Statistics Explained

Статистически данни за престъпността

Данни от януари 2014 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Планирана актуализация на статията: септември 2016 г. Английската версия е по-актуална.
Фигура 1: Регистрирани престъпления, ЕС-28, 2002—2012 г. (1)
(милиони) — Източник: Евростат (crim_gen)
Фигура 2: Правонарушения, регистрирани от полицията, EС-28, 2007—2012 г. (1)
(2007 = 100) — Източник: Евростат (crim_gen)
Таблица 1: Престъпления, регистрирани от полицията, 2002—2012 г. — Източник: Евростат (crim_gen)
Таблица 2: Тежки престъпления, регистрирани от полицията, 2002—2012 г. — Източник: Евростат (crim_gen)
Таблица 3: Убийства, регистрирани от полицията, 2002—2012 г. — Източник: Евростат (crim_gen)
Фигура 3: Средногодишен брой убийства, 2007—2009 г. и 2010—2012 г.
(на 100 000 души население) — Източник: Евростат (crim_gen), (demo_pjan) и (demo_r_d2jan)
Таблица 4: Грабежи, регистрирани от полицията, 2002—2012 г. — Източник: Евростат (crim_gen)
Таблица 5: Кражби с взлом от жилища, регистрирани от полицията, 2002—2012 г. — Източник: Евростат (crim_gen)
Таблица 6: Кражби на моторни превозни средства, регистрирани от полицията, 2002—2012 г. — Източник: Евростат (crim_gen)
Таблица 7: Трафик на наркотици, регистриран от полицията, 2002—2012 г. — Източник: Евростат (crim_gen)
Таблица 8: Полицейски служители, 2002—2012 г. — Източник: Евростат (crim_plce)
Фигура 4: Средногодишен брой полицейски служители, 2007—2009 и 2010—2012 г.
(на 100 000 души население) — Източник: Евростат (crim_plce), (demo_pjan) и (demo_r_d2jan)
Таблица 9: Затворници, 2002—2012 г. — Източник: Евростат (crim_pris)
Фигура 5: Средногодишен брой затворници, 2007—2009 и 2010—2012 г.
(на 100 000 души население) — Източник: Евростат (crim_pris), (demo_pjan) и (demo_r_d2jan)

В настоящата статия са представени актуални статистически данни относно престъпността и наказателното правосъдие в Европейския съюз (ЕС). Наличните към момента статистически данни отразяват различията в полицейските и правните системи в рамките на ЕС: поради това сравненията на статистическите данни за престъпността в отделните държави членки следва да се съсредоточават по-скоро върху тенденциите във времето, отколкото да се правят преки сравнения на нивата в държавите през конкретна година, при положение че данните могат да бъдат повлияни от редица фактори, в т.ч. различните нива на криминализиране, ефективността на наказателноправните системи и практиките за регистрация в полицията. Освен това не всички престъпления се регистрират от полицията.

Основни статистически резултати

Престъпления, регистрирани от полицията

Представените в настоящата статия статистически данни за престъпността обхващат регистрирани от полицията правонарушения в държавите — членки на ЕС, и в някои други европейски държави. Тези данни не целят да опишат цялата престъпност в Европа: за някои престъпления не се съобщава и промените в равнищата на дадени правонарушения могат да бъдат повлияни от нови полицейски стратегии или промени в методологията.

Обикновено не може да се направи пряко съпоставяне по видове и равнища на престъпността между държавите, тъй като правните и наказателноправните системи се различават в области като: дефинициите на престъпленията [1] методите за съобщаване, регистриране и изчисляване на престъпленията; както и процентното съотношение на съобщените спрямо несъобщените престъпления — вж. раздела, озаглавен Източници и наличност на данните.

Националните данни са обобщени, за да се представят приблизителни оценки за ЕС като цяло с цел установяване на общи тенденции. Всички заключения за ЕС или държавите членки следва да се основават на тенденциите във времето.

Общ брой на регистрираните престъпления

Данните за общия брой на регистрираните престъпления показват единствено правонарушения съгласно наказателния кодекс; изключват се по-леките престъпления (простъпки). Броят на регистрираните престъпления в ЕС-28 постоянно намалява от 2003 г. насам (вж. фигура 1), като през 2012 г. в ЕС-28 са регистрирани 12 % по-малко престъпления в сравнение с преди девет години. Следва да се отбележи, че стойностите за общия брой на регистрираните престъпления обхващат повече видове правонарушения в сравнение с престъпленията, които са разгледани в анализите, поместени по-нататък в статията — а именно относно правонарушенията, свързани с тежки престъпления, убийства, грабежи, престъпления против собствеността, и престъпления, свързани с наркотици, както и че общият брой на тези правонарушения не отговаря на общия брой на всички регистрирани престъпления.

