Statistics Explained

Archive:Статистически данни за информационното общество

This Statistics Explained article is outdated and has been archived - for recent articles on this topic see the articles Information society statistics - households and individuals and Information society statistics - enterprises.

Данни от месец август 2012 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и база данни.
Фигура 1: Интернет достъп и широколентова интернет връзка на домакинствата, ЕС-27, 2006 — 2011 г.
(% от всички домакинства) — Източник: Евростат (isoc_pibi_hiac) и (isoc_pibi_hba)
Фигура 2: Интернет достъп на домакинствата, 2010 г. и 2011 г.
(% от всички домакинства) — Източник: Евростат (isoc_ci_in_h)
Таблица 1: Използване на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и ползване на онлайн услуги, 2009 — 2011 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години) — Източник: Евростат (isoc_ci_cfp_cu), (isoc_ci_ifp_iu) и (isoc_ci_ac_i)
Таблица 2: Място на ползване на интернет, 2011 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години, които ползват интернет) — Източник: Евростат (isoc_pibi_pai)
Фигура 3: Честота на ползване на интернет, 2011 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години) — Източник: Евростат (isoc_ci_ifp_iu) и (isoc_ci_ifp_fu)
Фигура 4: Лица, поръчали стоки или услуги по интернет за лично ползване през 12-те месеца преди проучването, 2010 — 2011 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години) — Източник: Евростат (isoc_ec_ibuy)
Фигура 5: Ползване на интернет за посещаване на социални мрежи, онлайн обучение, гражданско и политическо участие, по възрастова група, ЕС-27, 2011 г.
(% от лицата) — Източник: Евростат (isoc_bde15cua)
Таблица 3: Компютърни умения на лицата, 2011 г.
(% от лицата) — Източник: Евростат (isoc_sk_cskl_i)
Фигура 6: Използване на информационните технологии от предприятията, разпределени по класове според големината, ЕС-27, януари 2011 г.
(% от предприятията) — Източник: Евростат (isoc_ci_in_en2), (isoc_ci_it_en2), (isoc_ci_cd_en2) и (isoc_bde15ee)
Таблица 4: Използване на информационните технологии от предприятията, януари 2011 г.
(% от предприятията) — Източник: Евростат (isoc_ci_in_en2), (isoc_ci_it_en2) и (isoc_ci_cd_en2)
Фигура 7: Използване на мобилен широколентов достъп до интернет от предприятията, януари 2010 г. и януари 2011 г.
(% от предприятията) — Източник: Евростат (isoc_ci_it_en2)
Таблица 5: Предприятия, които използват интернет за контактите си с публичните органи, по вид цели, януари 2011 г. — Източник: Евростат (isoc_bde15ee) и (isoc_cieg_map)
Фигура 8: Използване от предприятията на технологии за радиочестотна идентификация според целта, дейността по NACE и класа според големината на предприятията, ЕС-27, януари 2011 г.
(% от предприятията, използващи радиочестотна идентификация) — Източник: Евростат (isoc_ci_cd_en2)
Фигура 9: Оборот на предприятията от електронна търговия, 2010 г. (1)
(% от общия оборот) — Източник: Евростат (isoc_ec_evaln2)
Фигура 10: Предприятия, извършващи продажби онлайн, ЕС-27, 2009 — 2010 г.
(% от предприятията) — Източник: Евростат (isoc_ec_eseln2)
Фигура 11: Предприятия, извършващи покупки и продажби онлайн или притежаващи уебсайт или интернет страница, ЕС-27, 2010 г. (1)
(% от предприятията) — Източник: Евростат (isoc_ec_eseln2), (isoc_ec_ebuyn2) и (isoc_ci_cd_en2)

В тази статия са представени последните статистически данни за различни основни аспекти на общество в Европейския съюз (ЕС). Напредъкът в развитието на информационното общество се счита за изключително важен за подобряване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и в по-общ план, за удовлетворяване на потребностите на обществото и на европейската икономика.

Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) се отразяват на ежедневието на хората по много начини, както на работа, така и у дома, например при осъществяването на контакти или при пазаруването онлайн. Обхватът на политиките на ЕС в тази област варира от регулирането на цели сектори, като например електронната търговия, до опитите за защита неприкосновеността на личния живот на конкретни лица.

