Archive:Статистически данни за отпадъците

Данни, извлечени през юни 2019 г.

Планирана актуализация на статията: март 2021 г.

Английската версия е по-актуална.

This Statistics Explained article has been archived on 8 December 2020.

Highlights

През 2016 г. в ЕС са образувани 5 тона отпадъци на глава от населението.

През 2016 г. 45,7 % от отпадъците в ЕС са депонирани, а 37,8 % — рециклирани.

Образуване на отпадъци, 2016 г.

Косово (ХК): това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.
Босна и Херцеговина 2012 г.
Източник: Евростат (код за онлайн данни: env_wasgen)

В настоящата статия е представен обзор на образуването и преработването на отпадъци в Европейския съюз (ЕС) и няколко държави извън ЕС. Статията се основава единствено на данни, събрани в съответствие с Регламент (ЕО) № 2150/2002 на Европейския Парламент и на Съвета относно статистиката на отпадъците.

Отпадъците, които според определението в член 3, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО са „всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи“, представляват огромна загуба на ресурси под формата както на материали, така и на енергия. Освен това управлението и обезвреждането на отпадъците може да окаже сериозно въздействие върху околната среда. Депата за отпадъци например заемат земни площи и могат да предизвикат замърсяване на въздуха, водата и почвата, докато изгарянето може да доведе до емисии на опасни замърсители на въздуха.

Поради това целта на политиките на ЕС в областта на управлението на отпадъците е да се намали въздействието на отпадъците върху околната среда и здравето и да се повиши ефективността при използването на ресурсите в ЕС. Дългосрочната цел на тези политики е да се намали количеството отпадъци, а когато образуването им не може да бъде избегнато, да се насърчава тяхното използване като ресурси и да се постигнат по-високи равнища на рециклиране и безопасно обезвреждане на отпадъците.

Full article

Общи количества образувани отпадъци

През 2016 г. общото количество на отпадъците, образувани от всички сектори на икономически дейности и от домакинствата в ЕС-28, възлиза на 2503 милиона тона.

Както може да се очаква, общото количество на образуваните отпадъци е свързано до известна степен с населението и размера на икономиката на съответната държава. Както е видно от таблица 1, най-малките държави — членки на ЕС, като цяло отчитат най-ниски нива на образувани отпадъци, а най-големите — най-високи. Независимо от това относително големи количества отпадъци са образувани в България и Румъния, а относително малко количество — в Италия.

Таблица 1: Образуване на отпадъци по икономически дейности и домакинства, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (env_wasgen)

На фигура 1 е показан делът на всяка от икономическите дейности и на домакинствата от общото количество образувани отпадъци през 2016 г. През 2016 г. в ЕС-28 строителството допринася за 36,4 % от общото количество, следвано от добивната промишленост (25,3 %), преработващата промишленост (10,3 %), услугите, свързани с отпадъците и водите (10,0 %), и домакинствата (8,5 %); оставащите 9,5 % представляват отпадъци, образувани от други икономически дейности, основно услуги (4,6 %) и енергетика (3,1 %).

Фигура 1: Образуване на отпадъци по икономически дейности и домакинства, ЕС-28, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (env_wasgen)

На фигура 2 е показан анализ в стандартизирана форма на количеството образувани отпадъци съобразно размера на населението. Отчетливо се вижда, че в някои от по-малките държави — членки на ЕС, са образувани големи количества отпадъци, като за Финландия е отчетена особено висока стойност — средно 22,4 тона отпадъци на глава от населението през 2016 г., което е над четири пъти повече в сравнение с 5,0 тона на глава от населението в ЕС-28. Няколко държави членки с особено високи количества образувани отпадъци на глава от населението отчитат много висок дял на отпадъците от добивната промишленост, докато на други места високи дялове имат строителството и дейностите по събаряне на сгради.

Голяма част от отпадъците от добивната промишленост и от строителството и дейностите по събаряне на сгради се класифицират като големи минерални отпадъци: в анализа, представен на фигура 2, големите минерални отпадъци се разграничават от всички останали отпадъци. Почти две трети (64 % или 3,2 тона на глава от населението) от общите количества отпадъци, образувани в ЕС-28 през 2016 г., са големи минерални отпадъци. Относителният дял на големите минерални отпадъци от общото количество образувани отпадъци варира значително между държавите — членки на ЕС, което е възможно да се дължи поне до известна степен на различните икономически структури. Като цяло държавите — членки на ЕС, в които делът на големите минерални отпадъци е по-висок, се характеризират с относително голяма добивна промишленост — например България, Швеция, Румъния и Финландия — и/или мащабни строителни дейности и дейности по събаряне на сгради — например Люксембург; в тези държави членки големите минерални отпадъци представляват 85 % или повече от всички образувани отпадъци, като такъв е случаят и в Лихтенщайн (91 %).

