БВП и сметки на домакинствата на регионално равнище

This Statistics Explained article is outdated and has been archived - for recent articles on regional GDP see here.

Данни от месец март 2012 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни.

Брутният вътрешен продукт (БВП) е основен показател за икономическото развитие и растеж: в първата част от настоящата статия е представен регионален анализ на БВП на Европейския съюз (ЕС) въз основа на равнището на БВП на глава от населението, както и изменението на този показател през последните години. Икономическите сметки предоставят важна информация, която може да се използва за извършването на регионален анализ на икономиката. Тези статистически данни (които са на разположение само по текущи цени) се използват също така за отпускането на средства по политиката на сближаване на ЕС. Политиката на сближаване обхваща всички региони на ЕС. Повечето структурни фондове обаче са насочени към регионите на ниво NUTS 2, чийто БВП на глава от населението е под 75 % от средното равнище за ЕС-27 (въз основа на осреднени тригодишни стойности) .

Втората част от настоящата статия е съсредоточена върху регионалните доходи на домакинствата (които отново са на разположение само по текущи цени). Те предоставят информация относно първичния доход (например доход от трудова дейност), както и разполагаемия доход, който се получава вследствие на преразпределяне (данъци, социални плащания и други трансфери) от страна на държавата. Следва да се отбележи, че данните за регионалните доходи на домакинствата се отнасят за 2008 г., а анализът на БВП се основава на данни от 2009 г. като референтна година.

Карта 1: Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, в стандарт на покупателната способност (СПС), по региони на ниво NUTS 2, 2009 г.
(% от средната стойност за ЕС-27, ЕС-27=100) — Източник: Евростат (nama_r_e2gdp)

Карта 2: Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, в стандарт на покупателната способност (СПС), по региони на ниво NUTS 3 , 2009 г. (1)
(% от средната стойност за ЕС-27, ЕС-27=100) — Източник: Евростат (nama_r_e3gdp)

Фигура 1: Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, в стандарт на покупателната способност (СПС), по региони на ниво NUTS 3 , 2009 г. (1)
(% от средната стойност на ЕС-27, ЕС-27=100) — Източник: Евростат (nama_r_e2gdp)

Карта 3: Промяна в брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, в стандарт на покупателната способност (СПС), по региони на ниво NUTS 2, 2000—2009 г. (1)
(разлика между 2009 г. и 2000 г. в процентни пункта; спрямо средната стойност за ЕС-27) — Източник: Евростат (nama_r_e2gdp)

Таблица 1: Разсейване на БВП по региони на ниво NUTS 2, 2000—2009 г.
(%) — Източник: Евростат (nama_r_e0digdp), (nama_r_e2gdp) и (demo_r_d3avg)

Карта 4: Първичен доход на частните домакинства на глава от населението (в СПСП), по региони на ниво NUTS 2, 2008 г. (1)
(% от средната стойност за ЕС-27, ЕС-27=100) — Източник: Евростат (nama_r_ehh2inc)

Фигура 2: Разполагаем доход на частните домакинства, по региони на ниво NUTS 2, 2008 г. (1)
(СПСП на глава от населението) — Източник: Евростат (nama_r_ehh2inc)

Основни статистически резултати

Първоначално БВП и доходите на домакинствата се изчисляват в националните валути и след това се преобразуват чрез паритети на покупателната способност (ППС), при които се вземат предвид различните ценови равнища в отделните държави членки, като се дава възможност за по-точни съпоставки. За БВП се използва общ паритет, докато за дохода на домакинствата се използва специфичен паритет на покупателната способност за разходите за крайно потребление.

Чрез използването на ППС (а не на пазарни обменни курсове) тези показатели се преобразуват в изкуствена обща валута, наречена стандарт на покупателната способност (СПС) или в случая на дохода на домакинствата — стандарт на покупателната способност за потреблението (СПСП). Използването на СПС и СПСП дава възможност за съпоставяне на покупателната способност между различните региони на държави членки, които използват различни валути и в които ценовите равнища са различни. За повече информация относно използването на ППС вж. по-долу раздела, посветен на източниците и наличността на данните.