Основни статистически резултати

Домакинства и физически лица

През последното десетилетие ИКТ станаха широкодостъпни за населението както по отношение на възможностите за достъп, така и по отношение на тяхната цена. Границата бе преодоляна през 2007 г., когато повечето (55 %) домакинства в ЕС-27 имаха достъп до интернет. Този дял продължава да нараства и през 2011 г. достига 73 %, като се увеличава с още 3 процентни пункта в сравнение с 2010 г. Широко разпространеният широколентов достъп на приемливи цени е едно от средствата за насърчаване на обществото, основано на знанията и информираността. През 2011 г. във всички държави членки широколентовият достъп определено е най-разпространената форма на интернет достъп, използвана от 67 % от всички домакинства в ЕС-27, приблизително два пъти повече от дела през 2006 г. — вж. фигура 1.

През 2011 г. най-големият дял (94 %) на домакинствата с достъп до интернет е регистриран в Нидерландия (вж. фигура 2), докато в Люксембург, Швеция и Дания също е отчетено, че поне девет от всеки десет домакинства са имали достъп до интернет през 2011 г. Най-ниският дял на достъпа до интернет сред държавите — членки на ЕС, се наблюдава в България (45 %). При все това в България броят на домакинствата с достъп до интернет бързо нараства — делът на домакинствата с достъп се е увеличил с 12 процентни пункта между 2010 г. и 2011 г. Румъния е единствената друга държава членка, в която броят на домакинствата с достъп до интернет е по-малко от половината от всички домакинства.

Към началото на 2011 г. малко над седем от всеки десет лица в ЕС-27 на възраст между 16 и 74 години използват компютър, като сходен е делът и на лицата, използващи интернет. Най-малко девет от всеки десет лица в Швеция, Нидерландия, Люксембург и Дания използват компютър и интернет. В България и Румъния обаче по-малко от половината от всички лица на възраст между 16 и 74 години използват компютър и интернет. През 2011 г. повече от половината (57 %) от всички лица в ЕС-27 използват интернет за намиране на информация за стоки или услуги — вж. таблица 1.

С други думи, сред интернет потребителите в ЕС-27 повече от девет на всеки десет (93 %) от лицата, ползвали интернет през трите месеца преди проучването за ИКТ, са имали достъп до интернет у дома, както е показано в таблица 2. За сравнение, по-малко от половината от тази част от населението са използвали интернет на работа (42 %), което от своя страна е около два пъти повече от процента на ползвалите интернет от дома на приятел, съсед или близък (24 %). Голяма част от ползващите интернет го използват ежедневно — виж фигура 3.

Делът на лицата, поръчали стоки или услуги за лично ползване по интернет, се е увеличил. През 2011 г. 43 % от лицата на възраст 16 — 74 години заявяват, че поне веднъж са правили поръчка по интернет — това представлява увеличение с 3 процентни пункта в сравнение с 2010 г. (вж. фигура 4). Над две трети от лицата в Обединеното кралство, Швеция, Дания и Нидерландия са поръчвали стоки или услуги по интернет, като тези лица са не повече от едно на пет лица в Латвия, Португалия, Гърция, Литва и Италия; най-нисък дял на лицата, които поръчват стоки и услуги по интернет, е регистриран в България (7 %) и Румъния (6 %).

На фигура 5 е представена информация, свързана с използването на интернет от лицата във връзка със социалните мрежи и с редица други сравнително нови дейности, като справки в уики страници, четене и публикуване на мнения от обществен или политически характер, както и участие в онлайн консултации или гласуване. Докато през 2011 г. средно 38 % от лицата в ЕС-27 на възраст между 16 и 74 години участват в социални мрежи, са налице големи разлики при използването на тези услуги според възрастовата група. Делът на лицата на възраст от 55 до 74, които използват социални мрежи, е 11 %, което рязко контрастира с отчетения 80-процентен дял на лицата на възраст 16 — 24 години. Това означава, че социалните мрежи играят основна роля за поддържането на социални контакти сред по-младите хора. Като цяло възрастовата група на най-младите в по-голяма степен (в сравнение с по-възрастните) използва четирите дейности, представени на фигура 5.

