Statistics Explained

Archive:Статистически данни на регионално равнище в областта на образованието и обучението

This Statistics Explained article is outdated and has been archived - for recent articles on regions and cities see here.

Данните са от април 2016 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на статията: месец ноември 2017 г.

Картите могат да се разглеждат интерактивно, като се използва Eurostat’s Statistical Atlas (вж. user manual) (на английски език).

карта 1: Дялове на участие на четиригодишните в образованието в ранна детска възраст и началното образование (нива 0–1 по ISCED), по региони на ниво NUTS 2, 2014 г. (1)
(% дял на всички четиригодишни)
Източник: Евростат (educ_uoe_enra14)
карта 2: Дял на учениците в гимназиален етап на средното образование (ниво 3 по ISCED), които следват програми за професионално образование, по региони на ниво NUTS 2, 2014 г. (1)
(% на всички ученици на ниво 3 по ISCED)
Източник: Евростат (educ_uoe_enra13)
карта 3: Дял на младите хора на възраст 18–24 години, които са преждевременно напускащи системата на образованието и обучението, по региони на ниво NUTS 2, 2015 г. (1)
(%)
Източник: Евростат (edat_lfse_16)
фигура 1: Разлика между стойностите за двата пола за дела на младите хора на възраст 18–24 години, които са преждевременно напускащи системата на образованието и обучението, избрани региони на ниво NUTS 2 в ЕС, 2015 г. (1)
(разлика, изразена в процентни пунктове, дял за мъжете — дял за жените)
Източник: Евростат (edat_lfse_16)
карта 4: Дял на младите хора на възраст 18–24 години, които са никъде неработещи, неучещи и необучаващи се (NEET), по региони на ниво NUTS 2, 2015 г. (1)
(%)
Източник: Евростат (edat_lfse_22)
фигура 2: Разлика между стойностите за двата пола за дела на младите хора на възраст 18–24 години, които са никъде неработещи, неучещи и необучаващи се (NEET), избрани региони на ниво NUTS 2 в ЕС, 2015 г. (1)
(разлика, изразена в процентни пунктове, дял за мъжете — дял за жените)
Източник: Евростат (edat_lfse_22)
карта 5: Дял на хората на възраст 30—34 години със завършено висше образование (нива 5–8 по ISCED ), по региони на ниво NUTS 2, 2015 г. (1)
(%)
Източник: Евростат (edat_lfse_12)
фигура 3: Разлика между стойностите за двата пола за дела на младите хора на възраст 30-34 години със завършено висше образование (нива 5–8 по ISCED), избрани региони на ниво NUTS 2 в ЕС, 2015 г. (1)
(разлика, изразена в процентни пунктове, дял за мъжете — дял за жените)
Източник: Евростат (edat_lfse_12)

Тази статия е част от набор от статистически статии, които се основават на публикацията на регионалния годишник на Евростат. Образованието, професионалното обучение и в по-общ план ученето през целия живот имат първостепенна роля в икономическите и социалните стратегии на Европейския съюз (ЕС).

Евростат съставя и публикува статистически данни в областта на образованието и обучението за отделните държави — членки на ЕС, и техните региони; освен това е на разположение информация за ЕАСТ и държавите кандидатки. Тази статия представя данни за: дяловете на участие на четиригодишните, учениците в професионално обучение, дела на преждевременно напусналите системата на образованието и обучението, дела на никъде неработещите, неучещите и необучаващите се (NEET) и дела на лицата на възраст 30–34 години със завършено висше образование. Тези статистически данни по принцип са представени за региони на ниво NUTS 2, въпреки че данни за участието са налични само за региони на ниво NUTS 1 за Германия и Обединеното кралство, докато за Хърватия са налични единствено данни на национално равнище.

Основни статистически резултати

Данните за ЕС-28 за 2014 г. показват, че в системите на формалното образование са записани приблизително 107 млн. деца, ученици и студенти — от образованието в ранна детска възраст до следдипломна квалификация (ISCED нива 02–8).

Участие на четиригодишните деца в образователната система

Образованието в ранна детска възраст и началното образование играят важна роля за преодоляване на неравностойното положение и повишаване на компетентността във връзка с основни умения. Отговорните политически фактори твърдят, че следва да се насърчи увеличаването на дела на малките деца, обхванати от предучилищното образование, вместо използването на неформални и непрофесионални грижи. В education and training 2020 (ET 2020) стратегическата рамка е определена основна цел, при която поне 95 % от децата на възраст от четири години до възрастта за започване на задължително начално образование следва да участват в образованието в ранна детска възраст. Следва да се отбележи, че законоустановената възраст за започване на образованието се различава до известна степен в различните държави — членки на ЕС: задължителното образование започва на четири годишна възраст в Люксембург и Северна Ирландия (Обединеното кралство), докато в други региони/държави — членки на ЕС то започва между пет и седем годишна възраст. В повечето държави членки записването в предучилищното образование обикновено е доброволно.

През 2014 г. имаше едва над пет милиона деца на четири годишна възраст, записани в някаква форма на образование в ранна детска възраст и начално образование (както е определено от нива 0–1 по ISCED); само много малък дял от тях (52 хиляди) бяха обхванати от началното образование.

Определяне на образованието в ранна детска възраст и началното образование

Образованието в ранна детска възраст (ниво 0 по ISCED) обикновено е разработено чрез използването на холистичен подход в подкрепа на ранното умствено, физическо, социално и емоционално развитие на децата и въвеждане на малките деца в организираното обучение извън семейния контекст. Съществуват две категории програми на ниво 0 по ISCED: образователно развитие в ранна детска възраст и предучилищно образование. Първото има образователно съдържание, предвидено за малки деца (на възраст 0–2 години), докато второто е предвидено за деца от три годишна възраст до започване на начално образование. И двете категории се характеризират със среди на учене, които стимулират визуално и използват богат език, с поне два часа преподаване на ден; с други думи, яслите, центровете за дневни грижи и забавачките са изключени, освен ако имат отделен образователен компонент.

