Archive:Статистически данни в областта на възобновяемата енергия

Данни, извлечени през януари 2020 г.

Планирана актуализация на статията: април 2021 г.

This Statistics Explained article has been archived on 4 January 2021.

Highlights

Tweet

През 2018 г. възобновяемата енергия представлява 18,9 % от потреблението не електрическа енергия в ЕС, което се доближава до целта този дял да достигне 20 % до 2020 г.

Tweet

През 2018 г. делът на енергията от възобновяеми източници, използвана в транспортни дейности в ЕС, достигна 8,3 %.

Дял на енергията от възобновяеми източници, 2018 г.
(% от брутното вътрешно потребление на енергия)
Източник: Евростат (nrg_ind_ren)

Превръщането на Европа в първия континент на света, който е неутрален по отношение на климата, до 2050 г. е целта, заложена в Европейския зелен пакт (COM(2019) 640 final) — най-амбициозният набор от мерки, които следва да позволят на европейските граждани и предприятия да се възползват от устойчивия екологичен преход.

Използването на възобновяема енергия има редица потенциални предимства, включително намаляване на емисиите на парников газ, диверсификация на енергийните доставки и намалена зависимост от пазарите на изкопаеми горива (по-специално на петрол и газ). Увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници може също да стимулира заетостта в ЕС чрез създаването на работни места, свързани с нови „зелени“ технологии.

В тази статия са представени последните статистически данни за дела на енергията от възобновяеми източници като цяло и в три потребителски сектора (брутно потребление на електроенергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и транспорт) в Европейския съюз (ЕС) . Възобновяемите енергийни източници включват вятърна, слънчева (термална, фотоволтаична и концентрирана) и водноелектрическа енергия, енергия на приливите и отливите, геотермална енергия, топлинна енергия от околната среда, уловена посредством термопомпи, биогорива и възобновяемата част от отпадъците.

Full article

Между 2004 и 2018 г. делът на енергията от възобновяеми източници почти се е удвоил

ЕС се стреми да достигне дял от 20 % от брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници; тази цел е разпределена между държавите — членки на ЕС, чрез национални планове за действие, предназначени да очертаят пътя за развитие на възобновяемите енергийни източници във всяка от държавите членки. На фигура 1 са показани най-новите налични данни за дела на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и целите, определени за 2020 г. През 2018 г. делът на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия достигна 18,9 % в ЕС, в сравнение с 9,6 % през 2004 г.

Това положително развитие e продиктувано от правно обвързващите цели за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници, въведени с Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Въпреки че ЕС като цяло е на път да постигне целите за 2020 г., е необходимо някои държави членки да положат допълнителни усилия, за да изпълнят своите задължения по отношение на две основни цели: общият дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия (вж. фигура 1) и конкретният дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта (който подробно е разгледан в тази статия, вж. фигура 2 и таблица 4).

Фигура 1: Дял на енергията от възобновяеми източници, 2018 г.
(като % от брутното крайно потребление на енергия)
Източник: Евростат (nrg_ind_ren)

През 2018 г. повече от половината (54,6 %) от брутното крайно потребление на енергия в Швеция се осигурява от възобновяеми източници и това е най-високият дял сред държавите — членки на ЕС, като след нея се нареждат Финландия (41,2 %), Латвия (40,3 %), Дания (36,1 %) и Австрия (33,4 %). В противоположния край на спектъра най-нисък дял на възобновяеми енергийни източници е отчетен в Нидерландия (7,4 %), Малта (8,0 %), Люксембург (9,1 %) и Белгия (9,4 %). В сравнение с най-новите налични данни за 2018 г. целите за Франция и Нидерландия налагат всяка от тях да увеличи своя дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия най-малко с 6,4 и 6,6 процентни пункта съответно. За разлика от тях дванадесет държави членки вече са надминали целта си за 2020 г.; степента, в която целите са преизпълнени, е особено голяма в Хърватия, Швеция, Дания и Естония — между 5,0 и 8,0 процентни пункта.