През 2011 г. по-голямата част от лицата в ЕС-27 притежават основни компютърни умения, например копиране или преместване на файлове или папки: такъв е случаят с 63 % от лицата на възраст 16 — 74 години и 89 % от лицата на възраст 16 — 24 години. По-малко от половината от населението (на възраст между 16 и 74 години) използват основни аритметични формули в електронни таблици (43 %), около една трета създават електронни презентации (31 %), а едно от десет лица разработва компютърни програми (10 %). Делът на лицата на възраст 16 — 24 години, които притежават такива компютърни умения, е много по-висок. Две трети от по-младото поколение използва формули в електронните таблици, почти шест от десет лица могат да създават електронни презентации, а едно от пет лица може да разработва компютърни програми.

Предприятия

Към началото на 2011 г. едно от 20 предприятия в ЕС-27 (включени в Проучването на използването на ИКТ в предприятията) не разполагат с достъп до интернет (вж. фигура 6), докато по-голямата част (87 %) използват фиксирана широколентова връзка за достъп до интернет. Използването на мобилните широколентови технологии се разпространи много бързо, отчасти благодарение на предприятията, които предоставят на служителите си 3G USB устройства, смартфони и други мобилни устройства — в началото на 2011 г. почти половината (47 %) от предприятията в ЕС-27 използват мобилна широколентова връзка; това е с 20 процентни пункта повече, отколкото е делът на тези предприятия през януари 2010 г. Близо седем на всеки десет предприятия в ЕС-27 има собствена интернет страница. Подобен е и делът на предприятията, които използват интернет при подаването на електронни формуляри до публичните органи.

До началото на 2011 г. делът на предприятията с достъп до интернет е над 90 % във всички държави членки, с изключение на Румъния, България и Унгария, като Румъния и България са единствените държави членки, в които по-малко от половината от предприятията имат уебсайт — вж. таблица 4. В началото на 2011 г. над три четвърти от всички предприятия във Финландия използват мобилна широколентова връзка за достъп до интернет — вж. фигура 7. Този дял е значително по-висок, отколкото в която и да е друга държава членка, а Швеция, Австрия, Франция, Германия и Обединеното кралство са единствените други държави, които отчитат, че над половината от предприятия им използват мобилни широколентови връзки.

Към януари 2011 г. около три четвърти от всички предприятия в ЕС-27 ползват интернет за получаване на формуляри или информация от публичните органи, като малко по-нисък е делът (69 %) на предприятията, които са изпратили попълнени формуляри до публичните органи по интернет; в този случай най-често срещаните операции са свързани с подаване на декларации за ДДС и със социалноосигурителните вноски — вж. таблица 5.

Радиочестотната идентификация (RFID) е технология, която може да бъде използвана за автоматична идентификация и проследяване, както и за редица обекти и различни ситуации, като някои от най-честите приложения включват: производители, които използват етикети за проследяване на местоположението на всеки произвеждан от тях продукт; предприятия за транспортни услуги, които използват етикети за проследяване на своите превозни средства; използване в домашни условия за установяване на местонахождението на уязвими лица. На фигура 8 са представени някои данни, свързани с дела на предприятията, които през януари 2011 г. използват RFID; като според данните предприятията в ЕС-27 използват RFID основно за идентифициране на лица и за контрол на достъпа.

Като цяло електронната търговия осигурява около 14 % от оборота на предприятията с най-малко десет наети лица в ЕС-27, като този дял през 2010 г. варира от 1 % в Кипър до 25 % в Чешката република (вж. фигура 9). През 2010 г. около 15 % от предприятията в ЕС-27 продават стоки или услуги онлайн, което е по-малко от половината от предприятията (35 %), които правят покупки онлайн (вж. фигура 11). Процентът на предприятията, извършващи продажби онлайн, е най-висок в сектора на хотелиерството (58 %), докато най-високият процент на предприятията, извършващи онлайн покупки, е отчетен при информационните и комуникационните услуги (60 %).

