Archive:Демографски промени на регионално равнище
This Statistics Explained article is outdated and has been archived - for recent articles on population see here.
- Данни от месец март 2011 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни.
Източник: Евростат (demo_r_d3dens)
В тази статия е представен настоящият регионален модел на демографските промени в Европейския съюз (ЕС) в резултат на естествена промяна в населението или миграция. Основният фактор в момента е миграцията. Демографските тенденции оказват силно въздействие върху обществата в ЕС и представляват огромно предизвикателство във всички области на политиката. По тази причина подробната статистическа информация е от съществено значение както за лицата, които отговарят за формулирането на политиките, така и за гражданите.
Основни статистически резултати
Източник: Евростат (demo_r_gind3)
Източник: Евростат (reg_gind3) и (demo_gind)
,_by_NUTS_3_regions,_2008.PNG)
Източник: Евростат (reg_gind3) и (demo_gind)
Източник: Евростат (demo_r_frate2)
Източник: Евростат (demo_r_mlifexp)
Източник: Евростат (demo_r_mlifexp)
Източник: Евростат (demo_r_d2jan)
Брой и гъстота на населението
Към 1 януари 2009 г. населението на 27-те държави — членки на Европейския съюз, е 499,7 милиона души. Гъстотата на населението на равнище ЕС-27 през 2008 г. се изчислява на 116 души на km2.
На карта 1 е показана гъстотата на населението през 2008 г. Като цяло регионите на ниво NUTS 3, които включват столицата на държавата и ― в повечето случаи ― регионите в непосредствена близост, са сред най-гъсто населените.
Регионът на ниво NUTS 3 Paris определено е най-гъсто населеният (21 022 души на km2), следван от Inner London West (10 094) и Inner London East (9 049). Гъстота на населението над 5 000 на km2 се наблюдава ― в низходящ ред ― в следните региони на ниво NUTS 3: Hauts-de-Seine (Франция), Bucureşti (Румъния), Bruxelles-Capitale/Brussel-Hoofdstad (Белгия), Seine-Saint-Denis и Val-de-Marne (Франция), Melilla (Испания) и Basel-Stadt (Швейцария).
Най-слабо населеният статистически регион на ниво 3 в рамките на обхванатата през 2008 г. територия е Landsbyggd (Исландия) с 1,2 души на km2. Най-слабо населеният регион на ниво NUTS 3 в рамките на ЕС-27 е Guyane (Франция) с 2,7 души на km2.
Демографски промени през 2008 г.
Промяната в населението през дадена референтна година представлява разликата между броя на населението на 1 януари следващата година и на 1 януари от дадената референтна година. Промените в броя на населението са следствие от броя на ражданията и на смъртните случаи и от броя на хората, които са мигрирали към и от държавата. Следователно промяната в населението се състои от два компонента: „естествена промяна“ (разликата между ражданията на живо дете и смъртните случаи) и „нетна миграция и статистическа корекция“ (вж. Източници и наличност на данните).
На карти 2, 3 и 4 са представени демографските промени и тези два компонента през 2008 г. по региони на ниво NUTS 3. За целите на съпоставимостта промяната в населението и двата ѝ компонента са представени като общи коефициенти на 1 000 души, т.е. по отношение на броя на средното население на региона (вж. Източници и наличност на данните).
На картите е показано как промяната в населението варира в отделните региони от ръст до намаление (карта 2), поради положителна или отрицателна естествена промяна (карта 3) и положителна или отрицателна нетна миграция и статистическа корекция (карта 4).
Настоящото положение на ЕС-27 от демографска гледна точка потвърждава тенденцията на непрекъснат ръст, която се запазва още от 1960 г. Населението на ЕС-27 се увеличава с 4,1 на 1 000 души през 2008 г., благодарение на естествен ръст (вж. Източници и наличност на данните) от 1,2 на 1 000 души и нетна миграция[1] от 2,9 на 1 000 души. Макар че населението на ЕС-27 като цяло през 2008 г. се увеличава, тази промяна в населението не е разпределена равномерно между всички държави членки. През 2008 г. населението се увеличава в 20 държави — членки на ЕС, и намалява в останалите седем.
Намаляване на броя на населението се наблюдава в повечето североизточни и източни, както и в част от югоизточните региони на ниво NUTS 3. Държавите, чиито региони в най-голяма степен са засегнати от тази тенденция през 2008 г. са България, Германия, Унгария, Румъния, Полша, Естония, Латвия, Литва и Хърватия, в които се наблюдава намаляване на броя на населението в по-голямата част от техните региони на ниво NUTS 3, което превишава ръста на населението, отбелязан в останалите им региони. Намаляване на броя на населението се наблюдава и в северните части на Швеция, във финландския регион Itä-Suomi, в много региони на Гърция и Португалия и в няколко региона на Турция. От друга страна, населението нараства в Кипър, Люксембург и Малта, както и в Черна гора, Бившата югославска република Македония и ― в по-голяма степен ― в Турция.
