Archive:Заетост - годишни статистически данни

Данни, извлечени през април 2020 г.

Планирана актуализация на статията: септември 2021 г.

This Statistics Explained article has been archived on 10 June 2021, for updated data see Employment - annual statistics.

Highlights

През 2019 г. равнището на заетост в ЕС-27 (при лицата на възраст между 20 и 64 години) достига най-високата си стойност от 2005 г. насам — 73,1 %.

На равнището на ЕС-27 разликата в заетостта между жените и мъжете намалява от 2005 г. насам, но през 2019 г. равнището на заетост при мъжете все още е с 11,7 процентни пункта по-високо отколкото при жените.

Инструмент 1: Заетост (общо, жени, мъже, младежи и лица в напреднала възраст), 2005—2019 г.
(% от населението на възраст от 20 до 64 години)
Източник: Евростат

В настоящата статия са представени най-скорошните статистически данни за Европейския съюз (ЕС) в областта на заетостта, които се основават на наблюдението на работната сила в ЕС (НРС). Като цяло в статистическите данни за заетостта се наблюдават значителни различия по пол, възраст и завършена образователна степен. Налице са също така съществени разлики на пазара на труда между държавите — членки на ЕС.

Моля, имайте предвид, че посочените в инструментите и в статията данни и дялове може да се различават в някои случаи, поради непрекъснатото преразглеждане на изходните данни: в инструментите са използвани най-скорошните данни (както са показани в базата данни на Евростат Заетост и безработица (наблюдение на работната сила), а в текста са посочени данни от м. април 2020 г.

Full article

Рекордно равнище на заетост от 2005 г. насам

През 2019 г. равнището на заетост в ЕС-27 сред лицата на възраст от 20 до 64 години, измерена в рамките на наблюдението на работната сила в ЕС (НРС в ЕС), е 73,1 %, което е най-високата средна годишна стойност, отчитана в ЕС. Зад тази средна стойност обаче могат да бъдат открити значителни различия между държавите (карта 1 и инструмент 1). До момента най-високо равнище на заетост в ЕС отчита Швеция: 82,1 %. Подобно високо равнище се наблюдава и в две държави от ЕАСТ — Исландия (85,9 %) и Швейцария (82,9 %).

Карта 1: Равнище на заетостта във възрастовата група 20—64 години, 2019 г.
(%)
Източник: Евростат (lfsi_emp_a)

През 2010 г. Европейският съвет прие стратегията „Европа 2020“. Акцентът в нея е поставен върху укрепването на икономиката на ЕС и подготовката за предизвикателства през следващото десетилетие. Една от основните цели на тази стратегия на равнището на ЕС е до 2020 г. да се повиши заетостта на населението на възраст 20—64 години до най-малко 75 %.

Въпреки че през 2019 г. ЕС-27 като цяло все още не е постигнал целта си, 17 държави — членки са постигнали или дори надхвърлили целта на стратегията „Европа 2020“. Сред тях са три северноевропейски държави членки (Швеция, Дания и Финландия), трите Балтийски държави членки (Естония, Литва и Латвия) както и Нидерландия, Германия, Чехия, Словения, Португалия, Кипър, Унгария, Малта, Ирландия, Австрия и България (карта 1). Обединеното кралство, както и Исландия, Швейцария и Норвегия, също отчитат равнища на заетост от над 75 %. В другия край на скалата равнището на заетост все още далеч е от целта на ЕС, т.е. под 70 , в Хърватия, Италия, Испания, а също и в Гърция, която отчита най-ниското равнище сред държавите —членки на ЕС (61,2 %). В държавите кандидатки Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция са регистрирани равнища на заетост от 65 % или по-малко.

Инструмент 1: Заетост (общо, жени, мъже, младежи и лица в напреднала възраст), 2005—2019 г.
(% от населението на възраст от 20 до 64 години)
Източник: Евростат (lfsi_emp_a)

В периода между 2005 г. и 2019 г. в ЕС-27 равнището на заетост сред общото население на възраст 20—64 години е нараснало с 6,3 процентни пункта (п.п.) — от 66,8 % на 73,1 %. През последните години обаче се наблюдават значителни различия между ситуацията на пазарите на труда в отделните държави. Равнището на заетост се е увеличило през посочения период във всички държави с изключение на Гърция (-3,2 п.п.). Най-голямо увеличение се наблюдава в Малта (19,8 п.п.: от 57,4 % на 77,2 %) и в Полша (14,7 п.п.: от 58,3 % на 73,0 %).