През последните години се наблюдава обща тенденция към понижаване на равнищата на регистрираните престъпления: броят на повечето видове регистрирани от полицията престъпления в ЕС-28 бележи спад между 2007 и 2012 г., както може да се види от фигура 2. Докато престъпленията, свързани с трафик на наркотици, грабежите и тежките престъпления намаляха с между 4 % и 10 % в периода 2007—2012 г., броят на кражбите на моторни превозни средства бележи доста по-бърз спад през същия период (-37 %) в потвърждение на една по-дългосрочна тенденция. От друга страна, кражбите с взлом от жилища са категория престъпления, при която се наблюдава тенденция към увеличение в ЕС-28: в сравнение с 2007 г., през 2012 г. е съобщено за 14 % повече случаи на кражби с взлом от жилища.

От таблица 1 е видно, че в 10 държави — членки на ЕС, броят на престъпленията нараства между 2007 и 2012 г. (не са налични динамични редове за Ирландия или Франция). От друга страна, общият брой на регистрираните престъпления намалява в останалите 16 държави — членки на ЕС, като най-значителни промени се отчитат в Гърция (-54 %), части от Обединеното кралство (-25 % в Англия и Уелс и -29 % в Шотландия), Естония (-19 %) и Словакия (-18 %); следва да се отбележи, че има прекъсване в динамичните редове за Гърция, което може отчасти да обясни особено голямото намаление.

Англия и Уелс оказват най-голямо въздействие за низходящата тенденция в ЕС-28 за този период с най-голямо намаление на престъпленията от гледна точка на регистрираните случаи — понижение с над 1,2 милиона през 2012 г. в сравнение с 2007 г. Сред държавите извън ЕС, показани в таблица 1, общият брой на регистрираните от полицията престъпления в Турция се е увеличил с 96 % между 2007 и 2012 г.

Тежки престъпления

Данните за тежките престъпления включват насилие срещу личността (например физическо насилие), грабежи (кражби с употреба на сила или заплаха за употреба на сила) и сексуални престъпления (включително изнасилване и сексуално насилие). Трудно е да се направи подробен анализ на този вид престъпления, тъй като не всички държави членки използват стандартната дефиниция. Освен това, тъй като данните за тежките престъпления през 2012 г. във Франция не включват регистрираните от жандармерията престъпления (прекъсване в динамичните редове), сравненията с общия брой на тежките престъпления, регистрирани за референтната 2011 г., биха били подвеждащи.

При все това общата тенденция за ЕС-28 бележи спад с около 10 % на броя на тежките престъпления, регистрирани между 2007 и 2012 г. Този общ спад се повлиява значително от данните от Англия и Уелс, където между 2007 и 2012 г. се наблюдава спад на тежките престъпления със 166 хиляди (таблица 2). Ако разгледаме другите държави — членки на ЕС, картината изглежда разнородна — със значително увеличение между 2007 и 2012 г. в Люксембург (38 %), Унгария (26 %) и Дания (23 %) и значителен спад в Литва (-42 %), Хърватия (-33 %), Шотландия (-32 %), Латвия и Словакия (и при двете с -30 %) и Малта (-27 %).

Убийства

Убийството се определя като умишлено умъртвяване на лице, включително предумишлено и непредумишлено убийство, евтаназия и умъртвяване на деца. Изключва се смърт поради опасно управление на превозно средство, аборт и асистирано самоубийство. Отчитането на убийствата се характеризира с доста висока съгласуваност и дефинициите на отделните държави се различават по-малко отколкото при други видове престъпления. Представените резултати са за извършени убийства, с изключение на Латвия, при която данните включват опити за убийства. В някои държави полицията регистрира като убийство всеки смъртен случай, който не може незабавно да бъде обяснен с друга причина; поради това по тази позиция броят на съобщените случаи може да е по-голям от действителния.