Регионален БВП на глава от населението

На карта 1 е показан БВП на глава от населението във всеки регион на ниво NUTS 2 като процент от средната стойност за ЕС-27, която в абсолютно изражение през 2009 г. беше 23 500 СПС, т.е. наблюдава се спад от 25 000 СПС през 2008 г. БВП на глава от населението сред регионите на ниво NUTS 2 в ЕС варира от 6 400 СПС (27 % от средната стойност за ЕС-27) в Северозападен в България до 78 000 СПС (332 % от средната стойност за ЕС-27) в столичния регион Inner London в Обединеното кралство. Съотношението между двете крайни стойности е 12,2 към 1. Luxembourg (266 % от средната стойност за ЕС-27), белгийският столичен регион (223 %) и германският регион Hamburg (188 %) заемат от второ до четвърто място в класирането на регионите с най-висок БВП на глава от населението, следвани от столичните региони на Словакия, Франция и Чешката република съответно със 178 %, 177 % и 175 % от средната стойност за ЕС-27. Много от регионите с висок БВП на глава от населението са столични региони или съседни региони — такъв е случаят в Белгия, Чешката република, Дания, Ирландия, Испания, Франция, Люксембург (който има само един регион), Нидерландия, Австрия, Словакия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство. Освен това има няколко региона, чийто среден БВП на глава от населението е по-висок с повече от 25 % от средната стойност за ЕС-27, в Южна Германия, около големите градове в Западна Германия, Северна Испания и Италия, Западна Австрия, няколко региона в Нидерландия, както и белгийския регион около Antwerpen, островния регион Åland (Финландия) и Североизточна Шотландия (Обединеното кралство). Като такива, столичните региони на Чешката република и на Словакия — Praha и Bratislavský kraj — са единствените региони от държави членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. или 2007 г., сред 39-те региона, в които средният БВП на глава от населението е с повече от 25 % над средната стойност за ЕС-27. Следващият най-процъфтяващ регион (по този показател) в държавите членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. или 2007 г., е далеч назад, а именно Bucuresti - Ilfov в Румъния със 111 % от средната стойност за ЕС-27. Словенският регион Zahodna Slovenija и унгарският регион Közép-Magyarország са единствените други региони от държави членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. или 2007 г., със среден БВП на глава от населението (в СПС) над средното равнище за ЕС-27.

Като цяло 68 региона имат среден БВП на глава от населението с 25 % или повече под средната стойност за ЕС-27. Общо 20 региона са съсредоточени в държави членки от ЕС-15: Италия (пет южни региона), Франция (четири отвъдморски региони), Гърция, Португалия (по четири региона), Обединеното кралство (два региона) и Испания (регион Extremadura). Останалите 48 региона се намират в държави членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. или 2007 г.: и в 12-те държави членки има поне по един регион под това равнище, с изключение на Кипър и Малта. В 22 от тези региони средният БВП на глава от населението е бил най-много наполовина от средната стойност за ЕС-27, като тези региони се намират в България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия. Около 38,5 милиона души живеят в 22-та региона, чиито БВП на глава от населението в СПС е 50 % от средната стойност за ЕС-27 или по-малко, което е равно на 7,7 % от населението на ЕС-27.

Като цяло ниска средна стойност на БВП на глава от населението се отчита така също в Бившата югославска република Македония и Хърватия, макар че регион Sjeverozapadna Hrvatska (столичния регион на Хърватия) отчита равнище от 78 % от средната стойност за ЕС-27.

В таблица 1 е представен анализ на дела от населението, което през 2009 г. живее в региони с БВП на глава от населението (в СПС) под 75 % от средната стойност за ЕС-27, и дела над 125 % от средната стойност. През 2009 г. делът от населението, живеещо в региони с БВП на глава от населението под 75 % от средната стойност за ЕС-27, е 23,3 %, докато делът от населението, живеещо в региони, където стойността е по-висока от 125 % от средната стойност за ЕС-27 е 19.0 %. Делът от населението в средния диапазон (БВП на глава от населението между 75 % и 125 %) е 57,7 %. Цялото население и на трите балтийски държави членки, всяка само с по един регион на ниво NUTS 2, живее в региони със среден БВП на глава от населението под 75 % от средната стойност за ЕС-27. Такъв е случаят също така с Бившата югославска република Македония (също само с един регион). В Румъния, Словакия, Полша, Чешката република, България, Унгария, Португалия и Словения повече от половината население живее в региони със среден БВП на глава от населението под 75 % от средната стойност за ЕС-27. Такъв е случаят също така с Хърватия.