Източници и наличност на данните

Статистиците са добре запознати с предизвикателствата, породени от бързите промени на технологиите, в областите, свързани с интернет и другите нови приложения на ИКТ. По-конкретно, в тази област се наблюдава значително развитие, като статистическите инструменти се адаптират, така че да се посрещат новите потребности от данни. Статистическите данни в тази сфера се преизчисляват ежегодно, за да се удовлетворяват нуждите на потребителите и да се отразят бързите темпове на технологичните промени.

Този подход е отразен в проведените от Евростат Проучване на използването на ИКТ от домакинствата и от частните лица и Проучване на използването на ИКТ в предприятията. Тези ежегодни проучвания се използват, за да се оцени развитието, стимулирано от ИКТ, чрез проследяване развитието на основните променливи във времето и чрез по-задълбочено разглеждане на други аспекти към определен момент. Въпреки че проучванията първоначално бяха съсредоточени върху въпросите на достъпа и връзката с интернет, техният обхват впоследствие бе разширен, за да включи множество аспекти (например, електронното управление и електронната търговия), както и социално-икономически анализ, например на регионалните различия, специфичните особености в зависимост от пола, възрастта, разликите в образованието, както и статута на конкретното лице по отношение на заетостта в проучването на домакинствата, или анализ според големината на предприятията (малки, средни, големи) в проучването на предприятията. Обхватът на проучванията по отношение на различните технологии също е адаптиран, така че да включва нови групи продукти и средства за доставяне на комуникационните технологии на крайните ползватели (предприятия и домакинства).

Домакинства и физически лица

Проучването на домакинствата обхваща домакинствата, в които има поне един член във възрастовата група 16 — 74 години. Достъпът на домакинствата до интернет се отнася до процента домакинства, които имат интернет достъп, така че всеки в домакинството, ако пожелае, може да ползва вкъщи интернет дори и само за да изпрати електронно съобщение. Интернет потребителите се определят като всички физически лица на възраст между 16 и 74 години, които са използвали интернет през трите месеца преди проучването. Редовните потребители на интернет са лицата, които са ползвали интернет средно най-малко веднъж седмично през трите месеца преди проучването. Референтният период за проучването е първото тримесечие на 2011 г.; периодът на проучването в повечето държави е второто тримесечие. В проучването от 2011 г. бе включен специален модул за ИКТ.

Най-често използваните технологии за достъп до интернет се делят на широколентов и комутируем („dial-up“) достъп през нормална или ISDN телефонна линия. Широколентовият интернет включва цифрови комуникационни линии (DSL) и използва технология, която пренася данни с висока скорост. Линиите за широколентов достъп имат по-голям капацитет от ISDN, тоест 144 kbit/s или повече.

Понятието „компютър“ се определя като персонален компютър, който работи с някоя от основните операционни системи (Macintosh, Linux или Microsoft); към него спадат и преносимите („handheld“) компютри или палмтопите (персоналните цифрови помощници – PDAs).

Последователността на подреждане на стоките и услугите от лицата се отнася до дванадесетте месеца преди проучването и включва потвърдени резервации за настаняване, закупуване на инвестиционни инструменти, участие в лотарии и залагания, онлайн търгове, както и информационни услуги в интернет с директно плащане. Тук не спадат стоките и услугите, които се получават безплатно по интернет. Изключват се и поръчките, направени чрез ръчно набрани електронни писма.

Предприятия

Проучването за използването на ИКТ от предприятията включва предприятия, които имат поне десет наети лица. Обхватът на проучването по отношение на икономическата дейност е ограничен до предприятията, чиято основна дейност е в сферата на производството, снабдяването с електричество, газ, пара и вода, канализационните услуги и управлението на отпадъци, строителството, търговията на едро и дребно, ремонта на автомобили и мотоциклети, транспорта и складирането, хотелиерството и ресторантьорството, информационните и комуникационните услуги, недвижимите имоти, професионалните дейности и научните и техническите дейности, административните и спомагателните дейности, както и ремонта на компютри и комуникационна техника (съгласно статистическата класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2, раздели от C до N, без разделение 75 плюс група 95.1); финансовите и застрахователните дейности (раздел K) са обхванати от проучването, но са изключени от представения в тази статия анализ.

