Statistics Explained

Archive:Статистически данни за структурата на земеделските стопанства

This article has been archived, for an up to date article, please see Farms and farmland in the European Union - statistics/bg.

Фигура 1: Основни показатели — дял от общата стойност за ЕС-28, 2013 г.
(%)
Източник: Евростат (ef_kvaareg)
Фигура 2: Средна използвана земеделска площ на стопанство, 2010 г. и 2013 г. (1)
(хектари)
Източник: Евростат (ef_kvaareg)
Таблица 1: Продукция, работна сила и селскостопански животни, 2007 — 2013 г.
Източник: Евростат (ef_kvaareg)
Фигура 3: Дял на редовно наетите работници от земеделската работна ръка и разпределение по интензивност на работата, 2013 г.
(%)
Източник: Евростат (ef_lflegaa) и (ef_lfwtime)
Фигура 4: Земя, принадлежаща на земеделските стопанства, 2013 г. (1)
(%)
Източник: Евростат (demo_r_d3area) и (ef_oluft)
Фигура 5: Разпределение на използваната земеделска площ, 2013 г.
(%)
Източник: Евростат (ef_oluft)
Фигура 6: Използвана земеделска площ по видове земеползване, ЕС-28, 2013 г. (1)
(% дял на използваната земеделска площ)
Източник: Евростат (ef_oluft)

Структурата на селското стопанство в държавите — членки на Европейския съюз (ЕС), се различава в зависимост от разликите в геологията, топографията, климата и природните ресурси, както и разнообразието от регионални дейности, инфраструктура и социални обичаи. Изследването на структурата на земеделските стопанства (ИСЗС) допринася за оценката на състоянието на селското стопанство в целия ЕС, мониторинга на тенденциите и преходите в структурата на земеделските стопанства, като същевременно моделира въздействието на външни събития или предложения за политики.

В тази статия са представени някои статистически данни от последното изследване на структурата на земеделските стопанства, проведено през 2013 г., и на няколко места се прави сравнение между тях и резултатите от преброяването през 2009 г. или 2010 г. и предходното изследване на структурата на земеделските стопанства през 2007 г. Следва да се отбележи, че в периода между изследването през 2007 г. и тези през 2009 г. или 2010 г. са настъпили някои методологични и законодателни промени.

Основни статистически резултати

Размер на земеделските стопанства

През 2013 г. в ЕС-28 е имало 10,8 милиона земеделски стопанства. Основания на икономическия размер анализ показва, че 6,5 милиона (или 59,8 %) от тях са имали стандартна продукция, която е надхвърляла 2 000 евро. Използваната земеделска площ (ИЗП) (UAA) в ЕС-28 е била почти 175 милиона хектара (около 40,0 % от общата площ), като средният размер на земеделско стопанство е бил 16,1 хектара.

По отношение на използваната земеделска площ Франция и Испания са имали най-високия дял от земеделската земя на ЕС-28, съответно по 15,9 % и 13,3 %, докато Обединеното кралство и Германия са имали дял малко под 10,0 % — вж. фигура 1. Обратно, най-голям е бил броят на земеделските стопанства в Румъния (3,6 милиона), където са се намирали една трета (33,5 %) от всички стопанства в ЕС-28. Полша е разполагала с втория най-висок дял земеделски стопанства (13,2 %), който е бил малко по-висок от този в Италия (9,3 %) и Испания (8,9 %).

Разликата между дяловете по отношение на броя на стопанствата или използваната земеделска площ (както е показано на фигура 1) отразява средния размер на земеделските стопанства, който е показан на фигура 2. Подчертано най-големият среден размер на земеделските стопанства в която и да е от държавите — членки на ЕС, през 2013 г. е бил регистриран в Чешката република — 133 хектара, а вторият по големина среден размер е бил 94 хектара и е регистриран в Обединеното кралство. Шест държави членки са отчели среден размер под 10,0 хектара, като най-малък е бил средният размер в Румъния, Кипър и Малта.

Средният размер на земеделските стопанства в ЕС-28 се е увеличил от 14,4 хектара на стопанство през 2010 г. на 16,1 хектара на стопанство през 2013 г. в резултат на спад от 11,5 % в броя на стопанствата и спад от 0,7 % на използваната земеделска площ. Между 2010 г. и 2013 г. повечето от държавите — членки на ЕС, са отчели увеличение на средната използвана земеделска площ на стопанство, като единствено в Чешката република е отчетен значителен спад; по-малки намаления са били отчетени в Гърция и Ирландия.