На другия полюс — в Люксембург (един регион на ниво NUTS 2) цялото население живее в регион със среден БВП на глава от населението над 125 % от средната стойност за ЕС-27. В Ирландия, Нидерландия и Финландия повече от половината население живее в такива региони. На двете островни държави членки Кипър и Малта (всяка само с по един регион на ниво NUTS 2), цялото население живее в региони със средна стойност на БВП на глава от населението в средния диапазон (между 75 % и 125 % от средната стойност за ЕС-27), както и по-голямата част от населението на Обединеното кралство (86,8 %), Франция (78,8 %), Швеция (78,5 %), Гърция (78,3 %), Испания (77,9 %), Германия (70,5 %), Дания (69,7 %), Белгия (64,0 %) и Австрия (60,6 %).

По-подробен регионален анализ

Докато карта 1 се отнася до региони на ниво NUTS 2, които са особено важни от гледна точка на определянето на допустимостта за финансиране по структурните фондове, на карта 2 е представен по-подробен анализ на регионалните икономики въз основа на региони на ниво NUTS 3. Разбираемо е защо цялостният анализ е сходен с този за регионите на ниво NUTS 2, макар че има редица региони на ниво NUTS 3, които не са типични за регионите от по-високото ниво (NUTS 2), към които се числят. Често това явление може да се дължи на входящи потоци към централни региони на ниво NUTS 3 от ежедневно пътуващи от околните райони, което води до концентриране на икономическата дейност в най-силно застроените райони. Например в българския столичен регион на ниво NUTS 2 — Югозападен — средната стойност на БВП на глава от населението (в СПС) е 75 % от средната стойност за ЕС-27, но регион София (столица) отчита стойност от 104,3 % по този показател на най-подробното ниво NUTS 3, докато останалите четири региона на ниво NUTS 3 са със стойности под 50 %. Подобно е положението с полския столичен регион Mazowieckie на ниво NUTS 2, в който регионите на ниво NUTS 3 — Ostrolecko-siedlecki и Radomski, отчитат средна стойност на БВП на глава от населението (в СПС) наполовина по-ниска от средната стойност за Mazowieckie, като подемът на последния се дължи на региона Miasto Warszawa, който е с относително високо ниво за регион на ниво NUTS 3.

В германския регион Oberbayern (на ниво NUTS 2) се наблюдава много широк диапазон на стойностите между регионите на ниво NUTS 3, отчетени за този показател: Fürstenfeldbruck отчита средна стойност на БВП на глава от населението (в СПС), която е 79,6 % от средната стойност за ЕС-27, докато München Landkreis отчита съотношение от 330,2 %. Аналогично в Rheinhessen-Pfalz (на ниво NUTS 2) регионът на ниво NUTS 3 Südwestpfalz отчита средна стойност на БВП на глава от населението (в СПС), която е 52,3 % от средната стойност за ЕС-27, докато Ludwigshafen am Rhein (Kreisfreie Stadt) отчита стойност от 215,3 %. Германските региони на ниво NUTS 3 Regensburg, Schweinfurt, Wolfsburg, Düsseldorf и Koblenz (всички Kreisfreie Städte) отчитат средна стойност на БВП на глава от населението, която е повече от два пъти по-висока от средната стойност за регионите на ниво NUTS 2, от които са част, а именно съответно Oberpfalz, Unterfranken, Braunschweig, Düsseldorf и Koblenz. Аналогично регионът на ниво NUTS 3 Oost-Groningen в Нидерландия отчита средна стойност на БВП на глава от населението (в СПС), която е 72,8 % от средната стойност за ЕС-27, което е по-малко от половината от отчетеното равнище (170 %) в Groningen (на ниво NUTS 2) като цяло.

Основни регионални различия между държавите

Докато на карта 2 са показани някои случаи, при които има големи разлики в БВП на глава от населението между регионите на ниво NUTS 3 в рамките на един и същ регион на ниво NUTS 2, на фигура 1 е представен анализ на значителните регионални различия между държавите. Следва да се отбележи, че Кипър и Люксембург имат само по един регион на ниво NUTS 3.

През 2009 г. най-високото равнище на регионалната средна стойност на БВП на глава от населението е по-малко от два пъти по-високо от най-ниското равнище в Дания, Малта и Швеция, докато в останалите държави, представени във фигура 1, разликата е по-голяма, превишаваща съотношението от 5 към 1 в Германия, Франция, Полша и Румъния и достигаща до съотношение 10,5 към 1 в Обединеното кралство.