В таблица 3 е показан броят на регистрираните убийства по отделни държави. Броят на убийствата на 100 000 души население (вж. фигура 3) разкрива низходяща тенденция при сравнение на средните равнища за периода 2007—2009 г. и периода 2010—2012 г.: отчита се спад за всички държави с изключение на Гърция, Малта и Австрия. Въпреки спада в броя на убийствата за трите балтийски държави членки, броят на убийствата на 100 000 души население в тези държави остава по-висок в сравнение с всички други държави членки.

Грабежи

Грабежът представлява специфичен вид тежко престъпление, което се определя като кражба с употреба на сила или заплаха за употреба на сила. Той включва обири (насилствено отнемане на чанти) и насилствени кражби. Тъй като данните за грабежите през 2012 г. във Франция не включват регистрираните от жандармерията престъпления (прекъсване в динамичните редове), сравненията с общия брой на грабежите, регистрирани за референтната 2011 г., биха били подвеждащи.

В ЕС-28 като цяло броят на грабежите остава относително стабилен, със спад от 4 % между 2007 и 2012 г. Въпреки значителното понижение на броя на регистрираните грабежи в балтийските държави членки (средно -46 % за периода 2007—2012 г.) и Шотландия (-40 %), няколко държави отчитат много големи увеличения. Между 2007 и 2012 г. броят на грабежите в Кипър, Дания и Гърция е нараснал над два пъти (вж. таблица 4).

Престъпления против собствеността

Престъпленията против собствеността включват кражбата или унищожаването на имущество. В таблици 5 и 6 са представени данни за кражби с взлом от жилища и кражби на моторни превозни средства, при които се наблюдават различни тенденции. Тъй като данните за кражби с взлом от жилища и кражби на моторни превозни средства през 2012 г. във Франция не включват регистрираните от жандармерията престъпления (прекъсване в динамичните редове), сравненията с общия брой на кражбите с взлом от жилища и кражбите на моторни превозни средства, регистрирани за референтната 2011 г., биха били подвеждащи.

Кражбата с взлом от жилище се определя като проникване в жилище с употреба на сила с цел кражба на вещи. Между 2007 и 2012 г. този вид кражби са се увеличили с 14 % в ЕС-28 като цяло (фигура 2). Сред държавите членки с постоянни динамични редове за този период най-голямо увеличение в броя на регистрираните случаи на кражби с взлом от жилища са отчетени в Гърция (76 %), Испания (74 %), Италия (42 %), Румъния (41 %) и Хърватия (40 %). От друга страна, значителен спад се отчита в Литва (-36 %) и Словакия (-29 %) в рамките на петгодишния период, обхванат от индекса в таблица 5; следва да се отбележи, че има прекъсване в динамичните редове за Испания, което може отчасти да обясни особено голямото увеличение.

Кражбите на моторни превозни средства включват кражби на автомобили, мотоциклети, автобуси и камиони, както и на строителни и селскостопански превозни средства. Броят на кражбите на моторни превозни средства в ЕС бележи постоянен спад през последните години, отчасти в резултат на техническите подобрения при възпиращите механизми срещу кражбите на превозни средства. Броят на регистрираните в ЕС-28 правонарушения в тази категория намалява с 37 % между 2007 и 2012 г., като кражбите на моторни превозни средства намаляват над два пъти в Англия и Уелс, както и в Шотландия (и в двата случая с -53 %). В Гърция броят на кражбите на моторни превозни средства през периода 2007—2012 г. се е увеличил с 38 % (таблица 6).

Престъпления, свързани с наркотици

Трафикът на наркотици представлява подкатегория в по-общия клас на престъпленията, свързани с наркотици. Този клас включва незаконно притежание, отглеждане, производство, доставка, транспортиране, внос, износ и финансиране на операции, свързани с наркотици. Тъй като данните за трафика на наркотици през 2012 г. във Франция не включват регистрираните от жандармерията престъпления (прекъсване в динамичните редове), сравненията с общия брой на случаите на трафик на наркотици, регистрирани за референтната 2011 г., биха били подвеждащи.

В сравнение с отчетените тенденции за няколко други вида престъпления, при броя на регистрираните престъпления, свързани с трафик на наркотици, се отчита относително малък спад (-5 %) в ЕС-28 между 2007 и 2012 г. (вж. фигура 2). Значителен спад в трафика на наркотици се отчита в Шотландия (-48 %) и Естония (-40 %) — вж. таблица 7 — докато по-малки намаления се отчитат в някои от най-големите държави — членки на ЕС, по-специално в Германия (-26 %); особено голям спад се наблюдава в Унгария, който се обяснява най-вече с прекъсване в динамичните редове. При все това повечето държави членки (18 държави членки, както и Северна Ирландия и Англия и Уелс) регистрират увеличение в общия брой на престъпленията, свързани с трафик на наркотици, между 2007 и 2012 г., като най-голямо увеличение се наблюдава в Литва и Швеция, където броят на престъпленията, свързани с трафик на наркотици, се е увеличил над два пъти между 2007 и 2012 г. Освен това сред държавите извън ЕС, показани в таблица 7, броят на престъпленията, свързани с трафик на наркотици, в Турция се е увеличил над три пъти между 2007 и 2012 г.