Фигура 2: Образуване на отпадъци, 2016 г.
(kg на глава от населението)
Източник: Евростат (env_wasgen)

Образуване на отпадъци, с изключение на големи минерални отпадъци

През 2016 г. в ЕС-28 са образувани 905 милиона тона отпадъци, с изключение на големи минерални отпадъци, което представлява 36 % от общото количество образувани отпадъци (фигура 2). Изразени спрямо броя на населението, данните показват, че през 2016 г. в ЕС-28 са генерирани средно 1,8 тона отпадъци на глава от населението, с изключение на големи минерални отпадъци (фигура 3).

През 2016 г. образуването на отпадъци, с изключение на големите минерални отпадъци, в различните държави — членки на ЕС, варира от средно 9,0 тона на глава от населението в Естония до 0,8 тона на глава от населението в Кипър и Хърватия. Големият обем на генерираните отпадъци в Естония е свързан с производството на енергия от битуминозни шисти.

Фигура 3: Образуване на отпадъци, с изключение на големи минерални отпадъци, 2006 г. и 2016 г.
(kg на глава от населението)
Източник: Евростат (env_wasgen)

В таблица 2 е представено развитието при образуването на отпадъци в ЕС-28, с изключение на големи минерални отпадъци, и те са анализирани по икономически дейности. През 2016 г. най-високо равнище на образуване на отпадъци е регистрирано в областта на услугите, свързани с водите и отпадъците, при домакинствата и преработващата промишленост (228 милиона тона и 209 милиона тона и 191 милиона тона). Тенденциите в развитието се променят във времето: между 2004 г. и 2016 г. образуването на отпадъци (с изключение на големи минерални отпадъци) от услуги в областта на отпадъчните и водите се е увеличило със 105,7 %, като при домакинствата равнището му се е запазило стабилно (+1,8 %), а при преработващата промишленост е намаляло значително — с 29,6 %.

Таблица 2: Образуване на отпадъци, с изключение на големи минерални отпадъци, ЕС-28, 2004 — 2016 г.
(милиона тона)
Източник: Евростат (env_wasgen)

Образуване на опасни отпадъци

Опасните отпадъци могат да представляват повишен риск за човешкото здраве и околната среда, ако не се управляват и обезвреждат безопасно. От отпадъците, образувани в ЕС-28 през 2016 г., около 100,7 милиона тона (4,0 % от общото количество) са класифицирани като опасни отпадъци.

В сравнение с 2010 г. през 2016 г. в ЕС-28 са образувани с 4,9 % повече опасни отпадъци, което представлява увеличение в количествено изражение от 96,0 на 100,7 ; милиона тона. През 2016 г. делът на опасните отпадъци от общото количество образувани отпадъци е под 10,0 % във всички държави — членки на ЕС, с изключение на Естония и България, в които делът им е съответно 39,9 % и 11,1 % от общото количество (вж. фигура 4). Високият дял в Естония се дължи главно на производството на енергия от битуминозни шисти.От държавите извън ЕС, показани на таблица 4, най-висок дял на опасните отпадъци от общото количество образувани отпадъци е отчетен в Сърбия (35,2 %) поради интензивната дейност в добивната промишленост, като след нея се нареждат Черна гора (19,4 %) и Норвегия (14,6 %).

Фигура 4: Образуване на опасни отпадъци, 2010 г. и 2016 г.
(процентен дял от общото количество отпадъци)
Източник: Евростат (env_wasgen)

Преработване на отпадъци

През 2016 г. в ЕС-28 са преработени около 2312 милиона тона отпадъци. Тук не се включва износът на отпадъци, но е включено преработването на отпадъци, внесени в ЕС. Поради това отчетените количества не са пряко сравними с тези за образуването на отпадъци.

На фигура 5 е показано развитието при преработването на отпадъците в ЕС-28 както общо, така и поотделно за двете основни категории преработка (оползотворяване и обезвреждане) през периода 2004—2016 г. Количеството на оползотворените отпадъци, с други думи рециклирани отпадъци, използвани за насипване (използването на отпадъци в изкопни зони с цел възстановяване на склонове, за обезопасяване или за инженерни цели при благоустройството) или изгорени с оползотворяване на енергия, е нараснало с 28,2 % от 960 милиона тона през 2004 г. на 1231 милиона тона през 2016 г.; в резултат на това делът на тези оползотворени отпадъци от общото преработване на отпадъци е нараснал от 45,4 % през 2004 г. на 53,2 % през 2016 г. Количеството отпадъци, подложени на обезвреждане, е намаляло от 1154 милиона тона през 2004 г. на 1081 милиона тона през 2016 г., което представлява спад с 6,3 %. Делът на обезвреждането в общото количество преработени отпадъци е намалял от 54,6 % през 2004 на 46,8 % през 2016 г.