Програмите за начално образование (ниво 1 по ISCED) обичайно са създадени за осигуряване на учениците на фундаментални умения по четене, писане и математика (грамотност и умения за смятане) и за полагане на солидна основа за учене и разбиране на ключови области на познанието, личното и социалното развитие. Възрастта обикновено е единственото изискване за прием на това образователно равнище.

Преобладаваща част от регионите във Франция и Обединеното кралство отчетоха, че на практика всички четиригодишни участват в образованието в ранна детска възраст или началното образование

С най-тъмния нюанс оранжево на карта 1 са показани онези региони на ниво NUTS 2, в които дяловете на участие на четиригодишните са особено високи; следва да се има предвид, че данните за Германия и Обединеното кралство са представени за региони на ниво NUTS 1 и че единствено данни на национално равнище са на разположение за Хърватия. Дяловете на участие на четиригодишните бяха най-малко 98 % в 63 от показаните 224 региона на ЕС (не са налични данни за Mayotte, Франция). Най-високите дялове на участие бяха съсредоточени във Франция и Обединеното кралство, като имаше също високи дялове в множество региони в Южна Италия, части от Германия, Испания и Белгия (основно във Фландрия), както и в няколко региона във вътрешността на Дания, Ирландия (Border, Midland и Western), Северна Италия (Provincia Autonoma di Trento и Provincia Autonoma di Bolzano/Bozen), Австрия (Burgenland) и Португалия (Alentejo); двата най-северни региона в Норвегия (Trøndelag и Nord-Norge) също регистрираха дялове от поне 98 %.

В Атина се отчита най-малкият дял на участие на четиригодишни деца в системата на образованието в ранна детска възраст и началното образование

От друга страна, на карта 1 се показано много ясно разделение “изток–запад” като дяловете на участие по принцип бяха много по-ниски в повечето източни региони на ЕС, както и в държавите — членки от Балтийския регион (всяка от които е единствен регион на това ниво на анализ). Тези региони, които се характеризират с най-ниски дялове на участие (под 70 %, както е показано от най-светлия нюанс оранжево на карта 1), включваха Хърватия (данни на национално равнище) и по-голямата част от Полша и Гърция, като имаше също региони в Източна Словакия (Východné Slovensko) и Северна Финландия (Pohjois- ja Itä-Suomi); такава беше ситуацията също във всеки регион на Турция (данни от 2013 г.) и всички региони с изключение на един (изключението е Ticino) в Швейцария, както и Лихтенщайн и бивша югославска република Македония (два единствени региона на това ниво на анализ).

При обстоен преглед на конкретни региони, гръцкият столичен регион (Attiki) до момента има най-малък дял на участие на четиригодишни деца в системата на образованието в ранна детска възраст и началното образование, с 28,3 % през 2014 г. Това беше значително по-ниско отколкото във всеки друг регион, тъй като всички други региони в ЕС отчетоха, че по-голямата част четиригодишните участват в образованието в ранна детска възраст и началното образование. Вторият най-нисък дял също беше регистриран в Гърция, в североизточния регион Anatoliki Makedonia, Thraki (50,9 %); той беше един от шестте гръцки региона, в които делът на участие на четиригодишните беше в диапазона 50–60 %.

Ученици в гимназиален етап на средното професионално образование

Приблизително 10,6 милиона (или 48,0 %) от учениците от гимназиалния етап на средното образование (ниво 3 по ISCED) от ЕС следваха професионална образователна програма през 2014 г., като останалите са следвали общи програми. Професионалното образование и обучение (ПОО) се счита за ключов фактор за намаляване на коефициентите на младежката безработица и улесняване на прехода на младите хора от образованието към пазара на труда. Създателите на политиките в ЕС търсят начини да повишат привлекателността на професионалните програми и чиракуването, така че те да предлагат алтернативна възможност за придобиване на средно и висше образование и да отговарят по-точно на търсените от работодателите умения.

От карта 2 е видно, че делът на учащите по програми за професионално образование се различава значително между отделните държави членки, с особено висок дял на специализирането в професионално образование в група региони, които обхващат Чешката република, Словакия, Австрия, Словения, Хърватия и Северна Италия, както и Швейцария; има също така големи дялове във Финландия, Холандия и северните региони на Белгия. Някои от тези разлики може да се дължат на начина, по който се възприема професионалното образование и обучение: например в държави като Чешката република и Австрия професионалното образование и обучение като цяло се счита за привлекателно предложение, което улеснява прехода на съответното лице към пазара на труда, докато в някои други държави членки неговата роля често е по-слабо развита, отчасти поради не толкова положителните нагласи в обществото.

Професионалното образование обхваща над три четвърти от учащите в системата на гимназиалния етап на средното образование в три чешки и един австрийски регион

При по-подробен преглед на региона на ниво NUTS 2 става ясно, че са налице 40 региона в ЕС, в които делът на учащите в системата на гимназиалния етап на средното образование, следващи програма за професионално образование през 2014 г., е поне 65 % (показано с най-тъмния нюанс оранжево на карта 2). Бяха налице три региона, в които над три четвърти от всички учащи в системата на гимназиалния етап на средното образование следваха професионално образование: два от тях бяха в Чешката република (Severozápad и Jihozápad), а третият — в Австрия (Oberösterreich).

От друга страна, най-малките дялове на учащи в системата на гимназиалния етап на средното образование, които са избрали професионално образование, се отчитат в двата ирландски региона на ниво NUTS 2 и в Шотландия (за Обединеното кралство има налични данни само за регионите на ниво NUTS 1), където професионалните програми обхващат по-малко от 1 на 10 ученика. Има три региона, в които делът на учениците, които следват професионални програми, е в диапазона 10 — 20 %: островните региони на Малта и Кипър (единствени региони на това ниво на анализ) и столичния регион на Унгария (Közép-Magyarország). Делът на учащите в системата на гимназиалния етап на средното образование, които следват програми за професионално образование, беше под 35& % (както е показано от най-светлия нюанс оранжево на карта& 2) в 9 от 13 региона в Гърция, шестте останали унгарски региони (в ярък контраст с регионите около Унгария), шест региона в Южна Испания, както и в Brandenburg (регион на ниво NUTS 1, който заобикаля германския столичен регион Берлин), френския столичен регион Île de France, Северна Ирландия и Уелс (и двата региона на ниво NUTS 1 в Обединеното кралство), Естония и Литва (двата единствени региона на това ниво на анализ).