Равнището на заетост при жените нараства през годините

През 2019 г. равнището на заетост при мъжете е по-високо от това при жените във всички 27 държави — членки на ЕС. Тази констатация важи също за целия период от 2005 г. до 2019 г., но с две изключения: Латвия през 2010 г. и Литва през 2009 г. и 2010 г. Налице са обаче различия в развитието на равнището на заетост при мъжете и жените през периода от 2005 г. до 2019 г. (втора и трета икона на инструмент 1).

От 2005 г. насам заетостта при жените се увеличава в Европа като цяло, като на равнището на ЕС нарастването е с 8,6 п.п. Най-голямо нарастване на равнищата на заетост при жените между 2005 и 2019 г. се наблюдава в Малта (+ 31.9 п.п.), България и Полша (+13,6 п.п. и в двете). През 2019 г. най-високо равнище на заетост при жените е отчетено в Швеция (79,7 %), а най-ниско — в Италия (53,8 %) и Гърция (51,3 %).

От друга страна, през периода от 2005—2019 г. нарастването на равнището на заетост в ЕС при мъжете е по-ограничено (+3,9 п.п.), отколкото при жените. Равнището на заетост при мъжете дори намалява в седем държави — членки на ЕС, като най-осезаема промяна се наблюдава в Гърция (-8,0 п.п.: от 79,3 % през 2005 г. на 71,3 % през 2019 г.) и Испания (-5,8 п.п.: от 79,8 % на 74,0 %).

Впоследствие разликата в равнището на заетост между жените и мъжете в ЕС намалява от 16,4 п.п. през 2005 г. на 11,7 п.п. през 2019 г. Същата тенденция се наблюдава във всички държави — членки на ЕС, с изключение на Унгария, Полша, Естония и Румъния. Този спад е особено силно изразен в Малта (изменение с -24,9 п.п. в разликата между заетостта при мъжете и жените) поради увеличаването на процента на заетост при жените. Разликата в равнището на заетост намалява значително и в Испания (-12,8 п.п.) и Люксембург (-11,9 п.п.) поради съчетанието от намаляване на равнището на заетост сред мъжете и повишаването му при жените.

Ръст при заетостта на лицата в напреднала възраст, тенденция към спад на младежката заетост

Въпреки че между 2005 г. и 2019 г. заетостта сред младите хора (на възраст 15—24 години) бележи слабо покачване на равнището на ЕС (+ 0,2 п.п.), в почти половината от държавите — членки на ЕС (13 държави), е налице намаляване на стойностите в национален мащаб. Спадът в младежката заетост е особено осезаем в Ирландия, Испания, Гърция, Дания, Португалия, Италия и Кипър. От друга страна, през същия период заетостта на лицата в напреднала възраст (55—64 години) се увеличава, като България, Германия, Словакия и Нидерландия отчитат най-голямо нарастване на равнището на заетост на тази група от населението (четвърта и пета икона от инструмент 1).

Колкото по-висока завършена образователна степен, толкова по-високо равнище на заетост

Завършената образователна степен има значително влияние върху равнището на заетост (инструмент 2). През 2019 г. в ЕС равнището на заетост при лицата на възраст 20—64, завършили висше образование (висше образование с кратък курс на обучение, образователно-квалификационна степен „бакалавър“, образователно-квалификационна степен „магистър“ или образователна и научна степен „доктор“ (или еквивалентни на тях степени) (нива 5—8 по ISCED), е 84,8 % на равнището на ЕС. Тази стойност е много по-висока, отколкото при лицата, завършили само начален или прогимназиален етап на основното образование) (нива 0—2 по ISCED), при които тя е 55,8 %. Равнището на заетост в ЕС-27 сред лицата, завършили максимум средно образование или професионално обучение след завършено средно образование, което не е висше образование (нива 3—4 по ISCED), се намира между двата предходни процента — 73,4 %. Тези данни вероятно показват, че колкото по-висока е завършената образователна степен, толкова по-големи са шансовете за намиране на работа.

Освен че има най-малка вероятност да си намерят работа (сред трите групите по степен на завършено образование), лицата, завършили ниска образователна степен, са и най-тежко засегнати от последната криза: в ЕС равнището на заетост в тази група е спаднало с 5,4 п.п. между 2007 г. и 2013 г. При лицата със средно или висше образование този спад е с 1,8 п.п. (и за двете образователни равнища).