В таблица 1 са представени данни за всички докладващи държави, както и за стойностите на индикативната крива.

Таблица 1: Дял на енергията от възобновяеми източници, 2004—2018 г.
(като % от брутното крайно потребление)
Източник: Евростат (nrg_ind_ren)

Останалата част от статистическите резултати в тази статия се отнасят до промените между 2004 г. и 2018 г. в дела на енергията от възобновяеми източници в три потребителски сектора: брутно потребление на електроенергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и транспорт.

Вятърната енергия е най-важният възобновяем източник на електроенергия

Съгласно правилата за отчитане, предвидени в Директива 2009/28/ЕО, водноелектрическата и вятърната енергия трябва да бъдат нормализирани, за да се вземат предвид годишните промени в климата (нормализирането на водноелектрическата енергия обхваща последните 15 години, а на вятърната — последните 5 години). В статията са представени резултатите от прилагането на тези правила за отчитане.

Увеличаването на количеството електроенергия, произведено от възобновяеми енергийни източници през периода 2008—2018 г., до голяма степен отразява нарастването на дела на три възобновяеми енергийни източника в ЕС — основно вятърна енергия, но също слънчева енергия и твърди биогорива (включително възобновяеми отпадъци). През 2018 г. вятърната енергия е най-големият източник за производство на електроенергия от възобновяеми източници в ЕС. Произведеното количество водноелектрическа енергия се доближава до нивото, регистрирано десетилетие по-рано. За сравнение — количеството електроенергия, произведена в ЕС от соларни съоръжения и вятърни турбини, е съответно 15,5 пъти и 2,9 пъти по-голямо през 2018 г. в сравнение с 2008 г.; Производството на електроенергия от слънчева енергия нараства по-драстично — от едва 7,4 TWh през 2008 г. до 115,0 TWh през 2018 г.

Налице са значителни различия между отделните държави — членки на ЕС. В Австрия (73,1 %), Швеция (66,2 %) и Дания (62,4 %) най-малко три пети от цялата потребена електроенергия е произведена от възобновяеми енергийни източници — предимно водноелектрическа енергия и твърди биогорива — докато повече от половината от електроенергията в Португалия (53,5 %) и Латвия (52,2 %) се получава от възобновяеми енергийни източници. От друга страна, в Кипър (9,4 %), Люксембург (9,1 %), Унгария (8,3 %) и Малта (7,1 %) делът на електроенергията от възобновяеми източници е под 10 % (вж. таблица 2).

Таблица 2: Дял на електроенергията от възобновяеми енергийни източници в брутното потребление на енергия, 2004—2018 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_ind_ren)

Над една пета от електроенергията, използвана за отопление и охлаждане, е от възобновяеми източници

През 2018 г. енергията от възобновяеми източници представлява 21,1 % от общото потребление на енергия за отопление и охлаждане в ЕС. Това е значително нарастване спрямо отчетените 11,7 % през 2004 г. Увеличеното потребление от някои промишлени сектори, сектора на услугите и домакинствата е допринесло за този растеж. Аеротермалната, геотермалната и хидротермалната топлинна енергия, уловена посредством термопомпи, са взети предвид съобразно данните, предоставени от държавите членки. Делът на енергията от възобновяеми източници в производството на енергия за отопление и охлаждане е представен в таблица 3.

Таблица 3: Дял на електроенергията от възобновяеми енергийни източници в енергията за отопление и охлаждане, 2004—2018 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_ind_ren)

През 2018 г. 8,3 % енергия от възобновяеми източници е използвана в транспортните дейности

ЕС определи обща цел от 10 % за дела на енергията от възобновяеми източници (включително течни биогорива, водород, биометан, „зелена“ електроенергия и др.) в транспорта до 2020 г.

