Statistics Explained

Archive:Статистически данни за информационното общество — домакинства и физически лица

This article is outdated and has been archived on 01/09/2017 - for recent information on this topic see the article Digital economy and society statistics - households and individuals .

Данните са от юни 2015. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Планирана актуализация на статията: юни 2017 г.
Фигура 1: Интернет достъп и широколентова интернет връзка на домакинствата, ЕС-28, 2007 — 2014 г.
(% от всички домакинства)
Източник: Евростат (isoc_pibi_hiac) и (isoc_pibi_hba)
Фигура 2: Интернет достъп на домакинствата, 2009 г. и 2014 г.
(% от всички домакинства)
Източник: Евростат (isoc_ci_in_h)
Фигура 3: Интернет достъп на домакинствата по квартили на доходите, 2014 г. (1)
(% от всички домакинства)
Източник: Евростат (isoc_bde15b_h)
Фигура 4: Честота на ползване на интернет, 2014 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_ci_ifp_iu) и (isoc_ci_ifp_fu)
Фигура 5: Лица, които са използвали интернет извън дома или работата, 2012 и 2014 г. (1)
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_cimobi_dev)
Фигура 6: Лица, които са използвали интернет за участие в социални мрежи, 2014 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_bde15cua)
Фигура 7: Използване на интернет базирано пространство за съхранение и споделяне на файлове, 2014 г. (1)
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_cicci_use)
Фигура 8: Лица, поръчали стоки или услуги по интернет за лично ползване през 12-те месеца преди проучването, 2012 — 2014 г.
(% от лицата на възраст от 16 до 74 години)
Източник: Евростат (isoc_ec_ibuy)

В тази статия са представени последните статистически данни за няколко различни аспекта на информационното общество (на английски език) в Европейския съюз (ЕС), с акцент върху достъпността на информационните и комуникационните технологии и тяхното ползване от физическите лица и в рамките на домакинства. Напредъкът в развитието на информационното общество се счита за изключително важен за удовлетворяване на потребностите на обществото и на европейската икономика.

Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) засягат ежедневието на хората по много начини, както на работа, така и у дома, например при осъществяването на контакти или при пазаруването онлайн. Обхватът на политиките на ЕС в тази област варира от регулирането на цели сектори, като например електронната търговия, до опитите за защита неприкосновеността на личния живот на лицата.

Основни статистически резултати

Достъп до интернет

ИКТ станаха широкодостъпни за населението както по отношение на възможностите за достъп, така и по отношение на тяхната цена. Границата е била преодоляна през 2007 г., когато повечето (55 %) домакинства в ЕС-28 са имали достъп до интернет. Този дял е продължил да нараства и през 2014 г. е достигнал 81 %, като се е увеличил с още 2 процентни пункта в сравнение с 2013 г.

Широко разпространеният широколентов достъп на приемливи цени е едно от средствата за насърчаване на обществото, основано на знанията и информираността. Широколентовият достъп определено е най-разпространената форма на интернет достъп във всички държави — членки на ЕС: през 2014 г. такъв достъп са имали 78 % от всички домакинства в ЕС-28, което представлява увеличение с 36 процентни пункта от 2007 г. насам — вж. фигура 1.

През 2014 г. най-голям дял (96 %) на домакинствата с достъп до интернет е регистриран в Люксембург и Нидерландия (вж. фигура 2), докато в Дания, Финландия, Швеция и Обединеното кралство също е било отчетено, че поне 9 от всеки 10 домакинства са имали достъп до интернет през 2014 г. Най-ниският дял на достъпа до интернет сред държавите — членки на ЕС, се е наблюдавал в България (57 %). При все това в България броят на домакинствата с достъп до интернет бързо е нараснал — делът на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил с 27 процентни пункта между 2009 г. и 2014 г., увеличение, което, сред държавите — членки на ЕС, е било надхвърлено само в Гърция (28 процентни пункта); увеличението в Турция е било малко по-голямо — 30 процентни пункта. Чешката република, Румъния, Естония, Испания, Унгария и Италия също са отбелязали ръст от 20 процентни пункта или повече през същия период. Не е изненада, че относително слаби увеличения са били регистрирани в няколко държави членки, в които максимумът вече е бил почти достигнат, като Швеция и Нидерландия, докато Литва е отчела второто най-слабо увеличение (6 процентни пункта), макар страната да е с относително малък дял на достъпа до интернет (66 % през 2014 г.).

