Statistics Explained

Archive:Държавна финансова статистика

Revision as of 15:42, 2 October 2014 by Corselo (talk | contribs)
Данни от 23 април 2014 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Планирана актуализация на страницата: ноември 2014 г.
Фигура 1: Бюджетно салдо, 2012 г. и 2013 г. (1)
(нето получени или предоставени заеми на консолидирания сектор „Държавно управление“, % от БВП) — Източник: Евростат (tec00127)
Таблица 1: Бюджетно салдо и дълг на сектор „Държавно управление“, 2010—2013 г. (1)
(% от БВП) — Източник: Евростат (tec00127) и (tsdde410)
Фигура 2: Дълг на сектор „Държавно управление“, 2012 г. и 2013 г. (1)
(консолидиран брутен дълг на сектор „Държавно управление“, % от БВП) — Източник: Евростат (tsdde410)
Фигура 3: Изменения в общите разходи и общите приходи, 2003–2013 г. (1)
(% от БВП) — Източник: Евростат (gov_a_main)
Фигура 4: Изменения в общите разходи и общите приходи, 2003–2013 г. (1)
(1 000 милиона евро) — Източник: Евростат (gov_a_main)
Фигура 5: Държавни приходи и разходи, 2013 г. (1)
(% от БВП) -— Източник: Евростат (gov_a_main)
Фигура 6: Състав на общите приходи, 2013 г. (1)
(% от общите приходи) — Източник: Евростат (gov_a_main)
Фигура 7: Основни компоненти на държавните приходи, 2013 г. (1)
(% от общите приходи) — Източник: Евростат (gov_a_main)
Фигура 8: Състав на общите разходи, 2013 г (1)
(% от общите разходи) — Източник: Евростат (gov_a_main)
Фигура 9: Основни компоненти на държавните разходи, 2013 г. (1)
(% от общите разходи) — Източник: Евростат (gov_a_main)
Фигура 10: Разходи на сектор „Държавно управление“ по функции от класификацията КОФОГ, 2012 г. (1)
(% от БВП) — Източник: Евростат (gov_a_exp)
Фигура 11: Основни категории данъци и социалноосигурителни вноски, ЕС-27, 2003—2013 г. (1)
(% от БВП) — Източник: Евростат (gov_a_main)
Фигура 12: Основни категории данъци и социалноосигурителни вноски, 2013 г. (1)
(% от БВП) — Източник: Евростат (gov_a_main)

В тази статия се разглежда развитието на основните показатели за държавните финанси в Европейския съюз (ЕС) и еврозоната (ЕЗ-18). По-специално са разгледани бюджетните дефицити на (сектор „Държавно управление“), консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“, приходите и разходите на сектор „Държавно управление“, както и данъците и социалноосигурителните вноски, които представляват основните източници на приходи за държавното управление.

Тези статистически данни представляват най-важните показатели за определяне на доброто състояние на икономиката на дадена държава членка, а съгласно условията на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) на ЕС, държавите членки се ангажират да поддържат своите дефицити и дълг под определени граници: бюджетният дефицит на дадена държава членка не може да превишава -3 % от нейния брутен вътрешен продукт (БВП), а нейният дълг не може да превишава 60 % от БВП. Ако дадена държава членка не спази тези ограничения, се задейства т.нар. процедура при прекомерен дефицит. Тя е свързана с няколко стъпки за насърчаване на съответната държава членка да предприеме подходящи мерки за овладяване на ситуацията, включително евентуални санкции. Същите граници за дефицита и дълга са критерии и за Икономическия и паричен съюз (ИПС), а оттам и за присъединяване към еврото. Освен това в последното преразглеждане на Интегрираните насоки за растеж и работни места (преразгледани в рамките на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж) са включени насоки, за да се гарантира качеството и устойчивостта на публичните финанси.

Основни статистически резултати

През 2013 г. бюджетният дефицит (нето получени заеми на консолидирания сектор „Държавно управление“ като процент от БВП) както на ЕС-28, така и в еврозоната (ЕЗ-18) намалява в сравнение с 2012 г., докато дългът на сектор „Държавно управление“ нараства.

