Archive:Международна търговия със стоки

Данни, извлечени през март 2020 г.

Планирана актуализация на статията: юни 2021 г.

This Statistics Explained article has been archived on 6 April 2021.

Highlights

През 2018 г ЕС-27, Съединените щати и Китай съставляват 42 % от световната търговия със стоки.

Основният партньор на ЕС-27 за износ през 2019 г. са Съединените щати, а за внос — Китай.

През 2019 г машините и превозните средства представляват 41 % от износа и 33 % от вноса на ЕС-27.

Развитие на международната търговия със стоки, ЕС-28, 2009 — 2019 г.

В настоящата статия е разгледано развитието на международната търговия със стоки, извършвана от Европейския съюз (ЕС). В статията се прави преглед на дела на ЕС от световния внос и износ, търговията в рамките на ЕС (търговията между държавите — членки на ЕС), основните търговски партньори на ЕС и най-широко търгуваните категории продукти.

Делът на ЕС-27 в световната търговия със стоки е около 15 %. Стойността на международната търговия със стоки значително превишава стойността на международната търговия с услуги (около три пъти), тъй като поради тяхното естество предоставянето на някои услуги през граница е по-трудно.

Настоящата статия е част от онлайн публикация, в която се предоставят скорошни статистически данни за международната търговия със стоки и се съдържа информация за основните търговски партньори на ЕС, основните търгувани продукти, специфичните характеристики на търговията, както и обща информация.

Full article

Тримата най-големи участници в световен мащаб в международната търговия: ЕС, Китай и САЩ

ЕС-27, Китай и Съединените щати са тримата най-големи участници в международната търговия в световен мащаб (вж. фигура 1) от 2004 г. насам, когато Китай изпревари Япония. През 2018 г. общото равнище на търговията със стоки (внос и износ), отчетено за ЕС-27, е 3967 млрд. евро (следва да се отбележи, че тази стойност не включва търговията в рамките на ЕС), което е със 50 млрд. евро повече от равнището, отчетено за Китай, и 342 млрд. над това за Съединените щати; Япония е на четвърта позиция с търговия със стоки на стойност 1260 млрд. евро.

Фигура 1: Основни участници в международната търговия, 2018 г.
(млрд. евро)
Източник: Евростат (ext_lt_introle) и УНКТАД

През 2018 г. съотношението между износа и вноса е в особено голяма степен в полза на износа за Русия и Китай (вж. фигура 2), които в абсолютно изражение имат и най-големи годишни търговски излишъци.

Фигура 2: Съотношение износ/внос за международната търговия със стоки, 2008 и 2018 година
(%)
Източник: Евростат (ext_lt_introle) и УНКТАД

През 2018 г. Съединените щати са с най-голям дефицит (вж. фигура 3), като по този начин продължава очерталата се тенденция за цялото последно десетилетие, за което има налични данни.

Фигура 3: Търговски баланс за международната търговия със стоки, 2008 и 2018 година
(млрд. евро)
Източник: Евростат (ext_lt_introle) и УНКТАД

Що се отнася до потоците на износа и вноса, през 2018 г. ЕС-27 има втория най-голям дял в световния износ и внос на стоки (вж. фигури 4 и 5): Износът на стоки от ЕС-27 възлиза на 15,5 % от световния износ. Само Китай (15,8 %) има по-голям дял, следван от Съединените щати (10,6 %).

Фигура 4: Дялове от световния износ на стоки, 2018 г.
(процентен дял от световния износ)
Източник: Евростат (ext_lt_introle) и УНКТАД

През 2018 г. Съединените щати имат по-голям дял от световния внос (15,8 %), отколкото ЕС-27 (13,7 %) или Китай(13,0 %).

Фигура 5: Дялове от вноса на стоки на световния пазар, 2018 г.
(процентен дял от световния внос)
Източник: Евростат (ext_lt_introle) и УНКТАД

Излишък при търговията с държави извън ЕС от 2012 г. насам

Международната търговия със стоки на ЕС-27 с останалата част от света (сумата на износа за държави извън ЕС и вноса от такива държави) през 2019 г. се оценява на 4067 млрд. евро (вж. фигура 6). Както вносът, така и износът надвишават стойностите за 2018 г., като нарастването на вноса (27 млрд. евро) е по-малко от това на износа (73 млрд. евро). В резултат на това търговският излишък на ЕС-27 се е увеличил от 152 млрд. евро през 2018 г. на 197 млрд. евро през 2019 г.