Европа 2020: Преждевременно напускащи системата на образованието и обучението=

Младите хора на възраст 15—17 години често са изправени пред избор: дали да продължат своето образование или обучение или да си потърсят работа. В повечето държави — членки на ЕС, редовното задължително образование продължава средно 9 или 10 години и обикновено завършва в края на прогимназиалния етап на основното образование (ISCED level 2).

Основната цел е делът на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението да намалее до под 10 % до 2020 г.

Образованието е един от петте стълба, които са от основно значение за стратегията „Европа 2020“. Два от показателите, използвани за наблюдение на напредъка на ЕС към постигане на „интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика“, са свързани с образованието. Тези целеви показатели са определени за ЕС като цяло и предвиждат, че:

  • делът на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението следва да бъде под 10 % до 2020 г.; както и
  • най-малко 40 % от лицата на възраст 30 — 34 години следва да притежават степен на висше или еквивалентно на него образование до 2020 г.

Следва да се отбележи, че, макар и двете посочени цели да са определени за целия ЕС, те не са приложими конкретно на национално или регионално равнище. Всъщност всеки критерий на стратегията „Европа 2020“ е заложен в национални (и понякога регионални) цели, които отразяват различните ситуации и обстоятелства във всяка държава — членка на ЕС.

Показателят за преждевременно напускащите системата на образованието и обучението проследява процента на лицата на възраст 18—24 години, които са завършили най-много прогимназиален етап на основното образование и не продължават по-нататък своето образование или обучение (в четириседмичния период преди проучването, на основата на което са съставени данните).

Делът на младите хора, преждевременно напускащи системата на образованието и обучението, беше 11,0 %

През 2015 г. 11,0 % от 18–24 годишните в ЕС-28 са напуснали преждевременно образованието и обучението, което е с 0,1 процентни пункта по-малко от дела, регистриран през 2014 г. Налице са последователни намаления в дела на 18–24 годишните, които са преждевременно напускащи системата на образованието и обучението през последното десетилетие или по-рано. Ако тези тенденции се запазят, то основната цел на “Европа 2020” този дял да намалее под 10 % изглежда съвсем постижима.

Трябва обаче да се отбележи, че продължават да съществуват значителни разлики между и в рамките на държавите — членки на ЕС, и тези разлики до известна степен са отразени в националните цели — договорени като част от стратегията „Европа 2020“ — от едва 4 % в Хърватия до цели 16 % в Италия; няма определена цел за Обединеното кралство.

Най-високите дялове на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението често са регистрирани в Южна Европа, особено за островните региони

През 2015 г. делът на младите хора, преждевременно напускащи системата на образованието и обучението, е под целта на “Европа 2020” от 10 % в 130 от 266 региона, за които са налични данни. На карта 3 показва, че е имало смесен модел на разпределение на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението в регионите на ниво NUTS 2, като най-малките дялове са концентрирани в ивица, простираща се от Полша през Чешката република и Словакия към Югоизточна Австрия, Словения и Хърватия. От друга страна, най-високите дялове на преждевременно напускащи системата на образованието и обучението бяха концентрирани в Южна Испания и Illes Balears, три румънски региона, португалските региони Regiões Autónomas dos Açores e da Madeira и италианските острови Sardegna и Sicilia; много високи дялове на преждевременно напускащи системата на образованието и обучението също бяха отчетени в цяла Турция. Много от регионите на ЕС с най-високи дялове на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението се характеризират като относително отдалечени/рядко населени и може да се окаже, че учениците, които живеят в тези райони, трябва да напуснат дома, ако искат да следват конкретна специализация, а оставащите имат относително малко възможности за висше/допълнително образование.

В източните региони са отчетени някои от най-ниските дялове на преждевременно напускащи системата на образованието и обучението

През 2015 г. най-ниският дял млади хора, които са напуснали преждевременно системата на образованието и обучението, беше регистриран в хърватския регион Jadranska Hrvatska (0,9 %). Бяха налице 14 допълнителни региона, в които делът на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението е под 5 % (както е показано от най-светлия нюанс оранжево на карта 3) и те се намират главно в Източна Европа: пет полски региона, три региона от Чешката република, двата региона на Хърватия, два региона от Словакия и по един регион от Белгия, Словения и Швеция.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА РЕГИОНИТЕ

Jadranska Hrvatska, Хърватия

Old town of Rovinj Croatia 2005-09-15.jpg

През 2015 г. делът на младите хора (на възраст 18—24 години) в ЕС-28, преждевременно напускащи системата на образованието и обучението, е 11,0 %. В Хърватия много по-малък дял от младите хора са напуснали образованието и обучението преждевременно и такава е ситуацията най-вече на Адриатическото крайбрежие и на Хърватските острови, тъй като делът на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението е 0,9 % в Jadranska Hrvatska.

©: Nicolas Brignol

Столичните региони на Чешката република, Хърватия, Полша, Словения и Словакия присъстват сред тези 15 региона с най-ниски дялове на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението. Относително ниски дялове на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението също бяха регистрирани в няколко други региони, характеризиращи се като предимно градски, например: столичните региони на Área Metropolitana de Lisboa (10,7 %) и Inner London - East (5,5 %) регистрираха най-ниски дялове на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението в Португалия и Обединеното кралство; това вероятно не е изненадващо с оглед на факта, че заведенията за висше образование и обучение е по-вероятно да бъдат разположени в столичните градове и други относително големи градове. От друга страна, делът на младите хора, напускащипреждевременно системата на образованието и обучението, беше относително висок (в сравнение със средните стойности на национално ниво) в белгийските, германските и австрийските столични региони (Bruxelles-Capitale/Brussels Hoofdstedelijk, Berlin и Wien).

