Archive:Статистически данни за причините за смърт

Данни, извлечени през юни 2020 г.

Планирана актуализация на статията: октомври 2021 г.

This Statistics Explained article has been archived on 25 August 2021.

Highlights

През 2017 г. сред държавите членки от ЕС-27 Унгария отчита най-висок стандартизиран коефициент на смъртност от рак на белите дробове и рак на дебелото черво и ректума.

През 2017 г. най-ниски стандартизирани коефициенти на смъртност за самоубийство сред държавите членки от ЕС-27 са отчетени в Кипър, Гърция и Малта.

През 2016 г. в ЕС-27 за почти всички основни причини за смърт стандартизираните коефициенти на смъртност са по-високи при мъжете, отколкото при жените.

Причини за смърт — стандартизиран коефициент на смъртност, ЕС-27, 2016 г.
(на 100 000 души население)
Източник: Евростат (hlth_cd_asdr2)

В настоящата статия се прави преглед на последните статистически данни за причините за смърт в Европейския съюз (ЕС). Свързването на всяко умиране сред населението с една основна причина за смъртта дава възможност за оценка на рисковете, свързани със смърт от определен набор конкретни болести, както и по други причини; тези данни могат да бъдат допълнително анализирани по възраст, пол, държава, в която е настъпила смъртта/местопребиваване на починалия и регион по (NUTS ниво 2), като се използват стандартизирани коефициенти на смъртност.

Full article

Основни резултати

Най-актуалната информация за ЕС-27 относно причините за смърт е за референтен период 2016 г., като за 2017 г. са налични данни за почти всички държави — членки на ЕС. Данните в таблица 1 показват, че болестите на органите на кръвообращението и ракът (злокачествените новообразувания) убедително се открояват като основни причини за смърт в ЕС-27.

Таблица 1: Причини за смърт — стандартизиран коефициент на смъртност, 2017 г.
(на 100 000 души население)
Източник: Евростат (hlth_cd_asdr2)

Развитие между 2006 и 2016 г.

В периода от 2006 до 2016 г. стандартизираните коефициенти на смъртност от ракови заболявания, исхемична болест на сърцето и транспортни произшествия следват тенденция към понижаване

Между 2006 и 2016 г. е налице намаляване с 11,1 % при стандартизираните коефициенти на смъртност в ЕС-27, свързани с ракови заболявания при мъжете, и намаляване с 5,1 % при жените — вж. фигури 1 и 2. По-голям спад е отчетен при умиранията от исхемична болест на сърцето, за която коефициентите на смъртност спадат с 28,4 % при мъжете и 34,2 % при жените. Още по-голям спад е отчетен при умиранията от пътнотранспортни произшествия — с 40,7 % при мъжете и 41,3 % при жените. Стандартизираният коефициент на смъртност от рак на гърдата отбелязва спад с 6,9 % при жените, което представлява по-голямо намаляване от наблюдаваното за всички ракови заболявания при жените (5,1 %). За сравнение коефициентите на смъртност за заболявания на нервната система се увеличават с 23,2 % при мъжете и 25,7 % при жените. През последните години стандартизираният коефициент на смъртност за рак на белите дробове (включително рак на трахеята и бронхите) намалява при мъжете, докато при жените се увеличава. При мъжете коефициентът намалява с 11,7 % между 2009 и 2016 г., докато при жените се увеличава с 15,2 % през същия период.

Фигура 1: Причини за смърт — стандартизиран коефициент на смъртност на 100 000 души население, мъже, ЕС-27, 2006—2016 г.
(2006 г. = 100)
Източник: Евростат (hlth_cd_asdr) и (hlth_cd_asdr2)

Фигура 2: Причини за смърт — стандартизиран коефициент на смъртност на 100 000 души население, жени, ЕС-27, 2006—2016 г.
(2006 г. = 100)
Източник: Евростат (hlth_cd_asdr) и (hlth_cd_asdr2)

Причини за смърт в държавите членки от ЕС-27 през 2017 г.