Инструмент 2: Равнище на заетост според образователната степен, 2005—2019 г.
(% от населението на възраст 20—64 г. с ниска/средна/висока образователна степен)
Източник: Евростат

Инструмент 2 показва значението на образованието за увеличаване на шансовете за намиране на работа. В Словакия например през 2019 г. равнището на заетост при лицата със завършена ниска образователна степен е 36,1 %; този процент е много по-малък в сравнение със равнището на заетост при лица със средна или висока степен на образование (съответно 75,6 % и 80,6 %). Подобна ситуация се наблюдава в Хърватия (39,5 % за лицата с ниска степен на образовани срещу 66,6 % за тези със средна), Чехия (53,4 % срещу 81,3 %), България (51,2 % срещу 76,0 %) и Полша (44,6 % срещу 69,2 %). Струва си да бъде спомената и ситуацията във Франция, където е налице равнище на заетост от 51,7 %, 70,1 % и 83,3 % съответно за лицата с ниска, средна или висока степен на образование, като в тези данни се включват и отвъдморските департаменти. Ако обаче не бъдат включени отвъдморските департаменти, равнището на заетост на лицата с ниска, средна или висока степен на образование е съответно 52,5 %, 70,4 % и 83,4 %. Разликата между континентална Франция (без отвъдморските департаменти) и цялата територия на Франция (с отвъдморските департаменти) намалява с увеличаването на степента на образование.

Специалистите представляват най-голямата група в ЕС-27

От гледна точка на длъжностите (ISCO) през 2019 г. специалистите представляват най-голямата група в ЕС-27 (лявата половина на фигура 1) — 19,5 % от заетите лица. След това се нареждат техниците и приложните специалисти (16,9 %) и работниците в сферата на услугите и продажбите (16,3 %). На другия край на скалата са двете най-малки групи, които включват квалифицираните работници в селското, горското и рибното стопанство (3,3 %) и професиите във въоръжените сили (0,6 %).

Професията сама по себе си обаче дава ограничена представа за икономическите, социалните и културните характеристики на заетите лица. Поради тази причина беше въведена по-широка класификация, наречена ESeG (Европейски социално-икономически групи). Тя съчетава професията с трудовия статус. Ако се използва тази класификация, през 2019 г. специалистите остават най-голямата група в ЕС-27 (19,4 % от заетите лица, дясна половина на фигура 1), но вече са последвани от наетите лица на най-ниски позиции (18,6 %) и квалифицираните промишлени работници (17,1 %).

Фигура 1: Заети лица по професия и социално-икономическа група, възрастова група 20—64, ЕС-27, 2019 г.
(% от общата заетост)
Източник: Евростат (lfsa_egais) и (lfsa_esega)

Изходни данни за таблиците и графиките

Статистически данни за заетостта, фигура 1 (на английски)

Източници на данни

Източник: Наблюдението на работната сила в Европейския съюз (НРС в ЕС) е най-голямото европейско извадково изследване на домакинствата, предоставящо тримесечни и годишни резултати за участието на пазара на труда на лицата на възраст 15 и повече години, както и за лицата извън работната сила. То обхваща населението в обикновените домакинства. Лицата, които са на задължителна военна служба или предоставят безвъзмезден труд в полза на обществото, не са включени в резултатите. НРС в ЕС се основава на едни и същи целеви групи от населението и използва едни и същи определения във всички държави, което означава, че резултатите са съпоставими между държавите. НРС в ЕС е важен източник на информация за ситуацията и тенденциите на националните пазари и пазарите на труда в ЕС. Всяко тримесечие се провеждат около 1,8 милиона интервюта в участващите държави, за да се получи статистическа информация за приблизително 100 променливи. Поради разнообразната информация и големия размер на извадката НРС в ЕС също така е важен източник за други европейски статистически данни, например статистиката за образованието или регионалната статистика.

Референтен период: Годишните резултати са средни стойности от четирите тримесечия през годината.

Обхват: Понастоящем резултатите от наблюдението обхващат всички държави — членки на Европейския съюз, Обединеното кралство, държавите от ЕАСТ, Исландия, Норвегия и Швейцария, както и държавите кандидатки Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция. По отношение на Кипър наблюдението обхваща само районите, контролирани от правителството на Република Кипър.

Европейски агрегати: ЕС и ЕС-27 се отнасят до целия ЕС, съставен от 27 държави членки. Ако за дадена държава няма налични данни, при изчисляването на съответните агрегати се отчитат данните за същата държава за последния наличен период, като се добавя пояснение, че случаят е такъв.

