Statistics Explained

Статистически данни за жилищния фонд

This article has been archived, for updated data see Living conditions in Europe - housing.


Данни, извлечени през май 2020 г.

Планирана актуализация на статията: октомври 2021 г.

Акценти

През 2018 г. по-голямата част от населението във всяка от 27-те държави — членки на ЕС, живее в собствени жилища, като този дял варира от 51,4 % в Германия до 96,4 % в Румъния; средната стойност за ЕС-27 е 70,0 %.

През 2018 г. 17,1 % от населението в ЕС-27 живее в пренаселени жилища. Най-високият дял сред държавите — членки на ЕС-27, е отчетен в Румъния (46,3 %).

През 2018 г. 4,3 % от населението на ЕС-27 живее при изключително лоши жилищни условия.

Сред държавите членки от ЕС-27 през 2018 г. прекомерните жилищни разходи за лицата, наели жилища по пазарни цени, са най-високи в Гърция, където 83,1 % от наемателите са изразходвали повече от 40 % от доходите си за жилище.

[[File:Housing statistics interactive_SILC2020-BG.XLSX]]

Степен на прекомерни жилищни разходи: дял на населението, живеещо в домакинства, които изразходват 40 % или повече от разполагаемия си доход за жилища, 2018 г.

  • Исландия (IS): 2016 г. Черна гора (ME) и Турция (TR): 2017 г.
  • Източник: Евростат (код за достъп до данни онлайн: ilc_lvho07c)

В настоящата статия се прави преглед на най-актуалните статистически данни за жилищния фонд в Европейския съюз (ЕС), Обединеното кралство, три от държавите от ЕАСТ и четири държави кандидатки, като се разглеждат видовете жилища, статутът на владение (собственост или наемане), както и качеството и достъпността на жилищата.

Осигуряването на приемливо жилище на достъпна цена в безопасна среда е основна необходимост и много хора го считат за право на човека. Удовлетворяването на тази необходимост, което вероятно ще намали бедността и социалното изключване, все още е значително предизвикателство в някои европейски държави.

Цялата статия

Видове жилища

През 2018 г. 46,0 % от хората в ЕС-27 живеят в апартаменти, почти една пета (18,6 %) в къщи близнаци и над една трета (34,7 %) — в самостоятелни къщи (вж.фигура 1).

Сред държавите — членки на ЕС, делът на хората, живеещи в апартаменти през 2018 г., е поне 60,0 % в Латвия (66,2 %), Испания (64,9 %), Естония (61,5 %) и Гърция (60,6 %) и малко под това равнище в Литва (59,5 %); в Швейцария също подобен дял от хората живеят в апартаменти (62,5 %). Сред държавите членки делът на хората, живеещи в самостоятелни къщи, е най-висок в Хърватия (69,7 %), Словения (66,2 %), Румъния (65,2 %) и Унгария (64,6 %); Дания и Полша са единствените други държави членки, в които по-голямата част от населението живее в самостоятелни къщи. Северна Македония (74,6 %), Сърбия (63,6 %) и Норвегия (57,5 %) също отчитат високи стойности за дела на населението, живеещо в самостоятелни къщи. Сред държавите членки най-висок дял на хората, живеещи в къщи близнаци, е отчетен в Нидерландия (58,0 %), Ирландия (52,1 %), Малта (41,5 %) и Белгия (40,6 %). Това са единствените държави членки, в които две пети или повече от населението живеят в къщи близнаци. В Обединеното кралство този дял е още по-висок — 60,8 %.

Фигура 1: Разпределение на населението по видове жилища, 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_lvho01)

Статут на владение

През 2018 г. една четвърт (24,9 %) от населението на ЕС-27 живее в собствен дом, за който има заем или учредена ипотека, а над две пети (45,1 %) живее в собствен дом без заем или ипотека (вж.фигура 2). Това означава, че седем от всеки десет лица (70,0 %) в ЕС-27 живеят в собствени жилища, приблизително една пета (20,8 %) в жилища с наем по пазарни цени, а около една десета (9,3 %) — в жилища с намален размер на наема или освободени от наем.