Столичният регион (на ниво NUTS 3) в много държави членки има най-висок БВП на глава от населението (В СПС): такова е положението в Белгия, България, Чешката република, Дания, Естония, Ирландия, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Португалия, Словения, Словакия, Швеция и Обединеното кралство (следва да се отбележи, че столицата на Обединеното кралство има два региона на ниво NUTS 3 ), както и в Хърватия и в Бившата югославска република Македония. Столичният регион, като такъв, има най-висока средна стойност на БВП на глава от населението във всички държави членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. или 2007 г., с изключение на Румъния, където най-високото равнище е отчетено в региона, разположен около столичния регион. Аналогично е положението във Франция, където регионът на ниво NUTS 3 с най-висока средна стойност на БВП на глава от населението е съседният на столичния регион. Германия е единствената държава членка, в която столичният регион на ниво NUTS 3 е със средна стойност на БВП на глава от населението под националната средна стойност.

Сближаване

На карта 3 е представена степента, в която се е изменил БВП на глава от населението между 2000 г. и 2009 г. в сравнение със средната стойност за ЕС-27 (изразено в процентни пункта от средната стойност за ЕС-27). Следва да се отбележи, че разглежданият период обхваща няколко години, през които ЕС, като цяло, отчита относително стабилен растеж, следвани от началото на икономическата и финансова криза. Освен това, тъй като анализът се основава на съпоставка със средната стойност за ЕС, отрицателната стойност за отделен регион все пак може да отразява действителен растеж, макар и под средната стойност за ЕС-27, където през този период е отчетен растеж (по текущи цени) от 23,0 %. В анализа се съпоставя ситуацията в две отделни години и не са отразени колебанията в рамките на отделните години между началото и края им, а е отразен сумарният резултат общо за тези години. Този сумарен резултат може да отразява периоди, когато процентът на промяна на БВП на глава от население в даден регион е бил положителен (увеличение), в съчетание с периоди с отрицателен процент на промяна (намаление).

Регионите, при които се наблюдава относително бързо увеличение, чийто БВП на глава от населението е нараснал с повече от 10 процентни пункта спрямо средната стойност за ЕС-27, са представени в най-тъмния нюанс на лилавото. Обратно — регионите с по-ниски равнища на увеличение или дори с намаление (такива със спад на БВП на глава от населението с повече от 10 процентни пункта в сравнение със средната стойност на ЕС-27) са представени в най-светлия нюанс на лилавото.

Няколко столични региона отчетоха големи увеличения, особено сред държавите членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. или 2007 г. Най-големи темпове на растеж спрямо средната стойност за ЕС-27 са отчетени в столичните региони на Словакия (+69 процентни пункта), Румъния (+55), България (+38) и Чешката република (+36), следвани от столичните региони на Гърция (+29) и Обединеното кралство (+28). Столични региони заемат и първите две места в другия край на класацията — белгийският столичен регион (Région de Bruxelles-Capitale/Brussels Hoofdstedelijk Gewest), в който се отчита спад от 33 процентни пункта спрямо средната стойност за ЕС-27, следван от австрийския регион Wien (-25 процентни пункта).

От картата е видно, че този показател за икономическите резултати е над средната стойност за ЕС-27 в югозападните и източните периферни райони на ЕС, по-специално в регионите на балтийските държави членки, Полша, Чешката република, Словакия, Унгария, Румъния, България, Гърция и Кипър на изток и Испания на запад. Освен Испания и Гърция, другите държави — членки на ЕС-15, които имат един регион с растеж от повече от 10 процентни пункта спрямо средната стойност за ЕС-27, са Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Обединеното кралство.

В България, Чешката република, Полша, Румъния, Словения и Словакия всички региони постигат растеж на БВП на глава от населението (в СПС) през периода 2000—2009 г. над средния темп на растеж за ЕС-27. Такъв е случаят също така с балтийските държави членки, Кипър и Люксембург, като всички тези държави имат само по един регион на ниво NUTS 2 .