В почти всички западни и югозападни региони на ЕС през 2008 г. населението се е увеличило. Това е особено ясно изразено в Ирландия и в почти всички региони на Обединеното кралство, в Италия, Испания, Франция, включително френските отвъдморски департаменти, както и на испанските и португалските острови в Атлантическия океан. Положителни промени в населението се отбелязват също така в Австрия, Швейцария, Белгия, Люксембург и Нидерландия.
Представената на карта 2 картина може да бъде детайлизирана чрез анализ на двата компонента на промяната в населението, т.е. естествена промяна и нетна миграция[2].
На карта 3 е показано, че в много региони от ЕС през 2008 г. са починали повече хора, отколкото са се родили. Отрицателната естествена промяна в населението в резултат на това е широко разпространена и засяга почти половината от регионите в ЕС. Положителна естествена промяна в населението се наблюдава в цяла Ирландия, централните части на Обединеното кралство, повечето региони на Франция, Белгия, Люксембург, Нидерландия, Швейцария, Исландия, Лихтенщайн и Дания и повечето региони на Норвегия. Във всички тези региони през 2008 г. има повече раждания на живо дете, отколкото смъртни случаи.
Смъртните случаи са повече от ражданията в повечето региони на Германия, в Унгария, Хърватия, Румъния и България, а също така в балтийските държави членки на север и Гърция и Италия на юг. При други държави като цяло се наблюдава по-балансиран модел.
Една от основните причини за забавяне темпа на естествения ръст на населението е, че жителите на ЕС имат по-малко деца в сравнение с преди това. Като цяло в 27-те държави, които понастоящем са членки на ЕС, тоталният коефициент на плодовитост е намалял от около 2,5 раждания на живо дете на жена в началото на 60-те години на миналия век до 1,60 за периода 2006―2008 г. (За определение на „тотален коефициент на плодовитост“ (вж. Източници и наличност на данните)).
На национално равнище през периода 2006―2008 г. в 17 от 27-те държави членки е наблюдаван тотален коефициент на плодовитост под 1,5 деца на жена. В днешно време в развитите части на света тотален коефициент на плодовитост от около 2,1 раждания на живо дете на жена се счита за коефициент на заместване, т.е. равнището, при което броят на населението ще се запази стабилен в дългосрочен план при липса на входяща и изходяща миграция. През периода 2006―2008 г. на практика целият ЕС, ЕАСТ и държавите кандидатки, с изключение на Турция и Исландия, все още са далеч под този коефициент на заместване.
На карта 5 е показано изменението на тоталния коефициент на плодовитост по региони на ниво NUTS 2. Измежду обхванатите в този анализ 317 региона на ниво NUTS 2 през периода 2006―2008 г. тоталният коефициент на плодовитост варира средно от едно дете на жена в Asturias в Испания до 3,7 деца във френския отвъдморски департамент Guyane.
Очакваната продължителност на живота при раждане се е увеличила с около 10 години през последните 50 години, което се дължи на подобрените социално-икономически и екологични условия и по-добрите медицинско лечение и грижи.
На карти 6 и 7 е представена средната очаквана продължителност на живота при раждане за мъжете и за жените през периода 2006―2008 г. за регионите на ниво NUTS 2. Двете карти могат да бъдат директно съпоставени една с друга благодарение на общите цветови модели, които са използвани за класифициране на очакваната продължителност на живота за мъжете и за жените.
Във всички региони жените живеят повече от мъжете. На равнище ЕС-27 очакваната продължителност на живота при раждане средно е 82,2 години за жените и 76,1 за мъжете, което означава, че разликата между половете е 6,1 години.
Регионалните данни показват значителни разлики между най-ниските и най-високите стойности за жените и за мъжете. Най-ниските стойности са 76,0 години за жените (в румънските регионите Vest и Nord-Vest и българските регионите Yugoiztochen и Severozapaden) и 65,5 години за мъжете (Литва). Най-високите стойности на очакваната продължителност на живота при раждане са 86,0 години за жените и 80,2 години за мъжете, като и двете стойности са отчетени в швейцарския регион Ticino.
От карта 6 е видно, че очакваната продължителност на живота при раждане за мъжете е по-ниска или равна на 74 години в почти цялата източна част на ЕС-27, която обхваща всички региони на балтийските държави, Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България, Бивша югославска република Македония и Черна гора и няколко региона на Чешката република, Португалия и Хърватия, докато стойности над 80 години са наблюдавани в Åland (Финландия) и Ticino (Швейцария). На карта 7 е представено регионалното разпределение на очакваната продължителност на живота при раждане за жените, като стойности под и равни на 78 години се наблюдават главно в източна Европа, включително всички региони на Латвия, Литва, Румъния, България, Бивша югославска република Македония и Черна гора, както и в повечето региони на Унгария. Стойности над 84 години се наблюдават в голям брой региони в Испания, Франция и Италия, в австрийския регион Salzburg и в Швейцария и Лихтенщайн.