Броят на полицейските служители се запазва стабилен

Категорията на полицейските служители включва криминалната, пътната и граничната полиция, жандармерията, униформената полиция, градската стража и общинската полиция и в нея не попадат цивилният персонал, митническите служители, данъчната, военната и тайната полиция, полицейските служители със специални задължения, кадетите и съдебната полиция. Следва обаче да се отбележи, че тази дефиниция се различава в отделните юрисдикции.

Общият брой на полицейските служители в ЕС-28 през последните години остава стабилен. С изключение на Северна Ирландия и България броят на полицейските служители в ЕС се е увеличил с 2,3 % през периода 2007—2012 г. (вж. таблица 8). През 2012 г. най-голям брой полицейски служители сред държавите членки е имало в Италия, Испания и Германия; взети заедно, те представляват 45 % от общия брой за ЕС.

Най-голям брой полицейски служители спрямо броя на населението се отчита в Кипър за периода 2010—2012 г. (631 на 100 000 души население), докато най-малък брой се наблюдава във Финландия (151 на 100 000 души население) — вж. фигура 4. Между 2007—2009 г. и 2010—2012 г. броят на полицейските служители спрямо броя на населението е нараснал значително в Унгария и Естония (макар че през този период има прекъсване в динамичните редове и за двете държави членки), както и в Белгия, Испания и Гърция. От друга страна, през същия период Франция и Кипър отчитат най-големите намаления в броя на своите полицейски служители в сравнение с броя на своето население.

Постоянно увеличаване на броя на затворниците

Данните за броя на затворниците включват данни за пълнолетни и непълнолетни осъдени на лишаване от свобода лица и задържаните в предварителния арест лица във всички видове места за лишаване от свобода. Изключват се задържани лица, които не са криминално проявени и са задържани поради административни съображения (например разследване за статут на имигранти).

През 2012 г. има общо около 643 000 затворници в ЕС-28 (с изключение на Шотландия), като между 2007 и 2012 г. общият брой на затворниците в ЕС-28 (отново с изключение на Шотландия) се е увеличил със 7 % (вж. таблица 9). В рамките на този период броят на затворниците в Малта се е увеличил повече от наполовина (53 %), а на тези в Италия и Словакия — с малко над една трета (съответно 35 % и 34 %). Сред държавите извън ЕС, посочени в таблица 9, големи увеличения се отчитат (в относително изражение) за Лихтенщайн (97 %), Черна гора (51 %) и Турция (41 % между 2007 и 2011 г.); следва да се отбележи, че има прекъсване в динамичните редове, което може отчасти да обясни голямото увеличение в Черна гора.

На фигура 5 е представен анализ на броя на затворниците спрямо общия брой на населението като средни стойности за периодите 2007—2009 г. и 2010—2012 г. За тези два периода трите балтийски държави членки отчитат най-високите стойности за брой затворници на глава от населението: процентът в Латвия остава стабилен между двата периода, в Литва се увеличава, а в Естония намалява. С изключение на Шотландия за периода 2010—2012 г. средната цифра за ЕС-28 е 128 затворници на 100 хиляди души население в сравнение със 125 за периода 2007—2009 г. Най-ниските стойности през периода 2010—2012 г. са отчетени в северните държави членки и Словения (между 60 и 72 затворници на 100 хиляди души население).

Източници и наличност на данните

От 1950 г. насам Евростат публикува статистически данни за престъпността и наказателноправните системи, които отчитат общия брой регистрирани престъпления, а от 1993 г. се обхващат и специфични правонарушения; базата данни включва също статистически данни за броя на затворниците от 1987 г. насам и броя на полицейските служители от 1993 г. насам.

Данните за Обединеното кралство са отчетени поотделно за юрисдикциите на Англия и Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.