Средно, младите мъже е по-вероятно да напуснат преждевременно системата на образованието и обучението, отколкото младите жени

Информацията, свързана с дела на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението, може да бъде анализирана по пол (вж. фигура 1 за регионален анализ на разликата между стойностите за двата пола за този показател). През 2015 г. делът на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението сред младите мъже на възраст 18–24 години беше 12,4 %, приблизително 2,9 процентни пункта по-висок от съответния дял, регистриран сред младите жени (9,5 %). Следва да се итбележи все пак, че делът при жените за преждевременно напускащите системата на образованието и обучението в ЕС – 28 е останал почти непроменен между 2014 г. и 2015 г. (като е спаднал с 0,1 процентни пункта), докато делът при мъжете е намалял с по-бърз темп (с 0,4 процентни пункта). По този начин, разликата между стойностите за двата пола се заличи в известна степен, като продължи тенденцията от началото на световната финансова и икономическа криза през 2008 г., когато в ЕС–28 делът на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението сред младите мъже беше 4,0 процентни пункта по-висок отколкото същия показател при младите жени.

Сред младите мъже, относително високи дялове на преждевременно напускащи системата на образованието и обучението често бяха отчитани в онези региони, които се характеризират като земеделски/селски …

Делът на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението беше по-нисък за младите жени отколкото за младите мъже в 164 от 212 региона, за които бяха налични данни за 2015 г. Бяха налице осем региона — всички в южната част на Европа — в които беше регистрирана двуцифрена разлика между стойностите за двата пола; във всеки случай, делът на младите мъже, преждевременно напускащи системата на образованието и обучението, беше по-висок отколкото съответния дял за младите жени. Най-голямата разлика беше отчетена в испанския регион La Rioja, където почти една трета (32,4 %) от младите мъже бяха преждевременно напускащи системата на образованието и обучението в сравнение с 10,8 % при младите жени. Имаше четири други испански региона от осемте региона с двуцифрени разлики между стойностите за двата пола, именно, Comunidad Valenciana, Extremadura, Galicia и Illes Balears. Те бяха последвани от два италиански региона (Sardegna и Abruzzo) и гръцкия островен регион Notio Aigaio (южното Егейско море).

… от друга страна, относително високите дялове на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението сред младите жени често бяха отчитани в столични региони или региони, характеризиращи се с тежка промишленост

В 43-те региона, където дяловете на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението за младите мъже бяха по-ниски от отчетените за младите жени, разликата между стойностите за двата пола по принцип беше доста малка (често по-малка от 2,0 процентни пункта). Все пак, най-голямата разлика беше регистрирана в холандския регион Zeeland, в който делът на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението за младите жени беше 18,4 %, с приблизително 6,3 процентни пункта по-високо от този за младите мъже (12,1 %). Сред 10-те региона с най-големи разлики между стойностите за двата пола с по-ниски дялове за мъжете имаше три региона от Обединеното кралство (Merseyside; Inner London - East; Berkshire, Buckinghamshire и Oxfordshire), два региона от Чешката република (Strední Cechy и Moravskoslezsko), както и по един регион от всяка от следните държави: България (Северен централен), Испания (Ciudad Autónoma de Melilla), Германия (Koblenz) и Румъния (Sud-Vest Oltenia).

Млади хора, които са неработещи, неучещи и необучаващи се (NEET)

През 2015 г. имаше 6,2 милиона души на възраст 18–24 години в ЕС–28, които бяха никъде неработещи, неучещи и необучаващи се (NEET); когато е изразен по отношение на населението на същата възраст, показателят NEET за младите хора беше 15,8 %. Един от ключовите определящи фактори, който обяснява разликите в показателите NEET, е ниската степен на образованост; може да се очаква, че тези региони, които се характеризират с относително високи проценти на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението, може също да покажат относително високи показатели на NEET.

Сравнение на младежката безработица и NEET

Младежката безработица (повече информация е посочена в статията относно статистически данни за пазара на труда на регионално равнище и делът на младите хора, които са никъде неработещи, неучещи и необучаващи се (NEET), са допълващи се концепции. Равнището на безработица измерва броя на лицата, които нямат работа (но активно са търсили и могат да започнат работа); този показател използва икономически активното население — онези, които или работят или са безработни — за свой знаменател.

От друга страна, определението на лицата, които са никъде неработещи, неучещи и необучаващи се (NEET), изключва заетите лица, учещите и обучаващите се, но може да включва някои от икономически неактивните лица; то се основава на знаменател, който обхвата групата на възраст 18-24 години.

От високата стойност от 16,9 % през 2003 г., показателят NEET за ЕС–28 спадна няколко години подред до 14,0 % през 2008 г. (с настъпването на световната финансова и икономическа криза). След това имаше четири последователни увеличения като показателят нарасна до 17,2 % през 2012 г., преди да спадне отново до 15,8 % през 2015 г. През последното десетилетие показателят NEET за ЕС–28 беше основно определен/повлиян от промени в младежката безработица, като делът на лицата на възраст 18–24 години, които не са активни, остана относително стабилен (едва под 8 %).

Анализът на държавите — членки на ЕС, показва, че най-големият дял на млади хора, които са никъде неработещи, неучещи и необучаващи се през 2015 г., е бил регистриран в Италия (27,9 %), докато показателят NEET беше в диапазона 20–25 % в Испания, Кипър, Румъния, България, Гърция и Хърватска. От друга страна, делът на младите хора, които бяха никъде неработещи, неучещи и необучаващи се, беше на ниското равнище от 6,2 % в Холандия и беше под 10 % в Люксембург, Дания, Германия, Швеция, Австрия и Чешката република.

Имаше четири региона в ЕС, в които делът на младите хора — никъде неработещи, неучещи и необучаващи, достигна над 40 %

По-подробен анализ по регион на ниво NUTS 2 потвърждава, че през 2015 г. най-големият дял млади хора, които са били никъде неработещи, неучещи и необучаващи се, е регистриран в българския Северозападен регион, където показателят NEET беше 45,7 %. Имаше четири други региона, където този показател беше над 40 %: френския отвъдморски регион Guyane, гръцкия регион Sterea Ellada, както и двата южноиталиански региона Calabria и Sicilia.

