Archive:Статистически данни за престъпността

Данни, извлечени през юли 2020 г.

Планирана актуализация на статията: ноември 2021 г.

This Statistics Explained article has been archived on 23 August 2021.

Highlights

Регистрираните от полицията грабежи в ЕС-27 са намалели с 34 % между 2012 г. и 2018 г.

През 2018 г. в ЕС-27 има 3993 умишлени убийства, регистрирани от полицията, което представлява спад с 30 % в сравнение с 2008 г.

Грабежи, средно за периода 2016—2018 г.
(регистрирани от полицията правонарушения на сто хиляди души от населението)
Източник: Евростат (crim_off_cat)

Статистическите данни, представени в тази статия, се основават на официални данни за регистрирани от полицията престъпления (престъпни деяния) в Европа в периода 2008—2018 г. Резултатите обхващат Европейския съюз (ЕС-27), трите юрисдикции на Обединеното кралство, държавите от ЕАСТ, както и част от държавите кандидатки и държавите потенциални кандидатки.

Full article

Между 2012 и 2018 г. грабежите в ЕС-27 са намалели с 34 %

Между 2012 г. и 2018 г. регистрираните от полицията грабежи в ЕС-27 са намалели с 34 %, като техният брой е около 299 000. За сравнение, в периода 2008—2012 г. е налице нарастване с 8,8 %, което е най-високата стойност за периода 2008—2018 г., както е показано на фигура 1. Липсват данни за 2018 г. за Естония, Франция, Люксембург и Финландия и поради това информацията за изменението в ЕС-27 от 2017 г. до 2018 г. не е съвсем прецизна. Между 2017 и 2018 г. е налице спад в повечето държави от ЕС-27, а най-голямото сравнително нарастване е отчетено в Ирландия (8 %) и Словения (11 %).

Фигура 1: Грабежи (регистрирани от полицията) ЕС-27, 2008—2018 г.
(брой престъпления)
Източник: Евростат (crim_off_cat)

На фигура 2 са показани регистрираните от полицията грабежи, съотнесени към броя на населението (брой престъпления на 100 000 души от населението). Средно за периода 2016—2018 г. най-високите равнища в ЕС-27 са наблюдавани в Белгия (154,3), Франция (153,3), Испания (132,5) и Португалия (115,5), а най-ниските — в Естония (17,1), Румъния (16,2), Чехия (14,6), Словения (11,7), Кипър (10,5), Словакия (9,0) и Унгария (9,0). Сред държавите от ЕАСТ Швейцария отчита най-висок брой регистрирани от полицията грабежи на 100 000 души от населението — 20,9.

Фигура 2: Грабежи, средно за периода 2016—2018 г.
(регистрирани от полицията престъпления на сто хиляди души от населението)
Източник: Евростат (crim_off_cat)

През 2018 г. в ЕС-27 са извършени 3993 предумишлени убийства

През 2018 г. в ЕС-27 полицията е регистрирала 3993 предумишлени убийства, което представлява спад с почти 30 % от 2008 г. насам. В таблица 1 са показани отчетените данни по държави.

Таблица 1: Предумишлени убийства, 2008—2018 г.
(брой регистрирани от полицията престъпления)
Източник: Евростат (crim_off_cat)

На фигура 3 е показан броят на предумишлените убийства, отнесен към броя на населението (регистрирани от полицията престъпления на сто хиляди души от населението). През 2018 г. най-високите стойности са отчетени в Латвия (5,2), Литва (3,5) и Естония (1,9). В 15 държави този брой е под 1 на 100 000.

Фигура 3: Предумишлени убийства, 2018 г.
(регистрирани от полицията престъпления на сто хиляди души от населението)
Източник: Евростат (crim_off_cat)

През 2018 г. в ЕС-27 за извършени 583 000 нападения

През 2018 г. регистрираните от полицията нападения в ЕС-27 са около 583 000, което представлява спад с 6,2 % от отчетените 621 500 през 2010 г. Както е показано на фигура 4, през периода 2010—2018 г. е налице низходяща тенденция. Следва обаче да се отбележи, че общите стойности за ЕС за периода 2016—2018 г. се основават отчасти на предишни данни поради липсващите данни от Франция (2017—2018 г.) и Унгария (2016—2018 г.). Отчетените данни показват възходяща тенденция във Франция за периода 2010—2016 г. (от 232 000 на 243 000 г.) и спад в Унгария за периода 2010—2015 г. (от 14 600 на 12 500).

Броят на регистрираните от полицията нападения варира значително в ЕС-27, дори съпоставен към броя на населението. Разликите в законодателството и степента и практиките на докладване имат отражение върху сравненията между държавите. Например освенсериозните нападения някои национални данни включват също маловажните нападения, нападенията, причинили смърт (причиняване на смърт по непредпазливост, убийство и др.), или сексуалните посегателства (които обикновено се отчитат отделно).