Между 2009 г. и 2012 г. износът на ЕС-27 бързо нараства — от 1184 млрд. евро на 1771 евро. Между 2012 г. и 2016 г. износът остава относително стабилен, но през следващите три години се увеличава от 1867 млрд. евро през 2016 г. на 2132 млрд. евро през 2019 г. В общи линии вносът следва същата тенденция като износа; увеличава се от 1193 млрд. евро през 2009 г. на 1666 млрд. евро през 2011 г. Между 2011 г. и 2016 г. остава относително стабилен, но през следващите три години се увеличава от 1602 млрд. евро на 1935 млрд. евро през 2019 г.

Фигура 6: Развитие на международната търговия със стоки, ЕС-27, 2009—2019 г.
(млрд. евро)
Източник: Евростат (ext_lt_intertrd)

Сред държавите — членки на ЕС, през 2019 г. подчертано най-голям дял от търговията с държави извън ЕС-27 има Германия — 29,6 % от износа на стоки и почти една пета (21,0 %) от вноса на ЕС-27 (вж. фигура 7). Следващите три държави, които са най-големи износители, са Франция (11,6 %), Италия (11,0 %) и Нидерландия (10,3 %) — единствените държави членки, чийто дял от износа на ЕС-27 достига двуцифрена стойност. Нидерландия (17,5 %), Франция (10,7 %) и Италия (9,5 %) се нареждат след Германия по дял на вноса на стоки от държави извън ЕС през 2019 г. Относително високият дял на Нидерландия може частично да се обясни със значителния обем на стоките, които влизат в ЕС през Ротердам — най-голямото морско пристанище на ЕС.

Фигура 7: Търговия със стоки с държави извън ЕС-27, 2019 г.
(процентен дял от износа/вноса на ЕС-27)
Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)

Най-големият излишък в търговията със стоки на ЕС-27 с държави извън Съюза (който през 2019 г. се оценява на 224,3 млрд. евро) е отчетен от Германия, следвана от Италия (51,9 млрд. евро), Ирландия (40,6 млрд. евро) и Франция (39,2 млрд. евро). Най-големите дефицити в търговията със стоки на ЕС с държави извън него са отчетени в Нидерландия (118,7 млрд. евро) и Испания (30,7 млрд. евро). (вж. таблица Б в приложения файл в Excel по-долу).

Най-голям дял от търговията със стоки в рамките на ЕС отчитат Люксембург и Словакия

От гледна точка на износа търговията със стоки между държавите — членки на ЕС (търговия в рамките на ЕС), през 2019 г. се оценява на 3061 млрд. евро. Това равнище е със 44 % по-високо от равнището на износа от ЕС-27 за държави извън ЕС, който възлиза на 2132 млрд. евро (търговия с държави извън ЕС).

В периода между 2018 и 2019 г. търговията в рамките на ЕС-27, измерена от гледна точка на износа, нараства с 1,5 %. По отношение на износа в периода между 2018 и 2019 г. двуцифрен ръст отчита само Кипър (16,4 %), a само Швеция (-0,6 %) , Белгия (-0,3 %) и Словакия (-0,1 %) отчитат спад на износа в рамките на ЕС. Що се отнася до вноса, само Хърватия (7,8 %) и Португалия (7,4 %) отчитат ръст над 5 %, а Ирландия (-3,9 %), Белгия (-1,4 %), Малта (-1,3 %) и Швеция (-0,9 %) отчитат спад.

Както и при търговията на ЕС-27 с държави извън Съюза, през 2019 г. Германия отново е държавата с най-високо равнище на търговия в рамките на ЕС-27, като делът ѝ от износа на стоки за други държави членки от ЕС-27 е 22,8 %, а този от вноса от други държави членки е 23,2 % (вж. фигура 8). Нидерландия (13,5 %) е единствената друга държава членка с дял над една десета от износа в рамките на ЕС, отново благодарение на важната роля на пристанището в Ротердам, докато Франция (12,5 %) е единствената друга държава членка с дял над една десета от износа в рамките на ЕС.