Стандартизираният коефициент на смъртност за исхемична болест на сърцето в ЕС-27 през 2016 г. е 119,4 умирания на 100 000 души население

Болестите на органите на кръвообращението включват заболявания, свързани с високо кръвно налягане, холестерол, диабет и пушене. Най-честите причини за смърт от болести на органите на кръвообращението са исхемичната болест на сърцето и мозъчно-съдовите заболявания. През 2016 г. исхемичната болест на сърцето е причина за 119,4 умирания на 100 000 души население в ЕС-27. Държавите членки от ЕС-27 с най-високи стандартизирани коефициенти на смъртност от исхемична болест на сърцето са Литва, Унгария, Словакия и Латвия, като през 2017 г. те отчитат между 369,8 и 536,2 умирания на 100 000 души население. На другия край на скалата са Франция (данни за 2016 г.), Нидерландия, Испания, Португалия, Белгия, Дания, Люксембург и Италия, които имат най-ниски стандартизирани коефициенти на смъртност за исхемична болест на сърцето — под 100 умирания на 100 000 души население през 2017 г.; това се отнася и за Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.

Унгария отчита най-висок стандартизиран коефициент на смъртност от рак на белите дробове и рак на дебелото черво и ректума

През 2016 г. ракът е основна причина за смърт в ЕС-27 — средно 257,1 умирания на 100 000 души население. Най-често срещаните форми на рак — всички със стандартизирани коефициенти на смъртност над 10,0 на 100 000 души население — включват злокачествени новообразувания на: трахеята, бронхите и белите дробове; дебелото черво, зигмуидното черво, ректума, ануса и аналния канал; гърдата; панкреаса; простатата; стомаха; и черния дроб и жлъчните канали.

В Унгария, Хърватия, Словакия и Словения вероятността хората да умрат от рак е най-голяма — през 2017 г. тези държави членки от ЕС-27 отчитат повече от 308,1 умирания на 100 000 души. В Латвия и Полша, както и в Сърбия, коефициентите на смъртност са много близки по стойност до това равнище. През 2017 г. в Унгария е отчетен най-високият стандартизиран коефициент на смъртност за рак на белите дробове сред държавите членки от ЕС-27 (89,2 умирания на 100 000 души население), следвана от Хърватия (68,4 умирания на 100 000 души население) и Полша и Дания (съответно 67,0 и 66,8 умирания на 100 000 души население); Сърбия също отчита сравнително висок стандартизиран коефициент на смъртност (69,3 умирания на 100 000 души население). През 2017 г. най-високият стандартизиран коефициент на смъртност за рак на дебелото черво и ректума също е отбелязан в Унгария — 53,1 умирания на 100 000 души население, докато в Хърватия e отчетен стандартизиран коефициент от 48,4 умирания на 100 000 души население, а в Словакия — 46,9 умирания на 100 000 души население.

Респираторните заболявания са третата най-често срещана причина за смърт в ЕС-27

След болестите на органите на кръвообращението и раковите заболявания респираторните заболявания са третата най-често срещана причина за смърт в ЕС-27 — средно 75,0 умирания на 100 000 души население през 2016 г. В тази група заболявания най-честата причина за смърт са хроничните заболявания на долните дихателни пътища, следвани от други видове заболявания на долните дихателни пътища и пневмония. Респираторните заболявания са свързани с възрастта, като по-голямата част от умиранията, дължащи се на тези заболявания, са сред населението на възраст 65 или повече години.

През 2017 г. най-високите стандартизирани коефициенти на смъртност за респираторни заболявания сред държавите членки от ЕС-27 са отчетени в Ирландия (135,5 на 100 000 души население), Дания (123,5 на 100 000 души население) и Кипър и Португалия (съответно 116,3 и 116,2 на 100 000 души население). Турция (158,6 на 100 000 души население) и Обединеното кралство (136,0 на 100 000 души население) също отчитат високи стандартизирани коефициенти на смъртност за респираторни заболявания.