Определения: Понятията и определенията, използвани за целите на наблюдението, следват насоките на Международната организация на труда. Заетостта обхваща лица на възраст 15 и повече години (16 и повече години в Испания и Италия, 15—74 години в Естония, Латвия, Унгария, Финландия, Швеция, Норвегия и Дания и 16—74 години в Исландия), живеещи в частни домакинства, които през референтната седмица са извършвали работа, дори само за един час, срещу заплащане, печалба или семейна придобивка или които не са работили, но са имали работа или стопанска дейност, от която временно са отсъствали, например поради болест, отпуск, колективен трудов спор или образование и обучение.

Заетостта може да се измери по отношение на броя на лицата или работните места в еквиваленти на пълно работно време или в брой отработени часове. За всички представени в статията изчисления се използва броят на лицата; представената информация за равнищата на заетост също се основава на изчисления на броя на лицата. Статистическите данни за заетостта често се представят като равнища на заетост с цел премахване на влиянието на променящия се брой на населението на отделните държави във времето и улесняване на сравненията между различните по големина държави. Тези равнища обикновено се публикуват за населението в трудоспособна възраст, за което по принцип се счита, че включва лицата на възраст между 15 и 64 години, макар че в Испания и Обединеното кралство, а също и в Исландия се използва възрастовата група 16—64 години. Възрастовата група 15—64 години се използва като стандарт и от други международни статистически организации (въпреки че някои създатели на политики отдават все по-голямо значение на възрастовата група от 20 до 64 години, тъй като все по-голям дял от населението на ЕС продължава обучението си с цел придобиване на висше образование).

Понятието за работната сила в НРС се различава от понятието за вътрешна заетост, използвано в национални сметки, тъй като последната не включва ограничение за възрастта или вида на домакинството и включва също така населението, което не пребивава в страната, но допринася за БВП, и лицата, които са на задължителна военна служба или предоставят безвъзмезден труд в полза на обществото.

Страницата с общия преглед Наблюдение на работната сила в ЕС съдържа връзки към пет различни статии с подробна техническа и методологична информация.

Моля, имайте предвид, че Евростат предоставя два набора от показатели, свързани с годишното равнище на заетост, които служат за различни цели и в някои случаи се различават помежду си:

1) Основни показатели, които са сезонно изгладени. Те включват водещите показатели съгласно стратегията „Европа 2020“ и впоследствие се използват за наблюдение на напредъка към постигането на целите, заложени в стратегията (на равнището на ЕС и на национално равнище). Имат само няколко разбивки и обикновено се отнасят до възрастовата група 20—64 г. Моля, имайте предвид, че за Франция се публикуват два динамични реда: един за отвъдморските департаменти, считано от 2003 г., и един за континентална Франция, с изключение на отвъдморските департаменти, считано от 1992 г. Вторият динамичен ред се оценява съгласно стратегията „Европа 2020“ и се включва в съответните агрегати на ЕС и еврозоната.

2) Подробни резултати, които не са сезонно изгладени. Те имат голям брой разбивки и следователно могат да бъдат използвани за по-подробен анализ. За Франция се публикува само един динамичен ред от данни. Той съдържа данни за континентална Франция до четвъртото тримесечие на 2013 г., а от 2014 г. нататък — също и за френските отвъдморски департаменти.

В настоящата статия са представени годишни резултати за повечето показатели от набора „основни показатели“.

Основни понятия: Ето някои от основните характеристики на заетостта, определени в НРС в ЕС:

наетите лица се определят като лица, които работят за работодател от публичния или частния сектор и получават възнаграждение под формата на надници, заплати, заплащане според резултата или плащане в натура; тук се включват и кадровите военнослужещи в състава на въоръжените сили;
самостоятелно заетите лица работят в свое собствено предприятие, стопанство или професионална практика. Счита се, че през референтната седмица самостоятелно заетото лице е работило, ако отговаря на един от следните критерии: работи с цел получаване на печалба; заето е с управлението на дадена стопанска дейност; или към дадения момент създава стопанска дейност;
разграничението между работа на пълно и на непълно работно време се прави по принцип въз основа на спонтанен отговор от страна на респондента. Основните изключения са Нидерландия и Исландия, където се използва 35-часов праг, Швеция, където се прилага праг за самостоятелно заетите лица, и Норвегия, в която на лицата, работещи между 32 и 36 часа, се задава въпросът дали работното им място е на пълно или непълно работно време;
показателите за заетите лица на втора работа се отнасят само за лицата, които към един и същи момент имат повече от една работа; лицата, сменили работата си през референтната седмица, не се считат за работещи на две места;
счита се, че дадено наето лице е назначено на временна работа, ако работодателят и наетото лице се договорят, че нейният край е обусловен от обективни условия, като определена дата, изпълнение на дадена задача или връщането на работа на наето лице, което е било временно замествано. Типични такива случаи са: лица на сезонна работа; лица, наети от агенция или трудова борса и назначени на работа от трета страна за изпълнение на конкретна задача (освен ако нямат писмен безсрочен трудов договор); лица на специфични договори за обучение.