Данните, които се събират чрез проучването за предприятията, могат да бъдат анализирани според големината на предприятието (брой наети лица) спрямо данните, представени за малките (10 — 49 наети лица), средните (50 — 249) и големите (250 или повече наети лица) предприятия.

Данните за използването на ИКТ са групирани съобразно годината, през която е проведено проучването; повечето данни се отнасят до ситуацията през януари на референтната година/годината на проучването. В проучването за 2011 г. бе включен специален модул относно използването на публични услуги. Въпреки че като цяло електронните административни услуги са широко разпространени в Европа, се наблюдават големи разлики при използването на тези услуги между държавите членки. Някои от тези разлики могат да се дължат на задължителния (или друг) характер при подаването на декларации. В някои държави членки тези административни дейности задължително се извършват по електронен път, докато в други предприятията могат да продължат да подават декларации (например за ДДС или към социалното осигуряване) на хартиен носител. Дори когато подаването на документите задължително се извършва по електронен път, в статистическите проучвания някои предприятия могат да посочат, че не подават документи по електронен път, тъй като това може да направи дадена трета страна (при дейности, възложени на външни изпълнители).

Контекст

Широколентовите технологии се считат за важни при измерване на интернет достъпа и използването на интернет, тъй като предлагат на потребителите възможността за бърз пренос на големи обеми данни и за поддържане на линиите за достъп свободни. Въвеждането на широколентовия достъп до интернет се счита за ключов показател при изготвянето на политиката в областта на ИКТ. Широкият достъп до интернет чрез широколентова връзка се счита за изключително важен за развитието на съвременните услуги по интернет като електронния бизнес, електронното управление или електронното обучение. Цифровите абонатни линии (DSL) остават основната форма на комуникация при широколентовата технология, макар че алтернативите, като използването на кабел, сателит, оптичен кабел и безжични локални мрежи, се разпространяват все повече.

До 2010 г. рамката за политиката на ЕС в областта на ИКТ беше инициативата под надслов „i2010 – Европейско информационно общество за растеж и заетост“ (COM(2005) 229 окончателен), чиято цел беше повишаване на ефективността във всички сектори на икономиката на ЕС посредством по-широко използване на ИКТ. След извършване на средносрочен преглед, през април 2008 г. бе представена актуализирана стратегия i2010, която беше насочена към основните предизвикателства в периода 2008 — 2010 г.

През май 2010 г. Европейската комисия прие своето съобщение „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010) 245 окончателен), стратегия за преуспяваща цифрова икономика до 2020 г. Програмата в областта на цифровите технологии за Европа е една от седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. В нея са очертани политиките и действията, целящи извличане на максимална полза от цифровата ера за всички сфери на обществото и икономиката. Програмата се съсредоточава върху седем приоритетни области за действие: създаване на единен цифров пазар, по-голяма оперативна съвместимост, увеличаване на доверието и сигурността в интернет, осигуряване на много по-бърз достъп до интернет, насърчаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, повишаване на грамотността в областта на цифровите технологии, на уменията за тяхното използване и на приобщаването към информационното общество, както и прилагане на ИКТ за справяне с предизвикателствата, пред които е изправено обществото, като изменението на климата и застаряването на населението.

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

Статистически данни за информационното общество
Показатели в областта на политиката (t_isoc_pi)
Далекосъобщителни услуги (t_isoc_tc)
Използване на компютри и интернет от домакинствата и предприятията (t_isoc_ci)
Електронни умения на лицата и компетентности на предприятията в областта на ИКТ (t_isoc_sk)

База данни

Статистически данни за информационното общество
Показатели в областта на политиката (isoc_pi)
Далекосъобщителни услуги (isoc_tc)
Използване на компютри и интернет от домакинствата и предприятията (isoc_ci)
Използване на електронната търговия от лицата и предприятията (isoc_ec)
Електронни умения на лицата и компетентности на предприятията в областта на ИКТ (isoc_sk)
Регионални статистически данни за информационото общество (isoc_reg)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и графиките (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове

Виж още

Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Information_society_statistics/bg&oldid=215450"