Като общо правило сравненията на статистическите данни за престъпността и наказателноправните системи следва да се основават на тенденциите, а не на отделните равнища, приемайки, че характеристиките на системата за регистрация в дадена държава се запазват относително постоянни във времето. Съществуват обаче голям брой прекъсвания в динамичните редове, както и други промени в методологията/дефинициите.

Сравненията на статистическите данни за престъпността в различните държави могат да бъдат повлияни от редица фактори, в т.ч.:

  • различни правни и наказателноправни системи;
  • дял на престъпленията, съобщени на полицията и регистрирани от полицията;
  • разлики по отношение на момента на регистриране на престъпленията (например кога са съобщени на полицията, кога е установена самоличността на заподозрения и т.н.);
  • разлики в правилата за отчитане на многократните правонарушения;
  • разлики в списъка на правонарушенията, които са включени в цялостните данни за престъпността.

Затова представената информация трябва да се анализира внимателно.

Данните за броя на затворниците също могат да бъдат повлияни от редица фактори, в т.ч.:

  • броя на делата, разглеждани от съдилищата;
  • процента на осъдените престъпници, на които е наложено наказание лишаване от свобода;
  • срока на наложените присъди;
  • броя на подследствените, задържани под стража;
  • датата, на която е било проведено изследването (особено ако е възможна амнистия или друго разпореждане за предсрочно освобождаване).

Броят на затворниците следва да се измерва като общия брой на пълнолетните и непълнолетните затворници (включително задържаните в предварителния арест лица) към 1 септември всяка година. Данните включват правонарушители, задържани в места за лишаване от свобода, домове за непълнолетни правонарушители, центрове за наркозависими лица и психиатрични или други болници.

В момента се работи за подобряване на съпоставимостта на статистическите данни за престъпността в държавите — членки на ЕС. Разработването на по-съпоставима система за статистически данни за престъпността и наказателното правосъдие е описано в съобщение на Европейската комисия, озаглавено ‘Измерване на нивото на престъпността в ЕС: план за действие за статистиката в периода 2011—2015 г.’ (COM(2011) 713 окончателен).

Контекст

Постепенното премахване на граничния контрол в рамките на ЕС улесни значително свободното движение на европейските граждани, но вероятно е улеснило и действията на престъпниците, особено предвид факта, че обхватът на действие на правоприлагащите органи и наказателноправните системи обикновено е ограничен в рамките на националните граници.

След приемането на Договора от Амстердам Съюзът си постави за цел осигуряването на общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Тази цел беше доразвита през 2004 г. с програмата от Хага, в която бяха очертани десет приоритетни области: укрепване на основните права и гражданството; антитерористични мерки; изработване на балансиран подход към миграцията; изграждане на интегрирано управление на външните граници на ЕС; създаване на обща процедура за предоставяне на убежище; максимално увеличаване на положителното въздействие на имиграцията; постигане на справедливо равновесие между неприкосновеността на личния живот и сигурността при обмена на информация; разработване на стратегическа концепция за борба с организираната престъпност; осигуряване на истинско европейско пространство на правосъдие; както и споделяне на отговорността и солидарност.

Предвижда се взаимното признаване на решенията на националните съдии да се превърне в основа на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, като бяха разработени редица инструменти за улесняване на практическото трансгранично сътрудничество.

Като част от работата по хармонизиране и развитие на статистиката относно престъпността и наказателноправните системи държавите — членки на ЕС, се договориха да синхронизират дефинициите на правонарушенията и нивото на санкциите за някои форми на престъпления.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

База данни

Crimes recorded by the police (crim_gen) (на английски)
Crimes recorded by the police - NUTS 3 regions (crim_gen_reg) (на английски)
Crimes recorded by the police: homicide in cities (crim_hom_city) (на английски)
Crimes recorded by the police: historical data (total crime) 1950-2000 (crim_hist) (на английски)
Police officers (crim_plce) (на английски)
Prison population (crim_pris) (на английски)
Prison population: historical data 1987-2000 (crim_pris_hist) (на английски)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Друга информация

Връзки към външни уебсайтове


Бележки

  1. ↑ Например Гърция, Кипър, Люксембург, Исландия и Лихтенщайн не правят разграничение за „кражба с взлом от жилище“ и причисляват в една категория всички видове кражби с взлом (от магазини, гаражи и др.). Поради това техните данни не могат да се съпоставят пряко с данните на други държави, които включват единствено кражбите с взлом от жилище.
Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Crime_statistics/bg&oldid=319810"