Бюджетен дефицит

Съотношението бюджетен дефицит/БВП в ЕС-28 намалява от -3,9 % през 2012 г. на -3,3 % през 2013 г., а в еврозоната (ЕЗ-18) това понижение е от -3,7 % на -3,0 %. През 2013 г. Люксембург регистрира малък бюджетен излишък, а Германия е близо до балансирана бюджетна позиция. Освен това през 2013 г. 16 държави — членки на ЕС, а именно Белгия, България, Чешката република, Дания, Естония, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Румъния, Словакия, Финландия и Швеция отчитат дефицит не по-голям от -3,0 % от БВП (вж. фигура 1).

През 2013 г. съотношенията на дефицита превишават -3,0 % от БВП в 10 държави — членки на ЕС. Най-големите бюджетни дефицити (като процент от БВП) отчитат Словения (-14,7 %), Гърция (-12,7 %), Ирландия (-7,2 %) и Испания (-7,1 %). Всички десет държави членки със съотношение на дефицита над -3,0 % от БВП отчитат и дефицит над -3,0 % за всяка от предходните три години и съответно за целия отчетен период, посочен в таблица 1.

В седемнадесет държави членки бюджетният дефицит (във връзка с БВП) намалява през 2013 г. в сравнение с 2012 г. Две държави членки — Естония и Италия — отчитат един и същ дефицит през 2013 г. и 2012 г. От балансирана бюджетна позиция Люксембург отбелязва малък излишък. От малък излишък през 2012 г. през 2013 г. Германия отбелязва балансирана бюджетна позиция, а останалите седем държави — членки на ЕС, отчитат по-голям дефицит през 2013 г. в сравнение с 2012 г.

Дълг на сектор „Държавно управление“

Съотношението на дълга спрямо БВП в ЕС-28 нараства от 85,2 % през 2012 г. на 87,1 % в края на 2013 г., а в еврозоната (ЕЗ-18) от 90,7 % на 92,6 %. Общо 16 държави — членки на ЕС, отчитат съотношение на дълга спрямо БВП над 60 % през 2013 г. В края на 2013 г. най-ниски съотношения на дълга спрямо БВП отчитат Естония (10,0 %), България (18,9 %) и Люксембург (23,1 %) — вж. фигура 2.

В сравнение с 2012 г. през 2013 г. съотношенията на дълга спрямо БВП нарастват в 22 държави — членки на ЕС, докато в шест държави членки — Чешката република, Дания, германия, Латвия, Литва и Унгария — намаляват. Най-голямо увеличение на съотношението на дълга през периода 2012—2013 г. се наблюдава в Словения (17,3 процентни пункта), Гърция (17,9 пункта) и (25,1 пункта).

Държавни приходи и разходи

Значимостта на сектор „Държавно управление“ за икономиката може да се измери от гледна точка на общите приходи и разходи на сектор „Държавно управление“ като процент от БВП. В ЕС-28 общите държавни приходи през 2013 г. възлизат на 45,7 % от БВП (увеличение от 45,4 % от БВП през 2012 г.), а разходите ― на 49,0 % от БВП (намаление от 49,3 % през 2012 г.). В еврозоната (ЕЗ-18) общите разходи на сектор „Държавно управление“ възлизат на 49,7 % от БВП през 2012 г., а общите приходи ― на 46,7 % от БВП ― вж. фигура 3.

В абсолютно изражение общите разходи на сектор „Държавно управление“ нарастват с постоянни темпове през периода 2003―2013 г. както в ЕС, така и в еврозоната (вж. фигура 4) Само през периода 2010―2011 г. общите разходи на сектор „Държавно управление“ леко намаляват в абсолютно изражение както в ЕС, така и в еврозоната. Приходите също се увеличават с постоянни темпове до 2008 г. в ЕС и в еврозоната, намаляват през 2009 г. и отново се увеличават от 2010 г. насам. До 2011 г. общите приходи надхвърляха нивата отпреди кризата както в ЕС, така и в еврозоната