Образователната степен се отнася до завършена образователна степен, т.е. най-високата успешно завършена образователна степен. Ниска степен на образование се отнася до нива 0—2 по ISCED (по-ниска от начален етап на основното образование, начален етап на основното образование и прогимназиален етап на основното образование), средната степен се отнася до нива 3 и 4 по ISCED (средно образование и професионално обучение след завършено средно образование, но не висше) и висока степен на образование се отнася до нива 5—8 по ISCED (висше образование).

Европейските социално-икономически групи (ESEG) представляват класификация, която позволява групирането на лица със сходни икономически, социални и културни характеристики в целия Европейски съюз, въз основа на основни социални променливи, като целта е класификацията да е подходяща за употреба всички социални изследвания и да предоставя съпоставими резултати. Основните социални променливи са „Трудов статус съгласно МОТ“, „Трудов статус“, „Професионална заетост“ (в съответствие с ISCO-08) и „Трудов статус, деклариран от самото лице“. Подробната класификация и обяснителни бележки можете да намерите на ESeG на сървъра RAMON на Евростат.

Контекст

Статистическите данни за заетостта могат да се използват за редица различни анализи, включително макроикономически (трудът като производствен фактор), както и проучвания на производителността на труда или конкурентоспособността. Те могат също така да се използват за изследване на множество социални и поведенчески аспекти, свързани с трудовия статут на дадено лице, като например социалната интеграция на малцинствата или заетостта като източник на доходи за домакинствата.

Заетостта е както структурен, така и краткосрочен показател. Като структурен показател тя може да послужи за по-добро разбиране на структурата на пазарите на труда и икономическите системи, измерени чрез равновесието между търсенето и предлагането на работна сила или качеството на работните места. Като краткосрочен показател заетостта следва бизнес цикъла; в това отношение обаче има някои ограничения, тъй като заетостта често се нарича „изоставащ“ показател.

Статистическите данни за заетостта са в основата на много политики на ЕС. Европейската стратегия за заетостта (ЕСЗ) бе лансирана на срещата на високо равнище по въпросите на заетост, проведена в Люксембург през ноември 1997 г., и бе преработена през 2005 г. с цел да бъде приведена в по-пълно съответствие с обновените цели от Лисабон, а през юли 2008 г. бяха актуализирани насоките относно политиките за заетостта в периода 2008—2010 г. През 2010 г. Европейската комисия стартира стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. тя беше официално приета от Европейския съвет през юни 2010 г. Европейският съвет прие пет водещи цели, първата от които е повишаване до 75 % на равнището на заетост на жените и мъжете на възраст между 20 и 64 г. в периода до 2020 г. С оглед на тези водещи цели държавите членки могат да определят собствени национални цели и да изготвят национални програми за реформа, включващи действията, които възнамеряват да предприемат в изпълнение на стратегията. В съответствие със стратегията „Европа 2020“ в ЕСЗ се насърчава изпълнението на мерки, чрез които до 2020 г. да бъдат изпълнени три основни цели, а именно:

— заетост за 75 % от лицата на възраст между 20 и 64 години;
— намаляване на броя на преждевременно напускащите училище лица до под 10 %, както и най-малко 40 % от хората на възраст от 30 до 34 години да са завършили висше образование;
— намаляване с най-малко с 20 милиона души на броя на хората, които са в състояние на бедност или в риск от бедност и социално изключване.