Петте региона с най-високи показатели NEET бяха представители в широк смисъл на по-общи модели, наблюдавани в ЕС, докато някои от най-високите показатели NEET бяха отчетени в Южна Италия, вътрешната част на Гърция, части от България и Румъния, както и във френския регион départements et territoires d’outre-mer (показано с най-тъмния нюанс оранжево на карта 4). Оот 30 региона на ниво NUTS 2, в които показателят NEET беше над 25 %, имаше само пет региона извън споменатите области по-горе: три от тях се намираха в Испания (Andalucía и Ciudades Autónomas de Ceuta y Melilla), докато другите два региона бяха Região Autónoma dos Açores (Португалия) и the Tees Valley and Durham (Обединено кралство).

Най-ниският показател NEET в ЕС беше отчетен в югозападния баварски регион Schwaben (4,3 %), докато Oberbayern (друг баварски регион) и Overijssel (Холандия) бяха единствените други региони, които отчетоха показатели NEET под 5 %. Сред 271 региона на ниво NUTS 2, за които са налични данни през 2015 г., имаше 61 региона, в които показателят NEET беше под 10 % (както е показано от най-светлия нюанс оранжево на карта 4). Тези региони бяха концентрирани основно в Холандия, Люксембург (единствен регион на това ниво на анализ), Германия, Австрия, Чешката република, Дания и Швеция, въпреки че имаше два допълнителни региона с показатели под 10 %, именно Közép-Dunántúl (Унгария) и Inner London - West (Обединено кралство).

Имаше относително малка разлика между стойностите за двата пола по отношение на показателите NEET сред възрастовата група на 18–24 годишните: през 2015 г. делът на младите мъже, които бяха никъде неработещи, неучещи и необучаващи се, беше 15,4 %, докато съответният показател за младите жени беше с 0,9 процентни пункта по-висок. Преди десетилетие разликата между стойностите за двата пола беше значително по-голяма, като показателят за младите жени през 2005 г. беше приблизително с 3,3 процентни пункта по-висок от този за младите мъже.

На фигура 2 са представени 10-те региона с най-големи разлики между стойностите за двата пола с по-високи показатели за младите мъже или за младите жени. Анализът на 238 региона на ниво NUTS 2 показва, че са били налие 146 региона, в които показателят NEET за младите мъже през 2015 г. е бил по-нисък от съответния показател за младите жени, като обратното беше вярно в 90 региона и имаше два региона — Thüringen (Германия) и Inner London — West (Обединено кралство) — при които нямаше разлика между половете. Най-голямата разлика между стойностите за двата пола беше отчетена в гръцкия регион Voreio Aigaio, в който показателят NEET за младите мъже (21,5 %) беше 18,4 процентни пункта по-нисък от съответния показател за младите жени. От друга страна, най-голямата разлика между стойностите за двата пола в полза на младите жени също беше отчетена в гръцки регион, като показателят NEET за младите жени в Dytiki Makedonia беше 16,7 %, приблизително 13,5 процентни пункта по-нисък от показателя за младите мъже. Този различен модел сред регионите, наблюдавани в Гърция, беше възпроизведен сред регионите на Испания и Обединеното кралство, доколкото регионите и от двете държави — членки на ЕС се появиха и в двете класации на най-големите разлики между стойностите за двата пола.

Европа 2020: придобиване на висше образование

Висшето образование е образователно ниво, което се предлага в университетите, професионалните колежи, техническите институти и други институции, които издават дипломи за завършена образователно-квалификационна степен или свидетелства за професионална квалификация. Държавите — членки на ЕС, са изправени пред четири основни предизвикателства: разширяване на достъпа до висше образование чрез повишаване на участието (особено сред групите в неравностойно положение); намаляване на броя студенти, които напускат системата на висшето образование без квалификация; намаляване на времето, което отнема на някои лица да завършат своето образование; подобряване на качеството на висшето образование чрез по-добро съгласуване на програмите с пазара на труда.

Основната цел е поне 40 % завършили висше образование при хората на възраст 30–34 години

Както вече бе отбелязано, в стратегията „Европа 2020“ е заложена ключова цел относно придобиването на висше образование, че най-малко 40 % от лицата на възраст 30 — 34 години следва да притежават степен на висше или еквивалентно образование до 2020 г.

Придобиването на висше образование в ЕС-28 нараства бързо от 23,6 % през 2002 г. (началото на времевата поредица за ЕС-28), като увеличение се отчита всяка година. През 2015 г. приблизително 38,7 % от населението на възраст 30–34 години има завършено висше образование, което е 0,8 процентни пункта по-високо отколкото през 2014 г.

Голям дял от високо квалифицирани млади хора се преместват в столичните региони

Големите организации (от публичния и частния сектор) често избират да разположат своите централи в столичните региони, защото го считат за престижно или за да извлекат изгода от икономии от мащаба, възможни в някои от най-големите градове в ЕС. Тази относително висока концентрация на стопанска дейност — със своите свързани възможности за работа — може, поне от части, да обясни значителния брой висшисти, които се преместват да живеят в столичните региони.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА РЕГИОНИТЕ

Inner London - West, Обединено кралство

Tanaka Business School - Imperial College 24-06-2004.jpeg

Високата концентрация на стопанска дейност и свързаните възможности за работа могат поне от части да обяснят значителния брой висшисти, които се преместват да живеят в столичните региони. Това важи най-вече за Inner London - West, тъй като повече от четири пети от неговото население на възраст 30 — 34 години има завършено висше образование (нива 5 – 8 по ISCED) през 2015 г.

©: Kevin Judson

Предвид факта, че повечето лица на възраст 30 — 34 години с висше образование придобиват тази степен преди да навършат 30 години, този показател може да се използва за анализ на привлекателността (или притегателните ефекти) на регионите по отношение на възможностите за трудова заетост, които предлагат на висшистите. На карта 5 са показани данните са завършено висше образование по регион на ниво NUTS 2 за 2015 г.: с най-тъмния нюанс оранжево са показани онези региони, където най-малко половината от населението на възраст 30—34 години е завършило висше образование. До момента най-високият дял беше регистриран в един от двата столични региона на Обединеното кралство — Inner London — West — където повече от четири пети (80,8 %) от населението на възраст 30–34 години има завършено висше образование. Вторият, третият и четвъртият по големина дялове също бяха регистрирани в Обединеното кралство, а именно в: Outer London — South (69,3 %), другия столичен регион на Inner London — East (68,2 %) и Североизточна Шотландия (66,1 %); Следва да се отбележи, че и четирите региона в Шотландия са регистрирали дялове над 50 %.