Средният дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта се е увеличил от 1,5 % през 2004 г. на 8,3 % през 2018 г. Сред държавите — членки на ЕС, делът на възобновяемата енергия в потреблението на горива в транспорта варира, като най-високите нива са в Швеция (29,7 %), Финландия (14,9 %) и Австрия (9,8 %), а най-ниските — под 4,0 % — в Хърватия (3,9 %), Гърция (3,8 %), Естония (3,3 %) и Кипър (2,7 %) (вж. фигура 2).

Фигура 2: Дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта, 2018 г.
(като % от брутното крайно потребление на енергия)
Източник: Евростат (nrg_ind_ren)

В някои държави — членки на ЕС, се наблюдава бързо преминаване към възобновяема енергия като гориво в транспорта. Това важи в особена степен за Ирландия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Финландия и Швеция.

По-подробна информация за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта е представена в таблица 4.

Таблица 4: Дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта, 2004—2018 г.
(като % от брутното крайно потребление на енергия)
Източник: Евростат (nrg_ind_ren)

Изходни данни за таблиците и графиките

• Възобновяема енергия: таблици и фигури

Източници на данни

Представените в статията статистически данни се основават на данни, събрани съгласно правилата за отчитане, определени в Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, и са изчислени въз основа на статичстическите данни за енергийния сектор, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1099/2008 относно статистиката за енергийния сектор, последно изменен през ноември 2017 г. с Регламент (ЕС) № 2017/2010 Директива 2009/28/ЕО ще бъде използвана до референтната 2020 г. От 2020 година нататък изчисляването на дела на енергията от възобновяеми източници ще следва правилата за отчитане, установени в Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.

Налични са данни за всички държави — членки на ЕС, както и за Обединеното кралство, Норвегия, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Албания, Турция и Косово*. Като цяло данните са пълни, актуални и надеждно съпоставими между отделните държави.

Делът на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия е ключов показател за измерване на напредъка по Стратегията Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Този показател може да се използва за оценка за целите на мониторинга съгласно Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници; в някои държави обаче статистическата система по отношение на конкретни технологии за възобновяема енергия все още не е напълно разработена, за да отговаря на изискванията на посочената директива; в много държави например не се докладват данни за топлинната енергия от околната среда, използвана за термопомпите.

При всички изчисления се вземат под внимание конкретните разпоредби на Директива 2009/28/ЕО след нейното изменение с Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.

Важен аспект, който трябва да се вземе под внимание при тълкуването на данните, са статистическите ревизии. Последните данни за 2005 г. сочат леко изменение в сравнение с данните на разположение при подготовката и приемането на директивата през периода 2007—2008 г. Тези промени се дължат на ревизиите в наборите от данни, предадени от докладващите държави в отговор на годишните въпросници в областта на енергията. Поради ревизия на данните за потреблението на биомаса от домакинствата, актуализираните данни за Хърватия сочат, че от 2004 г. (първата година, за която са налични стойности) насам потреблението на енергия от възобновяеми източници в тази държава е над целта за 2020 г. Но Хърватия не е единственият случай. В резултат на Директивата относно енергията от възобновяеми източници държавите — членки на ЕС, извършват много по-щателен мониторинг на потоците от възобновяеми енергийни суровини в своите икономики. Много показателен случай е потреблението на биомаса, по отношение на което държавите стартират нови по-подробни изследвания, позволяващи да бъдат обхванати повече данни за крайното потребление на енергия от биомаса. В резултат на това редица държави преразглеждат данните си, което води до увеличаване на отчетения от тях дял на енергията от възобновяеми източници (напр. Хърватия, Франция, Литва и Унгария).