Фигура 8: Търговия със стоки с държави в ЕС-27, 2019 г.
(процентен дял от износа/вноса на ЕС-27)
Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)

Значението на вътрешния пазар на ЕС се подчертава от факта, че равнището на търговията със стоки в рамките на ЕС (износът и вносът взети заедно) е по-високо от това на търговията с държави извън ЕС (внос и износ взети заедно) за всички държави — членки на ЕС (вж. фигура 9). Делът от общата търговия със стоки, отчетен за търговските потоци в рамките на ЕС и тези с държави извън ЕС, варира значително в различните държави членки, което до известна степен отразява фактори, свързани с историческите връзки и географското местоположение. Най-висок дял на търговията в рамките на ЕС (над 75 % от общата търговия) отчитат Люксембург (82,0 %), Словакия (79,5 %), Чехия (76,6 %) и Унгария (75,1 %), като този дял спада до 51,5 % за Гърция и 37,5 % за Ирландия.

Фигура 9: Търговия със стоки в рамките на ЕС-27 и с държави извън Съюза, 2019 г.
(внос плюс износ, процентен дял от общата търговия)
Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)

Значително нарастване на търговията със стоки с Китай през периода 2009—2019 г.

В периода от 2009 до 2019 г. се наблюдават значителни вариации в развитието на износа на стоки от ЕС-27 по отношение на основните търговски партньори. Сред тези партньори най-високият годишен ръст е регистриран при износа за Китай (9,9 %) и Мексико (9,5 %), вж. фигура 10. Най-нисък ръст се наблюдава при износа за Русия (3,3 %) и Норвегия (4,1 %).

Между 2009 и 2019 г. вносът на стоки от Мексико (10,5 %) и Турция (8,1 %) е с най-висок среден годишен ръст. Най-малък ръст е отчетен при вноса от Норвегия (0,3 %) и Русия (2,3 %) — и двете държави са големи износители на енергийни продукти — както и при вноса от Япония (2,2 %).

Фигура 10: Търговия със стоки с държави извън ЕС-27 по основни търговски партньори, EС-27, 2009 и 2019 г.
(млрд. евро)
Източник: Евростат (ext_lt_maineu)

През 2019 г. Съединените щати остават най-популярната дестинация за стоки, изнасяни от ЕС-27 (вж. фигура 11), с дял от 18,0 %. Обединеното кралство е втората по големина дестинация за износ от ЕС-27 (14,9 % от общия износ за ЕС-27), следвана от Китай (9,3 %). Към седемте най-големи пазара за износа на стоки от ЕС-27 — Съединените щати, Обединеното кралство, Китай, Швейцария, Русия, Турция и Япония — са насочени почти три пети (59,3 %) от целия износ на стоки от ЕС-27.

Фигура 11: Основни търговски партньори за износа на стоки, ЕС-27, 2019 г.
(процентен дял от износа за държави извън ЕС-27)
Източник: Евростат (ext_lt_maineu)

Седемте най-големи доставчици за вноса в ЕС-27 са същите държави, представляващи седемте най-големи пазара за износа от ЕС-27, макар че подреждането им е малко по-различно (за сравнение вж. фигури 11 и 12). Тези седем държави представляват по-голям дял от вноса на стоки в ЕС-27, отколкото от износа: малко над три пети (60,7 %) от целия внос на стоки в ЕС-27 е от тези седем държави. С почти една пета (18,7 %) от целия внос през 2019 г. Китай е най-големият доставчик на стоки в ЕС-27, следван от Съединените щати (12,0 %) и Обединеното кралство (10,0 %).

Фигура 12: Основни търговски партньори при вноса на стоки, ЕС-27, 2019 г.
(процентен дял от вноса от държави извън ЕС-27)
Източник: Евростат (ext_lt_maineu)

Голям търговски излишък при търговията с машини, превозни средства и химични продукти

Между 2014 г. и 2019 г. стойността на износа за държави извън ЕС-27 се увеличава за всички групи продукти, посочени на фигура 13, с изключение на износа на електрическа енергия, който намалява с 8,2 %. Най-високият темп на растеж на износа е отчетен при химичните продукти — нарастване с 35,8 %. Нарастване с над 20 % се наблюдава и при храните и напитките (22,7 %) и суровините (20,1 %).