Обратно — всички региони в Дания, Ирландия, Италия, Австрия и Швеция отчитат по-малък ръст на БВП на глава от населението (в СПС), отколкото средната стойност за ЕС-27, какъвто е случаят и в Малта (която има само един регион). В 53 региона БВП на глава от населението е намалял с 10 процентни пункта или повече спрямо средната стойност за ЕС-27, като нито един от тях не се намира в държава членка, присъединила се към ЕС през 2004 г. или 2007 г. Тези региони са предимно в Обединеното кралство (16 региона), Франция или Италия (по 11 региона във всяка), като има четири такива региона в Швеция, по три в Белгия и Германия и по един в Дания, Гърция, Испания, Нидерландия и Австрия.

Цялостно засилване на сближаването в ЕС

Регионалното сближаване на БВП на глава от населението (в СПС) може да се оцени по няколко начина. Най-простият подход е да се измери съотношението между най-високите и най-ниските стойности. По този метод разликата между регионите от ЕС-27 намалява от коефициент 17,1 през 2000 г. на 12,2 през 2009 г., главно поради по-бързия растеж в България и Румъния. При този подход обаче се използват само крайните стойности и не се вземат предвид по-голямата част от регионите. Подробна оценка на регионалното сближаване се осигурява чрез показателя на разсейване на регионалния БВП: повече информация за метода на изчисляване е дадена по-долу в рубриката „Източници и наличност на данните“. При този показател се вземат предвид отклоненията на БВП на глава от населението от националната средна стойност във всеки регион на ниво NUTS 2, измерени на база на регионалното население. В таблица 1 са съпоставени националните стойности на разсейване (съставени въз основа на данните за региони на ниво NUTS 2) за 2000 г. с тези за 2009 г. През 2009 г. повечето държави — членки на ЕС-15, имат по-ниско равнище на разсейване в сравнение с държавите членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. или 2007 г., макар че това не важи за Словения или Полша. Освен това равнището на разсейване като цяло се повишава през периода 2000—2009 г. в държавите членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. или 2007 г.: най-голямо увеличение отчита България, която значително изпреварва останалите, докато най-малки увеличения отчитат Словения и Полша. От това може да се заключи, че процесът на икономическо догонване, който протича в много от държавите членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. или 2007 г., е съпътстван от задълбочаващи се регионални различия.

По-големи различия се наблюдават в държавите — членки на ЕС-15. В Гърция равнището на разсейване се увеличава значително, докато в Швеция, Обединеното кралство, Франция, Ирландия и Португалия се наблюдават по-малки увеличения. През периода 2000—2009 г. равнището на разсейване спада в Австрия (по оценки на Евростат), Финландия, Испания, Италия (също по оценки на Евростат), Германия, Белгия и Дания, а в Нидерландия остава без промяна (и на ниско равнище).

Общо казано, засилващото се сближаване в рамките на няколко държави — членки на ЕС-15, и засилващото се сближаване между държавите членки превишава увеличаващите се различия в рамките на останалите държави членки и в резултат на това оценките на Евростат сочат увеличение на регионалното сближаване в ЕС-27 като цяло.

При съпоставянето между данните за 2000 г. и 2009 г. се установява, че шест региона са успели да преминат от равнище под прага от 75 %, използван за структурните фондове през този период, до равнище от 75 % или по-високо: Югозападен (България), Voreio Aigaio (Гърция), Andalucía (Испания), Mazowieckie (Полша), Região Autónoma dos Açores (Португалия) и Bucuresti – Ilfov (Румъния). В тези региони през 2009 г. живеят 18,2 милиона души или около 3,6 % от населението на ЕС-27. В същото време обаче БВП на глава от населението (в СПС) в региона West Wales and The Valleys (Обединеното кралство) спада от 75 % от средната стойност за ЕС-27 до под този праг, докато в южноиталианския регион Puglia равнището на този показател спада от ниво над 75 % от средната стойност за ЕС-27 до ниво под този праг.

Доход на частните домакинства: резултати за 2008 г.

В пазарните икономики, в които има държавни механизми за преразпределение, се разграничават два етапа на разпределение на дохода. Първичното разпределение се отнася до дохода на частните домакинства, получен направо от пазарни операции, с други думи покупко-продажба на факторите на производство и стоки. По-специално това включва дохода от платена работа и самостоятелна заетост, както и дохода, получен под формата на лихви, дивиденти и ренти. Дължимите лихви и ренти се отчитат като отрицателни позиции и балансът на всички тези операции е известен като първичен доход на частните домакинства.