Бавният темп на възстановяване от финансовата и икономическа криза и все по-големият брой доказателства за нарастване на безработицата станаха причина на 18 април 2012 г. Европейската комисия да формулира набор от предложения за мерки за стимулиране на създаването на работни места, обединени в специален пакет за заетостта. Наред с другото, в предложенията бяха включени мерки за създаване на заетост чрез подход от страната на търсенето и бяха посочени начини, по които държавите членки могат да насърчат наемането на работа, като намалят данъчното облагане на труда или окажат по-голяма подкрепа на стартиращите предприятия. Освен това предложенията имаха за цел да определят икономическите области, в които е налице особено голям потенциал за създаване на работни места, като например екологосъобразната икономика, здравните услуги и информационните и комуникационните технологии.

През декември 2012 г. в контекста на все по високата младежка безработица в няколко държави членки Европейската комисия предложи пакет от мерки за младежката заетост (COM(2012) 727 final). Този пакет бе последваща мярка към действията относно младежта, залегнали в по-широкообхватния пакет за заетостта, и съдържаше редица предложения, включително:

всички младежи на възраст до 25 години да получат добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след като завършат формално образование или останат без работа (гаранция за младежта);
консултация с европейските социални партньори по рамка за качество на стажовете, чрез която да се даде възможност на младите хора да придобият професионален опит при сигурни условия;
Европейски алианс за професионална подготовка, с който се цели да се подобрят качеството и предлаганите форми на чиракуване и се очертават начините за намаляване на пречките пред мобилността на младите хора.

През 2013 г. продължи полагането на усилия за намаляване на младежката безработица, като Европейската комисия представи Инициатива за младежка заетост (COM(2013) 144 final), разработена с цел засилено и ускорено изпълнение на мерките, очертани в пакета за младежката заетост. Целта ѝ е да се подкрепят по-специално младежите, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение, в регионите с равнище на младежка безработица над 25 %. Инициативата бе последвана от друго съобщение, озаглавено „Да обединим усилията си в подкрепа на младите хора в Европа — Призив за действия срещу младежката безработица“ (COM(2013) 447 final), чиято цел е да ускори прилагането на гаранцията за младежта и да подпомогне държавите членки и предприятията в ЕС да назначат на работа повече млади хора.

Един от основните приоритети на колегиумa на членовете на Комисията, чийто мандат започна през 2014 г., е да съсредоточи усилията си върху стимулите за създаване на работни места, постигане растеж и инвестиции с цел намаляване на регулаторната тежест, по-интелигентно оползотворяване на съществуващите финансови ресурси и на публичните средства. През февруари 2015 г. Европейската комисия публикува серия от доклади за отделните държави (на английски), в които се анализират икономическите политики на държавите — членки на ЕС, и се съдържа информация за формулираните за следващата година приоритети, насочени към стимулиране на растежа и създаването на работни места. През същия месец Европейската комисия предложи също така през 2015 г. по линия на инициативата за младежка заетост да бъдат предоставени 1 милиард евро за увеличаване до 30 пъти на предварителното финансиране, което държавите — членки на ЕС, за да повишат равнището на заетост сред младежите, с цел да бъдат подпомогнати до 650 000 млади хора на пазара на труда.

През юни 2016 г. Европейската комисия прие Програма за умения в Европа COM(2016) 381/2, озаглавена „Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“. Целта е да се гарантира, че хората ще усвоят уменията, необходими им в момента и занапред, за да се повишат пригодността за заетост, конкурентоспособността и растежът в целия ЕС.

Неотдавна, на 17 ноември 2017 г., беше подписан the European Pillar of Social Rights (Европейския стълб на социалните права) съвместно от Европейския парламент, Съвета и Комисията. Заетостта и социалните политики са основните области от интерес за Европейския стълб на социалните права, като целта е предоставянето на нови и по-ефективни права за гражданите. Той се състои от 3 основни категории: 1) равни възможности и достъп до пазара на труда, 2) справедливи условия на труд и социална закрила и 3) приобщаване. По-специално днешните по-гъвкави трудови споразумения предоставят нови възможности за работа, особено за младите хора, но могат потенциално да доведат до нова несигурност и неравенство. „Изграждането на една по-справедлива Европа и укрепването на социалните аспекти в нея е основен приоритет на Комисията. Съпътстващ елемент от европейския стълб на социалните права е специален набор от социални показатели, с чиято помощ ще се следи изпълнението на заложените цели — с него ще се проследяват тенденциите и напредъкът в държавите от ЕС в 12 области, а резултатите ще се вземат предвид в европейския семестър за координация на икономическите политики. Наборът от социални показатели ще послужи също така за оценяване на напредъка за постигането на социален рейтинг „ААА“ за ЕС като цяло.