По отношение на вноса се наблюдава подобна тенденция със сравнително голям общ спад в равнището на вноса от държави извън ЕС на електрическа енергия (-15,2 %) в периода от 2014 до 2019 г. (следва да се отбележи, че в някои случаи този спад се дължи на ценови промени и/или колебания на валутните курсове, тъй като цените на петрола се формират на световните пазари в щатски долари). За разлика от това вносът от държави извън ЕС на машини и превозни средства нараства с 45,4 %, като относително висок темп на растеж е налице при химичните продукти (28,6 %) и други промишлени стоки (24,1 %).

Търговският излишък на ЕС-27 за стоки с държави извън ЕС, който е в размер на 197,1 млрд. евро през 2019 г., се дължи на големите търговски излишъци в сектора на машините и превозните средства (237,1 млрд. евро) и химичните продукти (171,6 млрд. евро), както и на и по-малките излишъци при храните и напитките и на други промишлени продукти. Тези излишъци не могат да бъдат компенсирани от големия търговски дефицит по отношение на електрическата енергия (-258,2 млрд. евро) и по-малкия дефицит при суровините (-26,1 млрд. евро).

Фигура 13: Търговия с държави извън ЕС-27 по основни продукти, EС-27, 2014 и 2019 г.
(млрд. евро)
Източник: Евростат (ext_lt_intertrd)

Структурата на износа на стоки от ЕС-27 не се е променила значително в периода между 2014 г. и 2019 г. (вж. фигура 14), с изключение на нарастването с 2,4 процентни пункта при химичните продукти — от 16,7 % през 2014 г. на 19,1 % през 2019 г. — и спада с 1,4 процентни пункта при електрическата енергия.

Фигура 14: Основен износ по продукти, ЕС-27, 2014 и 2019 г.
(процентен дял от износа за държави извън ЕС-27)
Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)

Що се отнася до структурата на вноса от ЕС-27 между 2014 и 2019 г., е налице голямо намаляване на дела на енергията, който спада с 7,6 процентни пункта от 26,3 % на 18,7 % (вж. фигура 15). Това намаляване отчасти се дължи на спада в цените на енергийните продукти. Паралелно с това през същия период делът на машините и превозните средства нараства с 6,0 процентни пункта — от 26,9 % на 32,8 %. Промените в дяловете на другите продукти са незначителни.

Фигура 15: Основен внос по продукти, ЕС-27, 2014 и 2019 г.(процентен дял от вноса от държави извън ЕС-27)
Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)

На фигура 16 е онагледен контрастът между структурата на вноса и износа на ЕС-27 през 2019 г.: следва да се има предвид, че общото равнище на износа е с около 10,2 % по-високо от това на вноса. Най-значителната разлика се наблюдава при дела на електрическата енергия, който е почти четири пъти по-висок при вноса спрямо износа. Тази разлика се уравновесява от по-ниския дял на вноса в сравнение с износа на машини, превозни средства и химични продукти.

Фигура 16: Основен износ и внос по продукти, ЕС-27, 2019 г.
(процентен дял от износа за/вноса от държави извън ЕС-27)
Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)

Изходни данни за таблиците и графиките

Международна търговия със стоки: таблици и фигури (на английски)

Източници на данни

Статистиката за международната търговия със стоки измерва стойността и количеството на стоките, които се търгуват между държави — членки на ЕС (търговия в рамките на ЕС), и стоките, които се търгуват между държави членки и държави извън ЕС (търговия с държави извън ЕС). Тази статистика е официалният източник на информация за вноса, износа и търговския баланс в ЕС, неговите държави членки и еврозоната.

Статистически данни се публикуват за всяка декларираща държава по отношение на всяка държава партньор за няколко продуктови класификации. Една от най-често използваните класификации е Стандартната външнотърговска класификация (SITC Rev. 4) на Организацията на обединените нации (ООН). Тя дава възможност за съпоставяне в световен мащаб на статистическите данни за международната търговия.

В представените статистически данни за търговията на ЕС-27 с държави извън ЕС Съюзът се разглежда като самостоятелен търговски блок. С други думи, данните за износа се отнасят само за износа на ЕС-27, който напуска търговския блок и е предназначен за останалия свят, докато вносът от държави извън ЕС се отнася до вноса от останалия свят (държави извън Съюза) в ЕС-27. При отчитането на данните за отделните държави членки обаче външнотърговските потоци обикновено са представени като световни търговски потоци (включващи както партньори от ЕС, така и извън ЕС). Статистиката за търговията между държавите — членки на ЕС (търговия в рамките на ЕС), обхваща отчетения от всяка държава членка износ и внос на стоки.