Най-ниски стандартизирани коефициенти на смъртност за самоубийство са отчетени в Кипър, Гърция и Малта

Смърт, причинена от външни фактори, включва, наред с другото, умирания, причинени от умишлено самонараняване (самоубийство) и транспортни произшествия. Въпреки че не са основната причина за смърт и е възможно за някои държави членки от ЕС-27 да има неотчетени данни, самоубийствата често са считани за важен показател за проблеми в обществото. През 2016 г. в ЕС-27 умиранията поради самоубийства са средно 10,8 на 100 000 души население. Най-ниски стандартизирани коефициенти на смъртност за самоубийство през 2017 г. са отчетени в Кипър (4,1 умирания на 100 000 души население) и Гърция и Малта (съответно 4,5 и 4,6 умирания на 100 000 души население), а сравнително ниски коефициенти — под 8,0 умирания на 100 000 души население — са отчетени също в Италия и Словакия; сред държавите извън ЕС, показани в таблица 1, ниски коефициенти са отчетени в Турция (3,8 умирания на 100 000 души население) и в Обединеното кралство (7,5 умирания на 100 000 души население). Стандартизираният коефициент на смъртност за самоубийство в Литва (25,8 умирания на 100 000 души население) е 2,4 пъти над средния за ЕС-27 (данни за 2016 г.).

Най-ниски стандартизирани коефициенти на смъртност за транспортни произшествия са отчетени в Швеция, Ирландия, Люксембург и Дания

Макар транспортни произшествия да се случват ежедневно, през 2016 г. честотата на умиранията вследствие на транспортни произшествия в ЕС-27 (стандартизиран коефициент на смъртност от 6,0 умирания на 100 000 души население) е по-ниска от честотата на самоубийствата. Румъния, Хърватия и Полша са с най-високи стандартизирани коефициенти на смъртност за транспортни произшествия през 2017 г. (повече от 9,0 умирания на 100 000 души население), а на другия край на скалата Швеция, Ирландия, Люксембург и Дания отчитат между 2,9 и 3,6 умирания при транспортни произшествия на 100 000 души население; сред държавите от ЕАСТ коефициенти под 4,0 умирания на 100 000 души население са отчетени също от Исландия, Норвегия и Швейцария, а най-ниският коефициент е в Обединеното кралство (2,5 умирания на 100 000 души население).

Причини за смърт по пол

За почти всички основни причини за смърт стандартизираните коефициенти на смъртност са по-високи при мъжете, отколкото при жените

През 2016 г. стандартизираните коефициенти на смъртност в ЕС-27 са по-високи при мъжете, отколкото при жените за всички основни причини за смърт (освен при рака на гърдата) – вж. фигура 3. Стандартизираните коефициенти на смъртност за злоупотреба с алкохол и наркотична зависимост са над 4,0 пъти по-високи при мъжете, отколкото при жените, като в същото време коефициентите на смъртност за умишлено самонараняване и ХИВ при мъжете са съответно 3,8 и 3,4 пъти по-високи от тези при жените.

Фигура 3: Причини за смърт — стандартизиран коефициент на смъртност, ЕС-27, 2016 г.
(на 100 000 души население)
Източник: Евростат (hlth_cd_asdr2)

Макар че като цяло при мъжете са отчетени повече умирания от рак, отколкото при жените, някои видове рак преобладават при единия пол, например ракът на гърдата при жените, докато други видове рак се наблюдават само при един от двата пола, като например ракът на матката при жените или ракът на простата при мъжете. През 2016 г. в ЕС-27 с рак на гърдата са свързани 32,7 умирания на 100 000 души от населението от женски пол. Най-високи стандартизирани коефициенти на смъртност през 2017 г. са отчетени в Словакия (40,7 на 100 000 души от населението от женски пол), Люксембург (40,3 на 100 000 души от населението от женски пол), Ирландия (37,8 на 100 000 души от населението от женски пол), Унгария (37,4 на 100 000 души от населението от женски пол) и Дания (37,2 на 100 000 души от населението от женски пол). На другия край на скалата са Испания, Швеция, Литва, Португалия, Малта, Финландия, Чехия и България, в които през 2017 г. са отчетени по-малко от 30,0 умирания от рак на гърдата на 100 000 души от населението от женски пол, като подобни стойности отчитат също Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария сред държавите от ЕАСТ и Турция сред държавите кандидатки.