Второто понятие е това за разполагаемия доход, който се получават от първичния доход, като се добавят всички социални плащания и парични трансфери (от държавното преразпределение) и се извадят данъците върху дохода и имуществото, както и социалните вноски и подобни трансфери. Следователно това понятие отразява „наличния“ доход, който хората могат да харчат или спестяват.

На карта 4 е представен обзор на първичния доход на глава от населението в регионите на ниво NUTS 2 за 24 от държавите членки: за разлика от БВП, за дохода на домакинствата от региони на ниво NUTS 3 данни няма. Средният първичен доход на глава от населението в ЕС-27 е 17 200 СПСП през 2008 г. Първичният доход варира в диапазон от висок в размер на 36 800 СПСП на глава от населението в Inner London (Обединеното кралство) до 3 600 СПСП в Северозападен (България) — съотношение от 10,2 към 1.

Един от най-интересните елементи, представени на карта 4, е относително високото равнище на дохода на глава от населението, отчетено в региони около столичните градове. Най-високото равнище на дохода на глава от населението в Чешката република, Дания, Ирландия, Гърция, Франция, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Швеция и Обединеното кралство е отчетено в региона на ниво NUTS 2, в който се намира столицата. Следва да се отбележи, че шест други държави членки не разполагат с никаква регионална разбивка по региони на ниво NUTS 2. Lisboa (Португалия) и Berlin (Германия) са единствените региони от ЕС-15, в които се намират столици и които отчитат първичен доход на глава от населението под средната стойност за ЕС-27, докато Bratislavský kraj (Словакия) е единственият столичен регион измежду държавите членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. или 2007 г., който отчита първичен доход на глава от населението над средната стойност за ЕС-27.

От 51 региона на ниво NUTS 2, отчели първичен доход на глава от население с повече от 25 % по-висок от средната стойност за ЕС-27 през 2008 г., 19 са в Германия, по седем в Италия и Обединеното кралство, шест в Австрия, четири в Белгия, по три в Испания и Нидерландия и по един във Франция и Швеция. Центрове с висок среден доход на глава от населението има в цяла Австрия, в Южна Англия и Североизточна Шотландия в Обединеното кралство, както и в Североизточна Испания. Освен това има ясно разграничение между северната и южната част на Италия (по-високи доходи на север) и между източните и западните части на Германия и Нидерландия (по-високи доходи на запад).

В 28 региона на ниво NUTS 2 първичният доход на глава от населението е 50 % от средната стойност за ЕС-27 или по-нисък — всички тези региони се намират в държавите членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. или 2007 г. — десет са в Полша, седем в Румъния (всички с изключение на столичния регион Bucuresti – Ilfov), шест в България (всички български региони), четири в Унгария и един в Словакия.

Първичният доход за ЕС-27 намалява с 13,3 % в резултат на държавна намеса (преразпределение), в резултат на което през 2008 г. средният разполагаем доход е 14 900 СПСП на глава от населението. Inner London (26 600 СПСП на глава от населението) е с най-високо равнище на разполагаемия доход на глава от населението (такъв е случаят също така за първичния доход), докато Северозападен (България) отчита най-ниско равнище (3 800 СПСП). Следователно съотношението между най-високите и най-ниските регионални равнища е 6,9 към 1 (в сравнение с 10,2 към 1 за първичния доход).

Съпоставянето между първичния доход и разполагаемия доход показва изравняващото въздействие, което държавната намеса обикновено оказва. Преразпределението води до значително по-високи относителни доходи в Южна Италия, Западна Испания и западната част на Обединеното кралство, както и източните региони на България, Германия, Унгария, Полша и Румъния. Макар че повечето региони на ниво NUTS 2 отчитат по-нисък разполагаем доход на глава от населението в сравнение с първичния доход на глава от населението, все пак 30 региона са се възползвали от социални плащания и други трансфери в такава степен, че разполагаемият им доход на глава от населението е по-висок; седем от тези региони са в Полша, по пет в Португалия и Румъния, по четири в Гърция и Обединеното кралство, три в България и по един в Германия и Италия.