Брутното крайно потребление на енергия е определено в Директива 2009/28/EO относно енергията от възобновяеми източници като енергийните продукти, доставяни за енергийни цели на промишлеността, транспорта, домакинствата, услугите, включително обществените услуги, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство, включително потреблението на електроенергия и топлинна енергия от енергийния сектор за целите на производството на електроенергия и топлинна енергия и включително загубите при разпределението и преноса на електроенергия и топлинна енергия;

Производство на енергия от невъзобновяеми битови отпадъци е приспаднато от приноса на биомасата за отопление и производство на електроенергия. Потреблението за целите на тръбопроводния транспорт беше включено в брутното крайно потребление на енергия в съответствие със секторната класификация в Регламента за енергийната статистика. За да се подобри прецизността и съгласуваността с националните статистически данни, при изчисляване на дела на енергията от възобновяеми източници бяха използвани национални стойности за топлина на изгаряне (когато са налични) за превръщане на количествата на всички енергийни продукти в енергийни единици, вместо стандартните стойности за топлина на изгаряне.

Данни за периода 2004—2010 г.: Директива 2009/28/ЕО все още не беше приета или беше приета съвсем наскоро. В повечето европейски държави тя не беше транспонирана в националното законодателство. Стойностите през тези години не се използват за измерване на законодателно съответствие с индикативната крива, определена в част Б от приложение I към директивата. Съгласно Директива 2009/28/EO относно енергията от възобновяеми източници само биогоривата и течните горива от биомаса, които отговарят на критериите за устойчивост, следва да се отчитат за целите. Беше решено, че за периода 2004—2010 г. всички биогорива и течни горива от биомаса ще се използват при изчисляването на числителя на дела на енергията от възобновяеми източници.

Данни от 2011 г. насам: Съответствието с член 17 (Критерии за устойчивост по отношение на биогоривата и течните горива от биомаса) следва да бъдат оценено по отношение на член 18 (Проверка на съответствието с критериите за устойчивост по отношение на биогоривата и течните горива от биомаса). Считано от референтната 2011 година, държавите трябва да докладват като отговарящи на изискванията само тези биогорива и течни горива от биомаса, за които може да бъде безспорно доказано, че отговарят на изискванията на член 17 и член 18. Само отговарящите на изискванията биогорива и течни горива от биомаса могат да се броят при отчитането на съответните дялове на възобновяеми енергийни източници. В някои държави потреблението на биогорива и течни горива от биомаса в периода 2011—2015 г. не беше сертифицирано като съответстващо на изискванията (за устойчивост) поради късното въвеждане на Директива 2009/28/ЕО. Макар че делът на енергията от възобновяеми източници като цяло се увеличава от 2004 г. насам, в периода между 2010 г. и 2011 г. този дял в транспорта е намалял. Това може да се обясни отчасти с пълната липса на съответстващи на изискванията биогорива съгласно данните от няколко държави от ЕС (докладвали са за използване на биогорива през 2011 г., които обаче не отговарят на изискванията или много малка част от тях отговарят). Тъй като някои държави все още не са въвели изцяло всички разпоредби на Директива относно енергията от възобновяеми източници, някои биогорива и течни горива от биомаса не се считат като съответстващи на изискванията (за устойчивост) в периода 2011—2015 г.

Делът на електроенергията от възобновяеми енергийни източници се определя като съотношението между електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, и брутното национално потребление на електроенергия Както е посочено в Директива 2009/28/EO относно енергията от възобновяеми източници брутното крайно потребление на електроенергия от възобновяеми източници представлява електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници. Това включва водноелектрически централи (с изключение на водноелектрическа енергия, произведена от помпено-акумулиращи водноелектрически централи, които използват предварително изпомпана на горното ниво вода), както и електроенергия, произведена от твърди биогорива/отпадъци, соларни, вятърни и геотермални инсталации. Съгласно директивата също така се изисква производството на електричество от водна енергия и вятърна енергия да бъдат нормализирано. Предвид изискването за 15-годишно нормализиране на производството на водноелектрическа енергия и наличието на статистически данни в областта на енергетиката (за ЕС, считано от 1990 г.), все още няма дългосрочни динамични редове за този показател.