От фигура 3 се вижда, че нивото на доходите може да повлияе на равнището на достъпа до интернет на домакинствата. През 2014 г. делът на домакинствата с достъп до интернет в ЕС-28 е варирал от 60 % сред домакинствата в първи квартил на доходите (25-те процента от домакинствата с най-ниски доходи), за втори и трети квартил на доходите е бил още по-висок и е достигал 97 % сред домакинствата в четвърти квартил на доходите (25-те процента от домакинствата с най-високи доходи). Във всяка една държава — членка на ЕС, се е наблюдавал същият основен модел — най-нисък дял на достъпа до интернет е отчитан за първи квартил на доходите, като за всеки следващ квартил той се увеличава и достига най-висока стойност за четвърти квартил на доходите. Не е изненада, че държавите членки с висок общ достъп до интернет, като Нидерландия и Люксембург, са отчели относително малки различия в достъпа до интернет между отделните квартили на доходите. Като цяло по-големи различия са били отчетени обаче сред държавите членки с по-ниско общо равнище на достъпа до интернет, най-вече в южните и източните държави — членки на ЕС, и държавите членки от Балтийския регион.

Сред домакинствата в четвърти квартил на доходите, разликата между отделните държави — членки на ЕС, по отношение на дела на домакинствата с достъп до интернет, е била сравнително малка — между 93 в България и 100 % в Люксембург, като само Италия (90 %; данни 2013 г.) и Румъния (85 %) са били под тези стойности. Сред домакинствата в първи квартил на доходите, разликата между отделните държави членки, по отношение на дела на домакинствата с достъп до интернет, е била доста по-голяма — между 29 % в Румъния и Литва и 89 % в Люксембург и Нидерландия, като България (15 %) е била под тези стойности.

Използване на интернет

Към началото на 2014 г. малко над три четвърти (78 %) от всички лица в ЕС-28 на възраст от 16 до 74 години са използвали интернет (поне веднъж през трите месеца преди датата на проучването). Най-малко девет от всеки десет лица в Дания, Люксембург, Нидерландия, Швеция, Финландия и Обединеното кралство са използвали интернет. За сравнение, в Португалия, Гърция, Италия, България и Румъния по-малко от две трети от всички лица на възраст от 16 до 74 години са използвали интернет.

През 2014 г. делът на населението в ЕС-28, което никога не е използвало интернет, е бил 18 %, което представлява 2 процентни пункта по-малко спрямо предходната година, както и по-малко спрямо дела за 2009 г. — 30 %. В Програмата в областта на цифровите технологии за Европа бе определена цел до 2015 г. делът от населението на ЕС-28, което никога не е използвало интернет, да не надвишава 15 %.

През 2014 г. близо две трети (65 %) от физическите лица са използвали интернет ежедневно — вж. фигура 4 — а други 10 % са го използвали поне веднъж седмично (но не всеки ден). Оттук следва, че 75 % от лицата са били редовни ползватели (поне веднъж седмично) на интернет, което означава, че нивото на използване на интернет е достигнало 75-процентната цел, заложена в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, една година преди предвидената дата (2015 г.). От гледна точка на интернет потребителите в ЕС, делът на потребителите, които ежедневно влизат в интернет, е варирал от 60 % в Румъния и 76 % в Чешката република и Полша до 90 % в Нидерландия, Люксембург (92 %) и Италия (94 %). Норвегия (93 %) и Исландия (95 %) също са отчели висок дял на потребителите, които ежедневно влизат в интернет, от всички интернет потребители.