Фигура 2: Разпределение на населението по статут на владение, 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_lvho02)

През 2018 г. повече от половината от населението във всяка от държавите — членки на ЕС, живее в собствени жилища, като този дял варира от 51,4 % в Германия до 96,4 % в Румъния. За сравнение, в Швейцария делът на хората, живеещи в жилища под наем, значително превишава този на живеещите в собствени жилища, тъй като около 57,5 % от населението са наематели.

В Нидерландия (60,5 %) и Швеция (51,7 %) повече от половината от населението живее в собствени жилища с непогасен заем или с учредена ипотека; такава е ситуацията и в Исландия (63,9 % по данни от 2016 г.) и Норвегия (60,1 %).

През 2018 г. делът на хората, живеещи в жилища под наем по пазарни цени, е под 10,0 % в 11 от държавите — членки на ЕС. За сравнение, близо две пети от населението в Германия (40,8 %) и Дания (39,4 %) живеят под наем по пазарни цени, както и една трета от населението на Швеция (35,0 %), Нидерландия (30,2 %) и Австрия (29,7 %) и около една пета от населението на Люксембург (23,4 %), Гърция (21,3 %) и Белгия (19,4 %). Делът на живеещите в жилища под наем по пазарни цени е още по-висок в Швейцария — над половината от населението (51,1 %).

Делът на хората, живеещи в жилище, което е с намален размер на наема или в е освободено от наем, е под 20,0 % във всички държави — членки на ЕС, и осем държави извън ЕС, за които са показани данни.

Качество на жилищата

Един от ключовите измерители при оценяването на качеството на жилищата е наличието на достатъчно пространство. Степента на пренаселеност показва делът на хората, живеещи в пренаселено жилище, което се определя от броя на стаите на разположение на домакинството, размера на домакинството, както и възрастта на неговите членове и семейното им положение.

През 2018 г. 17,1 % от населението в ЕС-27 живее в пренаселени жилища

Най-висока степен на пренаселеност сред държавите — членки на ЕС (вж.фигура 3), е отчетена в Румъния (46,3 %), а дялове над 50 % са отбелязани в Черна гора (57,7 % по данни от 2017 г.) и Сърбия (53,3 %). Кипър (2,5 %), Ирландия (2,7 %), Малта (3,4 %), Нидерландия (4,1 %) и Испания (4,7 %) отчитат най-ниски степени на пренаселеност — под 5,0 %, докато седем други държави — членки на ЕС, както и Обединеното кралство, Норвегия, Швейцария и Исландия (по данни от 2016 г.) отчитат, че под 10,0 % от населението им живее в пренаселени жилища.

Фигура 3: Степен на пренаселеност, 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_lvho05a)

Сред населението в риск от изпадане в бедност (с други думи хората, живеещи в домакинства, в които приравненият разполагаем доход на един член на домакинството е под 60 % от медианната стойност за държавата), степента на пренаселеност в ЕС-27 през 2018 г. е 28,9 %, което е с около 11,8 процентни пункта над дела за цялото население (вж.фигура 3).

Най-високи стойности за степента на пренаселеност сред изложеното на риск от изпадане в бедност население са отчетени в Румъния (56,4 %), Словакия (54,9 %), България (48,7 %) и Полша (47,7 %). Висока степен на пренаселеност сред изложените на риск от бедност е налице също в Турция (70,7 % по данни от 2017 г.), Черна гора (69,6 % по данни от 2017 г.), Северна Македония и Сърбия (и двете 60,6 %). В другия край на скалата най-ниска степен на пренаселеност сред населението в риск от бедност е регистрирана на островите, а именно в Малта (7,0 %), Кипър (5,2 %) и Ирландия (4,2 %); Това са единствените три държави — членки на ЕС, докладвали, че по-малко от 1 на 10 души, изложени на риск от бедност, живеят в условия на пренаселеност, като подобна ситуация се наблюдава и в Обединеното кралство (9,8 %).