Равнището на разходите и приходите на сектор „Държавно управление“ варира значително между отделните държави ― членки на ЕС (вж. фигура 5) През 2013 г. държавите с най-високи равнища на комбинирани държавни разходи и приходи като процент от БВП (над 100 %) са Финландия, Дания, Франция, Белгия, Швеция, Гърция, Словения и Австрия от държавите — членки на ЕС, както и Норвегия от държавите от ЕАСТ. Особено високите равнища на държавни разходи в Гърция и Словения се дължаха в голяма степен на интервенциите в подкрепа на финансови институции. Осем държави членки отчитат относително ниски комбинирани съотношения (под 80 % от БВП) и това са Литва, Румъния, Латвия, Словакия, България, Естония, Ирландия и Полша, а Швейцария отчита най-ниското съотношение сред държавите от ЕАСТ.

В целия ЕС-28 основните компоненти на общите приходи на сектор „Държавно управление“ са данъците и социалноосигурителните вноски (вж. фигура 6). През 2013 г. данъците представляват 58,7 % от общите приходи в ЕС-28 и 55,7 % в еврозоната (ЕЗ-18), докато социалноосигурителните вноски възлизат на 30,7 % от общите приходи в ЕС-28 и 34,1 % в еврозоната (ЕЗ-18). Относителната значимост на различните категории приходи варира значително между отделните държави — членки на ЕС. Например през 2013 г. данъците представляват по-малко от 50 % от държавните приходи в Словакия, Чешката република, Нидерландия, Гърция и Литва, но почти 86,5 % от държавните приходи в Дания (вж. фигура 7).

Най-големият дял от държавните разходи в ЕС-28 през 2013 г. е свързан с преразпределянето на доход под формата на социални трансфери в пари или в натура (вж. фигури 8 и 9) Социалните трансфери представляват 44,4 % от общите разходи в ЕС-28 и 47,7 % в еврозоната (ЕЗ-18). Компенсациите на наетите лица възлизат на 21,6 % от държавните разходи в ЕС-28 и 21,0 % в еврозоната (ЕЗ-18). Платеният доход от собственост, най-голямата част от който се състои от плащане на лихви, възлиза на 5,7 % от държавните разходи в ЕС-28 и 5,8 % в еврозоната (ЕЗ-18).

Разходите на сектор „Държавно управление“ могат да бъдат анализирани по-подробно посредством Класификация на функциите на държавното управление (КОФОГ) — вж. фигура 10. През 2012 г. мерките за социална закрила представляват най-големия дял от държавните разходи във всички държави ― членки на ЕС (освен Кипър, където общофункционалното управление на държавата е еднакво значимо), като средната стойност за ЕС-28 е 19,9 % от БВП. Делът на функция „социална закрила“ варира от 25,2 % от БВП в Дания, 24,8 % във Финландия и 24,4 % във Франция до 11,3 % в Латвия и 11,2 % в Исландия. Следващите функции по КОФОГ, според реда на относителната им значимост в рамките на ЕС-28, са ― здравеопазване (7,3 % от БВП), общофункционално управление на държавата (6,7 %) и образование (5,3 %) През 2012 г. разходите за дейности в областта на икономиката в ЕС-28 представляват 4,1 % от БВП, а по-малко от 2 % от БВП са отделени за всяка от следните функции: отбрана, обществен ред и сигурност, опазване на околната среда, жилищна и градоустройствена политика, развлечения, религия и култура (всички тези функции са включени в рубрика „други“ на фигура 10)

Основните видове държавни приходи са текущите данъци върху дохода, имуществото и др., данъци върху производството и вноса и социалноосигурителните вноски, като данъците върху капитала представляват едва 0,3 % от БВП в ЕС-28 през 2013 г. Наблюдава се увеличение на относителното значение на постъпленията от осигурителни вноски в ЕС-28 през периода 2007―2009 г. През 2010 г. обаче този модел се обръща, като социалноосигурителните вноски се запазват на почти едно и също равнище през периода 2010―2013 г. (14,0 % от БВП през 2010 г. и 2011 г.). Относителното значение на текущите данъци върху дохода, имуществото и др. намалява от 13,6 % през 2007 г. на 12,3 % през 2010 г., преди отново да се увеличи до 13,2 % от БВП през 2013 г. Данъците върху производството и вноса нарастват от ниското равнище от 12,7 % през 2009 г. до равнище от 13,4 % от БВП през 2013 г. (вж. фигура 11).