На фигура 5 се разглежда използването на мобилен интернет, а именно извън дома или на работното място и използването на интернет на преносим компютър или преносимо устройство чрез мобилни или безжични връзки. Там се прави сравнение на данните за 2012 г., когато 36 % от лицата на възраст от 16 до 74 години в ЕС-28 са използвали мобилно устройство за свързване към интернет, с данните за 2014 г., когато този дял е нараснал до 51 %. Най-често използваните мобилни устройства за свързване към интернет са мобилни телефони или смартфони, лаптопи, ноутбук и нетбук компютри или таблети. Швеция, Дания и Обединеното кралство са отчели най-висок дял на използване на мобилен интернет през 2014 г., като три четвърти от лицата на възраст от 16 до 74 са използвали мобилен интернет. За сравнение — около една четвърт от лицата в България, Румъния и Италия са използвали интернет извън дома или работното място.

През 2014 г. една от най-често срещаните дейности онлайн в ЕС-28 е участието в социални мрежи. Почти половината (46 %) от лицата на възраст от 16 до 74 години са използвали интернет за участие в социални мрежи, например чрез сайтове като Facebook или Twitter.

Поне 6 от всеки 10 души в Дания, Швеция, Унгария, Люксембург и Обединеното кралство са използвали сайтове на социални мрежи, както и в Исландия и Норвегия; делът в Нидерландия (59 %) е бил малко под това ниво. На другия полюс са четири държави — членки на ЕС, в които по-малко от 4 от всеки 10 души са използвали такива сайтове, а именно Франция, Полша, Италия и Румъния; такъв е бил и случаят в Турция.

Използване на изчисления в облак за съхраняване и споделяне на файлове

Услугите, основаващи се на изчисленията в облак, позволяват на потребителите да съхраняват файлове или да използват софтуер на сървър чрез интернет. Услугите в облак са сравнително ново явление в сравнение с уебприложенията за участие в социални мрежи, слушане на музика или гледане на филми. Едно от основните предизвикателства при измерването на използването на услуги в облак е способността да се прави ясно разграничение между тези и други онлайн услуги. На фигура 7 се виждат два показателя, свързани с използването на услуги в облак от лица за съхранение и споделяне на файлове. През 2014 г. една пета (21 %) от лицата на възраст от 16 до 74 години в ЕС-28 са съхранявали файлове на интернет базирано пространство за съхранение, с други думи — са използвали услуги в облак. Повече от една трета от лицата в Нидерландия, Швеция, Люксембург, Обединеното кралство и Дания са използвали интернет базирано пространство за съхранение на файлове, докато в Литва, Полша и Румъния тези услуги са били използвани за тази цел от по-малко от 1 от всеки 10 души.

В сравнение с други начини за електронно споделяне на файлове, интернет базираното пространство за съхранение е било използвано по-малко за тази цел, както се вижда от по-подробни резултати (вж. статията за интернет и услугите в облак). Докато през 2014 г. 15 % от населението в ЕС-28 е използвало интернет базирано пространство за съхранение с цел споделяне на файлове, по-голяма част са използвали приложения за електронни писма (44 %), USB устройства, DVD или Bluetooth (30 %) или лични уебсайтове и сайтове на социални мрежи (28 %). Повечето лица, потребители на услуги в облак, са били удовлетворени от лесния достъп до файлове от няколко устройства или местоположения. Голяма част от населението обаче все още не са били запознати със съществуването на услуги в облак, въпреки че вече са били интернет потребители. Интернет потребителите, които са били запознати с този вид услуги, не са се възползвали от тях основно от опасения относно сигурността или неприкосновеността на личния живот.