Наред с пренаселеността, за съставянето на по-пълен показател за качеството на едно жилище се вземат предвид и други аспекти на лошите жилищни условия — липсата на баня или тоалетна, течащият покрив или липсата на достатъчно светлина в жилището. Делът на обитателите на жилища с изключително лоши условия се определя като процента от населението, обитаващо жилище, считано за пренаселено, което в същото време отговаря на най-малко един от посочените критерии за лоши жилищни условия.

През 2018 г. в ЕС-27 като цяло 4,3 % от населението живее в жилища с изключително лоши условия

През 2018 г. в три държави — членки на ЕС, най-малко 1 на всеки 10 души от населението живеят в изключително лоши условия: в България този дял от населението е 10,1 %, а по-високи дялове отчитат Латвия (14,9 %) и Румъния (16,1 %); аналогична ситуация се наблюдава във всяка от държавите кандидатки, за които са показани данни (за 2017 или 2018 г.) на фигура 4. За сравнение, през 2018 г. под 1,0 % от населението на Финландия (0,9 %) и Ирландия (0,8 %) обитава жилища с изключително лоши условия, подобна е ситуацията и в Норвегия.

Фигура 4: Дял на жилищата с изключително лоши условия, 2017 и 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_mdho06a)

В периода от 2017 до 2018 г. общият дял на хората в ЕС-27, живеещи при изключително лоши жилищни условия, леко намалява (с 0,2 процентни пункта). Сред държавите — членки на ЕС, най-голямото увеличение на дела на хората, живеещи в изключително лоши жилищни условия, е отчетено във Франция, където той нараства с 0,6 процентни пункта между 2017 г. и 2018 г., както и в Дания, Германия и Испания, където се повишава с 0,5 процентни пункта. Най-голям спад сред държавите — членки на ЕС, се наблюдава в Унгария, с 8,4 процентни — от 15,9 % на 7,5 %, макар че следва да се отбележи, че има прекъсване в динамичните редове. Намаляване с 1,1—1,5 процентни пункта се наблюдава също в Словакия, Литва, Австрия, Полша и Румъния. Относително голям спад (с 3,4 процентни пункта) се наблюдава и в Сърбия.

Достъпност на жилищата

През 2018 г. 9,6 % населението на ЕС-27 живее в домакинства, които изразходват 40 или повече процента от своя приравнен разполагаем доход за жилища

Делът на хората, чиито разходи за жилища надвишават 40 % от техния приравнен разполагаем доход, е най-висок при наемателите с наеми по пазарни цени (25,1 %), а най-нисък — при лицата, живеещи в собствени жилища с непогасен заем или с учредена ипотека (4,0 %) (вж.таблица 1).

Таблица 1: Степен на прекомерни жилищни разходи, анализирана по статут на владение, 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_lvho07c)

Средното равнище за ЕС-27 обаче не разкрива съществуващите значителни разлики между държавите — членки на ЕС: през 2018 г. в едната крайност са редица държави, в които относително малка част от населението живее в домакинства, чиито жилищни разходи надхвърлят 40 % от разполагаемия им доход, по-конкретно Малта (1,7 %) и Кипър (2,0 %). На другия край на скалата в Гърция двама на всеки пет души (39,5 %) и над един на всеки шест души в България (17,9 %) изразходват над 40 % от своя приравнен разполагаем доход за жилища, както и около един на седем души в Дания (14,7 %) и Германия (14,2 %).

По отношение на статута на владение, при който разходите за жилища за най-голям дял от населението надвишават 40 % от неговия разполагаем доход, по-конкретно наемателите с наеми по пазарни цени, също се наблюдават големи различия между държавите — членки на ЕС. През 2018 г. в шест държави членки повече от една трета от населението, което живее като наематели с наеми по пазарни цени, харчи над 40 % от своя приравнен разполагаем доход за жилища, като този дял надвишава две пети от населението в Румъния (46,3 %) и Унгария (46,9 %), достига половината от населението в България (50,1 %) и надвишава четири пети от населението (83,1 %) в Гърция. В другия край на скалата най-ниска степен на прекомерни жилищни разходи за живеещите под наем на пазарни цени отчитат Малта (12,1 %), Латвия (11,5 %) и Кипър (11,3 %).