Статистическите стойности за търговията с държави извън ЕС и търговията в рамките на ЕС се отчитат при цени франко борд (FOB) за износа на стоки и при цени стойност, застраховка и навло (CIF) за вноса на стоки. Отчетените стойности включват само онези допълнителни разходи (навло и застраховка), които се отнасят — при износа на стоки — до превоза в рамките на територията на държавата — членка на ЕС, от която се изнасят стоките, и — при вноса на стоки — до превоза извън територията на държавата членка, в която се внасят стоките.

Източник на данните на ЕС е поддържаната от Евростат база данни COMEXT — референтната база данни за международната търговия със стоки. Тя предоставя достъп не само до последните данни и данни от минали периоди от държавите — членки на ЕС, но и до статистически данни за голям брой държави извън ЕС. Всеки месец въз основа на COMEXT се съставя обобщена и подробна статистическа информация за международната търговия със стоки, която се разпространява чрез уебсайта на Евростат. Тъй като COMEXT се актуализира ежедневно, публикуваните на уебсайта данни може да се различават от наличните в COMEXT данни (в случай на неотдавнашни ревизии).

Данните за ЕС-27 отразяват политическата промяна в състава на ЕС. Поради това Обединеното кралство се счита за държава партньор извън ЕС-27. Обединеното кралство обаче все още е част от вътрешния пазар до края на преходния период, което означава, че данните за търговията с Обединеното кралство все още се основават на статистически понятия, приложими за търговията между държавите — членки на ЕС. Вследствие на това, макар че вносът от други търговски партньори извън ЕС-27 е групиран по държави на произход, данните на Обединеното кралство отразяват държавата на изпращане. На практика това означава, че стоките, внесени от ЕС-27 от Обединеното кралство, са били физически транспортирани от Обединеното кралство, но произходът на част от тези стоки може да не е от тази държава. Поради тази причина данните за търговията с Обединеното кралство не са напълно съпоставими с данните за търговията с други търговски партньори извън ЕС-27.

Данните за основните търговски партньори извън ЕС, използвани на фигури 1—5, са взети от базата данни на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД). За целите на изчисляването на дяловете световната търговия се определя като сумата от търговията на ЕС с държави извън ЕС (източник: Евростат) и международната търговия на държави извън ЕС (източник: УНКТАД).

Контекст

Статистиката за международната търговия със стоки се използва широко от отговарящите за вземането на решения на международно, европейско и национално равнище. Предприятията могат да използват данните за международната търговия, за да извършват пазарни проучвания и да определят своята търговска стратегия. Статистиката за международната търговия със стоки се използва и от институциите на ЕС при подготовката на многостранни и двустранни търговски преговори, за определянето и прилагането на антидъмпингови политики, за целите на макроикономическата и паричната политика, както и за оценката на напредъка на единния пазар или интегрирането на европейските икономики.

Развитието на търговията може да осигури възможности за икономически растеж. ЕС провежда обща търговска политика, съгласно която Европейската комисия договаря търговски споразумения и представлява интересите на ЕС от името на своите 27 държави членки. Европейската комисия се консултира с държавите — членки на ЕС, посредством консултативен комитет, който разглежда целия спектър от въпроси, свързани с търговската политика на ЕС, включително многостранни, двустранни и едностранни инструменти. Търговската политика по принцип е изключително правомощие на ЕС, затова само ЕС, а не отделните държави членки, може да приема законодателство по търговски въпроси и да сключва международни търговски споразумения. Неотдавна обхватът на това правомощие беше разширен, за да включва не само търговията със стоки, но и търговията с услуги, интелектуалната собственост и преките чуждестранни инвестиции (в глава 4).

В световен мащаб въпросите, свързани с многостранната търговия, се решават в рамките на Световната търговска организация (СТО). СТО има 164 членове (към март 2020 г.) и няколко държави кандидатки, които са в процес на присъединяване. СТО определя световните правила за търговията и осигурява форум за търговски преговори и за разрешаване на спорове между членовете. Европейската комисия води преговорите със своите партньори от СТО и участва в последния кръг многостранни търговски преговори на СТО, известен като Програмата за развитие от Доха (DDA).