Поръчване на стоки и услуги по интернет

През 2014 г. делът на лицата на възраст от 16 до 74 години в ЕС-28, които са поръчали стоки или услуги за лично ползване по интернет, се е увеличил и е достигнал 50 %, което представлява увеличение с 6 процентни пункта в сравнение с 2012 г. (вж. фигура 8). По този начин заложената в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа цел до 2015 г. 50 % от населението да пазарува онлайн бе постигната една година по-рано. Над две трети от лицата в Обединеното кралство, Дания, Швеция, Люксембург, Нидерландия, Германия и Финландия са поръчвали стоки или услуги по интернет, като в Италия и България този брой е бил близо едно от пет лица и в Румъния — около едно от десет. Изразено в процентни пунктове, най-голямо увеличение между 2012 и 2014 г. е било отбелязано в Естония (ръст от 26 процентни пункта) — от 23 % през 2012 г. до 49 % през 2014 г. Следващото по големина увеличение, сред държавите — членки на ЕС, е било отбелязано в Чешката република (11 процентни пункта); в Исландия увеличението е било в размер на 12 процентни пункта.

Източници и наличност на данните

Бързите промени на технологиите, в областите, свързани с интернет и другите нови приложения на ИКТ, представляват предизвикателство пред статистиката. По-конкретно, в тази област се наблюдава значително развитие, като статистическите инструменти се адаптират, така че да се посрещат новите потребности от данни. Статистическите данни в тази сфера се преизчисляват ежегодно, за да се удовлетворяват нуждите на потребителите и да се отразят бързите темпове на технологичните промени.

Този подход е отразен в проведеното от Евростат Проучване на използването на ИКТ от домакинствата и от физическите лица. Това ежегодно проучване се използва, за да се оцени развитието, стимулирано от ИКТ, чрез проследяване на развитието на основните променливи във времето и чрез по-задълбочено разглеждане на други аспекти към определен момент. Въпреки че проучването първоначално е било съсредоточено върху въпросите за достъпа и връзката с интернет, неговият обхват впоследствие бе разширен, за да включи множество аспекти (например електронното управление и електронната търговия), както и социално-икономически анализ (например на регионалните различия, специфичните особености в зависимост от пола, разликите във възрастта, образованието, както и статута по отношение на заетостта. Обхватът на проучването по отношение на различните технологии също е адаптиран, така че да включва нови групи продукти и средства за доставяне на комуникационните технологии на крайните ползватели.

Обхват и определения

Проучването на домакинствата обхваща домакинствата, в които има поне един член във възрастовата група от 16 до 74 години. Достъпът на домакинствата до интернет се отнася до процента домакинства, които имат интернет достъп, така че всеки в домакинството, ако пожелае, може да ползва вкъщи интернет дори и само за да изпрати електронно писмо.

Потребителите на интернет се определят като всички лица на възраст от 16 до 74 години, които са използвали интернет през трите месеца преди проучването. Редовните потребители на интернет са лицата, които са ползвали интернет средно най-малко веднъж седмично през трите месеца преди проучването.

Референтният период за проучването е първото тримесечие на 2014 г.; периодът на проучването в повечето държави е второто тримесечие. В проучването от 2014 г. бе включен специален модул за изчисленията в облак, а в проучването от 2012 г. — модул за използването на мобилен интернет.

Най-често използваните технологии за достъп до интернет с фиксирана връзка се делят на широколентов и комутируем („dial-up“) достъп през нормална или ISDN телефонна линия. Широколентовият интернет включва цифрови комуникационни линии (DSL) и използва технология, която пренася данни с висока скорост. Линиите за широколентов достъп имат по-голям капацитет от ISDN, т.е. 144 kbit/s или повече. Популярни устройства за осъществяване на достъп до интернет от дома са стационарните и преносимите компютри.

Използването на мобилен интернет се определя като използване на интернет извън дома или работата на преносими компютри или преносими устройства чрез мрежи за мобилни телефони или безжични връзки.

Услугите, основаващи се на изчисленията в облак, предлагат интернет базирано пространство за съхранение на файлове, със или без допълнителни възможности за споделяне или редактиране на качени файлове. В проучването относно използването на ИКТ от домакинства и физически лица се разгледа използването на услуги в облак за лични цели.