През 2013 г. в различните държави ― членки на ЕС, се наблюдават значителни различия в структурата на данъчните приходи (вж. фигура 12). Както може да се очаква, държавите, които отчитат относително високи равнища на разходите, по-често са тези, които са събрали и повече данъци (като дял от БВП). През 2013 г. например най-високите постъпления от основните категории данъци и осигурителни вноски са 50,2 % от БВП, отчетени в Дания, а следващите по ред най-високи дялове са на Франция и Белгия (съответно с 47,5 % и 47,3 %), докато делът от БВП, който тези приходи представляват, е под 30 % в четири от държавите — членки на ЕС: Литва, където най-ниският отчетен дял е 27,3 % от БВП, както и Румъния, Латвия и България. Швейцария също отчита дял под 30 %.

Източници и наличност на данните

Съгласно условията на процедурата при прекомерен дефицит от държавите ― членки на ЕС, се изисква да представят на Европейската комисия статистически данни за техния бюджетен дефицит и дълг до 1 април и 1 октомври всяка година. Освен това Евростат събира по-подробни данни за държавните финанси в рамките на ESA transmission programme (на английски), което налага представянето на данни занационалните сметки. Основните агрегати, които се събират за сектор „Държавно управление“, се представят на Евростат два пъти годишно, докато статистическите данни за функциите на държавното управление (КОФОГ) и подробните сведения за постъпленията от данъци и социалноосигурителни вноски се представят съответно в рамките на една година след края на референтния период и в рамките на девет месеца след края на референтния период.

Представените в тази статия данни отговарят на основните позиции на приходите и разходите на сектор „Държавно управление“, които се съставят на база на националните сметки (ESA95). Разликата между общите приходи и общите разходи, включително капиталовите разходи (по-специално бруто образуването на основен капитал), е равна на нето предоставените/нето получените заеми от сектор „Държавно управление“, което също така е салдото по държавните нефинансови сметки.

Определяне на сектор „Държавно управление“

Сектор „Държавно управление“ включва всички институционални единици, чиято продукция е предназначена за индивидуално или колективно потребление и основно се финансира от задължителни плащания, извършвани от единици, които се числят към други сектори, и/или всички институционални единици, които основно са заети в преразпределянето на националните доходи и имущество. Сектор „Държавно управление“ се подразделя на четири подсектора: „Централно държавно управление“, „Федерално държавно управление“, ако е приложимо, „Местно държавно управление“ и „Социалноосигурителни фондове“, ако е приложимо.

Определяне на основните показатели

Бюджетното салдо се определя като нето получените/нето предоставените заеми, отчетени за процедурата при прекомерен дефицит, и се изразява като съотношение спрямо БВП. Според протокола за процедурата при прекомерен дефицит държавният дълг представлява брутният дълг към края на годината на сектор „Държавно управление“, измерен по номинална стойност и консолидиран.

Основните приходи на сектор „Държавно управление“ се състоят от данъци, социалноосигурителни вноски, продажби и доход от собственост. В ESA95 те се определят според списък с категории: пазарна продукция, продукция за собствено крайно потребление, плащания за друга непазарна продукция, данъци върху производството и вноса, други субсидии за производство, доход от собственост за получаване, текущи данъци върху дохода, имуществото и др., осигурителни вноски, други текущи трансфери и капиталови трансфери.

Основните позиции на разходите включват компенсации на (държавните) служители, плащания по схеми за социална сигурност, лихви по държавния дълг, субсидии и бруто образуване на основен капитал. Общите разходи за сектор „Държавно управление“ се определят в ESA95 по отношение на списък с категории: междинно потребление, бруто капиталообразуване, компенсации на служителите, други данъци върху производството, субсидии, дължим доход от собственост, текущи данъци върху дохода, имуществото и други, плащания по схеми за социална сигурност, някои социални трансфери в натура, други текущи трансфери, някои корекции, капиталови трансфери и операции с непроизведени активи.