Голяма част от останалите региони в ЕС с относително високи нива на завършено висше образование са столичните региони, включително: Hovedstaden (Дания), Southern and Eastern (Ирландия), Île de France (Франция), Noord-Holland (Холандия), Mazowieckie (Полша), Helsinki-Uusimaa (Финландия) и Stockholm (Швеция), както и Кипър, Литва и Люксембург (всички единствени региони на това ниво на анализ). На други места, региони с най-висок дял на 30–34 годишните със завършено висше образование често се характеризират като региони, свързани с изследователска дейност и/или технологии, например: провинция Brabant Wallon и провинция Vlaams-Brabant в Белгия, региона País Vasco в Испания, региона Rhône-Alpes във Франция, Utrecht в Холандия, Västsverige в Швеция и Berkshire, Buckinghamshire и Oxfordshire в Обединеното кралство.

По-ниските нива на завършено висше образование могат да бъдат свързани с акцент върху професионалното образование

Делът на завършеното висше образование е под 20 % (както е показано с най-светлия нюанс оранжево на карта 5) в осем региона, които се намират в южните или източните региони на ЕС. Те се характеризират с това, че в тях традиционно се разчита на основни дейности — тежка промишленост (например минно дело или производство на желязо и стомана) или селско стопанство — в рамките на тяхната икономическа структура. Четири от осемте региона се намират на територията на Южна Италия (Puglia, Sardegna, Campania и Sicilia), три са от Източна Румъния (Sud-Est, Sud - Muntenia и Nord-Est), а последният регион е Severozápad в северозападната част на Чешката република, където е регистриран най-ниският дял завършено висше образование от 15,4 %; Освен това, в Турция има 11 региона на ниво 2, в които по-малко от една пета от лицата на възраст 30—34 години притежават степен на висше образование.

Освен тези региони, нивото на завършено висше образование беше също относително ниско в много региони в Австрия и Чешката република. Възможно е поне от части това да се дължи на конкретен акцент, поставен върху професионалното образование в тези държави — членки на ЕС (за повече информация вж. карта 2), където акцентът е поставен върху професионалната квалификация, а не върху академичната.

Делът на младите жени на възраст 30–34 г. със завършено висше образование е с 9,4 процентни пункта по-висок от този на младите мъже

През 2015 г. делът на младите жени на възраст 30–34 г.— жители на ЕС – 28, които са завършили висше образование, е 43,4 %; той е значително по-висок отколкото съответния дял, отчетен при младите мъже на същата възраст, който е едва една трета (34,0 %). През последното десетилетие делът на жените на възраст 30–34 г. със завършено висше образование се повиши с по-бърз темп отколкото съответния темп за младите мъже, като разликата между стойностите за двата пола при този показател се увеличи.

По-голямата част (230 от 261) от регионите на ниво NUTS 2, за които са налични данни, отчетоха по-голям дял на жените на възраст 30–34 г., които са завършили висше образование през 2015 г. Бяха налице 29 региона, в които делът на младите мъже със завършено висше образование е по-висок, и два региона — Münster в Германия и австрийския столичен регион Виена — при които няма разлика между половете.

Жените имат по-високо завършено висше образование, където разликите между стойностите за двата пола са най-големи

Най-голямата разлика между стойностите за двата пола по отношение на завършеното образование е в Латвия (единствен регион на това ниво на анализ), където делът на жените е с 29,7 процентни пункта по-висок от този на мъжете. Някои от най-големите разлики между стойностите за двата пола бяха регистрирани в държавите — членки от Балтийския регион, Белгия, Дания, Испания, Италия, Швеция и Обединеното кралство, където сред държавите — членки от ЕС, от различни региони има поне два региона, които са отчели разлика между стойностите за двата пола от поне 20,0 процента като по-големи дялове са отчетени за жените. Някои от тези региони се характеризират като относително селски или рядко населени, където разликата между стойностите за двата пола често е отражение на по-ниските равнища на завършено висше образование сред младите мъже, отколкото по-високи равнища на образование сред младите жени. Примерите за подобни относително селски или рядко населени региони включват провинция Limburg в Белгия, Sjælland в Дания, Molise в Италия, Övre Norrland и Mellersta Norrland в Швеция и North Yorkshire или the Highlands and Islands в Обединеното кралство. Този модел може да се дължи на множество причини, включително: по-силно изразена тенденция младите мъже с висше образование да напускат селските региони в търсене на работа на друго място или по-голяма част от мъжете, които избират да напуснат образователната система относително рано (вероятно, за да работят в земеделието).

Сред 29-те региона, при които делът на младите мъже със завършено висше образование е по-висок от дела, който е регистриран за младите жени, 19 се намират в Германия. Сред тях са източният баварски регион Oberpfalz, който има най-голяма разлика между стойностите за двата пола, при което делът на мъжете е по-висок от този на жените. Половината от останалите 10 региона с високи дялове на завършено висше образование сред младите мъже се намират в Обединеното кралство, като два региона са от Холандия и по един от Испания, Франция и Румъния.

Източници и наличност на данните

Статистиката за образованието осигурява, наред с другото, данни за участието в образованието и обучението, мобилността с учебна цел, работещия в сферата на образованието персонал, финансите в сферата на образованието и владеенето на (чужди) езици. Този раздел също предоставя информация за резултатите от образованието и обучението, като брой на завършилите, нива на завършено образование и прехода от образование към заетост.

Основни източници

Статистически данни на ЮНЕСКО/ОИСР/Евростат (ЮОЕ)

Повечето статистическите данни в областта на образованието на европейско равнище се събират в рамките на съвместно управлявана дейност, която включва UNESCO Institute for Statistics (UNESCO-UIS), Организация за икономическо сътрудничество и развитие (OИСР) и Евростат; тази дейност често се нарича съвместно събиране на данни на ЮOE. Данните за регионалното записване на ученици и студенти и изучаването на чужди езици се събират отделно от Евростат.