Изходни данни за таблиците и графиките

Източници на данни

Използваните в настоящата статия данни са получени основно от микроданни от статистическите данни на Общността за доходите и условията на живот (EU-SILC). EU-SILC се провежда ежегодно и е основното изследване, което измерва доходите и условията на живот в Европа. Референтната съвкупност включва всички частни домакинства и настоящите им членове, живеещи на територията на съответната държава — членка на ЕС, към момента на събиране на данните; лицата, живеещи в колективни домакинства и в институции, по принцип са изключени от целевата съвкупност. Данните за ЕС и за еврозоната представляват среднопретеглени според броя на населението стойности на данните за държавите.

Следните бележки са добавени към таблиците в настоящата статия:

Стойност в курсив     стойностите на данните са прогнозни, временни или приблизителни, което означава, че вероятно ще се променят;
: неналична, поверителна или ненадеждна стойност.

Контекст

Домът влияе на качеството на живот на хората по много начини: осигурява подслон, безопасност, неприкосновеност на личния живот и място за почивка, учене, работа и живеене. Жилищата може да се разглеждат също така в контекста на местната среда — достъп до детски и учебни заведения, възможности за работа и отдих, магазини, обществени услуги и т.н. Финансирането на жилищата, без значение дали са закупени или взети под наем, е основен проблем за много домакинства и често е свързан с качеството на жилището.

ЕС няма конкретни задължения по отношение на жилищното настаняване; вместо това националните правителства изготвят своя собствена жилищна политика. Въпреки това много от държавите — членки на ЕС, са изправени пред сходни предизвикателства: например, как да се обновява жилищният фонд, как да се регулира и предотвратява стихийната урбанизация, как да се насърчава устойчивото развитие, как да се помага на младите и на групите в неравностойно положение да навлязат на жилищния пазар и как да се насърчава енергийната ефективност сред собствениците на жилища.

Въпросите, свързани със социалните жилища, бездомността или интеграцията, играят важна роля в програмата на ЕС за социална политика. В дял ІV, член 34 от Хартата на основните права е посочено, че „с цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики“. В този контекст на заседанието си в Ница през 2000 г. Европейският съвет постигна договореност по набор от общи цели на стратегията на ЕС срещу бедността и социалното изключване, включително две цели, свързани с жилищния фонд, а именно „провеждането на политики, насочени към осигуряване на достъп до достойни и хигиенични жилищни условия за всички, както и до основните битови услуги, които са необходими за воденето на нормален живот при отчитане на местните условия (достъп до електричество, вода, отопление и т.н.)“ и „въвеждането на политики, насочени към предотвратяване на житейските кризи, които могат да доведат до състояние на социално изключване, като например задлъжнялост, изключване от училище и бездомност“. Обхватът на тези цели беше разширен през 2010 г. със създаването на Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване (COM(2010) 758 окончателен), в която са определени редица действия, чиято цел е да допринесат за намаляването на броя на лицата, изложени на риск от бедност или социално изключване, с най-малко 20 милиона до 2020 г. (спрямо 2008 г.) — вж. също статията относно лицата, изложени на риск от бедност или социално изключване.

Пряк достъп до

Други статии
Таблици
База данни
Тематичен раздел
Публикации
Методология
Визуализации




Условия на живот (t_ilc_lv)
Жилищни условия (t_ilc_lvho)
Степен на пренаселеност (t_ilc_lvho_or)
Прекомерни жилищни разходи (t_ilc_lvho_hc)
Материални лишения (t_ilc_md)
Лоши жилищни условия (t_ilc_mdho)
Условия на живот (ilc_lv)
Жилищни условия (ilc_lvho)
Степен на пренаселеност (ilc_lvho_or)
Недостатъчно заети жилища (ilc_lvho_uo)
Прекомерни жилищни разходи (ilc_lvho_hc)
Материални лишения (ilc_md)
Лоши жилищни условия (ilc_mdho)
Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Housing_statistics/bg&oldid=523325"