Литва, Унгария, Словакия и Латвия отчитат най-много случаи на исхемична болест на сърцето при мъжете и жените

През 2017 г. най-високите стандартизирани коефициенти на смъртност за исхемична болест на сърцето както при мъжете, така и при жените са отчетени в Литва, Унгария, Словакия и Латвия, а най-малко умирания от исхемична болест на сърцето както при жените, така и при мъжете са регистрирани във Франция (данни за 2016 г.) и Нидерландия. Във всички държави членки от ЕС-27 при мъжете системно се наблюдават повече смъртни случаи от исхемична болест на сърцето, отколкото при жените (вж. фигура 4), като най-голямата разлика между половете (в абсолютно изражение) е отчетена в Латвия и Литва: в Латвия коефициентът при мъжете е 544,7 на 100 000 души население в сравнение с 282,0 на 100 000 души население при жените — разлика от 262,6 на 100 000 души население; в Литва разликата е 257,3 на 100 000 души население.

Фигура 4: Умирания от исхемична болест на сърцето — стандартизиран коефициент на смъртност, 2017 г.
(на 100 000 души население)
Източник: Евростат (hlth_cd_asdr2)

По подобен начин, стандартизираните коефициенти на смъртност за самоубийство системно са по-високи при мъжете, отколкото при жените — вж. фигура 5. През 2017 г. най-голямата разлика в абсолютно изражение между половете е отбелязана в Литва, където коефициентът при мъжете е 47,2 на 100 000 души население в сравнение с 9,1 на 100 000 души население при жените. При обикновено отношение на коефициентите при мъжете и жените обаче става ясно, че в Полша коефициентът при мъжете е 7,0 пъти по-висок от този при жените. Това отношение между половете е най-ниско в Испания, Финландия, Дания, Люксембург, Белгия, Швеция и Нидерландия, където стандартизираните коефициенти на смъртност за самоубийство при мъжете са максимум 3,1 пъти по-високи от тези при жените.

Фигура 5: Умирания поради самоубийство — стандартизиран коефициент на смъртност, 2017 г.
(на 100 000 души население)
Източник: Евростат (hlth_cd_asdr2)

Причини за смърт през 2017 г. при хората на възраст под 65 години

При хората под 65-годишна възраст главните причини за смърт се различават в зависимост от относителното им значение (вж. таблица 2). Ракът е първата по важност причина за смърт в тази възрастова група — през 2016 г. стандартизираният коефициент е средно 77,3 умирания на 100 000 души население в ЕС-27, следван от заболяванията на органите на кръвообращението (44,8 умирания на 100 000 души население). За разлика от данните, които се отнасят за цялото население, заболяванията на дихателната система не фигурират сред трите най-често срещани причини за смърт при лицата на възраст под 65 години: стандартизираният коефициент за заболявания на дихателната система е по-нисък не само от коефициентите за раковите заболявания и за заболяванията на органите на кръвообращението, но и от коефициентите на смъртност за заболявания на храносмилателната система (не са показани в таблица 2), произшествия (в таблица 2 са показани само транспортните произшествия) и самоубийство.

Таблица 2: Основни причини за смърт за лицата на възраст под 65 години, 2017 г.
(стандартизирани коефициенти на смъртност на 100 000 души население)
Източник: Евростат (hlth_cd_asdr2)

В периода между 2006 и 2016 г. коефициентите на смъртност в ЕС-27 при лицата на възраст под 65 години се понижават за всяка една от основните причини за смърт, за които е налице динамичен ред, както е показано на фигура 6. Този спад е особено осезаем за транспортните произшествия и исхемичната болест на сърцето, при които случаите на смърт през разглеждания период намаляват съответно с 44,6 % и 32,7 %.

Фигура 6: Причини за смърт — стандартизиран коефициент на смъртност на 100 000 души население на възраст под 65 години, ЕС-27, 2006—2016 г.
(2006 г. = 100)
Източник: Евростат (hlth_cd_asdr) и (hlth_cd_asdr2)

Изходни данни за таблиците и графиките

Причини за смърт: таблици и фигури (на английски)

Източници на данни

Статистическите данни за причините за смърт се основават на два вида информация: медицинската информация, която се съдържа в смъртните актове и може да се ползва като основа за установяване на причината за смъртта; и регистрираните причини за смърт съгласно системата на СЗО-МКБ. Всички умирания сред населението се свързват с основната причина за смъртта, с други думи „заболяването или нараняването, което е предизвикало поредицата от патологични събития, довели пряко до смърт, или обстоятелствата на злополуката или акта на насилие, които са предизвикали фаталното нараняване“ (определение, прието от Световната здравна асамблея) (на английски).