Закупуването на стоки и услуги от лицата се отнася до 12-месечния период преди проучването и включва потвърдени резервации за настаняване или пътуване, закупуване на инвестиционни инструменти, телекомуникационни услуги, видеоигри или софтуер, както и информационни услуги в интернет с директно плащане. Тук не спадат стоките и услугите, които се получават безплатно по интернет. Изключват се и поръчките, направени чрез ръчно набрани електронни писма, SMS или MMS.

Контекст

Широколентовите технологии се считат за важни при измерване на интернет достъпа и използването на интернет, тъй като предлагат на потребителите възможността за бърз пренос на големи обеми данни и за поддържане на линиите за достъп свободни. Въвеждането на широколентовия достъп до интернет се счита за ключов показател при изготвянето на политиката в областта на ИКТ. Широкият достъп до интернет чрез широколентова връзка се счита за изключително важен за развитието на съвременните услуги по интернет като електронния бизнес, електронното управление или електронното обучение. Цифровите абонатни линии (DSL) остават основната форма на комуникация при широколентовата технология, макар че алтернативите, като използването на кабел, сателит, оптичен кабел и безжични локални мрежи, се разпространяват все повече.

През май 2010 г. Европейската комисия прие своето съобщение Програма в областта на цифровите технологии за Европа (COM(2010) 245 окончателен), стратегия за преуспяваща цифрова икономика до 2020 г. Програмата в областта на цифровите технологии за Европа е една от седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. В нея са очертани политиките и действията, целящи извличане на максимална полза от цифровата ера за всички сфери на обществото и икономиката. Програмата се съсредоточава върху седем приоритетни области на действие: създаване на единен цифров пазар, по-голяма оперативна съвместимост, увеличаване на доверието и сигурността в интернет, осигуряване на много по-бърз достъп до интернет, насърчаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, повишаване на грамотността в областта на цифровите технологии, на уменията за тяхното използване и на приобщаването към информационното общество, както и прилагане на ИКТ за справяне с предизвикателствата, пред които е изправено обществото, като изменението на климата и застаряването на населението.

През 2012 г. Европейската комисия прие съобщение, озаглавено „Оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа“ (COM(2012) 529). В интерес на политиката на ЕС като цяло е да се позволи и улесни по-бързото интегриране на изчисленията в облак във всички сектори на икономиката. Изчисленията в облак представляват една от стратегическите цифрови технологии, разглеждани като важен фактор за повишаване на производителността и качеството на услугите.

През май 2015 г. Европейската комисия прие Стратегия за цифров единен пазар за Европа (на английски език) (COM(2015) 192), която е една от нейните основни приоритети. Тази стратегия обхваща три области:

  • насърчаване на по-добър онлайн достъп до стоки и услуги в цяла Европа;
  • създаване на оптимална среда за развитие на цифрови мрежи и услуги;
  • гарантиране, че европейската икономика и промишленост извличат максимална полза от цифровата икономика като потенциален двигател за растеж.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

Показатели в областта на политиката (t_isoc_pi)
Използване на компютри и интернет от домакинствата и предприятията (t_isoc_ci)
Използване на електронната търговия от физическите лица и предприятията (t_isoc_ec)
Електронни умения на физическите лица и компетентности на предприятията в областта на ИКТ (t_isoc_sk)
Регионални статистически данни за информационното общество (t_isoc_reg)

База данни

Показатели в областта на политиката (isoc_pi)
Използване на компютри и интернет от домакинствата и предприятията (isoc_ci)
Използване на електронната търговия от физическите лица и предприятията (isoc_ec)
Електронни умения на физическите лица и компетентности на предприятията в областта на ИКТ (isoc_sk)
Регионални статистически данни за информационното общество по региони NUTS (isoc_reg)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове


Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Статистически_данни_за_информационното_общество_—_домакинства_и_физически_лица&oldid=368628"