Съвместното събиране на данни на ЮОЕ се основава най-вече на административни източници, които се осигуряват от министерствата на образованието или националните статистически органи въз основа на общоприети определения. Статистическата единица за регионални статистически данни за образованието е учащото лице. Референтните периоди са календарната година за данни относно висшистите и учебната/ академичната година за всички други нефинансови данни (например публикуваните данни за 2014 г. обхващат академичната година 2013/2014).

Тъй като структурата на образователните системи е различна в отделните държави, наличието на рамка за събиране, изготвяне и представяне на статистически данни и показатели за образованието на регионално, национално и международно равнище е предварително условие за сравнимостта на данните. Такава рамка се осигурява от класификацията Международна стандартна класификация на образованието (ISCED).

Международна стандартна класификация на образованието (ISCED)

Рамката ISCED се актуализира периодично, за да отразява нововъведенията в образователните системи по целия свят. ISCED 2011 беше приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО през ноември 2011 г. и служи като основа за статистическите данни, представени в настоящата статия, макар че данните за референтните години преди 2014 г. са събрани съгласно предишната версия — ISCED-97.

Във версията на тази класификация от 2011 г. са добавени нови категории, с които се отчита разширяването на образованието в ранна детска възраст и реорганизацията на висшето образованието. ISCED класифицира всички образователни програми и класификации по ниво:

  • Образование в ранна детска възраст/ по-ниско от начално образование (ниво 0);
  • Начално образование (ниво 1);
  • Прогимназиален етап на основното образование (ниво 2);
  • Гимназиален етап на средното образование (ниво 3);
  • Професионално обучение след завършено средно образование, но не висше (ниво 4);
  • Висше образование с кратък курс на обучение (ниво 5);
  • Висше образование за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или еквивалентна (ниво 6);
  • Висше образование за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ или еквивалентна (ниво 7);
  • Висше образование за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ или еквивалентна (ниво 8).

Пълното описание е налично на адрес: UNESCO-UIS website.

Преброяване на работната сила

Данни за преждевременно напускащите системата на образованието и обучението, за никъде неработещи, неучещи и необучаващи се (NEET), както и за лицата с висше образование, представени в настоящата статия, са извлечени от преброяване на работната сила на ЕС (ПРС). Преброяването на работната сила се основава на проучване на лица, които живеят в частни домакинства. Наблюдението обхваща цялото население с обичайно местопребиваване в държавите — членки на ЕС, с изключение на лицата, които живеят в колективни или институционални домакинства. Свързаните с образованието данни от LFS се актуализират два пъти годишно през пролетта (като се включват данни за нова референтна година) и през есента.

Трябва да се отбележи, че до референтната 2013 г. (включително) тези данни са класифицирани съгласно ISCED-97, докато данните от 2014 г. насам са класифицирани съгласно ISCED 2011. Онлайн таблиците и базите данни на Евростат представят информация за нивото на образованост в трите категории (ниско, средно и високо ниво на образованост), като на това ниво на агрегиране статистическите данни са сравними във времето за всяка от държавите — членки на ЕС (с изключение на данните за Австрия). В Австрия е налице разместване в нивата поради повторно класифициране на програма, която обхваща различни нива на образование: квалификацията, придобита при успешното завършване на висши технически и професионални колежи, е разпределена в ISCED 2011 до ниво 5 по ISCED, като съгласно ISCED-97 същата квалификация беше разпределена на ниво 4 по ISCED , но отбелязана под линия като еквивалентна на висше образование. В онлайн таблиците и базите данни динамичните редове за ISCED-97 и ISCED 2011 са представени в една таблица с етикети на базата на класификацията от 2011 г. на ISCED Промяната в класификацията между 2013 г. и 2014 г. се посочва посредством използването на флаг ‘б’ (за обозначаване на прекъсване в динамичните редове).

NUTS

Представените в тази статия данни се основават изключително на изданието от 2013 г. на NUTS.

Определения на показателите

Статистическите данни относно равнището на участие на четиригодишните деца, които са записани в институции за образование в ранна детска възраст и начално образование (нива 0 и 1 по ISCED 2011), обхващат институциите, които предоставят грижи с образователна насоченост за малки деца; те трябва да разполагат с персонал със специална квалификация в областта на образованието. Следва да се отбележи, че този процент се изчислява въз основа на два различни източника (статистически данни за образованието и демографски статистически данни) и че е възможно ученици, записани в образователни институции, да не са регистрирани като постоянно пребиваващи лица в демографските данни (поради което процентите потенциално могат да надхвърлят 100 %).

Целта на професионалното образование е учащите да придобият знания, умения и компетенции, специфични за конкретна професия или занаят. Професионалното образование може да съдържа елементи, основани на работа (например чиракуване или образователни програми, които се основават на двойна система за съчетаване на образование и работа). Представеният в настоящата статия показател за професионално образование показва дела на учениците, които следват програми за професионално образование, от общия брой ученици, записани в системата на средното образование (съгласно определението на ниво 3 от ISCED 2011).

Показателят за преждевременно напускащите системата на образованието и обучението се определя като процента на лицата на възраст 18 — 24 години, които след завършването най-много на прогимназиалния етап на основното образование (нива 0, 1, 2 или кратката 3c по ISCED-97 за периода до 2013 г. включително и нива 0 — 2 по ISCED 2011 за 2014 г. и 2015 г.) не продължават по-нататък своето образование и обучение (в рамките на четирите седмици преди преброяването на работната сила). Този показател представлява основата на целта на стратегия „Европа 2020“, а именно намаляване на дела на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението в ЕС под 10 %.

Този показател за младите хора — никъде неработещи, неучещи и необучаващи се (NEET), съответства на процента от населението на възраст 18 – 24 години, които не работят, нито са ангажирани с допълнително образование или обучение.