Фигура 4: Нападения, ЕС-27, 2010—2018 г.
(брой регистрирани от полицията престъпления)
Източник: Евростат (crim_off_cat)

През 2018 г. в ЕС-27 са откраднати 528 000 автомобила

През 2018 г. в ЕС-27 са отчетени приблизително 528 000 кражби на автомобили, което представлява спад с 40 % в сравнение с 2008 г. Следва да се има предвид обаче, че за липсващите данни за Франция (2017—2018 г.), Кипър (2018 г.) и Унгария (2016—2018 г.) са използвани последните налични годишни данни. Както е показано на фигура 5, между 2008 и 2018 г. в ЕС-27 като цяло се наблюдава низходяща тенденция. За разлика от това, между 2017 г. и 2018 г. в Ирландия и Хърватия е отчетено увеличение с 8 % на регистрираните от полицията кражби на автомобили.

Фигура 5: Кражби на моторни превозни средства, ЕС-27, 2008—2018 г.
(брой регистрирани от полицията престъпления)
Източник: Евростат (crim_off_cat)

За регистрираните от полицията кражби на автомобили на 100 000 души от населението стойностите (средно за периода 2016—2018 г.) са най-високи в Гърция (260,6), Италия (244,2), Франция (241,9), Швеция (237,3) и Нидерландия (169,3). Най-ниски стойности в ЕС-27 са отчетени в Словакия (27,8) и Естония (25,1), Хърватия (21,4), Румъния (10,8) и Дания (4,0). Сред държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) Швейцария отчита най-висока стойност — 80,5 кражби на автомобили на 100 000 души от населението.

Данните за кражби на автомобили включват кражби на мотоциклети, леки автомобили, автобуси, камиони, булдозери и т.н., но отделните държави прилагат различни практики за докладване и отчитане, което се отразява на сравненията както между държавите, така и по години.

Фигура 6: Кражби на моторни превозни средства, средно за периода 2016—2018 г.
(брой регистрирани от полицията престъпления на 100 000 души население )
Източник: Евростат (crim_off_cat)

Изходни данни за таблиците и графиките

Изходни данни за таблиците и графиките (на английски)

Източници на данни

Общи статистически данни за престъпността и наказателноправните системи

Източниците на данни включват полицията и други правоприлагащи агенции, прокуратурата, съдилищата, затворите, съответните министерства и статистическите служби. Националните органи отговарят за официалните данни, които се изпращат на Евростат и на Организацията на обединените нации. Проучване на ООН относно тенденциите в престъпността и функционирането на системите за наказателно правосъдие.

Данни за настоящата статия

В настоящата статия са представени резултати въз основа на официални данни за регистрирани от полицията престъпления (престъпни деяния) от 2008 г. насам. Евростат актуализира базата данни, когато държавите изпратят нови данни, които може да се различават от представените в предходните варианти на публикувани онлайн статии. Сериозен проблеми за статистическите данни за престъпността на европейско равнище е, че липсват данни. Поради тази причина няколко от общите стойности за ЕС в настоящата статия бяха коригирани. Например, ако липсват данни за 2017 г., се използват данните за 2016 г. за същата държава и същия вид престъпление. В някои случаи е използвана усреднена стойност от предходната и следващата година. Друг метод за справяне с липсващи данни е да се сравнят средните тригодишни стойности. За някои видове престъпления липсват твърде много данни и не могат да бъдат представени общи стойности за ЕС. В онлайн базата данни се съдържат данните, както са докладвани (без корекция).

Данни за конкретни видове престъпления

Допълнителни данни относно предумишлените убийства, изнасилванията и сексуалните посегателства:

Данни за предишни периоди

Контекст

Статистическите данни за престъпността се използват от институциите на ЕС, националните органи, медиите, политици, организации и обществеността. Всяка държава установява своето наказателно законодателство, определя престъпленията, съдебните производства и действията на съдебните органи, както и спецификациите за официалните статистически данни за престъпността (с изключение на престъпленията, които попадат в обхвата на международното или европейското право). Обикновено статистическите данни за престъпността са по-малко съпоставими между държавите в сравнение със статистическите данни, отговарящи на международни критерии.

Въпреки разликите в наказателното право на отделните държави, съществуват много сходства между тях. Този факт в съчетание с обществения и политическия интерес беше в основата на разработването на статистически данни за престъпността в целия ЕС. През последното десетилетие институциите на ЕС, националните органи и ООН си сътрудничат за подобряване на европейските статистически данни за престъпността. Качеството на данните беше значително подобрено с помощта на обща класификация на престъпленията.

Официалните статистически данни за престъпността отразяват най-вече начина, по който органите регистрират и обработват случаите. Данните се предоставят от национални органи, например полицията, прокуратурата, съдилищата и затворите. Полицейските данни предоставят най-пълна картина, тъй като включват регистрираните престъпления, независимо дали са отнесени до прокуратурата. Въпреки това полицейските регистри не измерват общия брой на престъпленията. По-просто казано, общият брой би представлявал докладваните престъпления заедно с недокладваните, като се приспадне броят на неправилно докладваните. Може да се предположи, че някои престъпления често се докладват, защото се изисква документ от полицията в подкрепа на застрахователна претенция (например при кражба на автомобил и кражба с взлом).