Освен чрез определяне на размера на стопанствата по отношение на тяхната земеделска площ, икономическият размер може да бъде определен въз основа на стандартната продукция, с други думи, стойността на селскостопанската продукция на цени франко земеделското стопанство. Въз основа на тази мярка селскостопанската продукция в ЕС-28 се е увеличила (при настоящите ценови условия) със 7,9 % между 2007 г. и 2010 г. и допълнително със 7,5 % между 2010 г. и 2013 г. (вж. таблица 1). В повечето държави—членки на ЕС, за тези два периода е бил отчетен растеж, въпреки че между 2007 г. и 2010 г. в Гърция и Кипър е наблюдаван спад от повече от 10,0 %, а между 2010 г. и 2013 г. — в Италия; в периода между 2007 и 2010 г. по-малък спад е имало в Германия и Ирландия (докато в Швеция продукцията е останала в по-малка или в по-голяма степен непроменена), а между 2010 г. и 2013 г. — в Хърватия, Австрия и Португалия. В седем държави членки между 2007 г. и 2010 г. и в четири държави членки между 2010 г. и 2013 г. е бил наблюдаван ръст от повече от 20,0 %, като Латвия е единствената държава членка, която е отчела такова ниво на растеж и през двата периода.

Земеделска работна ръка

През 2013 г. общата земеделска работна ръка в ЕС-28 се е равнявала на 9,5 милиона годишни работни единици, от които 8,7 милиона (92 %) са били редовно наети работници (вж. фигура 3). Цялостната промяна на земеделската работна ръка в ЕС-28 през периода 2007 — 2013 г. е представлявала спад от 2,3 милиона годишни работни единици (ГРЕ), което се равнява на понижение с 19,8 %. Между 2007 г. и 2013 г. земеделската работна ръка е отбелязала спад в почти всички държави—членки на ЕС, като явно изключение са Ирландия, Унгария и Малта, където земеделската работна ръка се е увеличила. В процентно изражение най-голям спад е бил отчетен в Словакия, Италия, Кипър и България, във всяка от които се наблюдава свиване на работната сила с поне една трета.

Редовно наетите работници са съставлявали повече от четири пети от земеделската работна ръка във всяка от държавите — членки на ЕС, като техният дял е бил най-малък в Испания — 81 %, докато в Латвия земеделската работна ръка практически изцяло се е състояла от редовно наети работници. Сред редовно наетите работници разпределението между тези на пълно работно време и останалите работници се е различавало значително в различните държавите — членки на ЕС. Редовно наетите работници на пълно работно време са представлявали повече от половината от земеделската работна ръка в 11 държави членки, като най-големият им брой от почти три четвърти (74 %) е бил в Люксембург. За разлика от това делът на редовно наетите работници на пълно работно време от земеделската работна ръка в Австрия, Хърватия и Литва е бил между една четвърт и една пета, като в Румъния е отбелязан най-ниският дял от 7 %.

Животински единици

През 2013 г. животинските стада в ЕС-28 са наброявали 130 милиона животински единици (ЖЕ). Между 2007 г. и 2013 г. общият брой на селскостопанските животни в ЕС-28 е намалял с 6,6 милиона ЖЕ, което се равнява на спад от 4,8 % (вж. таблица 1). Общо 21 държави—членки на ЕС, са отчели спад в броя на селскостопанските животни през този период, като намалението е било с близо 30 % в Кипър и Малта. Измежду седемте държави—членки на ЕС, които са с най-висок брой на селскостопанските животни през 2013 г. спрямо 2007 г., отчетеното увеличение е било по-малко от 1,0 % в Ирландия, Португалия и Испания, по 2,0 % във Финландия и в Германия, като достига до малко по-малко от 3,0 % в Люксембург и Нидерландия.

Използване на земеделска земя

През 2013 г. използваната земеделска площ е възлизала на две пети (40,0 %) от общата площ в ЕС-28, с още 9,0 % от земята, принадлежаща на земеделските стопанства, било то под формата на залесени площи (6,7 %), или друга земя, която не се използва за селско стопанство (2,3 %) — вж. фигура 4. Делът на земята, която е била използвана земеделска площ, се е увеличил с почти три четвърти (72,5 %) в Ирландия и е бил повече от две трети от общата площ (70,5 %) в Обединеното кралство; за разлика от това използваната земеделска площ е възлизала на по-малко от една десета от земята в Швеция (7,5 %) и Финландия (7,4 %). Тези две скандинавски държави членки са били единствените държави — членки на ЕС, в които залесените площи, принадлежащи на земеделски стопанства, са имали по-висок дял от този на земята, използвана за селскостопански цели.

Обработваемата земя (която включва земя за зърнено-житни култури и друга обработваема земя) е възлизала на три пети (59,8 %) от използваната земеделска площ в ЕС-28 през 2013 г. (вж. фигура 5), а постоянно затревените площи и ливадите (които включват пасища, ливади и диви пасища) са възлизали на малко над една трета (34,2 %). Делът на трайните насаждения, като например лозя, маслинови дървета и овощни градини, е възлизал на 5,9 %, като оставащите 0,2 % се приписват главно на зеленчукови градини.