Показателят за придобиване на висше образование се определя като процента на лицата на възраст 30 – 34 години, които са придобили висше образование (например в университет или висш технически институт). Използва се групата на лицата на възраст 30 – 34 години, тъй като тя обикновено се отнася до първия петгодишен период, през който по-голямата част от студентите вече са завършили своето образование. Висшето образование се отнася за нива 5–6 по ISCED 1997 за данни до 2013 г. и за нива 5–8 по ISCED 2011 за 2014 г. и 2015 г. Този показател е основата на целта на “Европа 2020”, именно, гарантиране, че до 2020 г. поне 40 % от 30–34-годишните ще са завършили висше образование.

Контекст

Образованието и обучението са от решаващо значение за икономическия и социалния напредък и съгласуването на уменията с нуждите на пазара на труда има ключова роля в тази сфера. Това става все по-важно в рамките на глобализираната и основана на знанието икономика, в която е необходима висококвалифицирана работна сила, за да се постигне конкурентоспособност по отношение на производителност, качество и иновации.

Всяка държава — членка на ЕС, до голяма степен носи отговорност за своята собствена система на образование и обучение и включените в нея учебни програми (планове). ЕС подкрепя националните действия и помага на своите държави членки за разрешаване на общите предизвикателства посредством т.нар. „отворен метод на координация“: Съюзът осигурява политически форум за обсъждане на актуални въпроси (например застаряващите общества, дефицити на умения или конкуренцията в световен план) и дава възможност на държавите членки да обменят най-добри практики.

Образование и обучение 2020 г. (ОО 2020)

Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението (Образование и обучение 2020) формира набор от заключения на Съвета (2009/C 119/02), приети през май 2009 г. В нея са определени четири стратегически цели за образованието и обучението в ЕС: превръщане на ученето през целия живот и на мобилността в реалност; подобряване на качеството и ефективността на образованието и обучението; утвърждаване на равнопоставеността, социалното сближаване и активното гражданско участие; и разгръщане на творчеството и новаторството (включително предприемчивостта) при всички степени на образование и обучение. За постигането на тези цели в ОО 2020 са определени няколко критерия, които подлежат на редовен статистически мониторинг и докладване, в това число следните цели, които следва да бъдат постигнати до 2020 г., а именно:

  • най-малко 95 % от децата на възраст между 4 години и възрастта за започване на задължително начално образование следва да участват в образованието в ранна детска възраст;
  • делът на лицата на възраст 15 години със слаби основни умения за четене, математика и точни науки следва да бъде по-нисък от 15 %;
  • делът на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението следва да бъде под 10 %;
  • делът на лицата на възраст 30 — 34 години със завършено висше образование следва да бъде най-малко 40 %;
  • най-малко 15 % от лицата на възраст 25 — 64 години следва да участват в процесите на учене през целия живот;
  • най-малко 20 % от завършилите висше образование следва да са преминали през период на следване или обучение от типа на висшето образование (в т.ч. учебни стажове) в чужбина, който отговаря на минимум 15 кредита съгласно Европейска система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) или трае поне три месеца;
  • най-малко 6 % от хората на възраст 18 — 34 години с квалификация за първоначално професионално образование и обучение следва да са преминали през свързан с първоначалното професионално образование и обучение (ПОО) период на следване или обучение в чужбина (в т.ч. учебни стажове), с минимална продължителност от две седмици;
  • делът на висшистите (на възраст 20 — 34 години), които са напускащи системата на образованието и обучението не повече от три години преди референтната година и които имат работа, следва да бъде поне 82 %.

През 2014 г. Европейската комисия и държавите — членки на ЕС, се заеха с извършването на преглед на постигнатото за оценка на постигнатия напредък и разглеждане на евентуални нови приоритети за сътрудничество в рамките на ЕС в областта на образованието. Въз основа на тази работа Европейската комисия направи предложение за шест нови приоритета, които обхващат периода 2016 — 2020 г., което беше прието през ноември 2015 г. със заглавието Съвместен доклад на Съвета и на Комисията относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“)— Нови приоритети на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението. Шестте нови приоритетни области се отнасят до:

  • подходящи и висококачествени знания, умения и компетентности, развити при ученето през целия живот, с акцент върху резултатите от ученето с оглед на пригодността за заетост, иновациите, активното гражданство и благосъстоянието;
  • приобщаващо образование, равенство, справедливост, недискриминация и насърчаване на гражданските компетентности;
  • отворено и новаторско образование и обучение, включително чрез цялостно интегриране в цифровата ера;
  • силна подкрепа за учителите, обучаващите, училищните ръководители и останалия персонал в образователната система;
  • прозрачност и признаване на уменията и квалификациите за улесняване на мобилността с цел учене и работа;
  • устойчиви инвестиции, качество и ефективност на системите за образование и обучение.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Изобразяване на данните

Публикации

Основни таблици

Статистически данни на регионално равнище в областта на образованието (t_reg_educ)
участие в образованието и обучението (t_educ_part)
Дял на участие на 4-годишните в образованието по региони на ниво NUTS 2 (tgs00092)
Резултати от образованието и обучението (t_educ_outc)
Лица с висше образование по пол, възрастова група 30 — 34 години и региони на ниво NUTS 1 (tgs00105)
Лица с висше образование по пол, възрастова група 25 — 64 години и региони на ниво NUTS 2 (tgs00109)
Преждевременно напускащи системата на образованието и обучението (tsdsc410)
Преждевременно напускащи системата на образованието и обучението по пол и региони на ниво NUTS 1 (tgs00106)

База данни

Статистически данни на регионално равнище (reg_educ)
Участие в образованието и обучението (educ_part)
Ученици и студенти — прием (educ_uoe_enr)
Всички нива на образование (educ_uoe_enra)
Резултати от образованието и обучението (educ_outc)
Завършенаобразователна степен (edat)
Население по завършена образователна степен (edat1)
Преход от образование към работа (edatt)
Млади хора по образователен и трудов статус (вкл. нито заети, нито в системата на образованието и обучението — NEET) (edatt0)
Преждевременно напускащи системата на образованието и обучението (edatt1)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците, фигурите и картите (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове


Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Статистически_данни_на_регионално_равнище_в_областта_на_образованието_и_обучението&oldid=366286"