На фигура 2 са показани различията в разполагаемия доход на глава от населението в различните държави — членки на ЕС, през 2008 г. и в Норвегия през 2007 г. Повечето столични региони отчитат най-високо равнище на разполагаем доход на глава от населението измежду регионите в съответната държава. Такъв е случаят в 14 от 21 държави членки, в които има повече от един регион на ниво NUTS 2. От останалите седем държави членки в повече от един регион (Белгия, Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Австрия и Финландия) разполагаемият доход на глава от населението за столичния регион като цяло е над националната средна стойност. В Région de Bruxelles-Capitale/Brussels Hoofdstedelijk Gewest (Белгия) или в Berlin (Германия) обаче случаят не е такъв.

Разполагаемият доход на глава от населението е 2,5 пъти по-висок в Bucuresti – Ilfov, отколкото в регион Nord-Est на Румъния, което е най-голямото съотношение между региони в една и съща държава. Наблюдава се също така относително широк диапазон на разполагаемия доход на глава от населението между регионите с най-високи и с най-ниски доходи във Франция, Гърция, Обединеното кралство и Словакия. На другия край на диапазона разполагаемият доход на глава от населението е доста еднороден в Дания (където най-високият среден регионален доход е 1,08 пъти по-висок в сравнение с региона с най-нисък доход), Австрия (1,09), Словения (1,16) и Ирландия (1,17).

Източници и наличност на данните

Европейската система от национални и регионални сметки (ESA) осигурява методологията за регионалните сметки в ЕС. ESA95 напълно съответства на световните насоки за национални сметки — системата от национални сметки от 1993 г. (1993 SNA). Въз основа на международното споразумение за актуализирана версия на SNA от 2008 г., понастоящем ESA също е в процес на преразглеждане.

БВП е основен показател за националните сметки, който обобщава икономическото положение на дадена държава или регион. Той може да бъде изчислен по различни начини: подход на продукцията, подход на разходите и подход на дохода.

За целите на регионалните сметки на ниво NUTS 2 се събират регионални данни за категориите доходи на частните домакинства. Данните за доходите на частните домакинства за 2008 г. в България (а оттам и за ЕС-27) са приблизителни оценки.

Съпоставки между месторабота и местоживеене

Регионалното сравнение на равнището на икономическата продукция може да се направи чрез съпоставяне на регионалния БВП с населението на въпросния регион. Именно в тази връзка разграничението между месторабота и местопребиваване е от съществено значение. БВП е показател за икономическата продукция, която е реализирана в рамките на националните или регионалните граници, независимо дали е причислима към резидентни или нерезидентни наети лица. В резултат на това регионалният БВП на глава от населението се основава на съотношение, в което стойността на числителя отразява местоработата (БВП, който е произведен в рамките на региона), а стойността на знаменателя отразява местопребиваването (населението, което живее в региона). Този недостатък е особено важен, когато има значителни нетни потоци на пътуващи хора до работното място във и извън региона. БВП на глава от населението в районите, които се характеризират със значителен брой входящи потоци от пътуващи хора до работното място, често е изключително висок (в сравнение с околните региони). Такъв по-специално е случаят с икономически центове като регионите London (Обединеното кралство), Wien (Австрия), Hamburg (Германия), Praha (Чешката република) или Luxembourg. Поради тази аномалия високите равнища на БВП на глава от населението, които са отчетени за някои региони с нетни входящи потоци от пътуващи хора до работното място, невинаги означават също така високи равнища на дохода за хората, живеещи в същия регион.

Обратно, доходът на частните домакинства, независимо от това дали се основава на първичен или разполагаем доход, отразява дохода на лицата, които пребивават в региона. Следователно доходът на частните домакинства може да бъде пряко съпоставен с резидентното население в същия регион. Освен потоците от пътуващите хора до работното място има и други фактори, които могат да предизвикат несъответствие между регионалното разпределение на дохода и разпределението на БВП. Те включват доходи от ренти, лихви или дивиденти, получавани от резиденти на определен регион, но плащани от резиденти на други региони.

Паритети на покупателната способност

Регионалният БВП се изчислява в местната валута на въпросния регион (а оттам и на държавата). С оглед на по-лесното съпоставяне БВП може да бъде преизчислен в обща валута, например в евро или долари.