Най-малката разлика между половете ― 3,4 години ― е отчетена във финландския регион Åland, а най-голямата ― 11,8 години ― в Литва.
Третият определящ фактор за промяната в населението (освен плодовитостта и смъртността) е нетната миграция. Тъй като много държави в ЕС понастоящем се намират в момент от демографското си развитие, когато естествената промяна в населението е близо до нула или е отрицателна, нетната миграция се превръща във все по-важен фактор за поддържане броя на населението. Освен това миграцията непряко допринася за естествения ръст, тъй като мигрантите имат деца. Мигрантите също така обикновено са по-млади и все още не са достигнали възрастта, в която вероятността от смърт е по-висока.
На карта 4 е представена нетната миграция (включително статистическата корекция) през 2008 г. по региони на ниво NUTS 3 в ЕС-27, ЕАСТ и държавите кандидатки.
В някои региони от ЕС-27 отрицателната естествена промяна е компенсирана с положителна нетна миграция. Това явление е най-силно изразено в гръцките региони Kerkyra и Ioannina, в северните и централните региони на Италия и в Pest (Унгария), Pieriga (Латвия), La Palma (Испания), Wiener Umland/Nordteil (Австрия) и Landes (Франция). Обратният случай, при който положителната естествена промяна е заличена от негативна нетна миграция, е много по-рядко срещан, но е осезаем в полските региони Miasto Poznań и Miasto Kraków, в австрийските региони Osttirol и Lungau, във френския регион Ardennes и в германските региони Würzburg Landkreis и Mainz Kreisfreie Stadt.
От карта 4 е видно, че има четири трансгранични региона, при които повече хора са напуснали, отколкото са пристигнали (отрицателна нетна миграция):
- Северните държави, обхващащи Исландия, северните региони на Норвегия и Швеция и западните и източните региони на Финландия,
- Северозападна и Централна Европа, обхващащ няколко региона в Ирландия, Обединеното кралство, Нидерландия, повечето региони на Германия, североизточните региони на Франция и южните региони на Австрия,
- Източна Европа, обхващащ повечето региони на Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България и Бивша югославска република Македония,
- Южна Европа, обхващащ повечето региони на Португалия, няколко региона на Испания, Южна Италия, Гърция и няколко региона на Хърватия.
Отрицателна нетна миграция се наблюдава също така в два от френските отвъдморски департаменти ― Guadeloupe и Martinique.
Има региони, при които и двата компонента на промяната в населението (естествена промяна и нетна миграция) са се изменили в една и съща посока.
В Люксембург, Малта, Кипър, Лихтенщайн и Черна гора и в повечето региони на Ирландия, Белгия, Нидерландия, Испания, Словения и Норвегия положителната естествена промяна е съпътствана от положителна нетна миграция, което води до кумулативен ръст на населението им.
Обратно, в голяма част от регионите на ниво NUTS 3 в Германия, Латвия, Литва, Полша, Унгария, Румъния, България, Хърватия и Бивша югославска република Македония и двата компонента на промяната в населението са се изменили в отрицателна посока. Този кумулативен спад е довел до осезаемо намаляване на населението през 2008 г.
При анализ на нетната миграция в регионите на ниво NUTS 3, включващи столицата на държавата, [3] се констатира следното.
В двадесет и четири региона се наблюдава увеличение на населението вследствие на положителна естествена промяна, съчетана със сериозна положителна нетна миграция. Тази тенденция е най-добре изразена в столичните региони на Северните държави (Oslo в Норвегия, Höfudborgarsvædi и Исландия, Stockholms län в Швеция, Byen København в Дания и Uusimaa във Финландия), в Централна Европа (Люксембург, Arr. de Bruxelles-Capitale/Arr. van Brussel-Hoofdstad в Белгия, Osrednjeslovenska в Словения и Hlavní mesto Praha в Чешката република) както и в испанския регион Madrid.
В четири региона отрицателната естествена промяна е компенсирана с положителна нетна миграция, а именно Budapest (Унгария), Sofia (stolitsa) (България), Bucureşti (Румъния) и Vilniaus apskritis (Литва).
Пет региона отчитат положителна промяна в населението, въпреки отрицателната нетна миграция, по-специално Inner London и Outer London (Обединеното кралство), Dublin (Ирландия), Paris (Франция) и Grande Lisboa (Португалия).