Данните за сектор „Държавно управление“, които се отчитат за основните агрегати на сектор „Държавно управление“ и за разходите на сектор „Държавно управление“ по дейности в рамките на ESA95, трябва да бъдат консолидирани, което означава, че определени операции между институционални единици от сектор „Държавно управление“ ― „доход от собственост“, „други текущи трансфери“ и „капиталови трансфери“ ― се изваждат или съкращават. Данните за подсекторите се консолидират в рамките на всеки подсектор, но не между отделните подсектори. По този начин данните на секторно равнище трябва да бъдат равни на сумата от подсекторните данни, с изключение на позиции „доход от собственост“, „други текущи трансфери“ и „капиталови трансфери“, които се консолидират. По отношение на последните позиции, а оттам и на общите приходи и общите разходи, сборът за подсекторите трябва да превишава стойността за сектора.

Данъците и осигурителните вноски отговарят на приходите, които се събират (в пари или в натура) от „Централно държавно управление“ , „Федерално държавно управление“, „Местно държавно управление“ и „Социалноосигурителни фондове“. Тези вземания (обикновено наричани данъци) са организирани в три основни области, попадащи в следните рубрики:

  • данъци върху дохода, имуществото и др., които включват всички задължителни плащания, събирани периодично от сектор „Държавно управление“, върху дохода и имуществото на предприятията и домакинствата;
  • данъци върху производството и вноса, които включват всички задължителни плащания, събирани от сектор „Държавно управление“, върху производството и вноса на стоки и услуги, наемането на работна ръка, собствеността или използването на земя, сгради или други активи, използвани за производство;
  • социалноосигурителни вноски, които включват всички социалноосигурителни вноски за сметка на работодателите и на наетите лица, както и условните осигурителни вноски, които съответстват на плащанията по схеми за социална сигурност, извършвани направо от работодателите.

Контекст

Финансовата и икономическа криза изправи много европейски правителства пред сериозни предизвикателства. Основните опасения са свързани със способността на националните администрации да обслужват погасяванията на дълговете си, да предприемат необходимите действия за осигуряване на контрол на публичните си разходи, като в същото време се опитват да насърчават икономическия растеж

Целта на включените в Пакта за стабилност и растеж (ПСР) мерки за бюджетна дисциплина е да се осигури общото синхронизиране на икономическото развитие в ЕС, и по-специално в държавите от еврозоната. Освен това с ПСР се цели да не се дава възможност на държавите —членки на ЕС, да предприемат мерки на политиката, които биха облагодетелствали неправомерно техните собствени икономики за сметка на другите. В ПСР са заложени два основни принципа, а именно: че дефицитът (било то планиран или реален) не трябва да превишава -3 % от БВП и че съотношението на дълга спрямо БВП не трябва да бъде повече от (или следва да клони към) 60 %. Ролята на ПСР беше значително засилена през 2011 г., както и тази на икономическото управление на ЕС като цяло.

Всяка година държавите членки предоставят на Европейската комисия подробна информация за икономическите си политики и за състоянието на публичните си финанси. Държавите от еврозоната предоставят тази информация в контекста на програмите за стабилност, а останалите държави членки ― под формата на програми за конвергенция. Европейската комисия преценява дали политиките отговарят на съгласуваните икономически, социални и екологични цели и може да реши да отправи предупреждение, ако счете, че дефицитът става обезпокоително висок. Това действие може да доведе до констатиране от страна на Съвета на наличието на прекомерен дефицит, което налага определянето на краен срок за неговото коригиране.

Виж още

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

Annual government finance statistics (t_gov_a)
Government deficit and debt (t_gov_dd)
Quarterly government finance statistics (t_gov_q)

База данни

Annual government finance statistics (gov_a)
Government deficit and debt (gov_dd)
Quarterly government finance statistics (gov_q)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и графиките (MS Excel)

Друга информация

Връзки към външни уебсайтове


Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Държавна_финансова_статистика&oldid=199254"