За целите на изчисляването на дела на енергията от възобновяеми енергийни източници за отопление и охлаждане крайното потребление на енергия от възобновяеми източници се определя като крайно потребление на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане в промишлеността, домакинствата, сектора на услугите, селското стопанство, горското стопанство и рибарството, както и топлоснабдяването от възобновяеми енергийни източници. Общото крайно потребление за отопление и охлаждане представлява крайното потребление на всички енергийни продукти, с изключение на електроенергия, за цели, различни от транспорт, плюс потреблението на топлинна енергия за собствените нужди на електроцентралите и топлоцентралите, както и загубите на топлина по мрежите. По-подробна информация можете на намерите на. SHARES tool manual. (на английски)

Делът на възобновяемите енергийни източници в горивото, потребявано в транспорта, се изчислява въз основа на статистическите данни в областта на енергетиката съгласно методологията, описана в Директива 2009/28/ЕО. Делът на всички течни биогорива е включен в изчислението на този показател до 2010 г. От 2011 г. данните за течните биогорива в транспорта се ограничават единствено до течни биогорива, които са в съответствие с Директива 2009/28/ЕО (с други думи, които отговарят на критериите за устойчивост).

Контекст

Европейската комисия разработи няколко енергийни стратегии за по-сигурна, устойчива и нисковъглеродна икономика. Освен че допринася за борбата с изменението на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове, използването на възобновяеми енергийни източници може да доведе до по-сигурни енергийни доставки, по-голямо разнообразие на енергийните доставки и по-малко замърсяване на въздуха и ще предостави възможност за създаване на работни места в областта на околната среда и сектора на възобновяемите енергийни източници.

С приетия през декември 2008 г. законодателен пакет за енергетиката и климата до 2020 г. се предоставя допълнителен стимул за увеличаване на използването на възобновяемите енергийни източници до достигане на 20 % от общото потребление на енергия до 2020 г, като същевременно се призовава за намаляване с 20 % на потреблението на енергия и на емисиите на парникови газове. В Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници се определя общата цел за целия ЕС за постигане на дял от 20 % енергия от възобновяеми източници в потреблението на енергия до 2020 г., като до същата дата следва също така възобновяемите енергийни източници да представляват 10 % от използваното гориво в транспортния сектор. С директивата се променя правната уредба за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници, изискват се национални планове за действие, за да се покаже как ще бъде развивана енергията от възобновяеми източници във всяка държава — членка на ЕС, създават се механизми за сътрудничество и се установяват критерии за устойчивост на течните биогорива (поради опасения за потенциалните им неблагоприятни последици върху цените на културите, снабдяването с храни, опазването на горите,биологичното разнообразие, водите и почвените ресурси). През юли 2014 г. беше приет доклад относно устойчивостта на твърдите и газообразните биогорива, използвани за електроенергия, отопление и охлаждане (SWD(2014) 259) (на английски).

На 6 юни 2012 г. Европейската комисия представи съобщение, озаглавено „Енергията от възобновяеми източници: основен участник на европейския енергиен пазар“ (COM(2012) 271 final), в което се очертават възможностите за провеждане на политика в областта на енергията от възобновяеми източници след 2020 г. В съобщението също така се призовава за по-координиран европейски подход при създаването и реформирането на схемите за подкрепа и за по-активна търговията с енергия от възобновяеми източници между държавите членки. През януари 2014 г. Европейската комисия предложи набор от цели в областта на енергетиката и климата за периода до 2030 г. за насърчаване на частните инвестиции в инфраструктура и нисковъглеродни технологии. Една от основните предложени цели е делът на енергията от възобновяеми източници да достигне най-малко 27 % до 2030 г. Тези цели представляват стъпка към постигането на целите за емисиите на парникови газове за периода до 2050 г., представени в Пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност (COM (2011) 112 окончателен).