Относителното значение на обработваемата земя се различава значително между държавите — членки на ЕС, като нейният дял от използваната земеделска площ варира от 35,6 % в Словения до 81,6 % в Унгария, като делът на скандинавските държави членки като Швеция (85,1 %), Дания (91,5 %) и Финландия (98,5 %), е над този диапазон, а на Португалия (30,2 %) и Ирландия (21,0 %) е под него. Делът на постоянно затревените площи и ливадите, свързани с отглеждането на селскостопански животни (по-специално млекопроизводство и овцевъдство), е надхвърлял 50 % в Люксембург, Словения, Обединеното кралство и Ирландия, докато в Кипър, Финландия и Малта е бил под 2 %. Делът на трайните насаждения е възлизал на повече от 10 % от използваната земеделска площ в южните държави членки, свързани с отглеждането на грозде, маслини и цитрусови плодове, като най-големият дял от тях е бил отчетен в Кипър (25,0 %).

На фигура 6 е представен по-подробен анализ на използването на земеделската площ в ЕС-28. Повече от половината от всички обработваеми земи са били използвани за зърнено-житни култури, които са възлизали на една трета (33,2 %) от общата използвана земеделска площ през 2013 г. Постоянно затревените площи и ливадите са били предимно пасища и ливади, чийто дял е бил 21,9 % от общата използвана земеделска площ спрямо дела от 11,4 % за дивите пасища и 0,8 % за постоянно затревените площи и ливадите, които не са били използвани за производство, но са имали право на субсидии.

Източници и наличност на данните

На всеки 10 години в държавите — членки на ЕС, се провежда подробно изследване на структурата на земеделските стопанства (като пълният обхват на изследването се достига при преброяването на земеделските стопанства), а между тези основни изследвания три пъти се провеждат междинни извадкови изследвания. Държавите — членки на ЕС, събират информация от отделните земеделски стопанства, обхващаща:

  • земеползване;
  • брой селскостопански животни;
  • развитие на селските райони (например дейности, различни от селското стопанство);
  • управление и влагане на труд в селското стопанство (включително възраст, пол и връзка със стопанина).

Данните от изследването са обобщени на различни географски равнища (държави, региони и за основните изследвания и райони) и са групирани по клас според размер, статут на земята, правен статут на стопанството, целева зона и вид на стопанството.

При подготовката на изследването през 2010 г. е въведено ново правно основание: Регламент (ЕО) № 1166/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно изследванията на структурата на земеделските стопанства и изследването на земеделските производствени методи.

Основната единица, която е в основата на изследването, е земеделското стопанство — техническо-икономическа единица под единно ръководство, занимаваща се със земеделското производство. До 2007 г. изследването на структурата на земеделските стопанства е обхващало всички земеделски стопанства с използвана земеделска площ (ИЗП) от поне един хектар (ha) и тези стопанства, чиято ИЗП е била по-малка от един хектар, ако пазарната им продукция е надхвърляла определени естествени прагове. Съгласно новото законодателство за изследването през 2010 г. минималният праг за земеделските стопанства беше променен от един хектар на пет хектара. Новият праг от пет хектара беше приет в Чешката република, Германия и Обединеното кралство. В Люксембург прагът беше променен на три хектара, в Швеция — на два хектара, а в Нидерландия прагът беше минимум 3 000 евро стандартна продукция (вж. по-долу за повече подробности).

С новото законодателство се промени и обхватът на изследването: от 99 % от общата стандартна разлика на 98 % от ИЗП (с изключение на земята за общо ползване) и 98 % от селскостопанските животни. Земята за общо ползване (земя, която е обща за няколко стопанства) не е включена в ИЗП, когато става въпрос за България, Германия, Франция, Гърция, Ирландия, Унгария, Словения и Обединеното кралство. Във всички други държави тя или не съществува, или е била включена в изследването.

Стандартната продукция на селскостопански продукт (растителни култури или селскостопански животни) е средната стойност на селскостопанската продукция на цени франко земеделското стопанство, в евро за хектар или на глава животно. За всеки продукт е налице регионален коефициент, който се основава на средната стойност за пет години. До 2007 г. в изследването на структурата на земеделските стопанства за класифициране на земеделските стопанства по вид земеделие и по икономически размер е използвана общата стандартна разлика, но за преброяването през 2010 г. тя е заменена от понятието „стандартна продукция“. Следва да се отбележи, че стандартната продукция не включва директни плащания.