Валидността и достоверността на статистическите данни за причините за смърт до известна степен се основават на качеството на данните, предоставени от сертифициращите лекари. Неточности могат да възникнат по няколко причини, в т.ч.:

грешки при издаването на смъртния акт;
проблеми, свързани с медицинската диагноза;
избор на основната причина за смъртта;
кодовото регистриране на причината за смъртта.

Понякога има неяснота по отношение на причината за смъртта: освен заболяването, водещо пряко до смърт, медицинските данни в смъртния акт трябва също да съдържат причинно-следствено проследяване на това от какво е страдал починалият. Могат да бъдат посочени други важни здравословни проблеми, които не са имали отношение към болестта, водеща пряко до смърт, но може да са се отразили неблагоприятно върху развитието на болестта и така да са допринесли за фаталния край. Понякога има критики, че регистрирането само на една болест като причина за смъртта изглежда все по-нереалистично с оглед на удължаващата се средна продължителност на живота и свързаните с това промени в заболеваемостта. При повечето починали на възраст 65 и повече години изборът само на една причина от редица възможни причини за смъртта може да е в известна степен заблуждаващ. Затова някои от държавите — членки на ЕС, започнаха да обмислят регистриране на множество причини. Евростат подкрепя държавите членки в усилията им за разработване на обща автоматизирана система за регистрация, наречена IRIS (на английски), с цел подобряване и постигане на по-точна сравнимост на данните за причините за смърт в Европа.

Ревизирано Европейско стандартно население

Броят на умиранията по конкретна причина за смърт може да бъде изразен по отношение на броя на населението. Може да бъде изготвен стандартизиран (а не общ) коефициент на смъртност, който не зависи от възрастта и пола на населението: това се прави, тъй като повечето причини за смърт се различават значително в зависимост от възрастта и пола и стандартизацията улеснява сравняването на коефициентите във времето и между държавите.

Европейското стандартно население, използвано за стандартизацията на общите коефициенти, датира от 1976 г., поради което е било необходимо да се адаптира към промените във възрастовата структура на населението на ЕС, настъпили от средата на 70-те години. Държавите членки се договориха за ревизирано Европейско стандартно население (ESP) (на английски). В него са включени всички държави членки от ЕС-27, с изключение на Хърватия, както и Обединеното кралство и държавите от ЕАСТ. Изчислението се основава на прогнозите за населението, направени през 2010 г. за периода 2011—2030 г.; Европейското стандартно население се използва от лятото на 2013 г.

В таблиците в настоящата статия са използвани следните означения:

Стойност в курсив	стойността на данните е прогнозна, предварителна или по оценки, поради което вероятно ще се промени;
:	неналична, поверителна или ненадеждна стойност.

Контекст

Статистическите данни за причините за смърт, които са сред най-отдавна публикуваните медицински статистически данни, предоставят информация за развитието във времето и за различията по отношение на причините за смърт между държавите. Тези статистически данни играят ключова роля в общата информационна система, свързана със здравословното състояние в ЕС. Те могат да бъдат използвани, за да се определи кои профилактични мерки и мерки за медицинско лечение или кои инвестиции в научни изследвания биха могли да увеличат продължителността на живота на населението.

Понеже като цяло липсва изчерпателна европейска статистика за заболеваемостта, данните относно причините за смърт често се използват като инструмент за оценка на здравните системи в ЕС и могат също така да се ползват за провеждане на основана на факти здравна политика.

ЕС насърчава използването на цялостен подход за справяне с тежките и хроничните заболявания посредством интегрирани действия, насочени към рисковите фактори в различни области, и усилия за укрепване на системите на здравеопазване с цел профилактика и контрол, което да бъде постигнато чрез:

предоставяне на колкото е възможно по-надеждни и сравними статистически данни, които да послужат като ориентир за ефективността на политиката;
подкрепа на кампании за осведомяване на обществеността и профилактика на заболяванията, които са насочени основно към високорисковите групи и отделните лица;
систематично интегриране на политиката и действията с цел намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването;
участие в партньорства за конкретни заболявания, например рак.