При латвийския регион Riga се наблюдава кумулативен спад, причинен от отрицателна естествена промяна в съчетание с отрицателна нетна миграция.
Демографско застаряване: настоящото положение
Значителното и непрекъснато увеличаване на очакваната продължителност на живота при раждане в съчетание с ниските коефициенти на плодовитост и достигането на пенсионна възраст на поколението от периода на бум в раждаемостта след Втората световна война са довели до застаряване на населението. Коефициентът на възрастова зависимост показва взаимовръзката между населението в трудоспособна възраст и по-възрастните хора.
На карта 8 е показан коефициентът на възрастова зависимост, изчислен за регионите на ниво NUTS 2, за ЕС, ЕАСТ и държавите кандидатки. На равнище ЕС-27 общото население на възраст 65 или повече години, изразено като процент от населението в трудоспособна възраст, е 25.6 %. С други думи средно всеки 100 души в трудоспособна възраст издържат 26 души на възраст 65 или повече години. В началото на 2009 г. коефициентът на възрастова зависимост варира от 5,4 % в турския регион Van до 43,3 % в Liguria в Италия.
Коефициенти на възрастова зависимост над 30 % се наблюдават в 68 региона, главно в:
- Северните държави, в региони на Швеция и Финландия,
- Северозападна и Централна и Източна Европа, обхващащи региони на Обединеното кралство, Белгия, Германия и България,
- Средиземноморските държави, включително региони във Франция, Испания, Португалия, Италия и Гърция.
Заключение
В настоящата глава са очертани избрани характеристики на тенденциите в регионалното население в държавите — членки на ЕС-27, ЕАСТ и държавите кандидатки през периода от 1 януари 2006 г. до 1 януари 2009 г. Доколкото е възможно, са установени групи региони, които се характеризират с едни и същи явления и се простират извън националните граници.
Макар че в няколко региона се наблюдава намаляване на населението, населението на ЕС-27 като цяло се увеличава с около 2 милиона всяка година през разглеждания период. Основният фактор за ръста на населението е нетната миграция, която компенсира отрицателната естествена промяна в населението в много региони.
Въздействието на демографските промени в рамките на ЕС вероятно ще окаже голямо въздействие през идните десетилетия. Постоянно ниската раждаемост и по-голямата очаквана продължителност на живота при раждане бележат прехода към много по-старо население, който вече се наблюдава в няколко региона.
Източници и наличност на данните
Източници: Евростат — Статистически данни за населението.
Допълнителна информация е на разположение на уебсайта на Евростат Специализиран раздел за населението.
Контекст
Демографските тенденции оказват голямо въздействие върху обществата в Европейския съюз. Постоянно ниските равнища на плодовитост в съчетание с по-голямата продължителност на живота и факта, че поколението от бума в раждаемостта достига пенсионна възраст, водят до застаряване на населението на ЕС. Намалява броят на хората в трудоспособна възраст, а броят на по-възрастните се увеличава.
Социалните и икономическите промени, свързани със застаряването на населението, вероятно ще имат сериозни последици за ЕС както на национално, така и на регионално равнище. Те оказват влияние върху широк диапазон от области на политиката, сред които населението в училищна възраст, здравеопазването, участието в трудовата сила, социалната закрила, въпроси, свързани със социалната сигурност, и държавните финанси.
Допълнителна информация от Евростат
Публикации
- Eurostat regional yearbook 2011, глава 1
- European Regional and Urban Statistics - Reference guide 2008 (на разположение на английски, френски и немски език)
Основни таблици
- Regional demographic statistics (t_reg_dem)
- Total average population, by NUTS 2 regions (tgs00001)
- Population density, by NUTS 2 regions (tgs00024)
База данни
- Regional demographic statistics (reg_dem)
- Population and area (reg_dempoar)
- Population at 1st January by sex and age from 1990 onwards (demo_r_d2jan)
- Population at 1st January by sex and age (source: OECD) - in persons (demo_r_d2janoecd)
- Annual average population by sex (demo_r_d3avg)
- Area of the regions (demo_r_d3area)
- Area of the regions (source: OECD) (demo_r_d2aroecd)
- Population density (demo_r_d3dens)
- Population density (source: OECD) (demo_r_d2deoecd)
- Population by sex and age groups on 1 January - NUTS level 3 regions (demo_r_pjanaggr3)
- Demographic balance and crude rates - NUTS level 2 and 3 regions (demo_r_gind3)
- Population and area (reg_dempoar)
- Population change (reg_dempch)
- Births and deaths (demo_r_d3natmo)
- Births by age of the mother (demo_r_d2natag)
- Deaths by sex and age (demo_r_d2morag)
- Infant mortality (demo_r_d2infmo)
- Fertility rates by age - NUTS level 2 regions (demo_r_frate2)
- Population change (reg_dempch)
