност на националните статистически институти да използват търговския регистър, за да идентифицират предприятията, които вероятно произвеждат съответния продукт. Продком списъкът се преразглежда всяка година.

Статистически данни относно транспорта

Данните относно автомобилния превоз на товари се извличат от микроданни, събирани в рамките на Регламент (ЕС) № 70/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно статистическите отчети във връзка с автомобилен превоз на товари. Цифрите се обобщават въз основа на извадкови проучвания, проведени от предоставящите данни държави. Данните включват тонове, тон-километри, превозно средство-километри и брой пътувания. Статистическите данни за товарния автомобилен транспорт се докладват от държавите членки за превозните средства, регистрирани на тяхна територия. Чрез статистическите данни за вътрешния воден транспорт се предоставя информация за обема и ефективността на товарния транспорт по мрежата от вътрешни водни пътища на ЕС. Те се докладват въз основа на „принципа на териториалността“, което означава, че всяка държава отчита товаренето, разтоварването и движението на стоки, които се извършват на нейната национална територия, независимо от държавата на произход на предприятията или мястото на първо товарене и последно разтоварване.

Статистически данни относно търговията

Данните за ЕС идват от базата данни COMEXT на Евростат. COMEXT е референтната база данни на Евростат за международна търговия със стоки. Тя предоставя достъп не само до последните данни и данни от минали периоди от държавите — членки на ЕС, но и до статистически данни за значителен брой държави извън ЕС. Обобщените и подробните статистически данни за международната търговия, разпространявани от уебсайта на Евростат, се съставят от данни на COMEXT при спазване на съответен процес всеки месец. Тъй като COMEXT се актуализира ежедневно, публикуваните на уебсайта данни може да се различават от данните, съхранявани в COMEXT, в случай на неотдавнашни ревизии.

В настоящата статия селскостопанските продукти са класифицирани в съответствие с подпозициите от Комбинираната номенклатура (КН) въз основа на международната класификация, известна като Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС), администрирана от Световната митническа организация. 24-те глави (двуцифрени кодове) за селскостопански продукти в номенклатурата по КН са групирани в 3 основни типа: продукти от животински произход, продукти от растителен произход и хранителни продукти. Глава 15 (мазнини и масла от животински или растителен произход; продукти от тяхното разпадане; обработени мазнини за хранителни цели; восъци от животински или растителен произход) е включена при продуктите от растителен произход.

Разходи за крайно потребление

Евростат събира данни за разходите на домакинствата за крайно потребление съгласно международната класификация на индивидуалното потребление по цели (КОИКОП) в рамките на Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз („ЕСС 2010“). Изискванията за предаване за всеки набор от данни са определени в програмата за предаване на данни по ЕСС 2010. За данните по КОИКОП това са t + 9 месеца след референтния период.

Разходите на домакинствата за потребление се класифицират според целите на потреблението съгласно класификацията КОИКОП (Класификация на индивидуалното потребление по цели, вж. също Регламент (ЕО) № 113/2002 на Комисията от 23 януари 2002 г.). Съответните категории по КОИКОП на равнище трицифрен код са, както следва:

  • P010 — Хранителни продукти и безалкохолни напитки
  • P011 — Хранителни продукти
  • P012 — Безалкохолни напитки
  • P020 — Алкохолни напитки, тютюневи изделия и наркотици
  • P021 — Алкохолни напитки
  • P111 — Кетъринг услуги

Статистически данни относно индекса на телесната маса (ИТМ)

Източник на статистически данни относно ИТМ е Европейската система за здравни интервюта (EHIS). Нейната цел е да се осигурят хармонизирани статистически данни в държавите — членки на ЕС, във връзка със здравословното състояние на респондентите, начина им на живот (фактори от решаващо значение за здравето) и използването от тяхна страна на здравно обслужване. Индексът на телесна маса (ИТМ) е мярка за теглото на лицето спрямо ръста му, която е доста надеждно свързана с телесните мазнини. ИТМ се приема като най-полезната мярка за затлъстяване за възрастни (лица на възраст 18 и повече години), когато са налични само данни за тегло и ръст. Изчислява се като частното между теглото на лицето (изразено в килограми) и неговия ръст (изразен в метри), повдигнат на втора степен. ИТМ = тегло (kg) / ръст (m²)

За класифициране на резултатите относно ИТМ се използва следното подразделяне (според СЗО):

< 18,50: поднормено тегло
18,50 — < 25,00: нормално тегло;
>= 25,00: наднормено тегло;
>= 30,00: затлъстяване.

Контекст

Стратегията „От фермата до трапезата“ (на английски) за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система е основен елемент на Европейския зелен пакт.

Тя има пет ключови стратегически цели:

i) Осигуряване на устойчиво производство на храни
Това включва усилия за: активизиране на усилията на земеделските стопани и рибарите за справяне с изменението на климата, за защита на околната среда и за опазване на биологичното разнообразие; значително намаляване на употребата и зависимостта от химически пестициди, торове и антибиотици; по-нататъшно развитие на биологичното земеделие; допълнителна подкрепа за поминъка на земеделските стопани и рибарите по време на прехода.
ii) Насърчаване на устойчиви практики при преработката на храни и практики надолу по веригата
Това включва усилия за: повлияване на избора на хранителен режим на потребителите; преразглеждане на стандартите за пускане на пазара; определяне на профили на хранителните съставки; подобряване на опаковките на храните.
iii) Насърчаване на устойчивото потребление на храни
Това включва усилия за: обръщане на тенденцията за нарастване на дела на хората с наднормено тегло и затлъстяване в ЕС; предоставяне на потребителите на възможности за избор чрез по-добро етикетиране на храните; определяне на минимални задължителни критерии за устойчиви обществени поръчки за храни.
iv) Намаляване на загубата и разхищението на храни
Това включва усилия за: намаляване на загубата на храни по цялата верига на доставките; подобряване на оползотворяването на хранителни вещества и вторични суровини; укрепване на биоикономиката, управлението на отпадъците и енергията от възобновяеми източници.
v) Борба с измамите с храни по веригата за доставки на храни
Това включва усилия за: подобряване на проследимостта и сигналите, свързани с храните.

Direct access to

Other articles
Tables
Database
Dedicated section
Publications
Methodology
Visualisations




Методология

Бележки

  1. ↑ В счетоводен контекст индустрия означава клон от стопанската дейност. Понятието агроиндустрия се използва, за да се опише клонът на селскостопанското производство, но не следва да се счита, че то предполага, че селското стопанство е индустриализирано или че се отнася до преработването на суровини.
  2. ↑ ОИСР (2019 г.), Accelerating Climate Action: Refocusing policies through a Well-being lens (Ускоряване на действията в областта на климата: промяна на фокуса на политиките в посока на благосъстоянието).
  3. ↑ Основни зони 21, 27, 34, 37, 41, 47 и 51 на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).
  4. ↑ За допълнителна информация вж. уебсайта на Европейската комисия относно общата политика в областта на рибарството (ОПОР).
  5. ↑ За повече информация вж. тук (на английски).
Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:От_фермата_до_трапезата_—_преглед_на_статистическите_данни&oldid=538227"