Земеделската работна ръка включва всички физически лица, които са завършили задължителното си образование (достигнали възрастта за завършване на училище) и които през последните 12 месеца до деня на изследването са извършвали селскостопанска дейност в съответното стопанство. Данните включват стопани, дори когато те не работят в стопанството, докато техните съпруги/съпрузи се преброяват само ако извършват селскостопанска дейност в стопанството. Стопанинът е физическо лице (едноличен стопанин или група физически лица) или юридическо лице (например кооперация или друга институция), от името на което и за сметка на което стопанството извършва дейността си и което носи юридическата и икономическата отговорност за дейността на стопанството — с други думи, образуванието или лицето, което поема икономическия риск за стопанството; когато се стопанисва съвместно, се отчита само основният стопанин (едно лице). Постоянно наетата земеделска работна ръка обхваща членове на семейството и постоянно наети (редовни) работници, които не са членове на семейството. Една годишна работна единица (ГРЕ) съответства на извършената работа от едно лице, наето в земеделско стопанство на пълно работно време. Трудът на пълно работно време се определя според минималния брой часове, приети в националните разпоредби за трудовите договори. Ако разпоредбите не регламентират изрично броя на часовете, като минимум следва да се приемат 1 800 часа (225 работни дни в годината по осем часа дневно).

Контекст

Политиката за развитие на селските райони цели подобряване на: конкурентоспособността в областта на селското и горското стопанство; качеството на околната среда и ландшафта; живота в селските райони; и диверсифициране на селската икономика. Тъй като селското стопанство се модернизира, а в областта на икономиката нарасна значението на промишлеността, в последно време и на услугите, селското стопанство има все по-малко значение като източник на работни места. Вследствие на това по-голямо значение се отдава на ролята, която земеделските стопани могат да играят в развитието на селските райони, включително горското стопанство, биологичното разнообразие, диверсифицирането на селската икономика за създаването на алтернативни работни места и опазването на околната среда в селските райони.

Общата селскостопанска политика (ОСП) често се реформира в опит секторът да се модернизира и да се ориентира в по-голяма степен към пазара. На 26 юни 2013 г. след почти двугодишни преговори между Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета е постигнато политическо споразумение относно реформата на ОСП. Споразумението има за цел да доведе до по-значителни промени: по-справедливи и по-щадящи методи за директно плащане, укрепване на позицията на земеделските стопани в рамките на веригата за производството на храни и създаването на една по-ефективна и по-прозрачна ОСП, като в същото време се осигури отговор на предизвикателствата по отношение на безопасността на храните, промените на климата, растежа и работните места в селските райони, като по този начин помага на ЕС да постигне своите цели по стратегията „Европа 2020“ за насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. През декември 2013 г. последните промени в ОСП бяха официално приети от Европейския парламент и от Съвета. Изследването на структурата на земеделските стопанства продължава да бъде адаптирано, с цел да се направи опит да се предоставят актуални и значими данни, които да помогнат за анализирането и проследяването на настъпващите промени.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

Farm structure: historical data (1990-2007) (t_ef) (на английски)

База данни

Farm structure (ef) (на английски)
Farm structure - 2008 legislation (from 2005 onwards) (ef_main) (на английски)
Key farm variables (ef_kv) (на английски)
Overview - Farm land use (ef_olu) (на английски)
Overview - Farm livestock (ef_ols) (на английски)
Overview - Farm labour force (ef_olf) (на английски)
Farm land use - Arable land (ef_ala) (на английски)
Farm land use - Permanent crops, other farmland, irrigation (ef_po) (на английски)
Farm livestock and fodder crops (ef_lsf) (на английски)
Farm labour force (ef_lf) (на английски)
Other gainful activities and support for rural development (ef_oga) (на английски)
Farm management and practises (ef_mp) (на английски)
Survey on agricultural production methods (SAPM, 2010)(ef_pm) (на английски)
Farm structure - 1998 legislation (1990-2007) (ef_historic) (на английски)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците, фигурите и картите (MS Excel)

Друга информация

Основно законодателство

  • Регламент (ЕО) № 1166/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно изследванията на структурата на земеделските стопанства и изследването на земеделските производствени методи (изследвания на структурата на земеделските стопанства след 2010 г.)
  • Регламент (ЕС) № 378/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1166/2008 във връзка с финансовата рамка за периода 2014—2018 г.
  • Регламент (ЕС) № 715/2014 на Комисията от 26 юни 2014 г. за изменение на приложение III към Регламент (ЕО) № 1166/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно изследванията на структурата на земеделските стопанства и изследването на земеделските производствени методи по отношение на списъка на характеристиките, който следва да бъде съставен за изследванията на структурата на земеделските стопанства през 2016 г.

Законодателство за изпълнение

  • Регламент 1200/2009 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 1166/2008 относно изследванията на структурата на земеделските стопанства и изследването на земеделските производствени методи(изследвания на структурата на земеделските стопанства след 2010 г.)
  • Регламент 2015/1391 на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 1200/2009

Свързано и предишно законодателство

Връзки към външни уебсайтове


Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Farm_structure_statistics/bg&oldid=449489"