През февруари 2015 г. Европейската комисия изложи плановете си за рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата в Съобщение (COM(2015) 80 final) В съобщението се предлагат пет измерения на стратегията, едно от които е намаляването на въглеродните емисии на икономиката.

На 11 декември 2018 г. ЕС прие Директива 2018/2001/ЕСза насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Новата регулаторна рамка включва обвързваща цел от 32 % за ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници, която да бъде постигната до 2030 г. и да бъде подложена на оценка през 2023 г. с оглед на увеличаване на този процент. Това ще допринесе значително за постигането на политическия приоритет на Комисията, изразен от председателя Юнкер през 2014 г., Европейският съюз да се превърне в световен лидер в областта на възобновяемите енергийни източници. По този начин Европа ще запази водещата си роля в борбата срещу изменението на климата, в прехода към чиста енергия и в усилията за постигане на целите на Парижкото споразумение.

Превръщането ни в първия континент на света, който е неутрален по отношение на климата, до 2050 г. е най-голямото предизвикателство и възможност на нашето време. За постигането на тази цел Европейската комисия представи на 11 декември 2019 г. Европейския зелен пакт (COM(2019) 640 final) — най-амбициозният набор от мерки, които следва да позволят на европейските граждани и предприятия да се възползват от устойчивия екологичен преход. Мерките са придружени от първоначална пътна карта на основните политики и мерки, чийто обхват варира от амбициозно намаляване на емисиите и инвестиции в авангардни научни изследвания и иновации до опазване на околната среда в Европа. Преди всичко, Зеленият пакт очертава пътя към честен и социално справедлив преход, по време на който да няма да има пренебрегнати хора или региони при предстоящите съществени промени.

Зеленият пакт е неразделна част от стратегията на настоящата Комисията за изпълнение на Програмата до 2030 г. на Организацията на обединените нации и на целите за устойчиво развитие, както и на другите приоритети, обявени в политическите насоки на председателя Фон дер Лайен. Като част от Зеления пакт Комисията ще пренасочи процеса на макроикономическа координация в рамките на европейския семестър, така че да се интегрират целите за устойчиво развитие на ООН, като устойчивостта и благосъстоянието на гражданите бъдат поставени в центъра на икономическата политика, а споменатите цели бъдат поставени в основата на разработването на политиките и действията на Съюза.

Direct access to

Other articles

Tables

Database

Dedicated section

Publications

Methodology

Legislation

Visualisations

External links

• Производство и внос на енергия
• Calculation methodologies for the share of renewables in energy consumption (на английски)
• Energy statistics introduced (на английски)
• Energy statistics - an overview (на английски)
• Electricity production, consumption and market overview (на английски)
• The EU in the world - energy (на английски)

• Shedding light on energy in the EU - A guided tour of energy statistics (издание от 2019 г.) (на английски)
• Energy balance sheets - 2017 data (издание от 2019 г.) (на английски)
• Sustainable development in the European Union — Monitoring report on progress towards the SDGs in an EU context (издание от 2019 г.) (на английски)

• Energy (t_nrg), вж.:

Energy statistics - main indicators (t_nrg_ind) (на английски)

Energy statistics - quantities (t_nrg_quant) (на английски)

• Energy (nrg), вж.:

Energy statistics - quantities, annual data (nrg_quanta) (на английски)

• Energy (на английски)

• Energy Statistics Manual (на английски)
• Energy statistics — quantities (ESMS metadata file — nrg_quant_esms) (на английски)
• Share of energy from renewable sources (nrg_ind_ren) (ESMS metadata file — nrg_ind_ren_esms) (на английски)

• EURObserv'ER (на английски)
• European Commission — Directorate-General for Energy — Renewable energy (на английски)
• Europe's Energy Portal (на английски)
• International Renewable Energy Agency (на английски)
• International Energy Agency (IEA) — Renewable energy (на английски)
• Concerted Action on Renewable Energy Sources Directive (на английски)

Бележки

* Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.