Обменните курсове отразяват много фактори, свързани с предлагането и търсенето на валутните пазари, като международната търговия, прогнозите за инфлацията и разликите на лихвените проценти. Обменните курсове обаче не отразяват всички различия в ценовите равнища между държавите. Това може да бъде компенсирано посредством преизчисляването на БВП чрез коефициенти на преобразуване, известни като паритети на покупателната способност (ППС), в изкуствена обща валута, наречена стандарт на покупателната способност (СПС). Това дава възможност за съпоставяне на покупателната способност на различни национални валути. Дори в рамките на валутен съюз като еврозоната единната валута продължава да има различна покупателна способност в различните държави, в зависимост от националните ценови равнища. Общо казано, използването на редове в СПС, а не на редове, основани на еврото, има обикновено изравняващ ефект, тъй като регионите с много висок БВП на глава от населението в евро имат също така относително високи ценови равнища (например разходите за живот в центъра на Париж или Лондон обикновено са по-високи от разходите за живот в селските райони на Франция или Обединеното кралство).

Изчисленията на БВП на глава от населението, основани на редове в СПС, а не на редове в евро, могат да доведат до значителни разлики при подреждането на регионите. Например през 2009 г. шведският регион Östra Mellansverige отчита БВП на глава от населението 26 600 EUR, което го подрежда пред италианския регион Marche с 25 600 EUR. В СПС обаче Marche — с 24 600 СПС на глава от населението — е пред Östra Mellansverige, който има 23 800 СПС.

Разсейване на регионалния БВП на глава от населението

От 2007 г. насам Евростат изчислява производен показател, който обобщава различията в БВП на глава от населението в различните региони на една и съща държава. Разсейването „D“ на регионалния БВП за региони на ниво NUTS 2 се определя като сумата на абсолютните разлики между регионалния и националния БВП на глава от населението, претеглена спрямо регионалния дял на населението и изразена като процент от националния БВП на глава от населението:

Dispersion of regional GDP per inhabitant RYB2012.png

В горното уравнение:

y_i е регионалният БВП на глава от населението на регион i;
Y е националната средна стойност за БВП на глава от населението;
p_i е населението на регион i;
P е националното население;
n е броят на регионите в държавата.

Стойността на този показател на разсейване е нула, ако стойностите на регионалния БВП на глава от населението са едни и същи във всички региони на дадена държава. Равнището на разсейване се увеличава, при равни други условия, ако разликите в БВП на глава от населението между регионите нарастват. Стойност от 30 %, претеглена въз основа на регионалното население, означава, че БВП на глава от населението на всеки регион се различава от националната средна стойност с 30 %.

Контекст

Икономическото развитие често се изразява чрез БВП, който може да се използва в регионален контекст за измерване на макроикономическата активност и растеж, както и за осигуряване на основа на съпоставки между регионите. От гледна точка на политиката БВП е важен показател, тъй като изпълнява основна роля за определяне на размера на средствата, които всяка държава членка следва да внася в бюджета на ЕС, докато тригодишните средни стойности на БВП се използват за определяне на това кои региони следва да бъдат допустими за получаване на подпомагане по програмата на ЕС за структурните фондове.

БВП също така вече се счита за непряк показател за цялостния стандарт на живот. Поради своето предназначение и цел обаче той не може да се използва като основа за дебат по политиките по всички въпроси. БВП не измерва, например, устойчивостта на околната среда или социалното приобщаване, като тези ограничения трябва да бъдат взети предвид при използването на БВП за анализи. Всъщност във все по-голяма степен се признава, че за измерване на икономически, социални или екологични приоритети не следва да се използва само БВП.

Редица международни инициативи са посветени на този въпрос и през месец август 2009 г. Европейската комисия прие съобщение, озаглавено „Отвъд БВП: измерване на напредъка в свят на промени“ (COM 433/2009 окончателен), в което са очертани редица действия за подобряване и допълване на свързаните с БВП показатели. Европейската комисия отбеляза, че има очевидна необходимост от допълване на БВП със статистически данни, обхващащи други икономически, социални и екологични въпроси, от които изключително много зависи благосъстоянието на хората. В съобщението се предлагат пет действия за по-добро измерване на напредъка в един свят на промени:

Действие 1: допълване на показателя БВП с екологични и социални показатели (широкообхватен индекс за екологичното състояние, качество на живота и благополучие);
Действие 2: най-актуална информация за взимане на решения (по-актуални показатели за околната среда и социални показатели);
Действие 3: по-точно отчитане на разпределението на благата и социалното неравенство;
Действие 4: разработване на европейски информационен регистър за устойчиво развитие (координиран от Генерална дирекция „Околна среда“);
Действие 5: включване на екологични и социални въпроси в националните сметки.