Фигура 5: Преработване на отпадъци, ЕС-28, 2004—2016 г.
(Индекс 2004=100)
Източник: Евростат (env_wastrt)

Както е посочено по-горе, през 2016 г. в ЕС-28 малко повече от половината (53,2 %) от отпадъците са преработени посредством операции по оползотворяване: рециклиране (37,8 % от общото количество преработени отпадъци) и насипване (9,9 %) или оползотворяване на енергия (5,6 %). Останалите 46,8 % са били депонирани (38,8 %), изгорени без оползотворяване на енергия (1,0 %) или обезвредени по друг начин (7,0 %). Съществуват съществени разлики между държавите членки по отношение на начина, по който използват различните методи за преработване. Така например в някои държави членки делът на рециклирането е много висок (Италия и Белгия), докато в други се предпочита депонирането (Гърция, България, Румъния, Финландия и Швеция) (вж. таблица 3).

Таблица 3: Преработване на отпадъци, 2016 г.
(kg на глава от населението)
Източник: Евростат (env_wastrt)

Преработване на опасни отпадъци

През 2016 г. в ЕС-28 са преработени общо 76,8 милиона тона опасни отпадъци, като повече от половината от това количество е преработено в три държави — членки на ЕС, Германия (28,0 %), България (17,2 %) и Естония (12,5 %) (фигура 6).

Фигура 6: Преработване на опасни отпадъци, 2016 г.
(хиляди тона)
Източник: Евростат (env_wastrt)

През 2016 г. 33,9 % от преработените в ЕС-28 опасни отпадъци са депонирани, с други думи били са подложени на подземно или наземно депониране или наземно преработване и изхвърляне във водни обекти, като този процент се равнява на 51 kg на глава от населението (фигура 7). 5,9 % от всички опасни отпадъци са изгорени без оползотворяване на енергия (9 kg на глава от населението). Посредством оползотворяване на енергия са били третирани още 7,7 % (12 kg на глава от населението). През 2016 г. повече от една трета (35,4 %) от опасните отпадъци в ЕС-28 са оползотворени чрез рециклиране или насипнване, което се равнява на 53 kg на глава от населението.

Фигура 7: Преработване на опасни отпадъци, 2016 г.
(kg на глава от населението)
Източник: Евростат (env_wastrt)

Изходни данни за таблиците и графиките

Статистически данни за отпадъците: таблици и фигури (на английски)

Източници на данни

Наблюдението на изпълнението на политиката в областта на отпадъците, по-специално спазването на принципите на оползотворяване и безопасно обезвреждане, изисква надеждни статистически данни за образуването и управлението на отпадъците от страна на предприятията и на частните домакинства. През 2002 г. беше приет Регламент (ЕО) № 2150/2002 относно статистиката на отпадъците, с който се създава правната уредба за хармонизирана общностна статистика относно отпадъците.

Считано от референтната 2004 г. с регламента се изисква на всеки две години държавите — членки на ЕС, да предоставят данни за образуването, оползотворяването и обезвреждането на отпадъците. Понастоящем има данни за образуването и преработването на отпадъци за три референтни години в периода 2004—2016 г.

Контекст

Целта на политиките на ЕС в областта на управлението на отпадъците е да се намали въздействието на отпадъците върху околната среда и здравето и да се повиши ефективността на използването на ресурсите в Европа. Дългосрочната цел е Европа да се превърне в рециклиращо общество, което предотвратява разхищението и използва неизбежните отпадъци като ресурс, когато това е възможно. Целта е да се постигнат много по-високи нива на рециклиране и да се сведе до минимум добивът на допълнителни природни ресурси. Правилното управление на отпадъците е ключов елемент за гарантиране на ефективността на ресурсите и устойчивия растеж на европейските икономики. Повече информация може да бъде намерена на the Europe 2020 strategy (на английски).

С преработената Рамкова директива за отпадъците от 2008 г. се въвежда петстепенна йерархия на отпадъците, при която предотвратяването е най-добрият вариант, следван от повторната употреба, рециклирането и други форми на оползотворяване, като обезвреждането, например чрез депониране, се използва в краен случай. В съответствие с тази йерархия в Седмата програма за действие за околната среда се определят следните приоритетни цели за политиката на ЕС в областта на отпадъците:

намаляване на количеството образувани отпадъци;
увеличаване до максимум на рециклирането и повторната употреба;
ограничаване на изгарянето на материали, които не подлежат на рециклиране;
поетапно прекратяване на депонирането на отпадъци, които не подлежат на рециклиране и оползотворяване;
осигуряване на цялостно изпълнение на целите на политиката в областта на отпадъците във всички държави — членки на ЕС.